Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260124 22.01.2021г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД 54-ТИ граждански състав
На двадесет и четвърти
ноември две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния
състав:
Председател: Евгени Узунов
Секретар:Илияна Гальова
като разгледа докладваното от
съдия Е.Узунов гражданско дело № 1262 по описа за 2020 година, и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по повод исковата молба на „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Панайот Волов“ 29, етаж 3, представлявано от Ивелина Цанкова
Кавурска и Янислав Бориславов Янакиев, в качеството си на Управители с
пълномощник юрк. Ивайло Колев Терзиев, съдебен адрес за
получаване на книжа: гр. София,
ул. „ПанайотВолов“ 29, етаж 3, тел. 0700 200 27, e-mail: *****@**********.** срещу З.А.Ч., ЕГН:********** ***
Срещу ответника се моли да бъде установено,
че дължи сума в размер на:
- 473.60
лв. лв. главница; 48.75 лв. лева за периода от 04 февруари 2018 г. до 02
октомври 2018 г. г.; 201.10 лв. лв. неустойка, 201.01 лв. лв. такса за
експресно разглеждане на документите; 50.00 лв. лв. разходи и такси за
извънсъдебно събиране; 21.61 лв. лихва за забава /мораторна лихва/ върху
непогасената главница, от 03 октомври 2018 г. г. - датата на допускане на
забава на погасителна вноска / датата, следваща деня на последната погасителна
вноска на паричния заем до датата на подаване на заявлението - 05 ноември 2019
г. г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми., за които вземания
ищецът се е снабдил със заповед №4858/23.12.2019г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ЧГД №9719/2019г. по описа на Районен
съд - гр. Бургас до окончателното й изплащане. Претендира присъждане на
разноските в заповедното и настоящото исково производство. Представя писмени
доказателства. Направено е искане по чл.99, ал.3 от ЗЗД за връчване на цесията
с препис от исковата молба.
Сочи се, че вземането на ищеца се
основава на Договор за паричен заем № 5407401 от 05 януари 2018 г. между „Вива
Кредит“ ООД като Заемодател и З.А.Ч. като Заемател за сума в размер на 800.00 лева,
усвоена чрез системата „Изипей“.Представени са доказателства за това.
Признава се от ищцовото
дружество, че по договора за паричен заем, З.А.Ч.
е извършвала плащания в общ размер на 934.73 лв.
Излагат
се подробни аргументи обосноваващи претендираната неустойка, разходи за
извънсъдебно събиране, таксата за експресно разглеждане на документи и за
размера на лихвите.
Задълженията
по посочения договор са прехвърлени на ищеца от заемателя с Приложение № 1 от
03.06.2019 година, подписано към Рамков договор за цесия 01.12.2016 година. В
исковата молба ищецът не твърди, че ответникът е уведомен за цесията преди
подаването й и отправя искане уведомлението за това да му бъде връчено с
връчване на препис от исковата молба.
Ответника
е представлявана по делото от особен представител.
Видно
от отговора му, твърди се недействителност на договора за цесия, легитимираща
активната процесуална легитимация на ищеца; нищожност на клаузата за неустойка
, както и начислената такса разходи и експресно разглеждане на документи.Твърди
се нищожност и на начислението лихва, върху лихва.
Исковете са предявени по реда на чл. 422
от ГПК и са с правно основание вр.чл.9 от Закона за потребителския кредит вр. чл. 79 от ЗЗД вр. чл. 240 от ЗЗД, чл.
240, ал.2 вр. чл. 79 от ЗЗД, чл. 92 от ЗЗД,
чл.86 от ЗЗД.
От събраните по делото доказателства,
обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Настоящият
състав приема, че ответникът е уведомен за цесията по смисъла на чл.99, ал.3 от ЗЗД с получаването на исковата молба от особения предсатвител.
Не
е спорно между страните, че ответницата
е следвало да изплаща кредита на анюитетни месечни вноски, всяка в размер на 144.69
лева за срок от девет месеца.В месечната вноска са инкорпорирани освен
главница, лихви и такса за експресно разглеждане.Факт е, че ответницата се е
задължила да върне сума в размер на 1302.21 лева, като е извършила плащания в
общ размер на 934.73 лева, при заети 800 лева кредит.
Вписаният в догора фиксиран
годишен лихвен процент е 40.30%.Договорен бил и лихвен процент на ден, приложим
при отказ на заемателя от договора до 14-тия ден-0.11% и ГПР-49.46 %
При
тази фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Съгласно
чл. 22 от Закона за потребителския кредит когато не са спазени изискванията на
чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен.
В
случая договорът не отговаря на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, в който е посочено,
че договорът за потребителски кредит съдържа „годишният процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 начин“.
В
конкретния случай в договора е посочен размерът на ГПР, съгласно изложеното по – горе, но не е
посочено как е формиран той. В
конкретния случай като не е
конкретизирано кои компоненти точно са включени в ГПР и как се формира 49.46 %.
е допусната неравноправност на клаузата.
Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Макар
по делото да се установява, че ГПР не надвишава петкратния размер на законовата
лихва в лева и възнаградителната месечна лихва не надвишава повече от трикратно
законовата лихва, факта, че към анюитетните вноски по неясен начин са
предварително инккорпорирани неустоечни клаузи и при липсата на представен
погасителен план, съдът приема тези суми като недължими и претендирани и
начислени в противоречие на Закона. Договорната лихва в размер на 40,30 % - фиксиран
годишен процент по заема противоречи на добрите нрави, което представлява
основание за нищожност чл.26, ал.1 предложение второ от ЗЗД.
Уговорката
за неустойка е нищожна, тъй като в конкретния случай излиза извън обезпечителната
си функция.
Претенцията
за такси за извънсъдебно събиране на задълженията и за такса за експресно
разглеждане на документи противоречат на чл.10а, ал.2 от ЗПК.
Последиците
от обявяването на тази недействителност са регламентирани в разпоредбата на
чл.23 от ЗПК, предвиждаща, че потребителят дължи връщане само на чистата
стойност на кредита, но не и на лихва или други разходи по кредита, в случая заемната
сума е в размер на 800 лева. Ответницата е върнала сума в размер на 934.73
лева, поради което иска се явява неоснователен и недоказан.
При
този изход от спора и съгласно чл. 78 от ГПК разноски на ищеца не са дължими.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
иска, предявен от „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов“
29, етаж 3, представлявано от Ивелина Цанкова Кавурска и Янислав Бориславов
Янакиев, в качеството си на Управители с пълномощник юрк. Ивайло Колев Терзиев,
съдебен адрес за получаване на книжа: гр. София, ул. „Панайот Волов“ 29, етаж
3, тел. 0700 200 27, e-mail: *****@**********.** срещу З.А.Ч., ЕГН:********** ***,
срещу която се моли да бъде установено,
че дължи сума в размер на: 473.60 лв. лв. главница; 48.75 лв. лева за периода
от 04 февруари 2018 г. до 02 октомври 2018 г. г.; 201.10 лв. лв. неустойка,
201.01 лв. лв. такса за експресно разглеждане на документите; 50.00 лв. лв.
разходи и такси за извънсъдебно събиране; 21.61 лв. лихва за забава /мораторна
лихва/ върху непогасената главница, от 03 октомври 2018 г. г. - датата на допускане
на забава на погасителна вноска / датата, следваща деня на последната
погасителна вноска на паричния заем до датата на подаване на заявлението - 05
ноември 2019 г. г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми., за които
вземания ищецът се е снабдил със заповед №4858/23.12.2019г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ЧГД №9719/2019г. по описа на
Районен съд - гр. Бургас до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
претенцията на „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ЕООД, ЕИК: *********, за осъждане на М. В. К., ЕГН **********,
да плати разноски за исковото и за заповедното производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване
на съобщение за изготвянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/ Ев.Узунов
Вярно с
оригинала:
И.Г.