РЕШЕНИЕ
№ 120
гр. Перник, 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:ПЕТЪР В. БОСНЕШКИ
КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Въззивно
гражданско дело № 20221700500124 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава двадесета „ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ ”,
чл. 258 и сл. от ГПК.
ОТ: “Топлофикация-Перник" АД, ЕИК *********, представлявано от Я.П.К. /към
момента да депозиране на въззивната жалба/ в качеството му на Изпълнителен директор,
чрез процесуалния си представител юрисконсулт Е.М. – ищец по гр.д. № 20211720104195 по
описа за 2021 година по описа на РС Перник.
ПРОТИВ: 437/17.12.2021 г. постановено по гр.дело No4195 / 2021г. по описа на
Районен съд – Перник и Решение No47 от 20.01.2022 г..
С жалбата се оспорват изцяло и двете първоинстанционни решения, като
неправилни, необосновани и некореспондиращи със събраните по делото доказателства,
поради което се моли да бъдат отменени.
В подадената въззивна жалба се излагат доводи, че производството по делото е
образувано по постъпила искова молба от „Топлофикация- Перник“ АД срещу ЕТ „ВИДИА-
Л.В.“, ЕИК:***, с която се твърди, че ответникът дължи на дружеството сумата от 2575,48
лв., представляваща стойността за доставена, но незаплатена топлинна енергия за обект,
находящ се в ***-Аптека централна, от които главница в размер на 1885,16 лв., за периода
от 01.10.2015 г. до 30.04.2020 г., законна лихва за забава на месечните плащания, в размер
на 690,32 лв. за периода от 08.12.2015 г. до 23.02.2021 г., както и законната лихва върху
главницата от 1885,16 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
ЗИПЗ, до окончателното изплащане на сумата. Посочено е, че по делото пред първата
инстанция безспорно се установило според дружеството, наличието на валидно
облигационно правоотношение между страните, относно услугата: пренос, доставка,
разпределение и ползване на топлинна енергия за топлофицирания обект. Описано е, че
1
облигационноправната връзка между страните е регламентирана в чл.150 от Закона за
енергетиката /ЗЕ/, и доразвита в приетите от топлопреносното предприятие и одобрени от
Държавна комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/ “Общи условия за продажба
на топлинна енергия за стопански нужди” /ОУ/. Същите са публично известни и
публикувани в един местен и един централен всекидневник, поради което същите са общо
известни факти и не подлежат на доказване. Нямало данни и не били ангажирани
доказателства, че ответникът е предложил различни от приетите и одобрени общи условия,
поради което са приложими, представените такива като доказателство по делото. По делото
се сочи, че пред ПРС били ангажирани писмени доказателства от страна на ищеца, че
представените ОУ са одобрени от ДКЕВР и същите са публикувани в един местен и един
централен ежедневник, съгласно разпоредбите на чл.150, ал.1 и.2 от Закона за енергетиката.
По делото е акцентирано, че са били приети заключенията на съдебно-техническа и
съдебно-икономическа експертизи, които потвърждавали размера на претендираните с
исковата молба суми, като вещото лице - топлотехник е посочило в експертизата си, че
разпределението на топлинната енергия е коректно и в съответствие с нормативната база за
всеки един от отоплителните сезони, които формират задължението на ответника, както и че
начислените суми върху разпределената топлоенергия са в съответствие с действащите през
процесния период цени, и че разпределената топлинна енергия е на база реални отчети от
общия топломер в сградата-етажна собственост, където се намира процесният обект и
индивидуалните разпределителни уреди и водомери в имота на ответника, като е изчислил
реалния размер на задължението на ответника, за доставена, ползвана и незаплатена
топлинна енергия .По делото били представени от страна на дружеството набор от
документи, включително и молба за откриване на партида за стопански нужди, подадена
лично от ответника до дружеството. По делото не било спорно обстоятелството, че именно
ответникът стопанисва процесния обект, в качеството му на ЕТ. Счита се, че съдът
неправилно е отхвърлил и иска, предявен в условията на евентуалност. Дори дружеството да
нямало сключен индивидуален договор с абоната, и да липсва облигационноправна връзка,
видно от събраните по делото доказателства същият стопанисва процесния обект.
Следователно той неоснователно се е обогатил за сметка на дружеството, видно и от
събраните по делото доказателства и изслушаните и приети СТЕ и СИЕ. С оглед
изложеното се моли, съдът да отмени атакуваните решения на ПРС - Решение № 436 от
17.12.2021 г. и Решение № 47 от 20.01.2022 г.,на VІ-ти състав, Гражданска колегия, по гр.
дело № 4195/2021 г., като неправилни и необосновани, и некореспондиращи със събраните
по делото доказателства и се моли съдът да постанови решение, с което да уважи иска,
предявен срещу ответника ЕТ „ВИДИА-Л.В.“, ЕИК:***. В случай, че счете ПОС, че
установителният иск е неоснователен и недоказан, то се моли да се произнесе по иска
предявен в условията на евентуалност и да осъди ответника на основание чл.59, вр. чл. 79
ЗЗД, тъй като същият се е обогатил неоснователно за сметка на дружеството. Представени
са към въззивната жалба са писмени доказателства.
В законоустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата
страна е подала отговор на въззивната жалба. Със същия моли да бъде потвърдено
първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно и бъдат отхвърлени
доводите на жалбоподателя, като неоснователни.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка,
съдът е намерил, че жалбата е допустима (по съдържание е въззивна жалба, подадена против
подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259 ГПК, от процесуално
легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването) и е съобразена с изискванията
за редовност по чл. 260 и 261 ГПК и е насрочил делото, като е докладвал същото.
В съдебно заседание дружеството жалбоподател, не изпраща процесуален
представител, като в депозирано писмено становище заявява, че подържа така депозираната
въззивна жалба, като моли да бъде отменено първоинстанционното решение по
съображенията изложени във въззивната жалба. Моли присъждане на направените разноски
по представен списък по чл. 80 от ГПК.
2
В съдебно заседание въззиваемата страна, е депозирала писмено становище чрез
адв. А., с която моли да се даде ход на делото, оспорва въззивната жалба. Моли обжалваното
решение да бъде потвърдено, както и да и да му бъдат присъдени направените разноски.
Пернишки окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за
установено от фактическа страна следното:
С Решение № 436 от 17.12.2021 г., постановено по гр. дело № 4195 /2021 г. по описа
на Районен съд - Перник, съдът е отхвърлил като неоснователни исковете, предявени от
„Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Перник, кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” срещу ЕТ „ВИДИА – Л.В.“ ЕИК: ***, с които
ищецът е искал да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от
сумата 2575.48 лева доставена но незаплатена топлоенергия, от които сумата
1885.16лв.главница за периода 01.10.2015 г. до 30.04.2020 г., сумата 690.32лв. законна лихва
за забава на месечните плащания за периода от 08.12.2015 г. до 23.02.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение в съда – 05.03.2021 г. до окончателното изплащане на вземането.
Съдът е осъдил „Топлофикация - Перник” АД да заплати на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
на ЕТ „ВИДИА – Л.В.“ ЕИК: *** сумата от 300 лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение в исковото производство.
Районният съд е счел предявеният иск за неоснователен, тъй като е приел че
облигационното отношение между ищцовото дружество и ответния ЕТ може да възникне
както въз основа Общи условия, така и въз основа на договор, като в случая не е налице
валидно правоотношение. Въпреки представената молба за откриване на партида от името
на ответника, входирана на 16.02.2001 г. въз основа на Договор за наем – то такъв не е
представен и облигационното правоотношение не е доказано. Първоинстанционният съд
посочва, че от 2001г. – когато е открита партидата, до момента на начисляване на
процесните суми е изминал период на време, в който са възможни трансформации в
собствеността / ползвателите на обекта и т.н. – които не се доказват по неоспорим начин, за
да се направи извод за наличие на валидно облигационно правоотношение.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от
ГПК, Пернишкият окръжен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима - подадена е от активно
легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за
обжалване и подлежи на разглеждане по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваните решения, по реда
на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира следното:
Относно Решение № 436/17.12.2021 г.
Решение № 436/17.12.2021 г., постановено по гр.д.№ 4195/2021 г. по описа на ПРС е
валидно, постановено е от съдия от Пернишкия районен съд, в рамките на неговата
компетентност и в предвидената от закона форма. Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК,
по въпросите за незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен
от изложеното в жалбата. Преценявайки изложените доводи, становището на насрещната
страна, както и събраните по делото доказателства в тяхната взаимна връзка и обусловеност,
Пернишкият окръжен съд намира, че неправилно Районен съд гр.Перник е отхвърлил изцяло
предявения иск от „Топлофикация Перник“ ЕАД.
Предявените искове пред ПРС са положителни установителни искове и са били
правилно квалифицирани от първата инстанция като такива, с правно основание по чл. 124,
ал. 1 във вр. с чл.422, ал.1 от ГПК - за установяване дължимост на вземанията удостоверени
в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. №
1015/2021 г. по описа на РС Перник. В условията на евентуалност е предявен иск на
основание чл. 59 от ЗЗД, в случай, че съдът не установи наличие на валидно облигационно
3
правоотношение между страните, то да приеме, че ответникът се е обогатил неоснователно
за сметка на ищцовото дружество с процесните суми. Съдът правило е възприел посочената
правна квалификация, с оглед твърденията в исковата молба.
Предявеният пред първоинстанционния съд иск е основан на твърдения, че
ответникът, в качеството си на ЕТ „ВИДИА – Л.В.“ дължи процесните суми,
представляващи стойността на доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
топлофициран обект, находящ се в *** – Аптека Централна. Твърди се още, че между
страните е налице валидно облигационно правоотношение, доколкото ответникът е титуляр
по откритата партида в топлопреносното дружество.
Досежно размера на процесните суми и доставката на топлинна енергия, пред
районния съд са изслушани, приети и неоспорени от страните съдебно – икономическа и
съдебно – техническа експертиза. Видно от заключението по съдебно-икономическата
експертиза, изготвена от вещото лице Р.Й., задължението на ответника е в размер на
1 885,16 лв., главница за периода 01.10.2015 г. до 30.04.2020 г., лихви в размер на 690,32 лв.,
или общо 2 575,48 лв. Вещото лице е установило, че не са извършвани плащания от
ответника. С оглед поставения му въпрос, експертът е посочил, че сумите, погасени по
давност са в размер на 2 147,70 лв. и обхващат периода от 01.10.2015 г. до 05.03.2018 г., от
които главница в размер на 1 529,20 лв. и лихва за забава – 618,50 лв. В заключение е
посочено, че след прихващане на задължението с погасените по давност суми, остават да се
дължат от ответника суми в общ размер на 427,78 лв., от които 355,96 лв. главница за
периода 05.03.2018 г. - 30.04.2020 и 71,82 лв. лихва за забава за периода 11.05.2018 г. -
23.02.2021 г.
Съдебно-техническата експертиза е изготвена от инж.З.З., който е установил, че
етажната собственост в сградата, в която се намира и процесния имот, е избрала
„Топлофикация Перник“ АД като фирма за дялово разпределение при отчитане на
потребената топлоенергия и системата за дялово разпределение е въведена от момента на
сключване на съответния договор, приложен към заключението. Относно състоянието на
средствата за измерване, монтирани в абонатната станция, експертът е посочил, че същото е
било обект на проверка през процесния период и е преминало задължителните периодични
метрологични проверки и е установено, че съответства на одобрения тип средство, годни да
се използват за търговско измерване и показанията следва да се считат за достоверни. От
заключението още се установява, че е изпълнено изискването на наредбата за разпределение
на нетното количество потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в СЕС.
Според вещото лице начислените суми са коректни и пресметнати съгласно методологията,
утвърдена от действащата нормативна уредба през процесния период, като прогнозно
определените текущи разходи на топлинна енергия и съответно начислените суми, са
приведени към реално отчетените или служебно начислените с изравнителни сметки за
съответните периоди.
Окръжен съд – Перник счита, че изготвените заключения следва да бъдат
кредитирани и решението на съда – съобразено с тях, доколкото същите са подробни,
отговарят на поставените въпроси като допринасят за изясняване на обстоятелствата по
делото.
В противоречие с приетите по делото писмени доказателства, а именно
извлечение от сметка, молба за откриване на партида от 16.02.2001 г., Решение за
регистрация на ЕТ „ВИДИА – Л.В.“, Заявление за вписване на обстоятелства относно
едноличен търговец в Търговски регистър към Агенция по вписванията, Удостоверение за
актуално състояние и Декларация от Л.В., Районен съд – Перник е приел, че не е налице
валидно облигационно правоотношение с ищцовото дружество, поради което неправилно е
отхвърлил иска изцяло на това основание.
Съобразявайки посочените доказателства, настоящият въззивен състав счита за
безспорно установено, че ответната страна, настоящ въззиваем ЕТ „ВИДИА – Л.В.“, е имал
качеството „потребител“ по смисъла на ЗЕ на доставената до имота топлинна енергия и е
4
страна по облигационното правоотношение с ищцовото дружество по договор за продажба
на топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за
продажба. По силата на чл.150, ал.1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. По силата на пар.1 т.2а от ДР на ЗЕ / в
сила от 17.07.2012 г.) битов клиент е клиент, който купува електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Съгласно чл. 3, ал.1 от ОУ за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация – Перник”, ЕАД ,
купувач на топлинна енергия може да бъде всяко физическо лице, което е собственик или
титуляр на вещно право на ползване в имот в топлоснабдена сграда. От тези разпоредби
следва, че потребител на топлинна енергия е собственика, респективно - физическото лице,
на което е учредено ограничено вещно право на ползване и лицето, което купува ТЕ за
битови нужди.
В допълнение следва да се отбележи, че не са представени доказателства за
сключено между страните индивидуално споразумение, което да урежда правоотношението
в отклонение от предвиденото в Общите условия на „Топлофикация Перник“ АД за
продажба на топлинна енергия за битови нужди, както и по делото липсват доказателства и
твърдения за последващо преминаване на собствеността за процесния период към друго
лице, съответно за учредено вещно право на ползване на друг субект. Наличието на някое от
посочените обстоятелства, ако се твърди от ответната страна, е следвало да бъде доказано от
нея. Да се изисква от ищеца да установява, кому принадлежи правото на ползване върху
имота при липса на данни за промяна, вменява недопустимо задължение за страна да
установява отрицателен факт. По делото не са ангажирани никакви доказателства
владението на процесния имот в процесния период да е било осъществявано от лице,
различно от ответното, както и липсват доказателства ЕТ „ВИДИА – Л.В. “ да е прекратил
по установения ред договорните отношения с „Топлофикация Перник“ АД възникнали по
силата на закона. Предвид изложеното неправилно Районният съд е приел, че ответникът не
е пасивно легитимиран по предявените искове, поради липса на валидна облигационна
връзка.
Съобразявайки установеното наличие на валидно облигационно правоотношение
през исковия период между страните, настоящият състав счита, че при определяне на
дължимите суми за процесния период, следва да обсъди направеното възражение за
частично погасяване на процесното вземане по давност, направено от ответната страна.
Процесният период обхваща от 01.10.2015 г. до 30.04.2020 г., като с оглед заключението в
съдебно-икономическата експертиза процесните суми са частично погасени по давност за
периода от 01.10.2015 г. до 05.03.2018 г., а погасените суми за този период са както следва
главница в размер на 1 529,20 лв. и лихви за забава в размер на 618,50 лв. или общо 2 147,70
лв.
Предвид гореизложеното, настоящият състав счита, че въззивната жалба,
насочена срещу Решение № 436/17.12.2021 г., е частично основателна. Постановеното
решение следва да бъде частично отменено и в полза на ищцовото дружество следва да се
присъдят сумите, за които е установено, че не са погасени по давност, а именно – главница в
размер на 355,96 лв. за периода от 05.03.2018 г. до 30.04.2020 г. и лихви за забава в размер
на 71,82 лв. за периода от 11.05.2018 г. до 23.02.2021 г., като тези суми са дължими и
доказани по основание и размер. В останалата си част, с която искът е отхвърлен,
решението следва да бъде потвърдено, но при акцентиране на различното основание за това,
а именно частичното погасяване на процесното задължение по давност с оглед
разпоредбата на чл.111, б.“в“ от ЗЗД, а не както е посочил съдът – поради липса на валидно
облигационно правоотношение.
Относно Решение № 47/20.01.2022 г.
Решение № 47/20.01.2022 г., постановено по гр.д.№ 4195/2021 г. по описа на ПРС е
5
постановено по реда на чл.250 от ГПК по молба на „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК“ АД с
искане съдът да се произнесе и по предявения в условие на евентуалност иск по чл.59 от ЗЗД
за осъждане на ответника да заплати процесните суми поради неоснователното му
обогатяване за сметка на ищцовото дружество, в случай, че съдът не установи наличие на
валидна облигационна връзка между страните . Макар решението да е валидно постановено,
от съдия от Пернишкия районен съд, в рамките на неговата компетентност и в предвидената
от закона форма, с оглед изхода от настоящото производство, същото се явява недопустимо.
Съгласно разпоредбата на чл.271, ал.2 от ГПК при обжалване на
първоинстанционното решение и отмяната му, се възстановява висящността по евентуално
съединените искове с главния такъв. Доколкото настоящият състав приема за основателен
главният иск, макар и за част от процесната сума, то е налице десезиране на съда с иска,
предявен в условие на евентуалност и не е налице процесуална предпоставка за произнасяне
по него. Поради това, Решение № 47/20.01.2022 г., постановено по гр.д.№ 4195/2021 г. по
описа на ПРС следва да бъде обезсилено, а производството по него - прекратено.
По отношение на претенцията за присъждане на разноски по производството, съдът
за да се произнесе взе предвид следното:
С оглед резултата от обжалването и частичното уважаване на въззивната жалба на
основание чл. 273, във вр. с чл.78 от ГПК следва да се ревизират възложените разноски в
първоинстанционното производство и да се определят такива за настоящото.
ЕТ „ВИДИА- Л.В.“, ЕИК:*** следва да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК“
АД сумата от 91,60 лв., представляваща сторени разноски в първоинстанционното
производство, с оглед размера на уважената част от иска; както и сумата от 163,50 лв.,
представляваща сторени разноски в настоящото производство, с оглед частичното
уважаване на подадената въззивна жалба.
„ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК“ АД следва да заплати на ЕТ „ВИДИА- Л.В.“,
ЕИК:*** сумата от 250,17 лв., представляваща сторени разноски за адвокатско
възнаграждение в първоинстанционното производство. В настоящото такива не му се
дължат на първо място с оглед изхода на спора, и на следващо – поради липсата на
доказателства за извършването на такива.
Водим от изложеното СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА решение № 436/17.12.2021 г., постановено по гр.д. № 4195/2021 г. по
описа на Пернишкия районен съд, в частта с която са отхвърлени като неоснователни
исковете за установяване по отношение на ЕТ „ВИДИА-Л.В.“ ЕИК *** седалище и адрес на
управление ***, че дължи на „Топлофикация Перник“ АД, гр. Перник сумата от общо:
427,78 лв., представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна
енергия, от които главница в размер на 355,96 лв. за периода 05.03.2018 г. - 30.04.2020 г. и
71,82 лв. – обезщетение за забава на месечните плащания за периода 11.05.2018 г. -
23.02.2021 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 05.03.2021 г. до окончателното плащане
на сумата, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №1015/2021 г. по описа на ПРС, и вместо това ПОСТАНОВЯВА
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ЕТ „ВИДИА-Л.В.“ ЕИК *** седалище и адрес на
управление ***, дължи на „Топлофикация Перник“ АД, гр. Перник сумата от общо: 427,78
лв., представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия,
от които главница в размер на 355,96 лв. за периода 05.03.2018 г. - 30.04.2020 г. и 71,82 лв. –
6
обезщетение за забава на месечните плащания за периода 11.05.2018 г. - 23.02.2021 г., както
и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 05.03.2021 г. до окончателното плащане на сумата, за
които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
по ч.гр.д. №1015/2021 г. по описа на ПРС.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.
ОБЕЗСИЛВА решение № 47/20.01.2022 г., постановено по гр.д. № 4195/2021 г. по
описа на Пернишкия районен съд и прекратява производството по делото в тази му част.
ОСЪЖДА ЕТ ВИДИА-Л.В. ЕИК *** седалище и адрес на управление ***, да заплати
на „Топлофикация Перник“ АД, гр. Перник сумата от 91,60 лв., представляваща сторени
разноски в първоинстанционното производство; както и сумата от 163,50 лв.,
представляваща сторени разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА “Топлофикация- Перник”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на
управление:гр.Перник, жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, да заплати на ЕТ ВИДИА-Л.В.
ЕИК *** седалище и адрес на управление ***- сумата от 250,17 лв., представляваща сторени
разноски за адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване с оглед цената на иска съгласно чл. 280, ал.
3, т. 1, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7