№ 2271
гр. София, 16.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20231110160076 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Л. Х. М., чрез адв. С, срещу
„Топлофикация София” ЕАД.
Съдът, след като констатира, че предявените искове са процесуално допустими,
исковата молба отговаря на изискванията на закона, изпълнена е процедурата по чл. 131
ГПК, на основание чл. 140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3, изр. 1 ГПК вр. чл. 146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Ищцата извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че с
решение от 20.01.2011 г. по гр.д. № 35403/2009 г. по описа на СРС, ГО, 48 състав, частично
отменено с решение от 23.11.2011 г. по в.гр.д. № 3774/2011 г. по описа на СГС, II – “Б“
въззивен състав, било признато за установено, че Л. Х. М. дължи на „Топлофикация София”
ЕАД следните суми: 4994,34 лв., представляваща главница за потребена, но незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.11.2005 г. до 30.04.2008 г., ведно със законната лихва
върху тази сума от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 11.12.2008 г. до окончателното
й изплащане; 755,69 лева – лихва за забава върху главницата за периода от 01.01.2006 г. до
16.11.2008 г., както и 490,53 лв. - разноски по делото пред СРС и 50,71 лв. – разноски по
делото пред СГС. Твърди, че решенията на СРС и СГС са влезли в сила на 23.01.2012 г.,
като до момента на подаване на исковата молба ответникът не е подал молба за издаване на
изпълнителен лист и не е получавал такъв, поради което към 24.01.2017 г. вземанията били
погасени по давност. Ето защо моли съда да уважи предявените искове, като признае за
установено, че ищцата не дължи на ответника следните суми: 4994,34 лв., представляваща
главница за потребена, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2005 г. до
30.04.2008 г., ведно със законната лихва върху тази сума от подаване на заявлението по чл.
410 ГПК – 11.12.2008 г. до окончателното й изплащане; 755,69 лева – лихва за забава върху
главницата за периода от 01.01.2006 г. до 16.11.2008 г., както и 490,53 лв. - разноски по
1
делото пред СРС и 50,71 лв. – разноски по делото пред СГС, за които суми е постановено
решение от 20.01.2011 г. по гр.д. № 35403/2009 г. по описа на СРС, ГО, 48 състав, частично
отменено с решение от 23.11.2011 г. по в.гр.д. № 3774/2011 г. по описа на СГС, II – “Б“
въззивен състав, поради погасяването на вземанията по давност. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез юрк. П, е подал отговор на исковата молба,
с който оспорва предявения иск като недопустим, а в условията на евентуалност заявява, че
същият е основателен. Претендира разноски.
Неоснователни са доводите на ответника за недопустимост на предявените искове.
Правната сфера на ищеца се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза
на кредитора изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на което, въз
основа на факти, настъпили след приключване на производството, в което е издадено
изпълнителното основание, ищецът има интерес да установи, с оглед упражняване на други
свои имуществени или неимуществени права. Достатъчен е безспорният интерес на ищеца
от осуетяване възможността за иницииране на изпълнително производство, независимо че и
в хода на същото би могъл да предяви иска си, доколкото в тази последна хипотеза и за
препятстване на изпълнителните действия следва да предприеме и обезпечаване на иска си,
съответно да поеме риска на евентуален отказ за обезпечаване, все действия обективно
засягащи правната му сфера (в този смисъл е Определение № 513 от 24.11.2016 г.,
постановено по ч.т.д. № 1660/2016 г. по описа на ВКС, I т.о., ТК).
II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за
признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника чрез принудително изпълнение
следните суми: 4994,34 лв., представляваща главница за потребена, но незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.11.2005 г. до 30.04.2008 г., ведно със законната лихва
върху тази сума от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 11.12.2008 г. до окончателното
й изплащане; 755,69 лв. – лихва за забава върху главницата за периода от 01.01.2006 г. до
16.11.2008 г., както и 490,53 лв. - разноски по делото пред СРС и 50,71 лв. – разноски по
делото пред СГС, за които суми е постановено решение от 20.01.2011 г. по гр.д. №
35403/2009 г. по описа на СРС, ГО, 48 състав, частично отменено с решение от 23.11.2011 г.
по в.гр.д. № 3774/2011 г. по описа на СГС, II – “Б“ въззивен състав, поради погасяването на
вземанията по давност.
III. Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване.
Обявява за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:
1/ че с решение от 20.01.2011 г. по гр.д. № 35403/2009 г. по описа на СРС, ГО, 48
състав, частично отменено с решение от 23.11.2011 г. по в.гр.д. № 3774/2011 г. по описа на
СГС, II – “Б“ въззивен състав, било признато за установено, че Л. Х. М. дължи на
„Топлофикация София” ЕАД следните суми: 4994,34 лв., представляваща главница за
потребена, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2005 г. до 30.04.2008 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
11.12.2008 г. до окончателното й изплащане; 755,69 лева – лихва за забава върху главницата
за периода от 01.01.2006 г. до 16.11.2008 г., както и 490,53 лв. - разноски по делото пред
СРС и 50,71 лв. – разноски по делото пред СГС;
2/ по отношение на вземанията е изтекъл срок по – дълъг от 5 години, който не е бил
прекъсван или спиран.
2
IV.Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти:
С оглед отделянето на всички факти от предмета на доказване за безспорни, съдът
няма задължения за разпределяне на доказателствена тежест.
V. По доказателствата:
ДОПУСКА представените с исковата молба и отговора на исковата молба документи
като писмени доказателства по делото.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им
указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за
страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго, и спорът ще се разреши в по-
кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват
и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от
събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по
медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на
електронен адрес: http://www.justice.government.bg. Медиацията е платена услуга.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се възползват.
Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите всеки работен ден
от 9:00 до 17:00 часа от Мариана Николова на тел. 02/8955423 или на ел. адрес:
********@***.*******, както и в Центъра за спогодби и медиация на адрес: гр. София, бул.
„Цар Борис III ” № 54, ст. 204.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищцата, която може да изрази
становище и да ангажира доказателства във връзка с него до първото по делото съдебно
заседание.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146 вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се връчи препис от
настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото, като те могат
да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото
съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 14.03.2024 г. от
14:10 ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по-горе преписи.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3