Определение по дело №1184/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.166 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/.

Образувано е по жалба на „Парадайз бийч”Е., ЕИК/Булстат *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], хотел „М. палас”, представлявано от В. С. Т., против заповед № Бс-6063 от 16.07.2024 г. на директора на Областна дирекция по безопасност на храните/ОДБХ/ Бургас, с която на основание чл.24, ал.2, т.1 от Закона за управление на агрохранителната верига/ЗУАВ/ за нарушение по чл.23, ал.1 във връзка с чл.24, ал.1 от Закона за храните/ЗХ/ е спряна цялата дейност по дистрибуция с храни на обект-ресторант, находящ се в [населено място], местност „Варницата”, стопанисван от дружеството.

В жалбата се съдържа особено искане за спиране предварителното изпълнение на заповед № Бс-6063 от 16.07.2024 г. на директора на ОДБХ Бургас, от изпълнението на която ще настъпят за него трудно поправими вреди, предмет на разглеждане в настоящото производство.

Искането за спиране предварителното изпълнение е обективирано в жалба, с която се оспорва заповедта на директора на ОДБХ, в предвидения от закона срок, от лице с правен интерес, поради което е допустимо.

Доколкото производството по основното дело е висящо към настоящия момент, като липсват констатирани от съдебният състав нередовности и предвид липсата на срок за отправяне на подобна молба по реда на чл.166, ал.4, вр. ал.2 АПК, съдебният състав намира молбата за допустима.

Разгледана по същество е основателна, при следните съображения:

Видно от представените по делото доказателства, с оспорената заповед е наложена Принудителна административна мярка „Спиране дейността по дистрибуция с храни“ в ресторант стопанисван от жалбоподателя на основание получено писмо с вх. № Бс-6043/15.07.2024г., като се касае за нарушение в предвижданията на вертикалната планировка на прилежащото на обекта – ресторант дворно място, за който обект се установява да е въведен в експлоатация с Удостоверение за въвеждане в експлоатация №193/04.11.2022г.

Основен аргумент, изложен в особеното искане за спиране на допуснатото предварително изпълнение на оспорената заповед е за възможността да бъдат причинени сериозни имуществени вреди, като това според жалбоподателя ще доведе до неизпълнение на сключените с контрахенти договори, а това от своя страна ще опетни доброто име, т.е. имиджа на търговеца пред обществото и пред партньори и контрагенти. Представят се множество доказателства - договори с туристически оператори и търговци в подкрепа на установените търговски отношения, които биха били преустановени, а това би довело до тежки финанасови загуби и уронване доброто име на търговеца пред обществото. Договорите касаят летен сезон 2024 г. за предоставяне на основни и допълнителни туристически услуги, включващи освен настаняване, и хранене на туристи, като услугата хранене се предоставя от ресторанта и бара в комплекса, предвиждащи неустойки при непредоставяне и лошо предоставяне на договорената туристическа услуга, както и трудови договори на назначен персонал.

При така установената фактическа обстановка, съдебният състав прави следните правни изводи:

Специалната разпоредба на чл.25, ал.3 ЗУАВ предвижда, че обжалването на мерките по чл.24, ал.1 ЗУАВ не спира тяхното изпълнение.

Налага се изводът, че законовата норма на чл.25, ал.3 ЗУАВ съдържа изключение от правилото на чл.166, ал.1 АПК, според което оспорването спира изпълнението на заповедта, т.е. по силата на специален законов текст е дерогиран суспензивния ефект на жалбата.

Предварителното изпълнение на процесната заповед не е допуснато от административния орган с изрична обосновка по чл. 60 АПК, а е по силата на законовата норма на чл. 25, ал.3 ЗУАВ, поради което основанията за спиране на предварителното изпълнение са тези по ал. 4 във връзка с ал. 2 на чл. 166 АПК, т. е. ако изпълнението „би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда“.

Когато законът изрично разпорежда предварително изпълнение на даден акт, той презумира наличието на една, повече или всички предпоставки на разпоредбата на чл. 60 АПК за защита на обществения интерес, приложими в случаите, когато предварителното изпълнение се допуска от административния орган. Ето защо при преценката на основателността на направеното искане, съдът по аргумент за противното следва да установи липсата на основание по чл. 60 АПК, за да отмени допуснатото по закон предварително изпълнение. В тежест на жалбоподателя е в това производство да докаже, че от изпълнението на заповедта ще му бъде причинена значителна или трудно поправима вреда. Следователно, условие за спиране предварителното изпълнение на заповедите по чл.24, ал.1 ЗУАВ е наличието на такова засягане на друг интерес, който да е поне равен на посочените в нормата на чл.60 АПК.

Такъв в конкретния случай се сочи. Доброто търговско име, репутацията, добрият имидж на търговеца сред клиенти, партньори и сред цялото общество представлява абстрактно, нематериално понятие. Възпрепятстване изпълнението на договори, които търговецът е имал намерението да извърши, но му е било попречено, безспорно влияе негативно на търговската му репутация. Това обстоятелство само по себе си не би довело до значителна или трудно поправима вреда обаче, ако бе предвиден механизъм за компенсацията й. Оронването на доброто име и престижа на едно юридическо лице представлява неимуществена вреда, която е различна от имуществените вреди свързани с пропуснатите от нефункциониране на търговския обект ползи. Константната съдебна практика на ВКС и ВАС, касае твърдото им становище, че обезщетение за неимуществени вреди могат да претендират само физически, но не и юридически лица. Този проблем е констатиран в практиката на ЕСПЧ по пилотното дело Фингер срещу България, където в § 130 Съдът съдът заема противно на върховните ни съдилища мнение и посочва: „В този контекст трябва допълнително да се отбележи, че презумпцията, че прекомерната продължителност на процедурата, ще причини неимуществени вреди се отнася както за физически лица, така и за юридически лица (по тази последна точка, вж. Provide S.r.l. v. Italy, № 62155/00, §§ 10, 12, 18 и 24)“. Относно юридическите лица, това не са болки и страдания, но например пострадал бива имиджа, доброто име, търговската репутация, търговските връзки на дружеството и т.н. Във връзка с изложеното, налице е реална възможност, предварителното изпълнение на посочената заповед да причини не просто трудно поправима, а практически непоправима вреда, поради липсата на правен механизъм за компенсация на пострадалия имидж на жалбоподателите, което се явява достатъчно основание за спирането й, тъй като възможните неблагоприятни последици се намират в отношение на пряка причинно-следствена зависимост от спиране цялата дейност по дистрибуция с храни в ресторанта, което обективира конкретен интерес от защита по чл. 166, ал. 4, вр. ал. 2 АПК, съпоставим със стоящите зад обществения интерес предпоставки, обуславящи предположението за необходимостта от незабавното изпълнение на акта. Доколкото обектът предоставя основна туристическа услуга по изхранване на туристи, предварителното изпълнение би довело до изцяло преустановяване на неговата дейност и влошаване в значителна степен на предлагания туристически продукт през активния летен сезон от което краен потърпевш би било част от самото общество. Т.е., след като функционирането на ресторанта не накърнява по никакъв начин обществения интерес /поне няма данни, нито твърдения в тази насока/, а такъв би бил засегнат с предварителното изпълнение на оспорената Заповед, следва да се приеме, че забавянето на изпълнението за времето до решаването на въпроса за законосъобразността на административния акт не би предизвикало засягането му.

С оглед всичко изложено по-горе, съдът приема, че жалбоподателите в конкретното частно производство успяват да противопоставят обстоятелства, сочещи на сериозен и обоснован личен и обществен интерес, предварителното изпълнение на заповедта да бъде спряно, поради възможност със същото да бъдат причинени неимуществени вреди на жалбоподателя и част от обществото, които заради своята непоправимост, най-малко в частта, касателно неимуществените вреди на търговеца, са противопоставими на онзи обществен интерес, заради който законодателят е допуснал предварителното изпълнение на административния акт по силата на закона.

Мотивиран от изложеното, съдът намира, че искането за спиране на предварителното изпълнение на процесната заповед като основателно и доказано, следва да бъде уважено, поради което и на основание чл.25, ал.3 ЗУАВ, във връзка с чл.166, ал.3 от АПК, А. съд Бургас, трети състав,

О П Р Е Д Е Л И :

СПИРА предварителното изпълнение на заповед № Бс-6063 от 16.07.2024 г. на директора на Областна дирекция по безопасност на храните/ОДБХ/ Бургас, с която на основание чл.24, ал.2, т.1 от Закона за управление на агрохранителната верига/ЗУАВ/ за нарушение по чл.23, ал.1 във връзка с чл.24, ал.1 от Закона за храните/ЗХ/ е спряна цялата дейност по дистрибуция с храни на обект-ресторант, находящ се в [населено място], местност „Варницата”, стопанисван от „Парадайз бийч”Е., ЕИК/Булстат *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], хотел „М. палас”, представлявано от В. С. Т., до приключване на производството по оспорването й с влязъл в сила съдебен акт.

Определението може да се обжалва с частна жалба в 7- седем дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховен административен съд на Република България.