РЕШЕНИЕ
№ 660
гр. Пловдив, 17.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно
гражданско дело № 20235300501048 по описа за 2023 година
Производство по чл.258, ал.1 и сл ГПК.
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на адв.Б. П., АК-
П., като пълномощник на З. Н. Л., от гр.П.против Решение № 1162/
16.03.2023г. по гр.д.№ 17827/ 2022г. по описа на ПРС – ХІ гр.с. в частта на
отхвърления, предявен от него иск по чл.344, ал.1 т.3 във връзка с чл.225, ал.1
КТ за разликата над сумата от 3 834, 81 лева до пълнопредявения размер от 5
778, 50 лева за периода от 09.03.2023г. до 30.04.2023г., като преждевременно
предявен поради неизтичане на срока за оставане без работа.С въззивната
жалба се твърди, че жалбоподателят до настоящия момент не е започнал
работа, поради което се поддържа искането за присъждане на обезщетение за
посочения период като дължимо. В тази насока се иска изискване от ТД на
НАП-гр.П. справка дали жалбоподателят З. Н. Л. след прекратяване на ТПО с
ответника на 30.11.2022г. е започнал работа по друг трудов договор. В
обжалваната част се иска отмяна на решението и уважаване на предявения
иск по чл.225, ал.1 КТ в пълен размер, ведно със законната лихва, както и
присъждане на АВ в пълнопретендирания размер.
1
Постъпил е писмен отговор от **********, представлявана от *********,
чрез пълномощника си адв.В.М., в която се оспорва жалбата като
неоснователна, вкл. по съображения за отправено от въззиваемата страна
предложение за споразумение, което не е било прието от жалбоподателя,
поради което претенцията му е неоснователна. Иска се потвърждаване на
обжалваното решение и присъждане на разноски за настоящата инстанция.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените доказателства и на
основание чл.269 ГПК, намери следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна, против подлежащ на обжалване
съдебен акт, подадена е в срока по чл.259, ал.1 ГПК, поради което подлежи на
разглеждане по същество.
С постановеното Решение № 1162/ 16.03.2023г. по гр.д.№ 17827/ 2022г. по
описа на ПРС – ХІ гр.с. са уважени предявените от настоящия жалбоподател
обективно съединени искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 и частично този по т.3
във връзка с чл.225, ал.1 КТ против *********** за признаване незаконност
на уволнение и неговата отмяна, възстановяване на работа и присъждане на
обезщетение в размер на 3 834, 81 лева за периода 30.11.2022г. до
08.03.2023г. , в който ищецът е останал без работа в резултат на уволнението.
В тези части решението е влязло в законна сила. С отхвърлителната част на
постановеното решение, предмет на обжалване в настоящото производство,
искът по чл.225, ал. КТ е отхвърлен за периода 09.03.2023г. до 30.04.2023г. за
разликата от уважения размер до пълнопредявения размер на 5 778,50 лева ,
като преждевременно предявен.
Пред въззивната инстанция от ищеца са ангажирани доказателства във връзка
с частичната висящност на спора по предявената претенция по чл.225, ал.1 КТ
за присъждане на обезщетение в пълнопредявения размер за оставане без
работа за последващия период след приключване на съдебното дирене в
първоинстанционното производство, като е изискано сведение от ТД на НАП-
Пловдив дали са регистрирани трудов договори за жалбоподателя за
процесния период. В отговор е постъпило сведение от ТД на НАП-Пловдив,
обективирано в писмо рег.№ 11-02-115/ 03.05.2023г. и постъпило по вх.рег. на
ПОС с вх.№ 14546/ 05.05.2023г., с което е удостоверено , че за периода
09.03.2023г. до 30.04.2023г.за лицето няма подадени уведомления по чл.62,
ал.1 КТ за регистрирани трудови договори от работодатели. При тези
2
доказателства доказан по основание и в пълен размер се явява предявеният от
ищеца иск по чл.225, ал.1 КТ за присъждане на обезщетение поради липса на
доходи от трудово правоотношение за периода 09.03.2023г. до 30.04.2023г.,
като следва да се присъди на ищеца още сумата от 1943,69 лева, ведно със
законната лихва и върху тази част от главницата от подаване на ИМ –
07.12.2022г. до окончателното й изплащане, за което в тази част обжалваното
решение ще се отмени. Върху този присъден размер следва ответникът да
заплати следващата се държавна такса в размер на 4% върху сумата по сметка
на ОС-Пловдив , възлизащ на 77,75 лева.
Следва да се уважи в пълен размер и искането на тази страна за присъждане
на разноски за първоинстанционното производство за разликата от 1125,27
лева до 1600 лева, възлизаща в размер на сумата – 474,73 лева на основание
чл.78, ал.1 ГПК, както и направените разноски за въззивното обжалване за
адв.възнаграждение в размер на 420 лева по ДПЗС от 31.03.2023г.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.І ГПК, въззивният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1162/ 16.03.2023г. по гр.д.№ 17827/ 2022г. по описа на
ПРС – ХІ гр.с. в частта, в която е отхвърлен предявеният от З. Н. Л.,
ЕГН:********** против ************ за присъждане на обезщетение по
чл.225, ал.1 КТ за периода 09.03.2023г. до 30.04.2023г. за разликата от
уважения размер 3 834, 81 лева до пълнопредявения такъв от 5 778,50 лева
ведно със законната лихва върху тази сума от подаване на исковата молба
07.12.2022г. до окончателното й изплащане, като ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ********** да заплати на З. Н. Л., ЕГН:********** още сумата
1943,69 лева/ хиляда деветстотин четиридесет и три лева и 69 лв/ , ведно със
законната лихва и върху тази част от главницата от подаване на ИМ –
07.12.2022г. до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение по
чл.225, ал.1 КТ за периода 09.03.2023г. до 30.04.2023г. за оставане без работа
в резултат на уволнението, КАКТО И още сумата 474, 73 лева / четиристотин
3
седемдесет и четири лева и 73 ст/, направени разноски за АВ за
първоинстанционното производство, КАКТО и сумата 420 лева /
четиристотин и двадесет лева/ - разноски за АВ за въззивната инстанция.
Осъжда ********** да заплати по сметка на Окръжен съд –Пловдив в полза
на бюджета на съдебната власт сумата 77,75 лева / седемдесет и седем лева и
75 ст./ - държавна такса върху настоящия уважен размер на обезщетението по
чл.225, ал.1 КТ.
В необжалваната част решението е влязло в законна сила.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4