№ 15616
гр. София, 17.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20251110114618 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правно основание чл.439 от ГПК,вр.чл.124,ал.1 от ГПК
от Х. К. А.,ЕГН **********,с адрес гр.С,с пълномощник адв.А. А.,срещу „Е
П“ЕАД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление гр.С,с искане да бъде
постановено решение,с което да бъде признато за установено,че ищецът не
дължи сумите от 10684,65 лева главница за електрическа енергия за периода
01.03.2008 г. до 31.08.2008 г. и 570,86 лева мораторна лихва за периода
16.03.2008 г. до 17.11.2008 г.
Ищецът твърди,че е осъден да заплати парични суми в полза на „Ч“АД
по ч.гражд.дело № 43293/2008 г. по описа на СРС,77 състав,а въз основа на
издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело по описа на
ЧСИ М,при което последното валидно изпълнително действие е от 02.08.2012
г.,когато е разпоредено изпращане на запорно съобщение за запориране на
пенсия. Твърди се,че впоследствие са насрочвани незаконосъобразно описи –
предвид липсата на овластяване от страна на взискателя,но опис реално не е
извършен като насрочването на опис няма характер на същинско
изпълнително действие. Ищецът поддържа,че по негово искане с
решение,постановено от СГС е прекратено изпълнителното производство. В
исковата молба се сочи,че е образувано второ изпълнително дело на
16.05.2022 г.,но при съобразяване на обстоятелството,че е изминал период от
време,по-дълъг от девет години,ищецът твърди,че вземането се явява погасено
по давност. Ищецът моли съда да постанови решение,с което да уважи
предявения иск.
В срока за подаване на писмен отговор е депозиран такъв със становище
за неоснователност на исковете – ответникът оспорва вземанията да са
погасени по давност като сочи,че до 26.06.2015 г. давност не е текла,твърди
се,че в периода до 07.03.2017 г. са реализирани плащания от длъжника,такива
са реализирани и по второто изпълнително дело. Твърди се,че са налице
1
извънсъдебни признания за дължимостта на паричната сума. Изтъква се,че
давност не тече,докато е налице процес относно оспорване дължимостта на
паричните суми. Моли съда да постанови решение,с което да отхвърли иска.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено
следното :
Установява се,че на 22.06.2010 г. е издаден изпълнителен лист по
ч.гражд.дело № 43293/2008 г. по описа на СРС,77 състав,съгласно който Х. К.
А. е осъден да заплати на „Ч“АД сумата от 10684,65 лева главница за
електрическа енергия за периода 01.03.2008 г. до 31.08.2008 г. и 570,86 лева
мораторна лихва за периода 16.03.2008 г. до 17.11.2008 г.,ведно със законната
лихва от 12.12.2008 г. до изплащане на вземането. На гърба на изпълнителния
лист се съдържат отбелязвания за реализирани плащания в периода до
м.03.2017 г.
С решение № 7148/23.10.2019 г.,постановено по ч.гражд.дело №
13456/2019 г. по описа на СГС е отменено по жалба на Х. К. А. разпореждане
от 10.09.2019 г.,с което е отказано прекратяване на изпълнителното
производство на основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК.
Видно от решение на СГС,постановено по въззивно гражд.дело №
12158/2020 г.,че е отменено решение на СРС по гражд.дело № 72845/2019 г. по
описа на СРС,43 състав в частта за разликата над 145,21 лева до пълния
претендиран размер от 1000 лева – имуществени вреди,предявен като
частичен от 1850 лева като решението е потвърдено в частта,в която искът е
уважен за сумата от 145,21 лева.
Според удостоверение на ЧСИ Н М,издадено на 04.04.2025 г.,размерът
на дължимата парична сума от Х. К. А. възлиза на 10209,07 лева главница и
570,86 лева мораторна лихва.
С разпореждане от 25.09.2023 г. по изпълнителното дело №
20228410402276 по описа на ЧСИ М е спряно изпълнителното производство
въз основа на издадена от СРС,38 състав обезпечителна заповед.
От изисканото заверено копие от изп.дело № 20118410406700 по описа
на ЧСИ Н М се установява,че е образувано по молба от „Ч“АД на 08.09.2011
г.,на 14.09.2011 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение,на 09.01.2012
г. е разпоредено изпращането на запорни съобщения,на 25.04.2012 г. са
изпратени нови запорни съобщения,на 25.04.2012 г. е изпратено съобщение до
Х. К. А.,с което частният съдебен изпълнител уведомява,че налага запор върху
банкови сметки в „О“АД,“О“АД,“Б“АД и „Б“АД,на 07.05.2012 г. и на
08.05.2012 г. е наложена възбрана върху два недвижими имота,със съобщение
от „О“АД се установява,че запорът е наложен,но по сметките няма авоари и
не може да бъде нареден,на 02.08.2012 г. е изпратено запорно съобщение до
НОИ,на 09.10.2012 г. и на 09.07.2014 г. са изпратени призовки за
принудително изпълнение относно описи на движимо имущество,приложени
са разписки относно реализирани от Х. А. плащания,на 04.01.2016 г. е
изпратена нова призовка за насрочен опис на движимо имущество,след което
са преведени парични суми от Х. А.,призовки за опис на имущество са
изпратени на 15.03.2018 г.,на 22.02.2019 г.,на 31.10.2019 г. е разпоредено
2
вдигането на запорите и възбраните.
