Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Козлодуй, 23.02.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
КОЗЛОДУЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ТРЕТИ СЪСТАВ в публично заседание на 18.02.2021г. /осемнадесети февруари две хиляди и двадесет и първа година / в състав:
Районен съдия: Борислав Методиев
при секретаря Валентина Гъркова
като разгледа докладваното от съдията Борислав Методиев гражданско дело № 634 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на П.Х.К. с ЕГН:**********, с адрес: ***, против „А.2.“ ООД ***, ЕИК:********* за заплащане на трудово възнаграждение за месеците 02, 07 и 08. 2019г. в размер на 1680.00 лв.; за заплащане на обезщетение за неползван платен отпуск от 11 дни за 2018-2019г. в размер 300.00 лв. и за неспазено предизвестие по т.VI от трудовия договор в размер на 560.00 лв.
Ищецът твърди, че по силата на трудов договор № 12 от 01.08.2018г. с ответното дружество е изпълнявал длъжността „работник озеленител“ в същото. Твърди, че трудовият договор е прекратен едностранно от работодателя, в нарушение на чл. 7 от този договор на 15.08.2019г., като от този момент ищецът е преустановил изпълнение на задълженията си по същия.
Релевира, че при прекратяването на трудовия договор дружеството работодател е следвало да му заплати трудово възнаграждение за месеците 02, 07 и 08/2019г., при ОМЗ от MP3 – 560.00 лв., или общо 1680, 00 лв., което до настоящия момент не е сторено. Наред с незаплатената сума за работна заплата работодателят му дължи и обезщетение за неизползван отпуск от 11 дни за 2018/19г. в размер на 300.00лв., както и една заплата от 560.00лв. за неспазен срок на предизвестие по чл.7 от трудовия договор.
Ответникът не отрича, че с ищеца са имали трудовоправни взаимоотношения, но твърди, че част от задълженията са платени към него, а трудовото правоотношение е прекратено по реда на чл.325, ал.1, т. 1 от КТ по изрична писмена молба на работника до работодателя.
По иска за неизплатени трудови възнаграждения излага твърдения, че за посочените месеци на работника е изплатено в брой част от дължимото трудово възнаграждение за отработените дни и са издадени разходни касови ордери /РКО/ за същото.
По иска за неизплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск: Излага твърдения, че на работника не е дължимо обезщетение за неизползван отпуск за 2019г..
По иска за обезщетение за неспазено предизвестие: Излага твърдения, че такова не се дължи в хипотезата на чл.325, ал.1. т.1 от КТ, а именно прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие и инициирано по писмена молба на работника.
Ответникът моли да бъде постановено решение, с което да бъдат отхвърлени предявените искове изцяло като неоснователни. Претендира и направените разноски по делото.
В съдебно
заседание ищецът се явява лично и с адв.М.С. ***, като поддържа предявените
искове и моли съда да постанови решение, с което да уважи същите. Оспорва отговора на исковата молба, както и част от представените
с нея доказателства, а именно разходен касов ордер №7 от 05.08.2019г. и молба за
прекратяване на трудовото правоотношение от името на работника П.К. до
работодателя „А.2.“ ООД *** от 14.08.2019г..
Ответникът „А.2.“ ООД *** не изпраща представител.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически изводи:
От представен по делото Трудов договор №012/01.08.2018г., сключен между ответника „А.2.“ ООД *** и ищеца П.Х.К., се установява че на посочената дата последният е назначен на длъжността „Работник озеленяване“ с адрес на месторабота гр.К..
Приета по делото е и длъжностна характеристика за длъжността „Работник озеленяване“, в която е дадено описание на длъжността и са посочени отговорностите и изискванията към заемащите длъжността.
Установява се от представено извлечение от банкова сметка *** „Банка ДСК“ЕАД, с титуляр ищеца, движението по сметката му в периода от 16.08.2018г. до 31.08.2019г.
В Заповед №16 от 15.08.2019г. е отразено, че на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ ответникът „А.2.“ ООД *** и ищецът П.Х.К. са прекратили по взаимно съгласие, считано от 16.08.2019г., сключения Трудов договор №012/01.08.2018г..
Приложена по делото е жалба на бивши работници на ответното дружество „А. 2000“ЕООД гр.Р. до Инспекция по труда гр.Враца, подписана и от ищеца П.К., в която е изложено, че на работниците не са изплатени заплати, както и дължими суми при прекратяване на трудовото правоотношение.
От приложени по делото разплащателни ведомости за м. 02, м. 07 и м. 08.2019г. се установяват и дължимите суми за трудови възнаграждения от ответника „А. 2000“ЕООД на ищеца П.К..
Разпитана по делото като свидетел е Г. И. В., която заяви, че познава ищеца П.К., тъй като са работили заедно в „А.2.“ООД. Твърди, че заплатите са получавали единствено по банков път, но не и на ръка. На ръка с разходен касов ордер са получавали единствено добавки, под формата на бонуси през 2017г. до м. септември 2018г.. През м.ангуст 2019г. е категорична, че пари под формата на бонуси или възнаграждения с разходни касови ордери не са давани, тъй като самите ордери са подготвяни от нея. Според св.В., ищецът П.К. не е минавал през нея да подаде молба за напускане. Твърди, че когато са раздавани бонуси, в самите разходни касови ордери не са били посочвани основанието и датата. Също така, според свидетеля от служителите е искано да подписват молби за напускане предварително, без на тях да е посочена дата.
Разпитан като свидетел е и Ц. М. С., който също е работил в „А. 2000“ООД с ищеца П.К.. С. също твърди, че във фирмата заплатите и анасите са получавали само и единствено по банков път. С разходен касов ордер не са получавали заплата и/или аванс, а само и единствено бонуси. В самия разходен касов ордер обаче не е било посочвано основание, на което се дават тези пари и датата. На самите служители не са предоставяни дубликати на ордерите, дори и при изрично поискавен на такива. Твърди, че при постъпване на работа са ги карали да подписват пакет с документи, като едва след като е завел дело срещу работодателя за неизплатени заплати е видял, че към отговора на исковата молба е представена и молба за напускане. Според свидетеля тази молба му е била поднесена за подпис с пакета от докумети при постъпване на работа.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като еднопосочни, обективни и непротиворечиви.
От назначена и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че общо дължимото възнаграждение от работодателя за положен труд е в размер на 770,12 лева, от които сумата от 198,73 лева за м.02.2019г.; сумата от 380,23 лева за м.07.2019г. и сумата от 191,16 лева за м.08.2019г.. Посочено е, че дължимото от работодателя брутно възнаграждение за неизползван платен годишен отпуск е в размер на 276 лева, за неизползвани 12 дни.
Съдът кредитира заключението по изготвената съдебно-счетоводна експертиза, като вярно, обективно и компетентно изготвено, кореспондиращо с останалите доказателства по делото.
При така установената фактическа обстановка
съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени
трудови искове с правно основание чл. 357, ал. 1, вр. чл.128, т.2, вр.чл.220,
ал.1, вр. чл.224, ал.1 от КТ.
Същите са процесуално допустими, а
разгледани по същество са частично основателни.
По иска с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ:
Съгласно чл.128, т.2 от КТ, работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа.
При предявен иск по чл. 128 от КТ в тежест на работника е да докаже, че претендираното от него неизплатено възнаграждение действително е било уговорено с работодателя, че то е било част от съдържанието на трудовото правоотношение и, че е престирал реално уговорената работа, доколкото от тези положителни факти именно работникът черпи изгодни правни последици, а в тежест на работодателя е да докаже, че дължимото възнаграждение действително е било изплатено.
С доклада по делото, съдът е приел за безспорен между страните факта, че между тях е съществувало трудовоправоотношение, прекратено със Заповед №16/15.08.2019г. на Управителя на „А.2.“ООД ***. Това трудово правоотношение е възникнало на 01.08.2018г., когато е сключен Трудов договор №012.
Установи се по делото, че за претендирания с исковата молба период през месеците 02, 07 и 08.2019г. между страните е съществувало трудово правоотношение. От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установи следното:
През м.02.2019г. при 20 работни дни ищецът е отработил 4 дни, ползвал е 2 дни платен годишен отпуск, като за останалите 14 дни е ползвал болничен отпуск, поради заболяване, от които 3 дни се заплащат от работодателя, а останалите 11 дни се заплащат от НОИ. Според вещото лице БТВ е в размер на 249,90 лв., а чисто за получаване от работника е в размер на 198,73 лв..
През м.07.2019г. при 23 работни дни, ищецът е отработил 10 дни и 3 дни е бил в платен годишен отпуск. Отразено е, че БТВ е в размер на 490,00 лв., а чисто за получаване е в размер на 380,23 лв..
През м.08.2019г. при 22 работни дни ищецът е отработил 10 дни и 1 ден е ползвал платен годишен отпуск. Посочено е, че БТВ е в размер на 246,34 лв., а чисто за получаване е в размер на 191,16 лева. От работодателя е представен като доказателство РКО №7 от 05.08.2019г. за изплатена сума от 100 лева, представляваща аванс за м. август 2019г.. Този разходен касов ордер е оспорен от ищеца, поради което съдат е открил производство по чл.193, ал.1 от ГПК. Ответникът от своя страна обаче не представи оригинала на разходния касов ордер, за да бъде извършена допуснатата съдебно-графическа експертиза. Поради това съдът приема, че представеният от ответника РКО №7 от 05.08.2019г. е неистински и го изключва от доказателствата по делото.
От разпитаните по делото свидетели се установи, че ищецът П.Х.К. през месеците 02.07. и 08.2019г. е бил на работа като е престирал труд на работодателя, с изключение на дните, в които е бил в отпуск.
От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установи, че общо дължимото от ответника на ищеца възнаграждение за извършената работа през месеците 02, 07 и 08.2019г. е в размер на 770,12 лева, до размера на която сума искът следва да бъде уважен, като в останалата част над тази сума до претендирания размер от 1680 лева, следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Като законна последици върху сумата от 770,12 лева, следва да се присъди и законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба 07.08.2020г. до окончателното изплащане.
