Р Е Ш
Е Н И
Е №58
гр.Пазарджик,
22.02. 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пазарджишкият окръжен
съд, гражданска колегия, въззивен състав в открито заседание на двадесет и
четвърти януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мина Трънджева
ЧЛЕНОВЕ: Красимер
Ненчев
Борислав Илиев
при секретаря В. Б.,
като се запозна с докладваното от съдия Илиев в.гр.д.№840 по описа на съда за
2018г., и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е по реда
на чл.258 и следващи от ГПК.
С решение
№81/04.07.2018г., постановено по гр.д.№1132/2017г. по описа на РС – П. е
оставена без разглеждане исковата молба, предявена от Н.И.К., В.Г.Г. и И.Г.Г. срещу Б.Г.Ч., Н.Н.Х., Г.Н.Ч., М.П.Р. и Д.Д.
Г., в частта с която е заявено искане за допускане до делба на 153/596 ид.ч. от
поземлен имот с идентификатор *** по кадастрална карта и кадастрални регистри,
с административен адрес на поземления имот: гр.П., ул***, с площ от 597кв.м., с
трайно предназначение на територията: урбанизирана и начин на трайно ползване:
ниско застрояване (до 10м.), с номер по предходен план: 2014, квартал ***,
парцел IV, при съседи: имот с идентификатор ***; имот с идентификатор ***; имот
с идентификатор ***; имот с идентификатор ***; имот с идентификатор ***; имот с
идентификатор ***; имот с идентификатор ***, като е прекратено производството
по гр.д.№1132/2017г. по описа на РС – П.
в тази част.
Отменен е на основание
чл.537, ал.2 ГПК констативен нотариален акт за право на собственост на недвижим
имот №50, т.І, нот. дело №100/1985г. по описа за нотариалните дела на РС - П.,
в частта, с която е признато правото на собственост на наследодателят С. Г.Ч.
ЕГН: **********, починал на 16.02.2017 г. относно на ½ ид.ч. от таванско
подпокривно пространство намиращо се в масивна, двуетажна, двуфамилна жилищна
сграда застроена на 130 кв.м., находяща се на в гр.П., ул***, на основание
отстъпено право на строеж.
Допуснато е извършването
на съдебна делба на следните недвижими имоти:
1) Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.1.1,
по кадастрална карта и кадастралните регистри на гр.П., с административен адрес
на поземления имот: гр.П., ул.***, като самостоятелния обект се намира в сграда
№1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент, с брой на нива на обекта: 1, с площ
от 138,50 кв.м. ведно с прилежащите му части- две южни избени помещения с площ
от 9,50 кв.м. и 13,20 кв.м., ведно с прилежащите му идеални части от общите
части на сградата.
2) Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.1.3,
по кадастралната карта на гр.П., с аминистративен адрес на поземления имот: гр.П.,
ул.***, като самостоятелният обект се намира в сграда №1, разположена в
поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект:
гараж в сграда, с брой на нива на обекта: 1, с площ от 33.80 кв.м. Съседните
самостоятелни обекти в сградата на ниво 1 са: На същия етаж: имот с идентификатор
***.1.4, под обекта: няма, над обекта: имот с идентификатор ***.1.1.
Между съделителите: Б.Г.Ч. ЕГН: ********** с
адрес: ***, Н.И.К. ЕГН **********, с адрес: ***, В.Г. Г. ЕГН **********, с
адрес: *** и И.Г. Г.ЕГН **********, с адрес: ***, при следните квоти: за Б.Г.Ч.-
32/36 ид.ч., Н.И.К.- 2/36 ид.ч., В.Г. Г. – 1/36 ид.ч. и за И.Г. Г.– 1/36 ид.ч.
3) Поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в
землището на гр.П., местност „***“, с площ от 4 429кв.м., с трайно
предназначение на територията: земеделска и начин на трайно ползване: нива,
седма категория при неполивни условия. Стар идентификатор: няма, номер по
предходен план: ***, при съседи: имот с идентификатор ***; имот с идентификатор
*** ; имот с идентификатор *** ; имот с идентификатор *** и имот с
идентификатор ***;
4) Поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в
землището на гр.П., местност „***“, с площ от 10 505кв.м., с трайно
предназначение на територията: земеделска и начин на трайно ползване: нива,
девета категория при неполивни условия. Стар идентификатор: няма, номер по
предходен план: ***, при съседи: имот с идентификатор ***; имот с идентификатор
***; имот с идентификатор ***; имот с идентификатор *** ; имот с идентификатор ***
; имот с идентификатор ***; имот с идентификатор ***; имот с идентификатор ***.
5) Поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в
землището на гр.П., местност „***“, с площ от 2000 кв.м., с трайно
предназначение на територията: земеделска и начин на трайно ползване: ливада,
девета категория при неполивни условия. Стар идентификатор: няма, номер по
предходен план: ***, при съседи: имот с идентификатор ***; имот с идентификатор
***; имот с идентификатор ***; имот с идентификатор ***,
Между съделителите: Б.Г.Ч. ЕГН ********** с адрес: ***, М.П.Р.
ЕГН **********, с адрес: ***, Н.Н.Х. ЕГН **********, с адрес: ***, Г.Н.Ч. ЕГН **********,
с адрес: ***, Н.И.К. ЕГН: **********, с адрес: ***, В.Г. Г. ЕГН **********, с
адрес: *** и И.Г. Г.ЕГН: **********, с адрес: ***, при следните квоти: Б.Г.Ч.-
24/36 ид.ч., М.П.Р. - 4/36 ид.ч., Н.Н.Х.- 2/36 ид.ч. и Г.Н.Ч. - 2/36 ид.ч., Н.И.К.-
2/36 ид.ч., В.Г. Г. – 1/36 ид.ч. и за И.Г. Г.– 1/36 ид.ч.
Отхвърлен е предявеният
от Н.И.К., В.Г.Г. и И.Г.Г. иск за делба по отношение на ответника Д.Д. Г. ЕГН **********
с адрес: ***.
Срещу
така постановеното решение в срок е депозирана въззивна жалба от Н.И.К.; В.Г.Г.;
И.Г.Г. *** чрез адв.К. в частта относно допускането до делба на самостоятелен
обект в сграда с идентификатор ***.1.3 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.П. с адрес: гр.П., ул*** с предназначение на самостоятелния
обект: гараж в сграда, с площ от 33.80 кв.м. Твърди, че такъв самостоятелен
обект в сградата не съществува. Според архитектурния проект, както и според
констативен нот.акт за право на собственост върху недвижим имот №50, т.1, нот.д.№100/1985г. на Панагюрския
районен съд, ставало въпрос за южен гараж с площ от 21 кв.м. и складово
помещение зад гаража с площ от 12.80 кв.м. Тези помещения били реализирани в
приземния етаж на жилищната сграда, където не съществувало помещение с площ от
33.80кв.м., отразена в решението. Счита, че представената по делото схема
№15-315295-04.07.2017г. на СГКК гр.Пазарджик, в която е отразено, че съществува
такъв самостоятелен обект - гараж в сграда, е заблудила съдията, постановил
решението. Твърди се, че такова самостоятелно помещение, с такава площ, не
съществува. За изясняване на този въпрос се иска допускането на
съдебно-технимческа експертизи. Формулирано е искането за отмяна на решението в
обжалваната част и се уважи направеното от тях искане в исковата молба за
отмяна на КНА №50, т.1, нот.д.№100/1985г. на ПРС и относно складово помещение
зад гаража от 12.80 кв.м., реализирано в приземния етаж на сградата, като не се
допусне до делба посоченото помещение.Претендира разноски. Други
доказателства не се сочат и не се правят.
Така
постановеното решение е обжалвано в срок и от Б.Ч. чрез адв. П., като в жалбата
се твърди, че с посоченото решение е отменен на основание чл.537, ал.2 ГПК, на Констативен нотариален акт за право на
собственост на недвижим имот №50, том I, нот.дело №100/1985г. по описа на н.д.
на РС— П., в частта, с
която е признато правото на собственост на наследодателя С. Г.Ч., относно ½ ид.ч. от таванско
подпокривно пространство, намиращо се в масивна, двуетажна, двуфамилна
жилищна сграда, застроена на 130,00 кв.м., находящо се в гр.П., ул. ***, на основание отстъпено право на строеж; като
са допуснати до делба съответно останалите обекти предмет на съдебна
делба:
1/ Самостоятелен
обект в сграда с идентификатор ***.1.1 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.П., с адрес: гр.П., ул. ***,
като самостоятелния обект се намира в сграда №1, разположена в поземлен имот с
идентификатор ***, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на
обекта: 1, с площ от 138,50 кв.м., ведно с прилежащите му части — две южни
избени помещения с площ от 9,50 кв.м. и 13,20 кв.м., ведно с прилежащите му
ид.ч. от общите части на сградата;
2/ Самостоятелен
обект в сграда с идентификатор ***.1.3 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.П., с адрес: гр.П., ул. ***,
като самостоятелния обект се намира в сграда №1, разположена в поземлен имот с
идентификатор ***, предназначение на самостоятелния обект: гараж в сграда, брой нива на обекта:
1, с площ от 33,80 кв.м., при съседни самостоятелни обект: на същия етаж - ***.1.4,
под обекта — няма, над обекта — ***.1.1
Между съделителите. при
следните квоти: Б.Г.Ч. - 32/36, Н.И.К. — 2/36, В.Г.
Г. — 1/36 и И.Г. Г.— 1/36.
3/ПИ с
идентификатор ***, находящ се в гр.П., местност „***", с
площ от 4 429 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска и начин
на трайно ползване: нива, седма категория при неполивни условия, при съседи:***,
***, ***, ***, ***;
4/ ПИ с
идентификатор ***, находящ се в гр.П., местност „***", с
площ от 10 505 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска и
начин на трайно ползване: нива, девета категория при неполивни условия, при
съседи:***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***;
5/ПИ с
идентификатор ***, находящ се в гр.П., местност „***", с
площ от 2 000 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска и начин
на трайно ползване: ливада, девета категория при неполивни условия, при съседи:
***, ***, ***, ***,
Между съделителите.
при следните квоти: Б.Г.Ч. - 24/36, М.П.Р. - 4/36, Н.Н.Х.
- 2/36, Г.Н.Ч. — 2/36, Н.И.К. — 2/36, В.Г. Г. — 1/36 и И.Г. Г.— 1/36.
В жалбата се оспорва решението
в тази част като неправилно, поради нарушение на материалният закон,
необосновано при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. На първо
място, че не са представени никакви доказателства, че
таванският етаж е самостоятелно обособен обект и е построен само и единствено
от Г. Г., каквато е била волята на учредителя на суперфипията.
Поддържа се, че по естеството си, от момента на построяването му, таванското
помещение на многофамилната жилищна сграда с площ от 139 кв.м., състояща се от
3 етажа, съгласно скица №***., издадена от СГКК-Пазарджик, с идентификатор ***.1,
има характерът на подпокривно пространство като обща част по предназначение.
Нямало как да се приеме за обоснован извода на съда: „...сградата се състои от 4 етажа общо, от които
3 надземни“. Видно и от представената с исковата молба скица на поземлен
имот №***. на АГКК, СГКК — Пазарджик се констатирало, че в процесния ПИ с
идентификатор *** е построена многофамилна жилищна сграда с 3 етажа. Поддържа
се, че правото на собственост от идеални части от процесното подпокривно
пространство, било придобито от наследодателя Ч. не само по силата на
учреденото право на строеж, но и по силата на закона и давностно владение, като
се развиват съображения в тази насока. Поддържа се, че възприемайки обратното
РС е постановил не правилно и незаконосъобразно решение като са развити
съображения във връзка с приложение на разпоредбите на чл.38 от ЗС и чл. 92 и
чл. 97 от ЗС сочи се и съдебна практика в тази насока. Формулирано е искане
като неправилно и незаконосъобразно на постановеното решение в облажваната част
и постановяване на друго решение с което се отхвърли предявения от ищците за отмяна на Констативен нотариален акт
за право на собственост на недвижим имот №50, том I, нот.дело № 100/ 1985г. по
описа на нотариалнтие дела на РС — П., касаеш таванското подпокривно
пространство, като неоснователен и недоказан. Претендира присъждане на сторените от доверителя им разноски за първа и втора съдебни инстанции.
Направено е и доказателствено искане за допускане на съдебно техническа
експертиза с конкретни въпроси. Други
доказателства не се сочат и не се представят.
В срок са постъпили и отговори по жалбите, с които се оспорват
същите. Изложени са подробни съображения, като не се правят доказателствени
искания.
По
направените доказателствени исканияе за допускане на съдебно технически
експертизи от жалбоподателите, съдът се е произнесъл с определение
№3/04.01.2019г. и определение от 24.01.2019г., с което исканията са оставени
без уважение.
Пазарджишкият окръжен
съд, при условията на служебната проверка по чл.269 ГПК извърши преценка първо
на валидността и допустимостта на обжалваното решение. Съобразявайки изложеното
съдът прие, че атакуваното решение е постановено от компетентен съдебен състав
и в съответната форма, поради което се явява валидно и допустимо.
Въззивните жалби са
подадени в двуседмичния преклузивен срок по чл.259 ГПК, отговарят на
изискванията на чл.260 ГПК, подадени са от страни с правен интерес, срещу
подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което са редовни и допустими и
следва да бъдат разгледаниа по същество.
Въззивният съд, след
като обсъди доводите, изложени в жалбите, становищата на страните и прецени
поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, констатира
следното:
В исковата молба на Н.И.К., В.Г.Г. и И.Г.Г.
срещу Б.Г.Ч., Н.Н.Х., Г.Н.Ч., М.П.Р. и Д.Д. Г. са изложени твърдения, че с Нотариален акт за суперфиция №6, том I, н.д.№10/1980г.; Констативен
нот.акт за право на собственост върху недвижим имот №50, том I, .н.д.№100/1985г.
и н.а. за покупко-продажба на недвижим имот №186, том I, н.а.№419/1985г.
- всички по описа на РС- П. за нотариалните дела, наследодателят С. Г.Ч. е признат за собственик на следните
недвижими имоти:
1)
153/596 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор *** по
кадастрална карта и кадастрални регистри, с административен адрес
на поземления имот: гр.П., ул***, с площ
от 597кв.м.