Установява се,че изп.дело № 2276/2022 г. по описа на ЧСИ Н М е
образувано по молба от „Е П“АД на 16.05.2022 г. като молбата съдържа
овластяване за правото на извършване на изпълнителни действия,на
25.10.2022 г. е насрочен опис,на 29.05.2023 г. също е насрочен опис,на
08.08.2023 г. е депозирана обезпечителна заповед.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
По допустимостта на иска :
Съдът счита,че исковата претенция,предявена от ищеца А. срещу
ответника е частично недопустима и производството по делото подлежи на
прекратяване в частта за разликата над 10209,07 лева главница до пълния
предявен размер от 10684,65 лева главница,тъй като тази разлика е събрана в
рамките на изпълнителното производство,респективно отрицателен
установителен иск е недопустим. Иск по чл.439 от ГПК,вр.чл.124,ал.1 от ГПК
страната длъжник може да предяви само по отношение на парични
суми,които не са заплатени,нито събрани принудително,защото по отношение
на реализираните вземания интерес от предявяване на установителен иск
липсва. Така мотивиран,съдът намира,че производството по делото следва да
бъде прекратено в частта за разликата над 10209,07 лева главница.
По основателността на иска :
Уважаването на иск с правно основание чл.439 от ГПК е обусловено от
провеждането на доказване,че след възникване на изпълнителното основание
е настъпило обстоятелство,при което паричната сума вече се явява
недължима. С този отрицателен установителен иск страната длъжник цели
отричане правото на принудително изпълнение относно вземане като се
позовава на новонастъпили обстоятелства,възникнали след издаване на
изпълнителния лист в полза на взискателя. С оглед това,че искът е
отрицателен установителен иск,в тежест на ответника е възложено
доказването,че вземането може да бъде реализирано чрез способите на
принудително изпълнение. В конкретния случай страната ищец се позовава на
настъпила погасителна давност. Погасителната давност е уредена в полза на
длъжника,който може да се позове на настъпила давност,ако в определен
период от време,считано от настъпване изискуемост на вземането,длъжникът
бездейства. Приложимата погасителна давност за вземания,за които има
влязла в сила заповед за изпълнение е общата петгодишна давност. Не може
да бъде споделен доводът на ищеца А. чрез процесуалния му представител,че
приложимата давност е тригодишната давност,защото когато за вземанията е
издаден изпълнителен лист въз основа на неоспорената заповед за
изпълнение,се достига до ефект,сходен с ефекта на съдебното решение – тези
вземания могат да бъдат оспорени само въз основа на новонастъпили
обстоятелства или нововъзникнали такива,докато всички останали
възражения се явяват преклудирани. Законът не регламентира каква е
приложимата погасителна давност относно вземания по заповеди за
изпълнение,по които не е подавано възражение,но в съдебната практика е
възприето,че приложимата погасителна давност за тези вземания е
петгодишната давност. Съдът счита,че следва да бъде приложена петгодишна
3
давност,както при съдебните решения съгласно чл.117,ал.2 от ЗЗД. Ако срещу
заповедта за изпълнение не бъде подадено възражение,заповедта за
изпълнение се стабилизира и се преклудират всички доводи срещу
вземането,които длъжникът би могъл да релевира,а съгласно чл.424 от ГПК
вземането по заповедта за изпълнение може да бъде оспорено или въз основа
на нови доказателства,или въз основа на новонастъпили обстоятелства.
Отчитайки правните последици,които има заповедта за изпълнение,ако не е
било подадено възражение,както и при съобразяване наличието на сходство
между разпоредбата на чл.424 от ГПК и разпоредбата за отмяна на влезли в
сила съдебни решения съгласно чл.303,ал.1,т.1 от ГПК съдът приема,че
неоспорената заповед за изпълнение и съдебното решение пораждат
идентични последици и приложимата погасителна давност следва да бъде
петгодишна,както е за съдебните решения съгласно чл.117,ал.2 от ЗЗД.
Аргумент в подкрепа на разбирането,че приложимата давност е петгодишна е
и принципното различие в правната уредба по чл.237 и следв. от ГПК (
отм.),тъй като предявяването на отрицателен установителен иск за
недължимост на вземането,основано на несъдебно изпълнително основание
би могло да бъде реализирано без ограничение във времето съгласно чл.254 от
ГПК ( отм.) и правната уредба на заповедното производство по действащия
ГПК,при което оспорването на заповедта за изпълнение след изтичане на
срока за подаване на възражение може да бъде реализирано само при
наличието на предвидените в чл.424 от ГПК предпоставки. Развитите
съображения мотивираха съда да приеме,че приложимата давност е
петгодишната давност. За да е настъпила погасителна давност,необходимо е
да бъде установено,че в период от поне пет години не са поискани или
извършени изпълнителни действия. Според приетото Тълкувателно решение
на ОСГТК на ВКС от 26.06.2015 г. по тълк.дело № 2/2013 г. по време на
изпълнителния процес давността се прекъсва с всяко действие на
принудително изпълнение или всяко действие,изграждащо съответния
изпълнителен способ,давността се прекъсва и с искането за реализиране на
съответен изпълнителен способ,тъй като съдебният изпълнител е длъжен да
го приложи,а според приетото Тълкувателно решение от 28.03.2023
г.,постановено по тълк.дело № 3/2020 г. по изпълнителните дела давност не е
текла до 26.06.2015 г.,т.е. до датата на приемане на тълкувателното
решение,постановено по тълк.дело № 2/2013 г. Страните не спорят,а и от
представените по делото изпълнителни дела се установява,че по първото
изпълнително дело последното изпълнително действие е реализирано
плащане на 07.03.2017 г.,не е спорно,че второто изпълнително дело е
образувано на 16.05.2022 г.,а спорът е концентриран относно това дали има
период от пет години,без да са искани или реализирани изпълнителни
действия. В тази насока следва да бъде отчетено,че с Тълкувателно решение
от 04.07.2024 г. по тълк.дело № 2/2023 г. е дадено разрешение,че при
наличието на образувани изпълнителни дела преди 26.06.2015 г. нова давност
започва да тече,считано от прекратяване на изпълнителното производство,а не
считано от последното изпълнително действие. В конкретния случай при
съобразяване постановеното решение по жалба,подадена от Х. А. следва да се
приеме,че прекратяването на първото изпълнително дело е настъпило на
02.08.2014 г. на основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК. Същевременно по това
изпълнително дело има реализирани плащания в периода до 07.03.2017
4
г.,които следва да бъдат зачетени и представляват действия,прекъсващи
давността,защото според разясненията,дадени с Тълкувателно решение от
04.07.2024 г. по тълк.дело № 2/2023 г. могат да бъдат зачетени изпълнителни
действия по изпълнително дело,по което има настъпила перемпция. Съдът
намира,че отчитайки последното изпълнително действие на 07.03.2017 г. в
размер на 300 лева,наредено от ищеца А.,за което между страните не
съществува спор,към датата на образуване на второто изпълнително дело – на
16.05.2022 г. не е изтекла погасителна давност,в която насока съдът счита,че
следва да бъде отчетено,че е приложима петгодишна давност,а и да бъде взето
предвид,че при съобразяване чл.3,т.2 от ЗМДВИП давност не е текла в
периода 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. Съдът,отчитайки обстоятелството,че
16.05.2022 г. е понеделник,намира,че при съобразяване
правилото,установено,че ако срокът изтича в неприсъствен ден,срокът се
смята спазен,ако молбата е постъпила в първия присъствен ден – чл.72 от
ЗЗД,приема,че молбата за образуване на второто изпълнително дело е
постъпила преди да е изтекла давността,а и с оглед това,че молбата съдържа
овластяване на съдебния изпълнител да реализира изпълнителни действия,то
молбата прекъсва давността. При това положение и като бъде отчетено,че по
искане на ищеца е спряно изпълнителното производство през 2023 г.,а дори и
да не е постановено спиране – при съобразяване изминалия период от
време,считано от 16.05.2022 г.,който е по-кратък от пет години,приема,че
исковата претенция подлежи на отхвърляне.
При този изход на делото и като съобрази,че ответникът претендира
присъждането на съдебноделоводни разноски съдът приема,че следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лева.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.439 от ГПК,вр.чл.124,ал.1 от
ГПК,предявен от Х. К. А.,ЕГН **********,с адрес гр.С,с пълномощник адв.А.
А.,срещу „Е П“ЕАД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление гр.С,за
признаване за установено,че ищецът не дължи чрез способите на
принудително изпълнение поради настъпила погасителна давност сумите от
10209,07 лева ( десет хиляди двеста и девет лева и седем стотинки ) главница
за електрическа енергия за периода 01.03.2008 г. до 31.08.2008 г. и 570,86 лева
( петстотин и седемдесет лева осемдесет и шест стотинки ) мораторна лихва за
периода 16.03.2008 г. до 17.11.2008 г.
ПРЕКРАТЯВА производството в частта за главницата за разликата над
10209,07 лева до пълния предявен размер от 10684,65 лева.
ОСЪЖДА Х. К. А.,ЕГН **********,с адрес гр.С да заплати на
основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.3 от ГПК на „Е П“ЕАД,ЕИК *****,със
седалище и адрес на управление гр.С сумата от 100 ( сто ) лева
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните,а в частта,в
която производството е прекратено,имаща характер на определение – с частна
5
жалба пред СГС в едноседмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6