По иска с правно основание чл. 220, ал. 1
от КТ:
Видно от нормата на чл.220, ал.1 от КТ, страната която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника за неспазения срок на предизвестието.
В настоящия случай, ответникът с отговора на исковата молба представи Заповед №16 от 15.08.2016г., видно от която трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ, при изразено взаимно съгласие между страните. Посочената норма на чл.325, ал.1, т.1 от КТ изрично предвижда, че при изразено взаимно съгласие между страните за прекратяване на трудовото правоотношение не се дължи предизвестие от никоя от тях.
Представената от ответното дружество молба от работника П.Х.К. до работодателя „А.2.“ ООД *** от 14.08.2019г. за освобождаване от работа по взаимно съгласие бе оспорена от ищеца, поради което съдат откри производство по чл.193, ал.1 от ГПК. Ответникът от своя страна обаче не представи оригинала на молбата, за да бъде извършена допуснатата съдебно-графическа експертиза. Поради това съдът приема, че представената от ответника молба от работника П.Х.К. до работодателя „А.2.“ ООД *** от 14.08.2019г. за освобождаване от работа по взаимно съгласие е неистинска и я изключва от доказателствата по делото.
В чл.7 от представения Трудов договор №12 от 01.08.2018г. е посочено, че срокът на предизвестие при прекратяването му е 30 дни.
Съда намира, че ответникът не доказа твърдението си за основанието за прекратяване на трудовия договор – по взаимно съгласие, тъй като не представи в оригинал оспорената от ищеца молба за освобождаване от длъжност. Следователно е доказано твърдението на ищеца, че работодателят едностранно е прекратил трудовия договор и следователно му дължи обезщетение за неспазено предизвестие.
От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че с допълнително споразумение към трудовия договор, считано от 01.01.2019г., работното време е намалено на седем часа, а възнаграждението на работника П.К. е намалено на 490 лева.
От горепосоченото трябва да бъде направен извод, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 490 лева за неспазен срок на предизвестие, поради което искът следва да бъде уважен до тази сума, а в останалата част до пълния предявен размер от 560 лева, следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По иска с правно основание чл. 224, ал. 1
от КТ:
При прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност, съгласно разпоредбата на чл.224, ал.1 от КТ.
От приетата по
делото съдебно-счетоводна експертиза се установи, че дължимото от ответника на
ищеца обезщетение за неизползван платен годишен отпуск е в размер на 276 лева,
за неизползвани от работника 12 дни платен годишен отпуск. Според вещото лице
този отпуск е за 2019г.. По делото не са представени доказателства същият да е
погасен по давност.
Поради това исковата претенция следва да бъде уважена до размера на сумата от 276 лева, а в останалата част над тази сума до претендирания размер от 300 лева, следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Върху уважената част от иска, като законна последица следва да се присъди и законната лихва от дата на подаване на исковата молба 07.08.2020г. до окончателното погасяване на вземането.
По разноските:
Съдът следва и на основание чл.78, ал.6 ГПК да осъди ответника да заплати на РС Козлодуй държавната такса, представляваща сбора от държавните такси върху всеки от обективно съединените искове /по 4%/, от която е освободен ищеца в размер на 50,00лева, или общо сумата от 150 лева, както и 100,00 лева за изплатеното възнаграждение на вещото лице.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца съразмерно уважената част от исковете и сумата от 362,86 лева, заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложените съображения и на
основание чл.235 ГПК, Козлодуйският Районен Съд, трети състав
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „А.2.“ ООД с ЕИК: *********, със седалище ***, представлявано от Б. В. Х. – Управител да заплати на П.Х.К. с ЕГН:**********, с адрес: *** сумата в размер на 770,12 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за месеците 02, 07 и 08 на 2019г., ведно със законната лихва върху сумата 770,12 лева /главница/, считано от датата на завеждане на исковата молба - 07.08.2020г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за сумата над 770,12 лева до претендирания размер от 1680 лева, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „А.2.“ ООД с ЕИК: *********, със седалище ***, представлявано от Б. В. Х. – Управител да заплати на П.Х.К. с ЕГН:**********, с адрес: *** сумата от 276 лева, представляваща обезщетение за неизползван отпуск за 2019г. от 12 дни, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба - 07.08.2020г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за сумата над 276 лева до претендирания размер от 300 лева, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „А.2.“ ООД с ЕИК: *********, със седалище ***, представлявано от Б. В. Х. – Управител да заплати на П.Х.К. с ЕГН:**********, с адрес: *** сумата в размер на 490,00 лева, представляваща обезщетение за неспазен срок на предизвестие по смисъла на чл.220 от КТ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба - 07.08.2020г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за сумата над 490 лева до претендирания размер от 560 лева, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „А.2.“ ООД с ЕИК: *********, със седалище ***, представлявано от Б. В. Х. – Управител да заплати на П.Х.К. с ЕГН:**********, с адрес: *** сумата 362,86 лева, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „А.2.“ ООД с ЕИК: *********, със седалище ***, представлявано от Б. В. Х. – Управител да заплати на РС-Козлодуй сумата в размер на 150 лева, представляваща държавна такса и сумата в размер на 100 лева заплатено възнаграждение на вещо лице.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: