№ 507
гр. Пазарджик, 01.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Петрана Ив. Динева
като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско
дело № 20255200500723 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
С Решение №848/07.07.2025г., постановено по гр.д.№3218/2024г. по
описа на РС- Пазарджик е осъдена Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, пл.„Македония“
№3, чрез Областно пътно управление- гр. Пазарджик, с адрес: гр.Пазарджик,
ул.„Александър Стамболийски“ №20, да заплати на „Застрахователно
акционерно дружество Армеец“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.„Стефан Караджа“ №2, сумата от 368,28лв.,
представляваща заплатено застрахователно обезщетение за имуществени
вреди на лек автомобил „*****“, модел „****“, с рег.№**************,
причинени в резултат на ПТП, настъпило на 27.05.2020г. по щета №
23020030100224, ведно със законна лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба- 30.05.2024г. до окончателното й изплащане,
както и сумата в размер на 154,40лв., представляваща обезщетение за забава
за периода от 27.05.2021г. до 27.05.2024г., като са отхвърлени исковите
претенции за разликата над уважения размер от 368,28лв. до първоначално
претендирания от 835,32лв., представляваща заплатено застрахователно
1
обезщетение по щета № 23020030100224, както и за разликата над уважения
размер от 154,40лв. до първоначално претендирания от 286,83лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 27.05.2021г. до
27.05.2024г.
Осъдена е Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, пл.„Македония“ №3 чрез
Областно пътно управление- гр.Пазарджик, с адрес: гр.Пазарджик, ул.
„Александър Стамболийски“ №20, да заплати на „Застрахователно
акционерно дружество Армеец“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.„Стефан Караджа“ №2, сумата от общо 454,14лв.-
сторени в настоящото производство разноски.
Осъдено е „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.„Стефан
Караджа“ №2, да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, пл.„Македония“
№3 чрез Областно пътно управление- гр.Пазарджик, с адрес: гр.Пазарджик,
ул.„Александър Стамболийски“ №20, сумата от общо 227,04лв.- сторени в
настоящото производство разноски.
Постановено е, че присъдените суми в полза на „Застрахователно
акционерно дружество Армеец“ АД могат да бъдат заплатени по банковата
сметка на дружеството в „Централна кооперативна банка“ АД,
****************, BIC: CECBBGSF.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от ЗАД „Армеец“,
представлявано от М.П.И.- Изпълнителен директор и К.С.В., чрез
процесуалния му представител юриск.М. Ж., в частта в която се отхвърлят
предявените искове от страна на ЗАД „Армеец“ АД срещу „Агенция Пътна
инфраструктура“ за разликата над уважения размер от 368,28лв., до пълния
предявен размер от 835,32лв., представляваща регресна претенция за
заплатено обезщетение за причинените на автомобил марка „*****“, модел
„*****“, с рег.№ ******, имуществени вреди, във връзка с настъпило на
27.05.2020г. пътен инцидент, както и акцесорен иск за мораторна лихва за
сумата от 154,40лв. до пълния предявен размер от 286,83лв. за периода от
27.05.2021г.- 27.05.2024г., ведно със законната лихва от датата на исковата
молба до окончателното изплащане на вземането.
2
Твърди се, че постановеното решение е неправилно, незаконосъобразно
и необосновано. Същото е постановено в нарушение на материалния закон,
необосновано и противоречиво. Счита се, че направените изводи са
неправилни. В тази насока се визира, че в съдебното решение неправилно е
възприет извода в първоначалната САТЕ, че лагера- главина в предна лява
гума не е в причинно- следствена връзка с процесното ПТП, тъй като се е
увредил при естествено износване на автомобила.
Сочи се, че в допълнителната съдебно- автотехническа експертиза е
прието, че лагера- главина се е увредил при преминаване на конкретната дупка
на пътното платно, намиращо се на път ІІІ- ***, след с.Д. и преди с.К.. Вещото
лице М. констатира, че при естествено износване на елемента, би следвало да
се повредени лагерите- главини, намиращи се във всички гуми на автомобила,
а не само на предна лява, която е увредена с преминаване през пътната
неравност.
Твърди се, че съдебният експерт посочва, че пътното препятствие е с
голяма дълбочина, тъй като наред с предната гума са увредени и преден ляв
подкалник и спойлер. Щетата по лагер- главината е констатирана вследствие
на извършен допълнителен оглед, след установен шум от предната гума на
автомобила. При допълнителния оглед, експертите от официалния сервиз
„Порше Интер Ауто“ определят, че шума се възпроизвежда от преден ляв
лагер- главина и същия е увреден до степен- подмяна, който следва да се
подмени с нов.
Приема се, че изводът на първоинстанционният съд се явява погрешен и
лишен от правно основание.
Искането е да се отмени решението в обжалваната му част.
Моли се за присъждане на направените по делото разноски,
включително и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от другата
страна в процеса- Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез Областно пътно
управление- гр.Пазарджик.
В съдебно заседание, за жалбоподателят „Застрахователно дружество
Армеец“ АД, редовно призован се явява процесулния му представител
юриск.М. Ж.. От страна на последния се застъпва становище в насока да се
уважи подадената въззивна жалба с присъждане на извършените от
3
въззивника разноски.
За ответникът- Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез Областно пътно
управление- Пазарджик, редовно призован не се явява представител. От
страна на процесуалния му представител Б.- юрист, Началник на
Административно обслужване при Агенция "Пътна инфраструктура" е
постъпило писмено становище в което се оспорва подадената въззивна жалба.
Искането е да се потвърди обжалваното решение, като правилно и
законосъобразно.
Моли се за присъждане на разноски.
Съдът, като взе предвид събраните доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните, намира за установено следното:
Производството по делото пред РС- Пазарджик е образувано след като с
Определение №27333/03.07.2024г., постановено по гр.д.№30929/2024г. по
описа на РС- София, делото е изпратено по подсъдност на РС- Пазарджик.
В случая е подадена искова молба на „Застрахователно акционерно
дружество Армеец“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.„Стефан Караджа“ №2, представлявано от изпълнителните
директори М.И. и К.В., чрез юрисконсулт М. Ж., срещу Агенция „Пътна
инфраструктура“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, пл.„Македония“ №3, чрез Областно пътно управление-
гр.Пазарджик, с адрес: гр.Пазарджик, ул.„Александър Стамболийски“ №20.
Твърди се от страна на ищецът, че с комбинирана застрахователна
полица №********** от 11.07.2019г., е сключил договор за застраховка „Каско
и злополуки“ на автомобил марка „*****“, модел „****“, с рег. №
**************, със срок на действие от 18.07.2019г. до 17.07.2020г.
Сочи се, че на 27.05.2020г., около 19,00 часа, на републиканския път от
П. към с.Л., в отсечката между с.Д. и с.К., било настъпило пътнотранспортно
произшествие (ПТП) с посоченото МПС, което попаднало в необезопасено,
необозначено и несигнализирано препятствие на пътното платно- дупка.
Попадайки в пътното препятствие се деформирала предна дясна гума и се
счупил преден ляв подкалник.
Твърди се, че за описаното ПТП, водачът на лекия автомобил С.С.Б.
4
подал Уведомление- декларация по щета пред ищеца по сключения договор за
застраховка, с искане за обезщетяване на нанесените вреди на застрахования.
При дружеството била заведена преписка по щета под № 23020030100224,
като причинените имуществени вреди на собственика на лекия автомобил
били описани от експерти на ищцовото дружество в хода на извършване на
ликвидационната дейност по преписката.
Визира се, че видно от фактура № **********., издадена от „*****“
ЕООД, вложените части и материали за ремонта, както и калкулирания труд,
били в размер от 634,32лв. и включвали подмяна на части- преден лагер,
преден ляв подкалник и ремонт на автомобила. Подмяната на предна лява
гума била изчислена по експертна оценка, съгласно методика на дружество,
като била оценена на стойност от 191лв.
Твърди се, че на 14.07.2020г. ищцовото дружество изплатило
застрахователно обезщетение в полза на автосервиза в размер на 634,32лв., а в
полза на собственика на автомобила била заплатена сумата от 191лв. По
ликвидационната преписка били извършени и ликвидационни разноски в
размер на 10лв. или по щетата била заплатена сума в общ размер на 835,32лв.
Сочи се, че с плащането на дължимите суми ЗАД „Армеец“ е изпълнило
задължението си в качеството му на застраховател по застраховка „Каско и
Злополука“ на МПС да покрие щетите, причинени на пострадалото МПС,
поради което, на основание чл.410, ал.1 КЗ, във връзка с чл.49, ал.1 от ЗЗД, във
вр. чл.86 от ЗЗД има право да получи обезщетение до размера на изплатената
сума.
Визира се, че съгласно чл.8, ал.2 от Закона за пътищата (ЗП),
републиканските пътища са изключителна държавна собствеността, съгласно
чл.30, ал.1, във връзка с чл.19, ал.1, т.1 от ЗП изграждането, ремонтът и
поддържането на републиканските пътища се осъществяват от лицето, което
управлява процесният пътен участък, в случая Агенция „Пътна
инфраструктура” (АПИ). Същата била длъжна да вземе необходимите мерки
за осигуряване на безопасността на пътното платно, да запълни процесната
дупка и положи асфалт върху нея, както и до извършването на ремонтните
дейности- да постави предупредителни знаци, указания за отбиване на
движението и други.
Сочи се, че според § 1, т. 14 от ДР на цитирания закон, „поддържането”
5
било система от задължения, осигуряващи безопасно движение по пътищата,
тяхната охрана и защита. Наличието на несигнализирани и необезопасени
дупки на пътното платно представлявало неизпълнение на посочените
задължения, поради което АПИ носи отговорност за причинените от
бездействието й вреди на трети лица. Тъй като АПИ като юридическо лице
изпълнява своите задължения чрез възлагане на определена работа на
определени лица, те носят деликтна отговорност, в случай че не били взели
необходимите мерки за осигуряване на безопасността на движение по
републиканските пътищата. Непосредствено задължение на служителите на
АПИ било да следят за изправността на пътната настилка, както и на всички
надземни съоръжения на техническата инфраструктура на процесния път,
включително и в конкретния случай за обезопасяване и сигнализиране на
дълбоката дупка на пътното платно, която не трябвало да създава опасност за
движението по улицата. Нарушението или неизпълнението на тези
задължения на работниците или служителите от АПИ представлявало
противоправно деяние /действие или бездействие/, което било в пряка
причинна връзка с вредоносния резултат. Тъй като съответното лице, на което
АПИ възложила изпълнение на задължението за поддържане изправността на
пътното платно на процесната улица, виновно не е изпълнило тези свои
задължения /бездействал е/, със своето противоправно поведение е причинил
имуществени вреди на горепосочения лек автомобил, поради което
възникнала обезпечително- гаранционната отговорност на възложителя на
тази работа- АПИ.
Твърди се, че ищецът, в качеството си на застраховател, встъпва в
правата на увредения по силата на факта, че е изплатило застрахователно
обезщетение за причинените от деликта вреди и за него е възникнало регресно
право срещу възложителя на лицата, които чрез своето бездействие
причинили имуществени вреди на собственика на автомобил марка „*****“,
модел „*****“. с рег. № **************.
Твърди се, че с писмо с изх.№ 5015/04.08.2020г., получено на
07.08.2020г., ищецът е поканил АПИ в седмодневен срок доброволно да
заплати сумата от 835,32лв., от които 825,32лв.- заплатено обезщетение за
възстановяване на увредения автомобил и 10лв.- извършени ликвидационни
разноски по претенцията. С неизпълнението, длъжникът е изпаднал в забава,
на основание чл.84, ал.2 от ЗЗД и дължал обезщетение, начислено върху на
6
главницата. Тъй като задължението не било платено се е породил интересът от
предявяване на настоящия регресен иск.
Искането е съдът, да постанови решение, с което да се осъди АПИ, че
дължи на ЗАД „Армеец“ АД сумата от 835,32лв.- главница за дължимо
застрахователно обезщетение по регресна претенция, както и мораторна
лихва, в размер на 286,83лв. от 27.05.2021г. до 27.05.2024г.- датата на
депозирането на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение, ведно със
законната лихва от депозиране на Заявлението по чл.410 от ГПК до датата
окончателното изплащане на вземането. Претендират се съдебно- деловодни
разноски, включително и възнаграждение за процесуално представителство.
След указания на съда ищецът уточнява, че предявеният иск е
осъдителен, като не се е водило предходно заповедно производство по реда на
чл.410 от ГПК.
Искането е да се осъди ответника да заплати на ищцовото дружество
сумата от 835,32лв.- главница за дължимо застрахователно обезщетение по
регресна претенция, както и мораторна лихва, в размер на 286,83лв. от
27.05.2021г. до 27.05.2024г., ведно със законна лихва от депозиране на
исковата молба до окончателно изплащане на вземането, съответно да се
присъдят разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника АПИ.
В него се заявява, че предявеният иск е допустим, но неоснователен,
поради което се оспорва изцяло по основание и размер.
Твърди се, че не се установявало по безспорен начин от представените
доказателства, дали е налице причинно- следствена връзка между твърдяното
пътно произшествие и декларираните от водача имуществени вреди по
автомобила. Не бил установен и механизмът на ПТП, като точното място
/километрично положение/, нито големината на дупката на пътното платно
/ако е имало такава/ или скоростта, с която се е движил шофьорът, както и
метеорологичната обстановка.
Сочи се, че водачите били длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението- чл.20 и чл.21
от ЗДвП. Според декларацията по щета не можело точно да се определи
мястото на пътното произшествие- километър на републикански път ІІІ-***
между с.Д. и с.К., нито факта в населено място ли е станал инцидента или
7
извън населено място. Не ставало ясно къде е имало дупка в този не малък
участък от пътя, нито какви са размерите й- дължина, широчина и дълбочина.
Застрахователното дружество било изплатило застрахователното обезщетение
без да е установена причинно- следствена връзка между твърдяното пътно
произшествие, декларираните от водача имуществени вреди по автомобила и
връзката им със състоянието на пътното платно.
Твърди, че липсват доказателства за противоправно поведение на АПИ,
съответно ОПУ- Пазарджик, изразяващо се в бездействие и неизпълнение на
задълженията по чл.30, ал.1 от ЗП и от ДР на ЗП за поддържане на пътното
платно на територията на републиканския път и отстраняване на повреди по
него, което да е в причинна връзка с настъпилите вреди по автомобила. В
случая не била налице пряка причинно- следствена връзка между състоянието
на републиканския път и вредоносния резултат и то от бездействие на АПИ.
Оспорва се механизмът и причините за настъпване на ПТП. В тази
насока се излагат твърдения, че АПИ в лицето на ОПУ- Пазарджик полагали
системни грижи, възлагайки дейности за поддържане на републиканските
пътища. Поддържането на процесния участък от републикански път III-***
между с.Д. и с.К. било възложено с Договор за възлагане на обществена
поръчка № РД-38-7/20.11.2019г., в сила от 01.12.2019г., сключен между АПИ и
„Европейски пътища“ АД. С него на изпълнителя били възложени дейности
по поддържане- превантивно, текущо, зимно и ремонтно-възстановителни
работи при аварийни ситуации, на републиканските пътища на територията на
Южен централен район към ОПУ- Пазарджик. С месечно задание за месец
април 2020г., АПИ била възложила на „Европейски пътища“ АД извършване
на дейности по поддържането на процесния участък, изразяващи се в
извършване на дейности по изкърпване на пътната настилка, за което била
издадена Сметка №3, шифър 3012. Съгласно Сертификат №11а по месечно
задание за месец април 2020г. за действително изпълнени и приети видове
дейности и работи по поддържането на конкретния път, били извършени
действително следните ремонтни дейности- студено изкърпване на пътни
настилки с битумна емулсия и фракция под налягане и всички свързани с това
разходи. Дейностите по поддържане на пътната настилка на Републикански
път III-*** се установявали от приложените с отговора сметки и схема №1 на
километричното положение на извършените работи. Поради това се твърди,
че преди процесния пътен инцидент, през месец април 2020г. бил извършен
8
ремонт на пътната настилка на процесния път, изразяващ се в студено
изкърпване на пътни настилки с битумна емулсия и фракция под налягане и
всички свързани с това разходи. Гореизложените обстоятелства определяли
различен от твърдения фактически състав на реализирано ПТП и причинно-
следствена връзка.
Искането е предявения иск да се отхвърли като неоснователен, ведно с
присъждане на разноски.
Пазарджишкият окръжен съд от фактическа страна прие за
установено следното:
Не е спорно между страните, че с комбинирана застрахователна полица
№ ********** от 11.07.2019г., ищцовото дружество е сключило договор за
застраховка „Каско и злополуки“ на автомобил марка „*****“, модел „****“ с
рег. № **************, собственост на „Баненкин 78- АППДМ ИП“ ЕООД,
със срок на действие от 18.07.2019г. до 17.07.2020г., който е бил валиден към
процесната дата- 27.05.2020г.
Няма спор и относно обстоятелството, че по подадено заявление за
изплащане на обезщетение за вреди на МПС от 28.05.2020г., подадено от С.Б.,
при ищцовото дружество е образувана преписка по щета № 23020030100224.
Не е спорно и това, че на 14.07.2020г., ищецът в качеството си на
застраховател по имущественото застраховане е изплатил застрахователно
обезщетение на сервиза- „*****“ ЕООД, извършил ремонт на посоченото
МПС, в размер на 634,32лв., както и сумата от 191лв. на собственика на
автомобила- „Баненкин 78- АППДМ ИП“ ЕООД. Горното се установява и от
приложените по делото писмени доказателства- Застрахователна полица №
********** от 11.07.2019г., ведно с Общи условия, Свидетелство за
регистрация № *********- част 2, Заявление за изплащане на обезщетение за
вреди на МПС от 28.05.2020г. към полица № **********, Фактура № ***** от
24.06.2020г., Кредитно известие № ********** от 24.06.2020г. към Фактура №
00**********., Платежно нареждане № П20825202 от 14.07.2020г. в полза на
„*****“ ЕООД с посочено основание „ 23020030100224“ и Платежно
нареждане № П20825201 от 14.07.2020г. в полза на „Баненкин 78- АППДМ
ИП“ ЕООД, с посочено основание „ 23020030100224“.
От Заявление за изплащане на обезщетение за вреди на МПС от
28.05.2020г. към полица № **********, за която при ищцовото дружество е
9
образувана преписка по щета № 23020030100224 се установява, че С.Б., в
качеството на водач на МПС марка „*****“, модел „****“ с рег. №
**************, при прибиране към Л., между Д. и К. е попаднал в дупка, в
резултат на което предна лява гума и част от подкалник се увредили. Посочено
е, че ПТП- то е станало на 27.05.2020г. около 19,00 часа. По делото е
приложена декларация от водача от 01.06.2020г., в която са посочени щети-
предна лява гума- жаба и скъсан подкалник.
От 2 броя описи на щетите по щета № 23020030100224 от 09.06.2020г. и
от 15.06.2020г. се установяват вида на щетите по процесния лек автомобил: 1/
предна лява гума- за подмяна, като е посочено, че се касае за гума Pirelli
Cihturato 215/55, R17, DOT 2419, 8.0 mm; 2/ преден ляв подкалник- за подмяна
и 3/ предна лява главина/лагер- за подмяна.
Видно от фактури от „*****“ ЕООД се установява, че е извършен
ремонт на посочените увредени елементи, с изключение на предна лява гума,
като е посочена стойността на ремонта, в т.ч. и за труд. Представен е протокол
от 19.06.2020г. по щетата, от който е видно, че сервизът е предал
отремонтирания автомобил на С.Б. без възражения.
В опис- заключение от 09.06.2020г. е посочено, че при тестване се
установява лек несвойствен шум в предно ляво колело, като имайки предвид
повредата- увреждане на предна лява гума, шумът е от естествено износване
на лагер главина по предно лява колело. Отбелязано е, че лагер на главина е за
подмяна.
От Доклад от 10.07.2020г. по щета № 2302003010022 се установява, че е
определен размер на застрахователно обезщетение за причинените вреди по
процесното МПС в общ размер на 825,32лв.
Не е спорно по делото, че с регресна покана от 04.08.2020г., ищецът е
поканил Областно пътно управление- гр.Пазарджик да му възстанови
заплатена по щетата сума в размер на 835,32лв. с включени ликвидационни
разходи. Предоставен е седемдневен срок за заплащане за задълженията.
Поканата е получена от ОПУ- Пазарджик на 07.08.2020г., видно от
приложеното по делото известие за доставка. По делото няма данни, а и не се
твърди, ответникът в настоящото производство да е заплатил тази сума на
застрахователя.
По делото е представен Договор от 20.11.2019г. за възлагане на
10
обществена поръчка с предмет „Определяне на изпълнител за извършване на
дейности по зимно поддържане и възстановителни работи при аварийни
ситуации по републиканските пътища на територията на южен централен
район, за обособена позиция №2- ОПУ Пазарджик“, в сила от 01.12.2019г., с
изпълнител „Европейски пътища“ АД.
Съгласно чл.5 от този договор, дейностите по поддържане на
републиканските пътища се възлагат с месечни, допълнителни и извънредни
задания. Представено е месечно задание, с възложител АПИ и изпълнител
„Европейски пътища“ АД, за извършване на дейности по поддържането
/превантивно, текущо, зимно и ремонтно- възстановителни работи/, с
обособена позиция- Сметка №3- Поддръжка и ремонт на пътни настилки със
стойност 157380,00лв.
Приет е по делото и Сертификат №11а по месечно задание за месец
април 2020г. за действително изпълнени и приети видове дейности и работи по
поддържането /превантивно, текущо, зимно и ремонтно- възстановителни
работи на републиканските пътища на територията на ОПУ- Пазарджик, в
която е посочено, че към 08.05.2020г. са извършени и подлежат на заплащане
различни видове дейности и работи, включително по Сметка №3- Поддържане
и ремонт на пътни настилки, в която са правени корекции на ръка.
Представени са 2 броя обобщени количествено- стойностна сметка без
дата за установяване на извършени работи по месечно задание за месец
Април, в които е посочено, че по сметка №3- Поддържане и ремонт на пътни
настилки е извършвано студено изкърпване на пътни настилки с битумна
емулсия и фракция под налягане за Път III-***- М. - яз.Т. - Л. - К. - Д. - Д., в
участък 42+000 км до 59+330 км., както и Схема №1 на километричното
разположение на извършените работи за посочения участък, в която е
посочено количеството изкърпена площ и вложен материал.
Според показанията на свидетеля С.Б. - водач на процесното МПС по
време на пътния инцидент към 2020г. същият е притежавал процесния
автомобил.
Визира данни, че сравнително често пътувал в участъка между Д. и К..
През месец май 2020г. пътувал от Пазарджик към Л., като не е сигурен по кое
време на деня, но било светло. По едно време колата попаднала в дупка с
лявата предна част, откъм шофьорската страна, като се чуло изтропване.
11
Неравността била дупка с вдлъбнатина, която се намирала към средата на
платното, разположена на целия път. Сочи, че може да е имало камък в
дупката, защото изтропването било силно. Движел се в средната част на
лентата, защото неравностите били много и пътят не бил в изрядно състояние-
имало дупки. Спрял да огледа, но не забелязал поражения- гумата не била
спукана, след което продължил пътя си. По задната гума зад шофьора нямало
проблем. Сочи, че се е случило около налични вдлъбнати на пътя, вследствие
на камионите, които излизат от кариера, съответно, че след мястото на
инцидента бил мостът за магистралата. Към момента на настъпване на ПТП-
то се движел с допустимата скорост- между 80-90 км/ч. Сочи, че дупката на
пътя не била обозначена по някакъв начин, иначе щял да намали. Споделя, че
може би времето е било сухо. Не си спомня да е имало следи от пресен път
или да е бил скоро ремонтиран, но по принцип имало ремонти на пътя в
годините. След като продължил движението с автомобила към Л. усетил, че
има поражения от самото движение на автомобила, което било небалансирано.
След три- четири дни отишъл при застрахователя да заяви щета, като бил
напътен към сервиз на Порше в Пловдив. Отишъл с колата до сервиза в
Пловдив. Няма спомен какво са сменяли и ремонтирали в сервиза, като не бил
плащал нищо, защото колата била застрахована.
В показанията си свидетелката Д.Л.М.- служителка на ответника в ОПУ-
Пазарджик сочи, че през 2020г. отговаряла за обхода и контрола на работата на
фирмите за зимно поддържане и текущ ремонт и поддържане. Уточнява, че
поддържане представлява запълване на дупки- „кръпките“, както и рязането
на храсти.
Сочи, че пътят по отсечката с.Д.- с.К., започвал от М.- от 27 км, до 59 км
при с.Д.- кръстовището при З.- Пазарджик. Отсечката между Д. и К. попадала
там. Спомня си, че към 2020г. имало ремонт в тази отсечка- било по някое
време през април. При ремонта било извършвано изкърпване под налягане с
емулсия и фракция под налягане с един камион, който запълвал единичните
дупки. Пътното управление възлагало планово задание на фирмите и те го
изпълнявали в рамките на месеца или началото на другия. Не си спомня да е
имало дупки на тази пътна отсечка през месец май 2020г.
Визира, че по принцип е възможно да има дупки, но след ремонт е по-
малко вероятно да се случи. Там настилките били много стари. Правени са
12
определени кръпки на цялото платно, но цялостен ремонт не е правен. Ако
зимният сезон се правело запълване на дупки, обикновено след това можело
да има нови дупки. Не си спомня през май 2020г. да е констатирала
нередности или дупки по този път. В дейността си не описвала всяка дупка-
като когато установяват голяма дупка се обаждали на фирмата и тя я
запълвала. Документи за извършената работа по запълване на дупки се
съставяли в края на месеца- правели се отчети и сертификати. Дейността се
обобщавала, като не се посочвала всяка дупка.
В заключението на вещото лице Ф. е посочено, че на 27.05.2020г. около
19,00 часа, в светлата част на деня на третокласен път III-*** след с.Д. и преди
с.К. и Автомагистрала Тракия, при суха стара и износена асфалтова настилка,
движейки се в посока към с.Л., лек автомобил марка „*****“, модел „****“, с
рег. № **************, управляван от свидетеля С.Б., попада последователно
с левите гуми в налична и неуказана дупка на пътното платно с неустановени
размери, в близост до средата на пътното платно. Вещото лице е посетило
мястото на инцидента и е установило, че процесния пътен участък е лека
хоризонтална крива, която позволява висока скорост. Асфалтовото покритие
било износено, вероятно с над 20 години експлоатация, с надлъжни и
напречни пукнати. Към настоящия момент не констатирал дупки по пътното
платно, но се забелязвало, че в минало време е извършвано ремонтиране на
пътния участък в различни негови части. Според вещото лице автомобилът е
бил със скорост не по- ниска от 70-90 км/ч, изводимо от механизма на ПТП,
характера и разположението на удара по автомобила, както и обстоятелството,
че се касае за движение извън населено място. Наличната дупка е била
забележимо препятствие от мястото на водача в автомобила от 25- 30м.
Според изчисленията на вещото лице водачът на автомобила не е възприел и
не е имал техническата възможност да възприеме дупката от 25- 30м. при
скорост 70-80-90 км/ч и произшествието е било непредотвратимо, доколкото
ударът с левите гуми в дупката би се реализирал през времето за реакция на
водача и задействане на спирачките. В резултат на настъпилия ударен контакт
между гумата- джантата и ръба на дупката, според това вещо лице, по лекия
автомобил са получени увреждания на предна лява гума и прилежащия PVC
подкалник на предния ляв калник. При ударния контакт са се увредили
каркаса /страницата/, борда и уплътнителя на борда на гумата. Тъй като
структурата на каркаса била нарушена, гумата е станала негодна за употреба.
13
Посочено е, че описаните увреждания по гумата могат да бъдат получени при
удар между гумата и джантата с твърд тъпоръбест предмет с малка контактна
повърхност, какъвто може да бъде края на нарушено асфалтово покритие с
дълбочина не по- малко от 75 мм и широчина не по- малка от 250-350мм.
Увреждането на прилежащия подкалник най- вероятно е получено от
тангенциалното отхвърляне на трошен подложен камък, намиращ се под
нарушеното асфалтово покритие. Вследствие на въртенето на гумата камъкът
е отхвърлен назад и нагоре, при което е счупил или пробил подкалника.
Според вещото лице от техническа гледна точка при посочения механизъм на
ПТП са настъпили повреди единствено на предна лява гума и наличния
подкалник. Вещото лице изключва при този механизъм да са засегнати
елементи, отдалечени от мястото на удара в зоната на предна лява гума, което
да включва и лагер на главина, подменен в автосервиза. Позовавайки се на
експертното заключение на служителите на ищцовото дружество, според
вещото лице повредите на лагера на главината били получени по друго време,
като споделя извода им, че се касае за естествено износване на лагера на
главината на предното ляво колело. Според вещото лице не всички извършени
ремонтни дейности са вследствие на процесното ПТП, като се изключва
именно елементът лагер на главина. В пряка причинно- следствена връзка с
процесното ПТП са единствено следните детайли и елементи, от автомобила,
които са подлежи на ремонтно- възстановителни дейности- предна лява гума
Pirelli Cinturato 215/55/R17, подкалник PVC, спойлер и допълнителни
материали за монтаж на подкалника и спойлера. Стойността на причинените
щети, които според вещото лице са в причинно- следствена връзка с ПТП-то и
вложеното за ремонта- материали и труд, възлизала на сумата в размер на
358,28лв. Следвало да отпаднат подменените и ремонтирани части в посочен
размер от 467,04лв., касаещи лагера на предна лява главина. Посочено е, че
обичайните разноски по извършената ликвидационна дейност от
застрахователя възлизат на 10,00лв.
В съдебно заседание при изслушването си вещото лице сочи, че споделя
изразеното от вещите лица на ищцовото дружество и отразено в описа
заключение, приложен по делото. Потвърждава, че увредата на лагера е
поради продължителна експлоатация, а не вследствие на удара. При такива
удари обикновено се увреждали гумите, а ако препятствието е с достатъчна
дълбочина, можело да се получи повреждане първо на гумите, джантата,
14
амортисьорите, рамената и пружините. След това можело да се получат и
други увреждания в зависимост от дълбочината на дупката. Според него
дълбочината на дупката е била около 8 см. Доколкото лагерът бил най-
масивния елемент, той трудно би могъл да се увреди. В случая автомобилът е
прелетял през дупката с предна и задна гума, с висока скорост. Доколкото
нямало повреди по джантата и задна гума, приема, че в процесния случай
лагерът не бил увреден от инцидента.
Видно от заключението на повторната повторната съдебно-
автотехническа експертиза изготвена от в.л.М. се посочва, че процесният
автомобил е с дата на първа регистрация 15.07.2016г. и с пробег 64 364 kм.
Произшествието било настъпило на 27.05.2020г., т.е. автомобила е бил в
експлоатация 3г. и 10 месеца. Според вещото лице силен удар на колелото на
автомобил в дупка на пътя може да повреди лагера на главината и да доведе
до необичайни шумове при движение. Лагерите на главините били
проектирани да издържат големи натоварвания, но екстремният динамичен
шок при попадане в дупка може да причини вътрешни повреди- например
малка деформация /нараняване/ на каналите на лагера или разхерметизиране.
В резултат на това лагерът започвал да се износва ускорено и първият признак
обикновено бил поява на шум от засегнатото колело. Стойността на ремонта
за подмяна на лагера на главина е посочен на 599,42лв.
При изслушването на вещото лице М. същото сочи, че минаването на
автомобила през дупка на пътя в зависимост от дълбочината на дупката
поражда различен по сила удар. Колкото дупката е по- дълбока, толкова
ударът бил по- силен. Фактът, че гумата била повредена до степен на подмяна
с нова, според вещото лице означава, че дупката е била достатъчно дълбока, за
да настъпи удар и срязване/увреждане на гумата, което обикновено ставало
когато дупката е с височина съизмерима с височината на гумата, която в
случая била около 14 см, поради което приема, че дупката е била в порядъка
10-15 см. Уточнява, че след като са се увредили освен гумата, а и подкалник и
спойлер, които два елемента са на височина около 15 - 18 см от земята, то
дупката е била дълбока при всички положения, за да се увредят тези 3
елемента. Според вещото лице доколкото се касае за движение на автомобила
в извънградски условия и при скорост 60 км/ч, при такава дълбочина на
дупката, ударът следва да се характеризира като силен. Счита, че лагерът се е
повредил именно при процесното ПТП и увредата му не се дължи на
15
естествено износване, с оглед обстоятелството, че автомобилът се
характеризира като сравнително нов при настъпване на произшествието.
Чуването на шум вследствие повреда по лагера зависело от големината на
повредата, като можело да се случи след дни, седмици или месеци.
Обстоятелството, че е установен шум при преглед на автомобила в сервиза,
водело до извод, че повредата била голяма. Износването било вследствие на
преминаването през дупката, удара и нарушаването на повърхностите на
гривните на лагера. За извода си, че предният ляв лагер на главината се е
увредил вследствие процесното ПТП, а не от нормалното му износване
изяснява, че не са установени повреди по другите гуми на автомобила, а
единствено на предна лява гума, а този елемент бил именно около нея, както и
че непосредствено след преминаването през дупката лагерът е започнал да
шуми, а преди това нямало данни за такъв шум.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е редовна и допустима- отговаря на изискванията на чл.260 и
чл.261 от ГПК, подадена е в срок, от процесуално легитимиран субект, срещу
подлежащ на обжалване акт. По съществото си, същата е основателна.
При извършване на въззивен контрол за законосъобразност и
правилност на първоинстанционното съдебно решение, в рамките поставени
от въззивната жалба, съдът след преценка на събраните от първата инстанция
доказателства намира, че обжалваното решение е неправилно относно
изводите на първоинстанционния съд да отхвърли частично предявените
искове.
В настоящият казус, районният съд е изложил подробни съображения в
насока, че е осъществен фактическият състав на непозволеното увреждане,
като вредоносният резултат е причинен от виновното и противоправно
бездействие на служители на ответника и в полза на застрахователя, който се е
суброгирал в правата на застрахования, е възникнало вземане в размер на
изплатеното застрахователно обезщетение за действителното претърпените
имуществени вреди по автомобила. Тези изводи няма основание да не бъдат
споделени, без да е необходимо тяхното цялостно повтаряне.
Съответно, районния съд е приел, че е налице пряка причинно-
следствена връзка между бездействието на ответника по поддържане на пътя
16
за част от обезщетените от застрахователя вреди на стойност 368,28лв., от
които 358,28лв., включваща подмяна и ремонт на предна лява гума, подкалник
и спойлер, според заключението на вещото лице Ф., както и на
ликвидационни разходи в размер на 10,00лв. Ето защо за тези суми е счел, че
предявения регресен иск е основателен и следва да се уважи. По отношение
заплатената сумата над този размер до претендирания от 835,32лв. или сумата
от 467,04лв., представляваща заплатени разходи за подмяна на лагера на
главина на процесното МПС, доколкото не е установено по категоричен начин
причинно-следствена връзка между ПТП-то и увредата на този елемент от
автомобила първоинстанционния съд е намерил иска в тази му част за
неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен. Съответно е посочил,
че като законна последица от уважаването на иска следва да се присъди и
законната лихва върху уважената част от главницата от 368,28лв. от
подаването на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
По отношение на уважената част от вземането за главницата
първоинстанционният съд е приел, че ответникът е изпаднал в забава и дължи
заплащането на лихва за забава от настъпване на изискуемостта на вземането.
В случая е посочено, че обезщетението за забава се дължи само върху
уважената част от иска или върху сумата от 368,28лв. или претенцията по
чл.86 от ЗЗД следва да бъде уважена за сумата от 154,40лв. и за периода от
27.05.2021 г. до 27.05.2024г., като за разликата до претендираната сума от
286,83лв. следва да бъде отхвърлена.
Във връзка с последните констатации касаещи изводите за отхвърляне
на частично предявените претенции, то настоящата инстанция приема, че те са
неправилни и не кореспондират на събрания доказателствен материал
относим по съществото на спора.
В случая в повторната експертиза на вещото лице М., последното е
категорично, че при силен удар на колелото на автомобил в дупка на пътя
може да се повреди лагера на главината и да доведе до необичайни шумове
при движение. Лагерите на главините били проектирани да издържат големи
натоварвания, но екстремният динамичен шок при попадане в дупка може да
причини вътрешни повреди- например малка деформация /нараняване/ на
каналите на лагера или разхерметизиране. В резултат на това лагерът започва
да се износва ускорено и първият признак обикновено бил поява на шум от
17
засегнатото колело.
Първоинстанционният съд е приел, че тези изводи не кореспондират с
показанията на разпитания по делото свидетел и първа експертиза, но в случая
те на практика не опровергаят твърденията на в.л.М..
Това е така, тъй като действително в показанията си св.Б. не коментира
за последващи шумове в областта на предната лява гума веднага след
настъпилия инцидент, но същия е категоричен, че след като е влезнал в
дупката е чул „доста силно изтропване“, т.е не се отрича наличието на силен
удар. Не се спори по делото, че вече в сервиза е установен такъв шум, което е
на практика е индикатор за повреда в лагера.
Съответно в заключението на първата СТЕ, вещото лице Ф. визира
данни, че увреждането на прилежащия подкалник най- вероятно е получено от
тангенциалното отхвърляне на трошен подложен камък, намиращ се под
нарушеното асфалтово покритие. Вследствие на въртенето на гумата камъкът
е отхвърлен назад и нагоре, при което е счупил или пробил подкалника, което
потвърждава твърденията на свидетеля за такова силно изтропване. Това са
данни от които отново следва извод, че е налице силен удар при попадането
във въпросната дупка.
Всичко това е и индиция, че следва да се приема, че дупката е в
размерите посочени от вещото лице М. с дълбочина около 10-15см. В този
аспект не могат да се приемат за опровергани твърденията на последното, че
доколкото са касае за движение на автомобила в извънградски условия и при
скорост 60км/ч, при такава дълбочина на дупката, ударът следва да се
характеризира като силен, което както бе посочено по- горе е в относимост,
както на данните изведени от свидетелските показания така и от първата
съдебно- автотехническа експертиза. Ето защо следва да се приеме, че лагерът
се е повредил именно при процесното ПТП и увредата му не се дължи на
естествено износване. Във връзка с последното следва да се посочи, че в.л.Ф.
коментира, че вещи лица на застрахователя са приели, че това износване се
дължи на естествена експлоатация. Такъв извод не може да се сподели. Първо,
че процесните лица не са разпитвани. Второ, вещото лице е длъжно да даде
заключение на база установеното от него. Реално такова позоваване не е
допустимо, а от друга страна, в.л.М. коментира, че, като посочения пробег е
64364км., което автомобилът го определя като сравнително нов и констатация,
18
че процесната повреда се дължи на естествена експлоатация не може да се
приеме за достоверен. В обясненията си това вещо лице коментира, че не е
нормално за период от време- 3 години да има износване на лагер на
главината, т.е. увредата е именно в резултат на процесното ПТП.
Неоспорено е заключението на в.л.М., че ремонта за подмяна на лагера
на главина е посочен на 599,42лв.
При така изложеното следва да се констатира, че решението в неговата
обжалвана част е неправилно и незаконосъобразно и в този смисъл наведените
възражения на жалбоподателя в подадената от него въззивна жалба се явяват
основателни. Последица от това, е че съдебният акт на първата инстанция с
която са отхвърлени предявените искове в посочените им размери следва да се
отмени и вместо него се постанови решение, с което се уважат същите в
пълните им размери съответно за разликата от 368,28лв. до пълния предявен
размер от 835,32лв., представляваща регресна претенция за заплащане на
обезщетение за причинените на автомобил „*****“, модел „*****“, с рег.№
******, имуществени вреди, във връзка с настъпило на 27.05.2020г. пътен
инцидент, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането, както и акцесорен иск за мораторна
лихва за разликата над 154,40лв. до първоначално претендирания от 268,83лв.,
представляващо обезщетение за забава за периода от 27.05.2021г. до
27.05.2024г.
В резултат на това, следва да се отмени изцяло решението в частта му за
разноските, като се постанови ново, с което се определят в тежест на
ответника и в полза на ищеца направените от него съдебно- деловодни
разноски пред двете съдебни инстанции в общ размер на 1125лв., от които
пред първата инстанция в общ размер на 925лв., от които 100лв.- заплатена
държавна такса, 675лв.- внесени депозити за вещи лица, както и 150лв.-
юрисконсултско възнаграждение, а пред втората инстанция в общ размер на
200лв. от които 50лв.- държавна такса и 150лв.- юрисконсултско
възнаграждение.
В останалата уважителна част решението не е обжалвано от страните по
делото, с оглед на което е и влязло в законна сила.
Поради изложеното и на основание чл.271 от ГПК, Пазарджишкия
окръжен съд
19
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №848/07.07.2025г,. постановено по гр.д.
№3218/2024г. по описа на РС- Пазарджик, в ЧАСТТА в която са отхвърлени
предявените искове от страна на ЗАД „Армеец“ АД срещу „Агенция Пътна
инфраструктура“, за разликата над уважения размер от 368,28лв., до пълния
предявен размер от 835,32лв., представляваща регресна претенция за
заплатено обезщетение за причинените на автомобил марка „*****“, модел
„*****“, с рег.№ ******, имуществени вреди, във връзка с настъпило на
27.05.2020г. пътен инцидент, както и акцесорен иск за мораторна лихва за
сумата от 154,40лв. до пълния предявен размер от 286,83лв. за периода от
27.05.2021г.- 27.05.2024г., ведно със законната лихва от датата на исковата
молба до окончателното изплащане на вземането и в ЧАСТТА в която осъдена
Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, пл.„Македония“ №3 чрез Областно пътно управление-
гр.Пазарджик, с адрес: гр.Пазарджик, ул.„Александър Стамболийски“ №20, да
ЗАПЛАТИ на „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.„Стефан
Караджа“ №2, сумата от общо 454,14лв.- сторени в настоящото производство
разноски, както е и осъдено „Застрахователно акционерно дружество Армеец“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.
„Стефан Караджа“ №2, да ЗАПЛАТИ на Агенция „Пътна инфраструктура“,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, пл.
„Македония“ №3 чрез Областно пътно управление- гр.Пазарджик, с адрес:
гр.Пазарджик, ул.„Александър Стамболийски“ №20, сумата от общо
227,04лв.- сторени в настоящото производство разноски, вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, пл.„Македония“ №3, чрез
Областно пътно управление- гр.Пазарджик, с адрес: гр.Пазарджик, ул.
„Александър Стамболийски“ №20, да ЗАПЛАТИ на „Застрахователно
акционерно дружество Армеец“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.„Стефан Караджа“ №2 допълнително сумите, за
разликата от 368,28лв. до пълния предявен размер от 835,32лв. или реално
20
сумата от 467,04лв., представляваща регресна претенция за заплащане на
обезщетение за причинените на автомобил „*****“, модел „*****“, с рег.№
******, имуществени вреди, във връзка с настъпило на 27.05.2020г. пътен
инцидент, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането, както и акцесорен иск за мораторна
лихва за разликата над 154,40лв. до първоначално претендирания от 268,83лв.,
представляващо обезщетение за забава за периода от 27.05.2021г. до
27.05.2024г. или реално сумата от 114,43лв.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №848/07.07.2025г,. постановено по гр.д.
№3218/2024г. по описа на РС- Пазарджик, в останалата му уважителна част.
ОСЪЖДА на „Агенция пътна инфраструктура“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Македония“ №3ЗАД, да
ЗАПЛАТИ ЗАД “Армеец“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.“Стефан Караджа“ №2, съдебно- деловодни
разноски пред двете съдебни инстанции в общ размер на 1125лв., от които
пред първата инстанция в общ размер на 925лв., от които 100лв.- заплатена
държавна такса, 675лв.- внесени депозити за вещи лица, както и 150лв.-
юрисконсултско възнаграждение, а пред втората инстанция в общ размер на
200лв. от които 50лв.- държавна такса и 150лв.- юрисконсултско
възнаграждение.
Решението, на основание чл.289, ал.3, т.1 от ГПК не подлежи на
касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
21