№ 968
гр. София, 20.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-17 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Стилияна Григорова
при участието на секретаря Мария Т. Методиева
като разгледа докладваното от Стилияна Григорова Гражданско дело №
20231100100140 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от А. Х. Е. срещу
„Юробанк България“ АД за признаване за установено, че не дължи на
ответника сумата от 16 279.59 евро, представляваща главница по договор за
кредит № 139-231/2008 г. Продукт Нов Алфа Кредит за покупка,
строителство и ремонт от 17.04.2008 г., поради погасяването му чрез
прихващане с вземания на ищцата със сумата от 16 279.59 евро,
представляваща сума, с която ответникът неоснователно се е обогатил за
периода от 30.05.2009 г. до 30.11.2022 г., въз основа на неравноправни клаузи
от общите условия (ОУ) към договора за кредит.
Ищцата твърди, че на 17.04.2008 г. сключила с „Алфа Банк А.Е.“, чрез
„Алфа Банка – клон България“, чийто правоприемник от 01.03.2016 г. е
„Юробанк България“ АД, договор за кредит за сумата от 54 000 евро. През
първата година дължала погасяване на лихви при фиксирана годишна лихва в
размер на 3.9%, а за останалия период на погасяване на кредита – плаващ
лихвен процент в размер на 12MEuribor (актуализиращ се всяка календарна
година) плюс надбавка от 2%.
В чл. 13 от ОУ фигурирало право на банката едностранно да промени
лихвения процент, като отрази промяната в погасителния план. От това свое
право кредиторът се възползвал, независимо от неравноправния характер на
клаузата и приложеното от банката увеличение без правно основание.
Според ответника, към 15.12.2022 г. остатъкът по кредита възлизал на
сумата от 36 617.50 евро. Неоснователно заплатените от кредитополучателя
суми възлизали на 16 279.59 евро. С изявление за прихващане и предсрочно
1
погасяване на кредит от 16.12.2022 г. А. Е. погасила чрез прихващане част от
главницата в размер на 16 279.59 евро, а чрез плащане останалата част от
главницата – 20 337.91 евро.
С писмо от 29.12.2022 г. банката възразила срещу погасяването чрез
прихващане, тъй като вземането на кредитополучателя не било установено по
основание и размер. Затова и след заплащането на 20 337.91 евро, банката
претендирала от Е. допълнително 16 279.59 евро. Това обосновавало правния
интерес на ищцата да предяви установителен иск за несъществуване на
вземане на ответника в размер на 16 279.59 евро по договора от 17.04.2008 г.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „Юробанк България“ АД е подал
отговор, в който оспорва предявения от А. Е. отрицателен установителен иск.
По договора за кредит кредитополучателят приемал прилагания от
банката лихвен процент без възражения. Ищцата се съгласила, че
погасителният план ще подлежи на актуализация в началото на всяка
следваща календарна година, както и на допълнителна актуализация по
преценка на банката, ако са налице резки изменения в приложимите лихвени
проценти. В чл. 13 от ОУ също били предвидени изрични основания за
промяна на лихвения процент.
В случая били налице основания за определяне на нови нива на лихвени
проценти, като ответникът излага подробни съображения в подкрепа на
направеното увеличение. Отделно от това, страните изрично предвидили, че
банката ще има право едностранно да измени лихвения процент.
За изменението на лихвения процент банката предприела уведомяване
на А. Е. през март 2009 г., но поради непосочен пълен и точен адрес,
уведомлението не достигнало до адресата. Е. продължила да обслужва
кредита без възражения, което потвърждавало съгласието й. Неприемането на
увеличението следвало да стане в писмена форма.
В случай, че съдът приеме, че нормите на ЗЗП са приложими към
процесния договор, твърди наличие на изключението по чл. 144, ал. 2, т. 1 от
ЗЗП.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните
по делото доказателства, приема следното от фактическа и правна
страна:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 от ГПК.
2
Установява се от приетия по делото договор за кредит № 139-231 от
17.04.2008 Продукт Нов Алфа Кредит за покупка, строителство и ремонт, че
праводателят на „Юробанк България“ АД – „Алфа банка А. Е.“ – дружество,
учредено и регистрирано по гръцкото законодателство, чрез клона си „Алфа
Банка – клон България“ е предоставил на А. Х. Е. сумата от 54 000 евро за
покупка на ½ ид.ч. от съсобствен апартамент. Усвоената сума е следвало да
се погаси за 360 месеца, ведно с договорните лихви и такси. За първата година
кредитополучателят е ползвала гратисен период, през който е дължала само
възнаградителна лихва от 3.9%. Останалите вноски са се формирали от
лихвен процент в размер на 12м EURIBOR плюс надбавка от 2%. За първата
година таксата за управление е уговорена в размер на 1%, а за останалия срок
– 0.5%.
Не се спори по делото, че банката е прилагала по-висок лихвен процент
от уговорения, съгласно своя вътрешна инструкция от март 2009 г. По делото
липсват доказателства и ответникът не доказа, че е довел до знанието на А. Е.
увеличението на лихвения процент. Писмото на л. 109 от делото няма
изходящ номер и не е оформено като адресирано до кредитополучателя по
договора от 17.04.2008 г.
Спорен е въпросът, обуславящ извода за надвнесени от ищцата суми,
дали банката правомерно е увеличила лихвения процент.
Установяването на действителния размер на задължението на ответника
е обусловено от произнасяне по направеното от Велева възражение за
нищожност на клаузи от договора, предвиждащи начисляване на неустойка
върху просрочена и санкционна лихва; възможност банката, по своя
преценка, да променя БЛП, без да определя конкретни условия за това и без
да уведоми длъжника за това обстоятелство; лишаване на кредитополучателя
от възможност за промяна и индивидуално договаряне на клаузите, с
изключение на тези по т. 1, т. 2 и т. 21 от договора.
По отношение на договора са приложими нормите на ЗЗП, тъй като А.
Е. е потребител - ползвател на финансова услуга извън рамките на своята
търговска или професионална дейност, съгласно § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а
ответникът – търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ЗЗП. Законът определя
неравноправната клауза като такава, уговорена във вреда на потребителя,
която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
3
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя (чл. 143 от ЗЗП). Това общо условие на неравноправността е
конкретизирано с отделни хипотези, посочени в т. 1-18 (ред - ДВ, бр.
105/2006 г.).
Законът забранява прилагане на неравноправни клаузи и поради това ги
счита за нищожни, освен ако са индивидуално уговорени (чл. 146, ал. 1 от
ЗЗП). В ал. 2 на чл. 146 от ЗЗП е посочено, че не са индивидуално
уговорените клаузите – предварително изготвените, без възможност за
потребителя да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор
при общи условия, какъвто е процесният. В чл. 13 от приложимите към
договора от 17.04.2008 г. общи условия е предвидено право на кредитора да
променя едностранно договорения лихвен процент в следните случаи: 1) при
съществени изменения в икономическата ситуация в страната или чужбина
и/или промени в българското законодателство, които правят за банката
неизгодна кредитната сделка; 2) при увеличение с повече от 50% на цената на
ресурса към момента на подписване на договора за кредит.
Тази клауза не е индивидуално уговорена. Промяната в лихвения
процент зависи само от волята на кредитора, без в общите условия (или в
договора) да е предвидено конкретно основание за това. Изцяло на банката е
предоставена преценката дали сделката е изгодна за нея, без да предвижда
баланс в правоотношението с потребителя. Във втория случай „цената на
ресурса“ не е основана на конкретни, обективни и измерими критерии.
Въпреки че се говори за „промяна на лихвения процент“, основанията за това
са изключително в посока неговото увеличаване, но не и намаляване.
Методът на изчисляване на съответния лихвен процент трябва да
съдържа ясна и конкретно разписана изчислителна процедура, с посочени
вид, количествени изражения и относителна тежест за всеки от отделните
компоненти - пазарни индекси и/или индикатори; да е налице конкретна
формула за определяне на възнаградителната лихва. При клауза по договор,
сключен с лице, имащо качеството „потребител“, за индексиране на цената
методът на промяна в цените следва да е описан подробно и ясно в договора.
Когато потребителят не е получил предварително достатъчно конкретна
информация за начина и метода, по който кредитополучателят може
едностранно да промени цената на доставената му финансова услуга, или
4
когато методологията, създадена от банката – кредитор не е част от договора
за кредит, банката не може да се счита за добросъвестна по смисъла на чл. 143
от ЗЗП, за да е приложимо което и да е от изключенията по чл. 144 от ЗЗП.
Отделно, за да е приложимо изключението по чл. 144, ал. 2, т. 1 от ЗЗП -
правото на доставчика на финансови услуги при наличие на основателна
причина да промени без предизвестие лихвен процент, дължим от
потребителя или на потребителя, е поставено в зависимост от наличието на
две предпоставки: поемане на задължение да уведоми другата страна по
договора в 7-дневен срок; право на насрещната страна незабавно да прекрати
договора.
По делото липсват доказателства и ответникът не доказа, че е довел до
знанието на А. Е. увеличението на лихвения процент. Писмото на л. 109 от
делото няма изходящ номер и не е оформено като адресирано до
кредитополучателя по договора от 17.04.2008 г.
Клаузата на чл. 13 от ОУ е нищожна, тъй като се установи нейната неравноправност: тя е във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на банката и потребителя на финансовата услуга А. Е., като
Неравноправната клауза, отнасяща се до промяната в лихвения процент,
който ответникът е прилагал в увеличен размер (на компонента „надбавка“)
от 2009 г., следва да бъде зачетена при определяне на размера на дължимите
от кредитополучателя вноски.
В случай, че се прилага 12м EURIBOR с уговорената надбавка от 2%,
дължимите вноски за периода 30.05.2008 г. – 30.11.2022 г. за главница,
договорни лихви и такси биха възлизали на сумите съответно от 20 752.53
евро, 17 448.43 евро и 3 730.49 евро, или общо 41 931.45 евро. Месечните
плащания са отразени в таблица на стр. 4-7 от изготвената и приета по делото
съдебно-счетоводна експертиза.
При прилаган от банката завишен лихвен процент, за същия период – от
30.05.2008 г. до 30.11.2022 г. са начислени и заплатени от А. Е. месечни
вноски, включително такси и неустойки, в размер на 48 538.61 евро (стр. 12-
18 от експертизата) – 17 382.50 евро главница, 30 031 евро договорни лихви,
1 089.75 евро такса управление, 13.89 евро наказателни лихви и 21.47 евро
такса за просрочие.
Поради прилагане на завишен лихвен процент още от първата дължима
погасителна вноска на 30.05.2009 г. и най-вече поради заплащането на
5
начислените от банката погасителни вноски, изключена е забавата на
кредитополучателя през целия разглеждан период. Затова и неоснователно
получени от ответника са сумите за такси за просрочие и наказателни лихви.
Затова и съдът кредитира като правилно и компетентно направеното от
вещото лице отнасяне на надплатените суми, включително недължимите на
банката наказателни лихви и такси за просрочие, за погасяване на главницата.
Като резултат и съобразно данните по таблицата на стр. 18-22 от
заключението, дължимата към 29.12.2022 г. главница е 22 563.23 евро. Тя е
намалена с плащане от сумата от 20 337.91 евро, след което А. Е. дължи
2 225.32 евро главница.
Следователно, искът е частично основателен – до размера на разликата
между 16 279.91 евро и 2 225.32 евро, или ищцата не дължи на ответника
14 054.59 евро главница.
При този изход на спора, право на разноски има всяка от страните.
Ищцата претендира разноски за държавна такса – 1 273.60 лева и 5 204
лева заплатен адвокатски хонорар. Ответникът е възразил за прекомерност на
възнаграждението, което съдът намира за основателно. Минималният размер
по Наредба № 1/2004 е 3 197.26 лева. Предвид характера на спора, броя на
проведените съдебни заседания и извършените по делото процесуални
действия, съдът счита, че възнаграждението следва да бъде намалено до
сумата от 3 500 лева. От общия размер на разноските от 4 773.60 лева,
съразмерно на уважената част от иска, на А. Е. се дължат 4 121.09 лева.
Право на разноски има и ответникът. От разноските по списъка по чл.
80 от ГПК в размер на 800 лева, „Юробанк България“ АД има право сумата от
109.35 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А. Х. Е., ЕГН ********** не дължи
на „Юробанк България“ АД, ЕИК ******* сумата от 14 054.59 евро главница
по договор за кредит № 139-231 от 17.04.2008 г. Продукт Нов Алфа Кредит за
покупка, строителство и ремонт, като отхвърля иска за горницата до 16 279.91
евро.
6
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „Юробанк България“ АД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „******* да
заплати на А. Х. Е., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „******* сумата
от 4 773.60 лева разноски за производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 от ГПК, А. Х. Е., ЕГН
**********, с адрес гр. София, ж.к. „******* да заплати на „Юробанк
България“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. „******* сумата от 109.35 лева разноски за производството.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7