2) Самостоятелен
обект в сграда с идентификатор ***.1.1, по кадастрална карта и кадастралните регистри на гр.П., с административен адрес на
поземления имот: гр.П., ул***, като самостоятелния обект се намира в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, с брой на нива на обекта: 1, с площ от 138,50 кв.м., както и
прилижащите му две южни избени помещения с площ от 9.50 кв.м. и 13.20 кв.м, 1/2 ид.ч. от таванско подпокривно
пространство, 1/2 ид.ч. от
стълбищна клетка и 1/2 ид.ч. от общите части на сградата.
3) Самостоятелен
обект в сграда с идентификатор ***.1.3, по кадастралната
карта на град П., с аминистративен адрес на поземления имот: гр.П., ул. ***, като самостоятелният обект се намира в сграда №1, разположена в
поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на
самостоятелния обект: гараж в сграда, с брой на нива на обекта: 1, с
площ от 33.80 кв.м
Твърди се, че с
констативния нот.акт за право на собственост №50, т.І, нот. дело №100/1985г. по
описа за нотариалните дела на РС - П. е констатирана собственост, която
наследодателят на ищците не притежава, съгласно приложения нот.акт за
суперфиция №6, т.1, д.№10/1980г. на ПРС. Твърдят, че към 1980г. собственик на
ПИ е била В.Г.Г.. Ищците сочат, че учредявайки правото на строеж на сина си Г.И.Г.
и на брат си С. Г.Ч., собственичката е очертала параметрите на построяването на
нова жилищна сграда и участието на всеки един от тях в сделката. Твърди се, че
от посочения по-горе нот.акт, С. Ч. е следвало да застрои първия етаж, ½ ид.ч. от избените помещения и гараж от приземния
етаж, съгласно утвърдения КЗП. Несъответствието между двата нотариални акта се
намира в констативния нотариален акт и се изразява в „складово помещение зад
гаража от 12.80 кв.м. в приземния етаж, две южни избени помещения на 9.5 кв.м.
и 13.2 кв.м., ½ ид.ч. от стълбищната клетка и 1/2 ид.ч. от таванско подпокривно пространство“.
Ищците твърдят, че в констативния нот.акт изрично е посочено, че строителството
е извършено на основание учреденото право на строеж през 1980г. Според тях е
допуснато нарушение на закона към онзи момент и наследодателят С. Ч. не е
станал собственик на помещенията, извън учреденото му право на строеж. Поради,
което е отправено искане за отмяна на нотариалния акт в тази част.
На следващо място,
твърди се в исковата молба, че с Нотариален акт за
доброволна делба на недвижими имоти №121, том III, рег.№3705, дело №395/2016 г.
, С. Г.Ч. е станал собственик на следните земеделски земи Поземлен
имот с идентификатор ***, находящ се в землището на гр.П., местност „***“, с площ от 4 429кв.м.; Поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в землището на гр.П., местност „***“, с площ от 10 505кв.м.; Поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в землището на гр.П., местност „***“, с площ от 2 000кв.м. Формулирано е
искане да се допусне делба на горепосочените шест имота.
В срока по чл.131 ГПК са депозирани писмени отговори от Б.Г.Ч., както и Н.Н.Х., М.П.Р. и Г.Н.Ч.,
в които се поддържа, че твърди, че искът за делба е допустим, а искът за
отмяна на КНА №50, том I, нот. дело №100/1985г. по описа на Районен съд — П. за нотариалните
дела като незаконосъобразен в частта, в която се различава от учреденото
право на строеж с НА за суперфиция №6, том I, дело
№10/1980г. на РС — П., а именно: складово помещение зад гаража от 12.80 кв.м., находящо
се в приземния етаж, 2 южни помещения с площ от 9.50 кв.м. и 13,20
кв.м., 1/2 ид.ч. от
таванско подпокривно пространство, 1/2 ид.ч. от
стьлбищна клетка, е недопустим. Твърди се, че така както е формулиран петитумът по
втория иск, не ставало ясно какво е искането - едновременно прогласяване
на недействителност по смисъла на чл.76 ЗН или отмяна по чл.537 ГПК. Излагат се съображения, че искането за обявяване на относителна недействителност на констативен
нотариален акт по реда на чл.76 ЗН е недопустимо, както е недопустимо искането за
отмяна на охранителен акт по реда на чл.537 ГПК, като самостоятелно предявен иск. Твърдят, че не е налице правен интерес от
страна на ищците за предявяване на иск за отмяна на констативния акт за
собственост.
Сочат, че страните
по делото са наследници на С. Г.Ч., бивш жител ***, починал на 16.02.2017г., като ответницата Б.Ч. е негова преживяла
съпруга. В писмения отговор се сочи, че
гражданският брак е бил сключен през 1988г., а ищците, както и втория, третия и
четвъртия ответници са негови наследници по силата
на чл.10, ал.2 и ал. 3 ЗН. Ответниците твърдят, че Б.Ч. е обитавала съвместно със съпруга си до неговата смърт, като продължава
да живее и към настоящия момент, в имота предмет на настоящия иск. Твърдят, че наследодателят С.
Ч. е придобил право на
собственост върху процесните недвижими имоти, а надлежна
страна по делбата на описаните по-горе
недвижими имоти е само и единствено Б.Ч.,
при квоти: за Б.Ч. - 8/9 ид.ч. от имотите, а за ищците: за В. Г. - 1/36; за И. Г.-1/36
ид.ч.; за Н.К. -1/18
ид.ч..
Твърди се още, че
на 04.07.2017г.
ответниците Б.Ч., Н.Х., М.Р., от една страна, като продавачи и Г.Ч., от
друга страна като купувач, на основание чл.19, ал.1 ЗЗД са сключили
предварителен договор за покупко-продажба на ид.ч. от притежаваните от тях
съсобствени недвижими имоти: ПИ
с идентификатор ***, находящ се в гр.П.,
местност „***”, с площ от 4 429 кв.м., както и 5505/10505 ид.ч. от ПИ с идентификатор ***, находящ се в гр.П., местност „***”, с площ от 10 505 кв.м., с
трайно предназначение на територията: земеделска и начин на трайно ползване:
нива, девета категория при неполивни условия, при съответни съседи и на ПИ с идентификатор ***, находящ се в гр.П., местност „***”, с площ от 2 000
кв.м. Срокът за сключване на окончателен договор за покупко-продажба, който
уговорили страните бил 31.05.2018г., като датата на сключване на предварителния договор
-04.07.2017г. предхождала датата на подаване на исковата молба -13.11.2017г.
Ответницата Б.Ч. сочи, че сключвайки граждански брак,
със съпругът й С. живеят известен период у сестрата на Ч., понеже, макар да
имал акт за собственост върху процесния апартамент на ул.***, същият бил негоден за живеене- стените били на тухла, подът е бил на
циментова замазка, банята и тоалетната — само на тапа, нямало е прозорци и парапети на
терасите, общите части били без парапети, на тухла и т.н. След това
семейството заживяло в собственото жилище за период приблизително от 10 години.
През този период съпрузите съвместно и поетапно започнали да облагородяват
жилищния етаж на ул.*** — поставили прозорци и парапети на терасите, измазали стените в
помещенията, монтирали фаянс в санитарните помещения, измазали тавана и гаража
и поставили врати. Според ответницата Ч., не само
са ремонтирали своя жилищен етаж, но и общите части на сградата — сочи, че мозайката на стълбището е поставена изцяло от
тях, входната врата, оградата на имота, пътеката с плочки, лехите в двора и
т.н. На основание чл.72
ЗС, във връзка с чл.21 СК, във вр.с чл. 341 и сл. от ГПК, ответницата Б.Ч. прави изрично възражение за извършени подобрения в
размер на 20 000лв., сторени по процесните недвижими имоти в периода от
1989-2017г. Формулирано е
искане да бъде отхвърлен предявения иск с правно основание чл.34, ал.2 ЗС, като неоснователен.
По отношение на иска за отмяна на КНА №50, том I, н.д.№100/1985г.
по описа на РС — П. за нотариалните
дела, като „незаконосъобразен” в частта, в която се различава от учреденото
право на строеж с НА за суперфиция №6, том I, дело №10/1980г. по описа на РС— П. за нотариалните
дела, а именно: складово помещение зад гаража от 12.80 кв.м., находящо се в
приземния етаж, 2 южни помещения с площ от 9.50 кв.м. и 13.2 кв.м., 1/2 ид.ч. от таванско подпокривно пространство, 1/2 ид.ч. от стьлбищна клетка, считат същия за недопустим. В случай, че съдът счете същия за допустим, то молят да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
В писмения отговор
подаден от ответницата Д. Г. се излагат подробни фактически твърдения относно
процеса на строеж на къщата находяща се в гр.П., ул***.
В последното по
делото съдебно заседание ищците са се отказали от искането си за отмяна на Констативния нот.акт за право на собственост №50, т.І, н.д.№100/1985г.
по описа за нотариалните дела на РС - П. относно две
южни избени помещения на 9,50 кв.м. и 13,20 кв.м, находящи се в
масивна, двуфамилна жилищна сграда застроена на 130 кв.м., постоена в дворно
място от 575 кв.м. находящо се на в гр. П., ул. ***. поради което съдът приема,
че е десезиран от задължението за произнасяне относно законосъобразността на
констативния нотариален акт относно двете иззбени помещения.
За изясняване
фактическата страна по спора, са разпитани свидетели.
Въззивният съд като прецени доводите на страните и обсъди
събраните по делото доказателства, прие за установено следното:
Не се спори между страните по делото, установява се и от приложеното по
делото удостоверение за
сключен граждански брак №080889/08.10.1988г., че между С. Г.Ч. и Б.Г. Б.на
08.10.1988г. е сключен граждански брак.
Не се спори между
страните, че С. Г.Ч. – починал на 16.02.2017г. е оставил за свои наследници Б.Г.Ч.,
Д.Д. Г., В.Г. Г., И.Г. Г., Н.И.К., Н.Н.Х., Г.Н.Ч., М.П.Р..
Установява се от приложения по делото нотариален акт за суперфиция №6, том I, дело №10/1980г., че В.Г.
Г. е отстъпила на С. Г.Ч. правото да застрои върху собственото й дворно място
от 575 кв.м. находящо се на в гр. П., ул. ***, първи етаж от жилищната сграда,
½ ид.ч. от избените помещения и гараж.
Установява се от прилжения по
делото констативен нотариален акт за право на собственост на недвижим имот №50, т.І, нот. дело №100/1985г., че наследодателят С. Ч. е признат за собственик на първи етаж от
масивна, двуетажна, двуфамилна жилищна сграда застроена на 130 кв.м., южен
гараж на 21 кв.м., складово помещение зад гаража от 12.80 кв.м., в приземния
етаж, две южни избени помещения на 9,5 кв.м. и 13,2 кв.м., ½ ид.ч. от
общите части на сградата, ½ ид.ч. от стълбищната клетка, ½ ид.ч.
от таванско подпокривно пространство, на основание отстъпено право на строеж,
находяща се в дворно място от 575 кв.м. находящо се на в гр.П., ул. ***.
От нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 186, том I,
дело № 419/1985г. се
установява, че между Г.И. Г.и С. Г.Ч. е сключен договор за покупко-продажба на
недвижим имот, по силата на който С. Ч. е придобил правото на собственост върху
153/596 ид.ч. от дворно място, цялото с площ от 596 кв.м., находящо се на в гр.П.,
ул. ***.
Установява се от приложения по
делото нотариален акт за доброволна делба на недвижим имот №121, том III, рег. № 3705,
дело № 395/20106г., че в дял на С. Г.Ч. са възложени следните имоти:
1)
Поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в землището на
гр.П., местност „***“, с площ
от 4 429кв.м.
2) Поземлен
имот с идентификатор ***, находящ
се в землището на гр.П., местност „***“, с площ
от 10 505кв.м.
3) Поземлен
имот с идентификатор ***, находящ
се в землището на гр.П., местност „***“, с площ
от 2 000кв.м.
Установява се от прилжения по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот №51, том II, рег. № 2727,
дело №208/2017г., че Г.Н.Ч., Н.Н.Х. и М.П.Р. са продали на Б.Г.Ч. своите общо
4/18 ид.ч. от 153/597 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.П., с адрес: гр.П., ул. ***,
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.1.1 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. П., с адрес: гр. П., ул***, с предназначение на
самостоятелния обект жилище, апартамент ведно с прилежащите му части - две южни
избени помещения с площ от 9,50 кв.м. и 13,20 кв.м., ведно с ½ ид.ч. от
общите части на сградата, ½ ид.ч. от таванското подпокривно пространство
и ½ ид.ч. от стълбищната клетка, както и самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ***.1.3 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П.,
а адрес: гр.П., ул***, с предназначение на самостоятелния обект гараж в сграда
с площ от 33,80 кв.м. (гараж с площ от 21 кв.м в едно с прилежащото към него
складово помещение с площ от 9,50 кв.м.).
От приложения по
делото предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от
04.07.2017г. се установява, че Б.Г.Ч., Н.Н.Х. и М.П.Р. са се задължили да
продадат на Г.Н.Ч. своите ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в землището на гр.П., местност „***“, с площ от 4 429кв.м., поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в землището на гр.П., местност „***“, с площ от 10 505кв.м. и поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в землището на гр.П., местност „***“, с площ от 2 000кв.м.
От показанията на
разпитаните по делото свидетели Д.Г.Й.и П.Н.
Д.се установява, че процесният самостоятелен обект, предмет на делбата
представляващ апартамент е строен няколко години, като в периода 1989-1990 г. С.
и Б. Ч.са заживяли в къщата. Свидетелят Й., посочва, че част от гаража, който е
построил наследодателят в началото е ползван като работилница, а в последствие,
след 1994г., като ателие за производство на обувалки.
При така установената фактическа обстановка
съдът намира следното от правна страна:
Не се спори между страните,установи се от
представения по делото
нотариален акт за суперфиция №6, том I, дело
№10/1980 г. по описа на Районен съд – П. , че наследодателят С. Г.Ч. е придобил
правото да застрои върху дворно място от 575 кв.м. находящо се на в гр. П., ул.
*** първи етаж от жилищната сграда, ½ ид.ч. от избените помещения и
гараж. Като след реализиране на правото в полза на С. Ч. е издаден констативен
нотариален акт, с който наследодателят е признат за собственик на на първи етаж
от масивна, двуетажна, двуфамилна жилищна сграда застроена на 130 кв.м., южен
гараж на 21 кв.м., складово помещение зад гаража от 12.80 кв.м., в приземния
етаж, две южни избени помещения на 9,5 кв.м. и 13,2 кв.м., ½ ид.ч. от
общите части на сградата, ½ ид.1. от стълбищната клетка, ½ ид.ч.
от таванско подпокривно пространство, на основание отстъпено право на стоеж.
В своята трайна
практика ВКС приема,че обемът на правото
на строеж се определя от рамките на договора, с който е учредено, като при спор
относно действителния обем на учреденото вещно право на строеж следва да са
изясни волята на страните при учредяването му .Когато е налице съмнение,
неяснота или двусмисленост в договорните клаузи, вкл. относно обема на правата
и обектите, които следва да се придобият по силата на конкретно сключен между
страните договор за учредяване право на строеж върху недвижим имот, то
действителната обща воля на съконтрахентите се установява чрез тълкуване на
волята на страните по смисъла на чл. 20 ЗЗД. В този смисъл съгласно чл. 20 ЗЗД при тълкуването на договорите трябва да се търси
действителната обща воля на страните - върху какво страните са се споразумели и
какъв правен резултат трябва да бъде постигнат. Отделните уговорки трябва да се
тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който
произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и
добросъвестността - какви са и как се съчетават отделните правомощия на
страните с оглед постигането целта на договора, какво поведение на страната кои
правомощия поражда за нея и как може да се упражняват те . В настоящия случай
на наследодателя С. Ч. е учредено право на да построи първи етаж от къща, заедно
с ½ част от избените помещения и един от гаражите. Следва да се посочи,
че макар в цитираните по-горе нотариални актове да не е посочено, че се учредява правото на строеж и за съответните ид. ч от
общите части на сградата, то това следва по силата на закона, доколкото общите
части не са самостоятелен обект на правото на собственост, а следват режима на
собствеността върху главния обект.
Неоснователни са
оплакванията на жалбоподателите-ищци във въззивната жалба,че решението е
незаконосъобразно в частта относно допускането на делба на –самостоятелен обект
в сграда с идентификатор ***.1.3 по кадастралната карта и регистри на гр.П.,ул***
с предназначение на самостоятелния обект-гараж в сграда с площ от 33,80кв.м.Относно
складово помещение зад гараж .
С подаването на
исковата молба ,процес.представител на
ищците е описал процесния самостоятелен
обект ,като предмет на делбата по следния начин:самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ***,находящ се в сграда №1 ,построена в ПИ идентификатор *** с
административен адрес гр.П. ,ул*** с предназначение на самостоятелния обект
–гараж в сграда ,с брой нива на обекта-1, с площ от 33,80кв.м. и посочени
съседни обекти. Същият обект ,под същото описание е посочен и в петитума на
исковата молба.В нито едно от съдебните заседания в първоинстанционното
производство ищците не са претендирали ,както и не са формулирали искане за промяна
за изменение на петитума по отношение на иска за делба ,касаещ самостоятелния
обект с идентификатор ***.1.3 . Както се
посочи по-горе, когато има съмнение относно волята на страните сключили
договора, то действителната обща воля на страните следва да се установява като
се тълкуват отделните уговорки на сключения договор. Видно от нотариалния акт
за суперфиция е ,че в полза на С. Ч. е учредено право на строеж на един гараж,
като не е посочена площта на същия. От скицата представена по делото и
данъчната оценка на имота се установява, че процесното складово помещение зад
гаража с площ от 12,80 кв.м. всъщност представлява част от гаража, като и в
скицата и в данъчната оценка е посочен гараж с площ от 33 кв.м., който включва
и площта на процесното складово помещение. Доколкото в нотариалния акт за
суперфиция е учредено право да се построи гараж, без да са посочени параметри
на същия и доколкото именно такъв е построен, в който има и складово помещение,
то не следва да се приеме, че наследодателят С. Ч. е изградил нещо вповече от
учреденото му право на строеж. В предвид на това е неоснователно искането на жабпоподателите-ищци за отмяна на констативния нотариален акт в тази
част. Предвид изложеното не следва да се обсъжда възражението за придобиване по
давност на процесното складово помещение, доколкото не може да се придобие по
давност имот вече придобит чрез друг способ.Постановявайки решение в такъв
смисъл първоинстанционния съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен
акт,който следва да бъде потвърден в обжалваната част.Въззивната жалба като
неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
Като
неоснователни въззивния съд намира оплакванията
на жалбоподателката-ответница във въззивната жалба,че решението е незаконосъобразно
в частта ,в която съдът е отменил
констативен нотариален акт относно ½ ид.част от подпокривно
пространство,находящо се в масивна двуетажна,двуфамилна жилищна сграда застроена на
130кв.м. ,находящо се в гр.П.,ул***
.
Както се посочи с
нот.акт за суперфиция на наследодателя С. Ч. е учредено право на да
построи първи етаж от къща, заедно с ½ част от избените помещения и един
от гаражите.
Със
същия нотариалния акт на Г.И. Г.е
учредено правото да построи втори етаж от сградата, цялото таванско помещение,
½ ид.ч. от избените помещения и единия от гаражите.
В случая,
тълкувайки съдържанието на сключения договор, с който се учредява правото на
строеж се установява, че волята на праводателя е била таванското помещение да
бъде построено единствено от Г. Г., доколкото именно това е изрично записано в
нотариалния акт, като волята на праводателката е била да бъде построен тавански
етаж, който да отговаря на законовите изисквания за самостоятелен етаж, а не
подпокривно пространство, което не представлява самостоятелен обект на
собственост, а обща част, която следва собствеността на главната вещ.Ето защо е
неоснователно оплакването на жалбоподателката-ответница за приложение на
разпоредбата на чл.38,ал.1от ЗС която
може да немери приложение при сграда в която етажа или част от етажа принадлежи
на различни собственици,докато в случая волята на праводателя е била таванското
помещение да бъде изградено от Г.Г..В предвид на това не следва да бъдат
обсъждани възраженията за ппиложение на чл.92 и чл.63 от ЗС ,тъй като в случая
не се касае за допълнително застрояване респ. за увеличена застроена площ на
съществуваща сграда или на разрешена нова постройка или надстройка за бъде
обсъждано приложението на чл.97 и 98 от ЗС. Неоснователни са оплакванията на
жалбоподателката-ответница,че не били представени доказателства,че таванския
етаж самостоятелно обособен обект и
построен единствено от Г. Г..От представените по делото доказателства е видно,
че именно такъв е построен, доколкото в
подадената от С. Ч. данъчна декларация по чл. 14 ЗМДТ е видно, че същият е
декларирал, че сградата се състои от 4 етажа общо, от които 3 надземни, като
съобразно учреденото право на строеж това са избен етаж, първи жилищен, втори
жилищен и тавански етаж. Съобразявайки изложеното не следва да бъде обсъждано
възражението за придобиване по давност на процесното складово помещение на
осн.чл.79 от ЗС , доколкото не може да се придобие по давност имот вече
придобит чрез друг способ. В предвид на изложеното и на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен
констативен нотариален акт за право на собственост на недвижим имот №50, т. І,
нот. дело №100/1985г. по описа за нотариалните дела на Панагюрския районен съд,
в частта, с който наследодателят С. Ч. е признат за собственик на ½
ид.ч. от таванско подпокривно пространство находящо се в двуфамилна жилищна
сграда с площ от 138,50кв.м., построена в двоено място с административен адрес:
гр. П., ул. ***, на основание отстъпено право на строеж.
Постановявайки
решение в такъв смисъл първоинстанционния съд е постановил правилен и законосъобразен
съдебен акт,който следва да бъде потвърден в обжалваната част.Въззивната жалба
като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
С оглед изхода на
делото в тежест на жалбоподателите следва да бъдат възложени направените от
ответниците съдебно-деловодни разноски пред въззивната инстанзия в р-р на
360лв. представляващи адв.възнаграждение на адв.С.Н. от ПАК съгласно списък на разноските
по чл.80 от ГПК.
Водим от горното,
Пазарджишкият окръжен съд
Р Е Ш И :
Потвърждава решение №81/04.07.2018г.,
постановено по гр.д. №1132/ 2017г. по описа на РС – П. в частта ,с която е
отменен на основание чл.537, ал.2 ГПК
констативен нотариален акт за право на собственост на недвижим имот №50, т.І,
нот. дело №100/1985г. по описа за нотариалните дела на РС - П., в частта, с
която е признато правото на собственост на наследодателят С. Г.Ч. ЕГН: **********,
починал на 16.02.2017 г. относно на ½ ид.ч. от таванско подпокривно
пространство намиращо се в масивна, двуетажна, двуфамилна жилищна сграда
застроена на 130 кв.м., находяща се на в гр.П., ул***, на основание отстъпено
право на строеж и в частта ,с която е допуснато
извършването на съдебна делба на следния недвижим имот- Самостоятелен
обект в сграда с идентификатор ***.1.3, по кадастралната карта на гр.П., с
аминистративен адрес на поземления имот: гр.П., ул***, като самостоятелният
обект се намира в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с
предназначение на самостоятелния обект: гараж в сграда, с брой на нива на
обекта: 1, с площ от 33.80 кв.м. Съседните самостоятелни обекти в сградата на
ниво 1 са: На същия етаж: имот с идентификатор ***.1.4, под обекта: няма, над
обекта: имот с идентификатор ***.1.1.
Осъжда Н.И.К. ЕГН: **********, с адрес: ***, В.Г.
Г. ЕГН **********, с адрес: *** и И.Г. Г.ЕГН: **********, с адрес: ***, Б.Г.Ч.
ЕГН: ********** с адрес: ***, да заплатят на М.П.Р. ЕГН **********, с адрес: ***,
Н.Н.Х. ЕГН **********, с адрес: ***, Г.Н.Ч. ЕГН **********, с адрес: ***
съдебно-деловодни разноски пред въззивната инстанция в р-р на 360лв.
представляващи адв.възнаграждение на адв.С.Н. съгласно списък на разноските по
чл.80 от ГПК
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.