Р Е Ш Е Н И Е
№..............от 19.06.2020г., гр.Кюстендил
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският районен съд гражданска колегия,
На първи юни две
хиляди и двадесета година,
В публично заседание в
следния състав:
Председател:Чавдар Тодоров
Секретар:Зоя Равенска
като разгледа докладваното от съдия Тодоров
гр.д.№1587по описа на съда за 2018г., и за да се произнесе взе предвид
следното:
„Велбъжд“ АД, със седалище и адрес на управление в
гр.Кюстендил, ул.“Бузлуджа“ №97, с ЕИК ********* е предявил против Ц.Ц. М., с ЕГН **********, с адрес *** иск
по чл.439, ал.2 ГПК.
Твърди се, че с влязло в сила
съдебно решение по гр.д.№1580/2004г. на КРС е изменено решение №1314/02г., като
ищецът бил осъден да заплаща на ответника при условията на чл.200 КТ сумата от
11 180 лв.-обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултата на
увеличен разход на средства за медикаменти за периода 01.01.2004г. до
30.04.2018г.Тази сума се дължала на периодични вноски от по 65 лв. месечно до
настъпване на обстоятелства, водещи до нейното изменение или прекратяване.Това
решение било изменено с посоченото, като ищецът бил осъден да заплаща
ежемесечно обезщетение за имуществени вреди в резултат на намалената работоспособност
и влошено здравословно състояние, изразяващо се в разходи за лечение с нови
лекарства-серетид, сулбутамол и теотарт, като е увеличен размера на 138.56 лв.
месечно, считано от 01.04.2004г.
Ищецът редовно заплащал определеното
обезщетение чрез ЧСИ Н. С. по изпълнително дело №296/10г. до
30.04.2018г.
Твърди се, че присъденото
обезщетение е с определен срок и с
изтичането му и с увеличения размер на обезщетението е настъпило законово
основание за прекратяване на плащанията.В случая този срок бил изтекъл на
30.04.2018г., видно от решение на ТЕЛК №44/04.10.2001г.
Твърди се, че ответникът била
преосвиделствана и издадено ново решение на ТЕЛК №222/12.02.2016г. за
професионалното й заболяване, като болестите и били с признат професионален характер
с протокол №82/14.11.1989г.
След двукратни уточнение в проведени
по делото съд.заседания, ищецът е уточнил, че посоченото експертно решение
представлява ново обстоятелство, настъпило след присъждане на обезщетение,
поради което и доколкото обезщетението било присъдено по предходно експертно
решение, което вече не съществува, то по това съдебно решение и на това
основание не се дължи повече плащане по посоченото изпълнително дело, а
ответникът следва да се снабди с ново изпълнително основание.
При гореописаното, се претендира
признаване на установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи месечни
плащания по посоченото изпълнително дело.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран
отговор-първоначален и такъв след направените уточнения, в които изцяло е оспорен
предявения иск.
По делото са представени и приети
като доказателства: копие от решение по гр.д.№ 1314/2002г. на КРС, копие от
решение на КРС по гр.д.№1580/2004г., писмо от ЧСИ, копие от ТЕЛК-2 листа.Приети
са като доказателства по делото и копие от рецептурна книжка, рецептурни
бланки, касови бележки, ЕР №0222/12.02.2016г., амбулаторен лист, епикризи.Като
доказателства по делото са пприети и удостоверение от ЧСИ Н. С. за изплатени суми, разпитани са
свидели, приета е съдебно-медицинска и счетоводна експертиза.
Между страните е безспорна описаната
по исковата молба фактическа обстановка, относно присъдени суми и
основанието-професианално заболяване с пожизнен характер.Безпорно е също така,
че е издадено ново решение на ТЕЛК, на което се основава исковата претенция.От
приетата по делото съдебно-медицинска експертиза , по делото се установи, че заболяванията на ответника имат
хроничен ход със пристъпи на обостряния,
които предполагат сериозно влошаване на съткоянието й и задълбочаване на
нейната инвалидизация.
При гореописаната фактическа
обстанвока, съдът намира, че предявения иск ,
квалифициран от съда по чл.439, ал.2 ГПК с оглед твърденията и формулирания
петитум на исковата молба, е неоснователен и следва да се отхвърли.
Обезщетението в размер на 138.56 лв.
е присадено на основание ексцес на професианалното заболяване на ответника и
необходимостта от лечение с нови лекарства.От една страна, следва да се посочи,
че основанието на това е професианалното заболяване и новото решение на ТЕЛК за
преосвидетелстване по никакъв начин не представлява факт по смисъла на чл.439,
ал.2 ГПК за оспорване на изпълнението.Това експертно решение не сочи отпадане
на основанието за присъденото обезщетение, като експертизата, приета по делото
сочи и че е налице необходимост от прием на посочените в предходното съдебно
решение лекарства.Новото решение в описания смисъл може да бъде основание за
нов иск по чл.200 КТ , но не и основание на иск по чл.439, ал.2 ГПК.
При горното и на основание чл.78,
ал.3 ГПК, ищецът дължи на ответника деловодни разноски в размер на 780 лв.,
съобразно представен списък по чл.80 ГПК.
При условията на чл.78, ал.6 ГПК ,
ищецът следва да заплати по сметка на съда сумата от 543.50 лв.-изплатени възнаграждения
на вещи лица, изплатени от бюджета, след освобождаване на ответника от такси и
разноски.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Отхвърля предявения от „Велбъжд“ АД, със седалище и
адрес на управление в гр.Кюстендил, ул.“Бузлуджа“ №97, с ЕИК ********* е
предявил против Ц.Ц. М., с ЕГН **********, с адрес *** иск
по чл.439, ал.2 ГПК за признаване на установено, че ищецът не дължи плащане по
изп.д.№296/2010г. по описа на ЧСИ Николай Славов.
Осъжда „Велбъжд“ АД да заплати на Ц.Ц. М. деловодни разноски в размер на 780
лв.
Осъжда „Велбъжд“ АД да заплати по сметка на Районен
съд Кюстендил сумата от 543.50 лв.-изплатени възнаграждения на вещи лица.
Решението подлежи на обжалване в 2 седмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд гр.Кюстендил.
Районен
съдия: