ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1409
Добрич, 22.07.2025 г.
Административният съд - Добрич - II състав, в закрито заседание на двадесет и втори юли две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Съдия: | ИВЕЛИНА ВЕЛЧЕВА |
като разгледа докладваното от съдията Ивелина Велчева административно дело № 376/2025 г. на Административен съд - Добрич, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 166, ал.4 във връзка с ал. 2 от АПК.
Образувано е по жалба от Д. М. Д. с [ЕГН] от [населено място], [улица], подадена чрез адв. С. К., срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0283-000026/ 16.07.2025 г., издадена от ВПД началник група при РУ Каварна към ОД на МВР Добрич, с която на жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка „Временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“, за това, че на 16.07.2025 г., около 00,30 ч. в [населено място] на ул. „Георги Кирков, управлява личния си автомобил – БМВ 320 Д с рег. № [рег. номер] под въздействието на наркотици, изпробван в сградата на РУ Каварна с техническо средство DrugTest 5000 с фаб. № ARPJ-0008 и с проба №:31 уредът отчита наличие на амфетамин и метамфетамин.
В жалбата е включено искане за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на атакувания акт, което се обоснована с компрометираното фактическо установяване на наркотични вещества с оглед представения Фиш от СМДЛ „Рамус“ ООД – [населено място], където са отчетени отрицателни резултати за наркотични вещества, и настъпването на значителни или трудно поправими вреди от предварителното изпълнение на незаконосъобразната принудителна мярка.
Искането за спиране е своевременно направено съобразно нормата на чл. 166, ал. 2 от АПК, приложима съгласно чл. 166, ал. 4 от АПК и от лице с правен интерес, засегнато от административния акт, което го прави допустимо.
По отношение на основателността на искането:
Оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0283-000026/ 16.07.2025 г., издадена от ВПД началник група при РУ Каварна към ОД на МВР Добрич, подлежи на предварително изпълнение по силата чл. 172, ал. 6 от ЗДвП. В този случай за административния орган не съществува задължение да доказва, че са налице някои от условията на чл. 60, ал. 1 от АПК. За да се спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение е необходимо адресатът на акта, искащ спиране, да докаже, чрез надлежни доказателства, че то би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда. В тоя смисъл е и нормата на чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 от АПК. Вредата може да бъде както имуществена - загуба или пропусната полза, така и неимуществена и да се изразява в засягането на неимуществени права и свободи. Тя трябва да е значителна или да има такова отражение за молителя, така че той трудно да може да я поправи. Настъпването ѝ следва да е достатъчно вероятно. За вероятността от настъпването на вредата и за възможния ѝ размер трябва да бъдат представени доказателства.
По делото са представени от жалбоподателя амбулаторен лист № 26 относно предписано лечение на 25.06 с Доксициклин и Аулин, уринен анализ с отрицателни резултати при тест за наркотици за 6 параметъра(THC,AMP, COC, Barbiturate, Benzodiazipine, Opiate), талон за изследване с направен избор за медицинско и химическо изследване в ФСМП – Каварна, Протокол за извършена проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества от 15.07.2025 г. с отчетен резултат 0 на хиляда алкохол и наличие на наркотични вещества, Протокол за личен обиск от 15.07.2025 г.,заповед за задържане на лице за 24 часа, АУАН 1434585 от 16.07.2025 г., мотивирана резолюция от 16.07.2025 г. на административнонаказателното производство.
Постъпила е по делото и относимата административна преписка.
За да уважи искането, съдът следва да прецени ще причини ли предварителното изпълнение значителна или трудно поправима вреда на оспорващия въз основа на наведените от него твърдения и възражения, подкрепени с убедителни писмени доказателства.
Изложените доводи от жалбоподателя относно незаконосъобразност на атакувания акт се отнасят до спора по същество и не могат да се квалифицират като „значителна или трудно поправима вреда“. Същевременно според чл. 166, ал. 2 от АПК обстоятелствата, на които следва да се основава искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение следва да са нови, а никое от представените доказателства не са от дата, следваща оспорения акт.
Целта на прилагането на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б" от ЗДвП е осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения. Ето защо, съдът намира, че предварителното изпълнение на оспорената заповед е в обществен интерес, на който не е противопоставен застрашен или накърнен личен интерес на жалбоподателя, със същата степен на значимост.
В тоя смисъл е и съдебната практика на Върховния административен съд в определения № № 2377 от 24.02.2017 г. по адм. д. № 14612/2016 г., VІІ отд. на ВАС и № 12312 О. 15.11.2016 г. по адм. д. № 12232/2016 г., VІІ отд. на ВАС.
С оглед изложеното, съдът намира искането за спиране на атакуваната заповед за неоснователно и следва да го отхвърли.
Водим от горните съображения и на основание чл. 166, ал. 3 от АПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Д. М. Д. с [ЕГН] от [населено място], [улица], подадено чрез адв. С. К. за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0283-000026/ 16.07.2025 г., издадена от ВПД началник група при РУ Каварна към ОД на МВР Добрич.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд в 7 – дневен срок от съобщаването му на страните.
| Съдия: | |