№ 1634
гр. София, 26.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-22, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Нели Алексиева
при участието на секретаря Румяна Люб. Аврамова
като разгледа докладваното от Нели Алексиева Търговско дело №
20231100901915 по описа за 2023 година
Съдът е сезиран с иск с правна квалификация чл. 411 от Кодекса за
застраховането /КЗ/.
Ищецът ЗАД „Б.В.И.Г.” ЕАД твърди, че на 23.03.2023 г., в гр.
Симитли, ул. „Георги Димитров“, на територията на паркинг на „Б.Б.“ ЕООД,
е настъпило пътнотранспортно произшествие, с участието на С.З., който като
водач на товарен автомобил – влекач, марка „Волво“, рег. № СВ **** ВТ, с
прикачено ремарке, марка „Виелтон“, с рег. № С **** ЕС, предприема
маневра за движение на заден ход без да се убеди, че пътят зад него е свободен
и без да съобрази разположението на паркираното МПС – влекач, марка
„Волво“, с рег. № Е **** МТ. При това ПТП са нанесени щети на паркираното
МПС, което е обект на имуществена застраховка „Каско стандарт“ –
застрахователна полица № 4704200500000067, сключена с ищцовото
дружество. Във връзка с ПТП, застрахованото лице е подало заявление с
искане за обезщетяване на нанесените вреди на застрахованото имущество,
във връзка с което е образувана преписка по щета № 470423232315732, по
която ищцовото застрахователно дружество плаща на 25.05.2023 г. сумата от
32441.40 лева, представляваща стойността на ремонта на товарния автомобил.
Във връзка с направените от ответника с отговора на исковата молба
възражения, пояснява, че собственик на увредения автомобил, към датата на
1
настъпване на застрахователното събитие, е „Райфайзен лизинг“ ООД, а не
„Б.Б.“ ООД. Поддържа, че дори и двата автомобила да са били собственост на
едно и също юридическо лице, то това не освобождава от отговорност
застрахователя по застраховка „гражданска отговорност“, тъй като съгласно
константната съдебна практика всяко лице, извън причинителя на вредата се
явява трето лице по смисъла на чл. 477 от КЗ. Посочва, че съгласно съставения
двустранен констативен протокол за ПТП от 23.03.2023 г., произшествието е
настъпило по вина на водача на влекач, марка „Волво“, рег. № СВ **** ВТ,
който е представил сключена от ответника застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, която застраховката покрива гражданската
отговорност на водача на влекач, марка „Волво“, рег. № СВ **** ВТ. С оглед
на това, ищецът кани ответника с покана доброволно да му заплати сумата от
32466.40 лева, включваща размера на изплатеното застрахователно
обезщетение и 25 лева ликвидационни разноски по обработка на щетата.
Ответникът отказва да плати, поради което ищецът иска от съда да осъди
ответника да му заплати сумата от 32466.40 лева, представляваща
изплатеното застрахователно обезщетение по щета № № 470423232315732 и
25 лева ликвидационни разноски по обработка на щетата, ведно със законната
лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й
изплащане, както и направените по делото разноски. В исковата молба е
посочена банкова сметка на ищеца за плащане на претендираната сума,
съобразно изискването на чл. 127, ал. 4 от ГПК.
Ответникът ЗК „Л.и.“ АД оспорва основателността на иска.
Поддържа, че не са налице основания за ангажиране на отговорността му като
застраховател на гражданската отговорност на водача на влекач, марка
„Волво“, рег. № СВ **** ВТ, тъй като с процесното ПТП не са нанесени вреди
на трети лица, доколкото увреденото от ПТП МПС - влекач, марка „Волво“, с
рег. № Е **** МТ е собственост на „Б.Б.“ ЕООД, а това дружество е
собственик и на влекача, при управление на който са нанесени възстановените
от ищеца щети. Затова счита, че Б.Б.“ ЕООД не е трето увредено лице по
смисъла на чл. 477, ал. 1 и чл. 493, ал. 1 от КЗ. Възразява и срещу размера на
предявения иск, като излага доводи, че той е завишен и не отговаря на
действително претърпените вреди. Поддържа, че дължимото от
застрахователя по застраховка „гражданска отговорност“ обезщетение за
вредите следва да се изчисли по правилата на чл. 386, ал. 2 от КЗ и тези по
2
Наредба № 24/2006 за задължителното застраховане. Не оспорва, че е
застраховател по валидна към момента на настъпване на ПТП застраховка
„Гражданска отговорност“ /застрахователна полица BG8228122002880803, със
срок от 11.10.2022 г. до 10.10.2023 г./ на водача на товарен автомобил – влекач,
марка „Волво“, рег. № СВ **** ВТ, както и че ПТП е настъпило при описания
в исковата молба механизъм. Не оспорва и обстоятелството, че ищецът е
платил на застрахованото лице по застраховка „Каско стандарт“ сумата от
32441.40 лева на 25.05.2023 г. Иска от съда да отхвърли предявения иск, както
му присъди направените по делото разноски, включително и юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от
ищеца адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства, съобразно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК,
приема за установено следното:
С приетия по делото доклад са приети за безспорни между страните
обстоятелствата за наличието на валидно застрахователно правоотношение
между ищеца и лизингодателя „Райфайзен лизинг България“ ЕООД и
лизингополучателя „Б.Б.“ ЕООД по имуществена застраховка полица „Каско
стандарт“ – застрахователна полица № 4704200500000067, клауза „пълно
каско“ на влекач, марка „Волво“, с рег. № Е **** МТ, по което във връзка с
описаното в исковата молба ПТП от 23.03.2023 г. ищецът е заплатил
обезщетение на застрахованото лице на 25.05.2023 г. в размер от 32441.40
лева. Не е спорно и обстоятелството, че ответникът е застраховател по
застраховка „гражданска отговорност“ – полица № BG8228122002880803, на
водача на товарен автомобил – влекач, марка „Волво“, рег. № СВ **** ВТ
BG/22/119000890739, валидна към датата на ПТП. Не е спорен и механизмът
на настъпване на ПТП, съответно, че произшествието е причинено по вина на
водача на товарен автомобил – влекач, марка „Волво“, рег. № СВ **** ВТ, с
прикачено ремарке, марка „Виелтон“, с рег. № С **** ЕС.
Спорни между страните са обстоятелствата какви са вредите,
нанесени от това ПТП на застрахованото при ищеца МПС и каква е
стойността на дължимото за тези вреди застрахователно обезщетение. Спорно
е и обстоятелството дали е налице основание ответникът, в качеството му на
застраховател на гражданската отговорност на водача на влекач, марка
„Волво“, рег. № СВ **** ВТ, да откаже плащане, съответно спорно е
3
обстоятелството дали Б.Б.“ ЕООД има качеството на трето увредено лице по
смисъла на чл. 477, ал. 1 и чл. 493, ал. 1 от КЗ.
Във връзка със спорния между страните въпрос относно вида на
нанесените вреди и техния размер, са допуснати две съдебно-автотехнически
експертизи.
От заключението на вещото лице Х. У. по първоначалната съдебно-
автотехническата експертиза и уточненията, направени от вещото лице в о.с.з.
на 19.06.2024 г., се установява следното:
Описаните по застрахованото от ищеца МПС щети /увредени
елементи по предната част на ударения паркиран автомобил – в областта на
кабината и шасито/ могат да бъдат нанесени при възприетия, в представения
по делото двустранен констативен протокол от 23.03.2023 г., механизъм на
настъпване на ПТП. Вещото лице описва подробно техническите
характеристики на влекача марка „Волво“, с рег. № Е **** МТ, като посочва,
че възстановяването му следва да се извърши в специализиран сервиз на
Волво, какъвто е сервиз „Волво Груп България“ ЕООД. Този извод е
мотивиран с годината на производство на автомобила /2020 г./ и неговата
нормална техническа експлоатация за периода на използване - от датата на
първоначалната регистрация /09.01.2020 г. да датата на ПТП /23.03.2023 г./,
който период е 3 г., 2м. и 14 дена. В рамките на този период за марката и
модела на автомобила все още не са произведени резервни части, съответно не
са налице алтернативни доставчици, което напълно изключва възможността за
извършване на пълно възстановяване на автомобила с нови части извън тези
на официалния носител. Предвид липсата на представени договори за
гаранционно обслужване на автомобила, от които да са видни конкретите
условия, при които е поето гаранционното обслужване, не може да се даде
категоричен отговор дали нанесените щети се покриват от гаранционните
срокове, но обикновено те не се покриват. Събразявайки извършената при
огледа техническа оценка на увреденото МПС и цените за отремонтиране на
така констатираните щети в специализирания сервиз на марката /нови части,
боя, допълнителни материали и цена на труда/, вещото лице заявява, че
стойността, необходима за възстановяване на автомобила е в размер на
32441.40 лева. В рамките на експлотационния период до 3 г. за подобни
ремонти сервизното нормовреме е в границите от 60 лв до 80 лв., които
нормовремена за труд са средностатистически за този вид товарен автомобил-
4
влекач. Съществува разлика във вложения труд като остойностяване на труда
при леките и товарните автомобили, като нормовреме и като стойност на
нормовремето.
От заключението на вещото лице Й. Й. по допуснатата, във връзка с
направено оспорване от ответника, повторна съдебно-автотехническа
експертиза и уточненията, направени от вещото лице в о.с.з. на 25.10.2024 г.,
се установява следното:
Констатираните увреждания по застрахования при ищцовото
дружество товарен автомобил – влекач, като вид, степен и характер напълно
отговарят на увреждания, които могат да бъдат получени при процесното
ПТП. Съобразявайки периода на експлоатация на процесния товарен
автомобил към датата на ПТП /3 г., 2 м. и 14 дена/ и степента на описаните от
застрахователя увреждания, вещото лице стига до извод, че стойността
необходима за възстановяване на влекача, изчислена на база на средни
пазарни цени към датата на ПТП е 27255.32 лева. Стойността, необходима за
възстановяване на автомобила, изчислена на база средни пазарни цени на
алтернативни резервни части /произведени от производители, различни от
официалната фабрика на завода-производител/ и средно пазарни цени на труда
от доверени сервизи, различни от официалния такъв за марката „Волво“
сервиз, към датата на ПТП е 22246.99 лева. Тези стойности са определени на
база възприета от вещото лице стойност на човекочас, съответно от 35 лева
без ДДС и 30 лева без ДДС. Така възприетата стойност от 35 лева ДДС е
стойността на сервизен час на територията на РБългария, като са взети
предвид цените и на сервизи, които се намират извън София, а те работят на
цени, по-ниски от софийските сервизи. Ако се приеме, че средната пазарна
стойност на труда на сервизите в гр. София е 40 лева без ДДС, то
определената от него с експертизата стойност следва да бъде завишена с
751.80 лева.
Съгласно чл. 411 КЗ, застрахователят по имуществената застраховка
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или
неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" - до размера
на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне, като застрахователят по имуществена застраховка може да
предяви вземанията си направо към застрахователя по "Гражданска
отговорност". Ангажирането на отговорността на застрахователя по
5
застраховка „гражданска отговорност“ по чл. 411 КЗ е свързано с
установяване на следните кумулативни предпоставки: валидно облигационно
отношение между увреденото лице и ищцовото застрахователно дружество;
заплащане на застрахователното обезщетение от застрахователя; наличие на
застрахователен договор по застраховка “гражданската отговорност” между
ответното застрахователно дружество и причинилото застрахователното
събитие лице; установяване предпоставките по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД -
противоправно деяние от страна на водача, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответното застрахователно дружество, вина, вреди и
причинно-следствена връзка между поведението на дееца и причинените
вреди. В този смисъл ищецът следва да установи: наличието на валиден
договор за застраховка “каско”, сключен между него и увреденото лице;
реализирането на застрахователно събитие, покрито от този договор,
настъпило в рамките на застрахователното покритие; изпълнение на
задължението си по този договор за изплащане на застрахователно
обезщетение; горепосочените предпоставки за ангажиране на деликтната
отговорност на причинилото застрахователното събитие лице, както и
обстоятелството че ответникът е застраховател по застраховка „гражданска
отговорност” на това лице.
Съдът намира, че от събраните по делото писмени доказателства и
обявените за безспорни между страните обстоятелства се установява
наличието на горепосочените предпоставки. По време на действието на
сключения между ищеца и лизингодателя „Райфайзен лизинг България“ ЕООД
и лизингополучателя „Б.Б.“ ЕООД договор за имуществена застраховка на
влекач, марка „Волво“, с рег. № Е **** МТ, настъпва предвидено в договора
застрахователно събитие ПТП, по вина на водача на товарната композиция,
състояща се от влекач, марка „Волво“, рег. № СВ **** ВТ, с прикачено
ремарке, марка „Виелтон“, с рег. № С **** ЕС, гражданската отговорност на
който водач е застрахована от ответното застрахователно дружество. В
резултат на това ПТП на застрахованото при ищеца МПС са нанесени вреди,
във връзка с които ищецът заплаща застрахователно обезщетение на
25.05.2023 г. в размер на 32441.40 лева.
Основен спорен въпрос по делото остава какъв е размерът на
дължимото от застрахователя обезщетение за нанесените на влекач, марка
„Волво“, с рег. № Е **** МТ вреди, при процесното ПТП.
6
При имущественото застраховане застрахователната сума
представлява максималния размер на паричното задължение на
застрахователя, максималната граница на неговата отговорност, а не
дължимото от него при всички случаи обезщетение, т.е. застрахователят
дължи по принцип само стойността на действително претърпяната вреда,
определена към датата на събитието, но не по-голяма от уговорената в
договора застрахователна сума. Застрахователното обезщетение е сумата,
която застрахователят се задължава за заплати в случай, че застрахователното
събитие настъпи. Съгласно чл. 386, ал. 2 от КЗ, при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на
настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане
по договорена застрахователна стойност. В постановената по реда на чл. 290
от ГПК практика на ВКС, цитирана и в писмената защита на ответника /така
например решение № 235 от 27.12.2013 г. на ВКС, ІІ ТО, по т. д. № 1586/2013
г.; решение № 37 от 23.042.2009 г. на ВКС, І ТО, по т. д. № 667/2008 г.;
решение № 209 от 30.01.2012 г. на ВКС, ІІ ТО, по т. д. № 1069/2010 г.; решение
№ 115 от 09.07.2009 г. на ВКС, ІІ ТО, по т. д. № 627/2008 г. и др./ е прието, че
обезщетението по имуществена застраховка се определя в рамките на
договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния
еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля
действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична
увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която
вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество,
съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия
вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж
и други, без прилагане на обезценка.
В случая безспорно /изводите на двете приети по делото заключения
на вещите лица У. и Й. съвпадат по този въпрос/ се доказа, че описаните от
ищеца застраховател по влекач, марка „Волво“, с рег. № Е **** МТ вреди
съответстват на установения с представения по делото двустранен
констативен протокол от 23.03.2023 г., механизъм на настъпване на ПТП.
Затова следва да се приеме за установено действителното настъпване на
обезщетените от ищеца вреди.
Съдът намира за неоснователен довода на ответника, че
7
застрахователното обезщетение за тези вреди следва да бъде в размера,
посочен в заключението на повторната експертиза, тъй като от уточненията,
направени от вещото лице Й. в о. с. з. от 25.10.2024 г., се установи, че
определените от него като необходими за възстановяване на влекача суми са
изчислени на база средни пазарни цени на алтернативни резервни части
/произведени от производители, различни от официалната фабрика на завода-
производител/ и средно пазарни цени на труда от доверени сервизи, различни
от официалния такъв за марката „Волво“ сервиз. В случая Съдът намира, че с
оглед периода на експлоатация на застрахования при ищеца товарен
автомобил към датата на ПТП /3 г., 2 м. и 14 дена/, би следвало да се приеме,
че неговите части са нови и оригинални, съответно, за да изпълни
застрахователят задължението си към увреденото лице за заплащане на
действителната възстановителна стойност, то следва застрахованият
автомобил да бъде отремонтиран с оригинални части и в оторизирания сервиз
на марката. Затова като размер на дължимото обезщетение Съдът възприема
определеното такова от вещото лице У., доколкото то е съобразено с цените за
необходимия ремонт, които е необходимо да се заплатят в оторизирания
сервиз, при влагане на оригинални, а не алтернативни резервни части.
Определеният от вещото лице У. размер на обезщетението от 32441.40 лева е
съответен и на ангажираните от ищеца доказателства за реално извършен
ремонт на застрахованото МПС /видно от представената фактура за извършен
ремонт на увредения автомобил в специализирания сервиз на Волво в
България/.
Ищецът претендира и ликвидационни разноски от 25 лева, които
разноски, като неоспорени от ответника, Съдът приема, че са определени в
обичаен размер.
Спорно между страните е и обстоятелството дали е налице
основание ответникът, в качеството му на застраховател на гражданската
отговорност на водача на товарен автомобил – влекач, марка „Волво“, рег. №
СВ **** ВТ, да откаже плащане на причинените от ПТП вреди на
суброгиралия се в правата на увреденото лице застраховател, съответно
спорно е обстоятелството дали „Б.Б.“ ЕООД има качеството на трето увредено
лице по смисъла на чл. 477, ал. 1 и чл. 493, ал. 1 от КЗ. Обектът на
застраховане по задължителна застраховка „гражданска отговорност“ е
посочен в чл. 477, ал. 1 от КЗ и това е гражданската отговорност на
8
застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети
лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или
използването на моторни превозни средства, за които застрахованите
отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на
държавата, в която е настъпила вредата. Ал. 2 посочва кои са застрахованите
лица, чиято гражданска отговорност покрива тази застраховка, а именно:
собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно средство, за
което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице,
което извършва фактически действия по управлението или ползването на
моторното превозно средство на законно основание. Съгласно чл. 477, ал. 3 от
КЗ, за трети лица по ал 1 на същата разпоредба се смятат всички увредени
лица с изключение на лицето, което отговаря за причинените вреди, както и
всички правоимащи лица в резултат на неговата смърт. При извършването на
преценка дали собственикът на увреденото от ПТП превозно средство е такова
трето лице, когато същият е собственик и на увреждащия автомобил, трябва
да се установи дали това лице отговаря за причинените вреди. В случая,
съобразявайки разпоредбите на чл. 494 и чл. 493 от КЗ, Съдът приема, че
собственикът на увредения от процесното ПТП влекач има качеството на
трето лице по смисъла на чл. 477, ал. 3 вр. ал. 1 от КЗ. От съдържанието на
посочените норми от Кодекса на застраховането може да се направи извод, че
се прави разграничение между собственика на автомобила и виновния водач.
Противното не се установява от разпоредбата на чл. 493, ал. 1, т. 2 от КЗ, тъй
като в случая виновният за ПТП водач С.З., имащ качеството на застраховано
лице по чл. 477, ал. 2 от КЗ, не е собственик на нито едното от двете преводни
средства, от които е съставена товарната композиция, т.е. за него те
представляват "чуждо имущество". В този смисъл е и даденото разрешение по
т. 8 на Тълкувателно решение № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС, съгласно което
собственикът на превозно средство, сключил задължителна застраховка
"гражданска отговорност" на автомобилистите, е трето лице по смисъла на чл.
257, ал. 3 от КЗ /отменен/ и е легитимиран да предяви иск срещу
застрахователя по същата застраховка за причинените му вреди при
управление на собственото му моторно превозно средство от друго лице.
Доколкото текстът на чл. 257, ал. 3 КЗ /отм./ е аналогичен на чл. 477, ал. 3 от
действащия към момента КЗ, то следва да се приеме, че за трети лица се
смятат всички лица, с изключение на лицето, което отговаря за причинените
9
вреди. Предвид извода на съда, че собственикът на автомобила не е причинил
вредите по процесното ПТП, то следва да се приеме, че той е легитимиран да
предяви пряк иск за претърпените от ПТП вреди, съответно това право има
неговият застраховател по имуществената отговорност, ако се е суброгирал в
правата му срещу виновния делинквент, съответно срещу застрахователя по
валиден договор за застраховка "Гражданска отговорност" на това лице.
Предвид изложеното, Съдът намира, че предявеният иск е
основателен и следва да бъде уважен за пълния предявен размер.
При този изход на производството ищецът има право на разноски –
арг. от чл. 78, ал. 1 от ГПК, като същият претендира такива за заплатена
държавна такса от 1298.66 лева; за заплатен депозит за възнаграждение за
вещо лице от 400 лева и за заплатено адвокатско възнаграждение от 5336.77
лева.
Ответникът прави искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляване на
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение поради прекомерност.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна
да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, като при
съобразяване на Решение на СЕС от 25.01.2024 г., по дело С 438/22, Съдът
приема, че при извършването на тази преценка не е обвързан от определените
с Наредба на Висшия адвокатски съвет минимални размери на адвокатските
възнаграждения /така определение № 50015/16.02.2024 г. на ВКС, Първо ТО,
по т. д. № 1908/2022 г.; определение № 343/15.02.2024 г. на ВКС, Второ ТО, по
т. д. № 1990/2023 г. и др./. Като критерии за определяне дали уговореното и
заплатено от страната адвокатско възнаграждение е прекомерно, следва да
бъдат взети предвид фактическата и правна сложност на делата, произтичаща
от предмета им, в това число и размера на предявените искове, вида и обема
на процесуалните действия, продължителността на производствата. В случая
съдът намира, че заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение от 5336.77
лева за исковото производство се явява прекомерно с оглед характера и
сложността на делото /голяма част от включените в предмета на доказване
факти са приети за безспорни между страните, като спорните между страните
въпроси също не обосновават висока правна сложност на делото, съпоставена
със сложността по други дела от този вид/, продължителността на
10
производството и извършените от упълномощения представител на ищеца
процесуални действия. Предвид така възприетата фактическа и правна
сложност на делото и като взе предвид средния размер на уговаряните
адвокатски възнаграждения по други дела на състава, със сходна цена на иска
като настоящето, съдът намира, че възражението на ответника за
прекомерност е основателно и дължимите на ищеца разноски за адвокатско
възнаграждение следва да се намалят на 1200 лева. С оглед изложеното на
ищеца следва да се присъдят разноски за държавна такса, депозит за
възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение в размер на общо
2898.66 лева.
Мотивиран от горното, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Л.и.“ АД, ЕИК **** да
заплати на ЗАД „Б.В.И.Г.” ЕАД, ЕИК ****, на основание чл. 411 КЗ, сумата
32466.40 лева /тридесет и две хиляди четиристотин шестдесет и шест лева и
40 ст./, представляваща дължимо от ответника, в качеството му на
застраховател по застраховка „гражданска отговорност” – застрахователна
полица № BG8228122002880803, застрахователно обезщетение за вреди,
причинени при ПТП от 23.03.2023 г., на застраховано от ищеца по
застрахователна полица № 4704200500000067 превозно средство, ведно със
законната лихва от 16.10.2023 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания „Л.и.“ АД, ЕИК **** да
заплати на ЗАД „Б.В.И.Г.” ЕАД, ЕИК ****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
разноски по производството в размер на 2898.66 лева /две хиляди осемстотин
деветдесет и осем лева и 66 ст./.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен
съд, в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
11