Р Е Ш Е Н И Е
Град Монтана
13.04.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - МОНТАНА, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ състав в публичното заседание на втори април през
две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА МИХАЙЛОВА
При
секретаря П.В., като разгледа докладваното от съдия МИХАЙЛОВА гр. д. №120 по
описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по молба за развод с правно основание чл. 100
от СК, по реда на чл. 330 от ГПК, развод по взаимно съгласие.
Молителите А.В.З. и Ц.И.З. молят съдът да постанови решение, с което да
прекрати брака им по взаимно съгласие, като утвърди постигнатото между тях споразумение
по въпросите, визирани в чл. 101 от СК, касаещо последиците от прекратяването
на брака. Представят писмени доказателства в подкрепа на искането си.
След преценка поотделно и в съвкупност на събрания доказателствен
материал, доводите и становищата на страните и постигнатото споразумение между
тях, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:
На 23.09.1995г. в гр. Монтана, видно от представеното Удостоверение за
сключен граждански брак, издадено от Община Монтана, на същата дата, страните
са сключили граждански брак, първи поред и за двамата, за който е съставен акт
№0245 и съпругата е приела фамилното име на съпруга си З.. По време на брака е
родено едно дете – В. Ц. З., роден на xxxгxxx.
От гореизложеното се установява, че законоустановеният по чл. 100, ал. 2
от СК тригодишен срок от сключването на брака, преклудиращ възможността до
изтичането му да се предяви молба по чл. 100 от СК, съдържаща искане за развод
по взаимно съгласие, е изтекъл и процесната молба, по която е образувано
настоящото особено исково производство, се явява допустима.
Съпрузите са постигнали сериозно и непоколебимо взаимно съгласие да се
разведат. Молителите са постигнали и споразумение по всички въпроси, визирани в
чл. 101 от СК. Съгласно окончателния текст на това споразумение, родителските
права по отношение на роденото от брака дете се предоставят за упражняване от майката,
а бащата ще има право на лични контакти с детето всяка първа и трета петък, събота
и неделя от месеца и веднъж годишно в размер на 30 дни, бащата ще заплаща на майката,
като законен представител на детето месечна издръжка в размер на 100.00 лева, съпрузите
нямат претенции за издръжка помежду си, след развода, както и такива от
имуществен характер. Съпругата ще носи брачното си фамилно име З., а относно
имуществените отношения, молителите нямат претенции един към друг, тъй като не
са придобивали недвижими имоти, а движимите вещи са си поделили извънсъдебно.
От извършената служебна проверка на постигнатото споразумение съдът
констатира, че то е изчерпателно и законосъобразно, отговаря на изискванията на
чл. 101, ал. 1 от СК, добре са защитени интересите на страните и на детето, в
който смисъл е и писменото становище на Д “СП” гр. Монтана, с него се уреждат
всички въпроси, свързани с прекратяването на брака между страните по делото, то
не противоречи на морала и нормите на СК и е в интерес на детето, поради което
това споразумение следва да бъде утвърдено, като същото придобие изпълнителна
сила.
На основание чл. 330, ал. 3 от ГПК и след като съдът се убеди, че
съгласието на съпрузите да се разведат е сериозно и непоколебимо и намери, че
постигнатото споразумение по чл. 101 от Семейния кодекс не противоречи на
закона, съдът следва с решението си да допусне развода им и да утвърди тяхното
споразумение за последиците от него, без да издирва мотивите им за прекратяване
на брака.
На основание чл. 329, ал. 1, изр. 2 от ГПК, във връзка с чл. 6, т. 3 от
Тарифа за държавните такси, съдът определя окончателния размер на таксата за
развода да е 40.00 лева и като взе предвид, че 25, 00 лева са внесени при
завеждане на молбата, страните следва да бъдат осъдени солидарно да заплатят
допълнителна държавна такса по развода в размер на 15, 00 лева в полза на
Държавата, по бюджета на съдебната власт по сметката на Висшия съдебен съвет.
По споразумението за издръжката молителя Ц.З. следва да заплати държавна
такса в размер на 72.00 лева по сметка на ВСС гр. София.
На основание чл. 330, ал. 5 от ГПК, решението, с което се допуска
разводът по взаимно съгласие, не подлежи на обжалване.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА с развод сключения граждански брак с акт № 0245/23.09.1995г.
на Община Монтана, между Ц.И.З. xxx ЕГН xxxxxxxxxx и А.В.З. xxx ЕГН xxxxxxxxxx,xxx,
адв. С.С., поради сериозно и непоколебимо взаимно съгласие между съпрузите.
Утвърждава постигнатото между Ц.И.З. и А.В.З. споразумение относно
последиците от развода, съгласно което:
Родителските права по отношение на роденото от брака дете В. Ц. З., роден
на xxxг., се предоставят за упражняване от майката А.В.З..
Бащата Ц.И.З. ще има право на лични контакти с детето В. Ц. З. всяка
първа и трета петък, събота и неделя от месеца от 20.00ч. в петък до 20.00ч. в
неделя и веднъж годишно през лятото за един месец, които да не съвпадат с
годишния отпуск на майката, през което време детето ще живее при него. При
невъзможност за спазване на този режим бащата ще има право да се среща с детето
по местожителството му, в удобно за него време, стига то да не затруднява съществено
обичайните му ангажименти.
Бащата Ц.И.З. ДА ЗАПЛАЩА на А.В.З.,
като майка и законен представител на детето В. Ц. З., месечна издръжка в размер
на сумата от 100.00 лева, считано от 23.03.2009г., до настъпването на
обстоятелства, имащи значение за изменение или прекратяване на издръжката, ведно
със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, считано от падежа до
окончателното изплащане.
Съпрузите не са придобивали недвижими имоти по време на брака си, поради
което нямат претенции помежду си.
Движимите вещи, представляващи СИО по см. на чл. 19 от СК, страните са
си поделили извънсъдебно помежду си и нямат взаимни претенции от имуществен
характер.
Съпрузите нямат претенции за издръжка помежду си, след развода.
Фамилното име на съпругата – след прекратяването на брака съпругата ще
носи брачното си фамилно име З..
ОСЪЖДА Ц.И.З. xxx ЕГН xxxxxxxxxx и А.В.З. xxx ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, адв. С.С.,
солидарно да заплатят допълнителна държавна такса по бракоразводното
производство, в размер на 15, 00 лв., в полза на Държавата по бюджета на
съдебната власт по сметката на Висшия съдебен съвет.
ОСЪЖДА Ц.И.З. xxx ЕГН xxxxxxxxxx ДА ЗАПЛАТИ държавна такса в размер на
72.00 лева върху споразумението за издръжка, в полза на Държавата по бюджета на
съдебната власт по сметката на Висшия съдебен съвет.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: