Р
Е Ш Е
Н И Е
№………………………. 22.12.2020
г. гр.
Плевен
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Плевенският окръжен съд наказателен състав
На двадесет и втори декември две хиляди и двадесета година
В открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ЛАЗАРОВ
Секретар: АНЕЛИЯ ДОКУЗОВА
Прокурор: ИВО ЙОЛОВ
като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
чнд № 921 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.
12 и следващите от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни
актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи
лишаване от свобода /ЗПИИСАННЛСВМЛС/.
Образувано е по искане на Ведомството за корекционно-възпитателна работа в гр. Норшьопинг, Кралство Швеция за признаване и изпълнение на присъда № Б 18964-19 от 16.03.2020 г., постановена от Районен съд-гр. Гьотеборг, влязла в сила на 16.04.2020 г., с която на българския гражданин Я.А.В. е наложено едно общо наказание в размер на две години и четири месеца лишаване от свобода за извършени престъпления в Кралство Швеция.
Прокурорът изразява становище, че искането е основателно и следва да бъде уважено.
Служебният защитник на осъденото лице Я.А.В. - адвокат Пламен Вълов, изразява становище, че искането е основателно.
Осъденото лице Я.А.В. – чрез своя обществен защитник Камо Могхадас, е изпратил писмено становище до Ведомството за корекционно-възпитателна работа, в което се противопоставя на признаването и изпълнението на съдебното решение в Република България.
Плевенският окръжен съд, като взе предвид направеното искане и представеното Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета от 27.11.2008 г. за прилагане на принципа за взаимно признаване на съдебни решения по наказателни дела, с които се налагат наказания лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода, за целите на тяхното изпълнение в Европейския съюз, намира за установено следното:
С присъда № Б 18964-19 от 16.03.2020 г., постановена от Районен съд-гр. Гьотеборг, влязла в сила на 16.04.2020 г., българският гражданин Я.А.В. е признат за виновен в извършване на престъпления по § 3, ал. 1 от Закона за движението по пътищата и пътнотранспортните нарушения – незаконно шофиране, Глава 3, § 6, ал. 1 от НК на Кралство Швеция – нанасяне на тежка телесна повреда, Глава 3, § 5 от НК на Кралство Швеция – нанасяне на телесна повреда, Глава 4, § 2, ал. 2 от НК на Кралство Швеция – незаконно лишаване от свобода и Глава 12, § 1 от НК на Кралство Швеция – вредителство /нанасяне на щети/.
Плевенският окръжен съд намира, че решението, представено за признаване и изпълнение, представлява съдебен акт за налагане на наказание лишаване от свобода по смисъла на чл. 1 от ЗПИИСАННЛСВМЛС, тъй като е влязла в сила в държава-членка присъда, с която на българския гражданин Я.А.В. е наложено едно общо наказание в размер на две години и четири месеца лишаване от свобода.
Налице са и основанията по чл. 2, ал. 1 от специалния закон, тъй като Я.В. се намира на територията на издаващата държава, където изтърпява наложеното му наказание лишаване от свобода.
В съответствие с чл. 3 и чл. 4 от ЗПИИСАННЛСВМЛС заверено копие от съдебния акт е придружено от удостоверение по образец съгласно приложение № 1, издадено от компетентния орган на издаващата държава, което е преведено на български език.
Плевенският окръжен съд намира, че е компетентен орган по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗПИИСАННЛСВМЛС да признае присъдата, постановена от Районен съд-гр. Гьотеборг, тъй като е окръжен съд по местоживеенето на осъденото лице.
Съдът намира, че изпратената присъда следва да бъде частично призната и изпълнена на територията на Република България, тъй като са налице условията за признаване и изпълнение по чл. 8, ал. 1 от ЗПИИСАННЛСВМЛС и същевременно не са налице условията за отказ от признаване и изпълнение по чл. 15 от същия закон:
1.Четири от деянията, за които е осъден Я.В. съставляват престъпления и по българското законодателство – съответно по чл. 128, ал. 1 от НК, по чл. 130, ал. 2 от НК, по чл. 142а, ал. 1 от НК и по чл. 216, ал. 1 от НК;
2. Представеното удостоверение по чл. 3 от ЗПИИСАННЛСВМЛС не е непълно и не съществува несъответствие между него и съдебния акт;
3. Осъденото лице не се намира на българска територия, а на територията на издаващата държава. Я.В. не е дал съгласие за признаване и изпълнение на присъдата на територията на Република България, но в разглеждания случай съгласие на осъденото лице не се изисква, тъй като съдебният акт е изпратен на държавата членка, чийто гражданин е лицето и в която то има местоживеене /чл. 22, ал. 2, т. 1 от ЗПИИСАННЛДВМЛС;
4. Признаването на съдебния акт не е в противоречие с принципа „ne bis in idem“;
5. Изпълнението на определеното със съдебния акт наказание не е погасено по давност съгласно българското законодателство;
6. Осъденото лице не се ползва с имунитет по българското законодателство;
7. Съдебният акт не е постановен спрямо лице, което поради възрастта си съгласно българското законодателство не може да бъде наказателно-отговорно за деянията, във връзка с които е постановен актът;
8. Към момента на получаване на съдебния акт от Плевенския окръжен съд за изтърпяване остават повече от 6 месеца от наложеното наказание;
9. Съдебният акт е постановен при съдебен процес, на който осъденото лице се е явило лично;
10. Съдебният акт не се отнася за престъпление, което съгласно българското законодателство се счита за извършено изцяло или отчасти на територията на Република България, включително на място, приравнено на нейна територия.
Не са налице основания за приспособяване на наказанието при условията на чл. 13 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, тъй като съгласно българското законодателство максималният срок на наказанието за извършените престъпления не е по-малък от наложеното в издаващата държава наказание.
Тъй като Я.А.В. е извършил престъпленията, за които е осъден от Районен съд-гр. Гьотеборг, преди да са изтекли пет години от изтърпяване на предходно наложено наказание лишаване от свобода, което не е било отложено на основание чл. 66 от НК, той следва да изтърпи общото наказание в размер на две години и четири месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим /чл. 57, ал. 1, т. 2, буква „б“ от ЗИНЗС/.
На основание чл. 15, ал. 1, т. 4 от ЗПИИСАННЛСМВЛС присъдата не следва да бъде призната и изпълнена на територията на Република България в частта й, с която Я.В. е осъден, на основание § 3, ал. 1 от Закона за движението по пътищата и пътнотранспортните нарушения в Кралство Швеция, за незаконно шофиране, тъй като това деяние не съставлява престъпление съгласно българското законодателство.
На основание чл. 12, ал. 9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС съдът приспада от общия срок на наложеното наказание в размер на две години и четири месеца лишаване от свобода, изтърпяната от Я.А.В. част от наказанието към 21.07.2020 г., в размер на 217 дни, от които 84 дни изтърпени преди постановяване на присъдата – от 24.12.2019 г. до 16.03.2020 г. включително.
По изложените съображения и на основание чл. 12, ал. 8 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, Плевенският окръжен съд
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА и ПРИЕМА за изпълнение в Република България присъда № Б 18964-19 от 16.03.2020 г., постановена от Районен съд-гр. Гьотеборг, Кралство Швеция, влязла в сила на 16.04.2020 година, В ЧАСТТА, с която българският гражданин Я.А.В. – роден на *** г. в гр. Ловеч, с постоянен адрес ***, ЕГН – **********, е признат за виновен в извършване на престъпления по Глава 3, § 6, ал. 1 от НК на Кралство Швеция, Глава 3, § 5 от НК на Кралство Швеция, Глава 4, § 2, ал. 2 от НК на Кралство Швеция и по Глава 12, § 1 от НК на Кралство Швеция, съответстващи на престъпления по чл. 128, ал. 1 от НК на Република България, чл. 130, ал. 2 от НК на Република България, чл. 142а, ал. 1 от НК на Република България и чл. 216, ал. 1 от НК на Република България, и е осъден на едно общо наказание в размер на ДВЕ ГОДИНИ и ЧЕТИРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода.
На основание чл. 12, ал. 9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС приспада ИЗЦЯЛО от общия срок на наложеното наказание в размер на две години и четири месеца лишаване от свобода, изтърпяната от Я.А.В. част от наказанието към 21.07.2020 г., в размер на 217 дни, от които 84 дни изтърпени преди постановяване на присъдата – от 24.12.2019 година до 16.03.2020 г. включително.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, буква „б“ от ЗИНЗС определя първоначален строг режим за изтърпяване на наложеното на Я.А.В. наказание.
На основание чл. 15, ал. 1, т. 4 от ЗПИИСАННЛСМВЛС ОТКАЗВА да признае и приеме за изпълнение в Република България присъда № Б 18964-19 от 16.03.2020 г., постановена от Районен съд-град Гьотеборг, Кралство Швеция, влязла в сила на 16.04.2020 год., В ЧАСТТА, с която българският гражданин Я.А.В. е признат за виновен в извършване на престъпление по § 3, ал. 1 от Закона за движението по пътищата и пътнотранспортните нарушения на Кралство Швеция – „незаконно шофиране“.
Заверени преписи от решението да се изпратят на осъдения – чрез Ведомството за корекционно-възпитателна работа в гр. Норшьопинг, Кралство Швеция, на Ведомството за корекционно-възпитателна работа в гр. Норшьопинг, Кралство Швеция, на Окръжна прокуратура-гр. Плевен – за предприемане на действията по чл. 18 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, на Върховната касационна прокуратура и на Министерството на правосъдието на Република България.
Решението може да бъде обжалвано и протестирано пред Апелативен съд-гр. Велико Търново в 14-дневен срок от днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: