Решение по дело №1225/2019 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 993
Дата: 27 декември 2019 г. (в сила от 10 юли 2020 г.)
Съдия: Светлана Нейкова Нейчева
Дело: 20194520201225
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 юни 2019 г.

Съдържание на акта

Р E Ш Е Н И Е     

Гр. Русе, 27. 12. 2019 год.

 

В   ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

РУСЕНСКИЯТ районен съд, втори наказателен състав,

в публично заседание от 31.10.2019година в състав :

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТЛАНА НЕЙЧЕВА

при секретар ВИОЛЕТА ЦВЕТКОВА,

разгледа докладваното от съдията АНД №1225/2019г. по описа на РРС

и за да се произнесе, съобрази:

 

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от „АГРОРЕМПРОЕКТ 98" АД, БУЛСТАТ *********, представлявано от О.Г.В., против НП 38-0000255/2019г. на Началник ОО ”Автомобилна администрация” – гр.Русе към Министерството на транспорта, с което за  нарушение на чл.7а,ал.2,пр.3 от ЗАвП, на основание  чл.96г,ал.1,пр.2 от ЗАвП, е наложено наказание „имуществена санкция”, в размер на 3000лв. Сочат се съображения за наличие на процесуални нарушения, недоказаност и оттам незаконосъобразност на издаденото НП и се иска отмяната му .

Не се явява представител на Наказващия орган.

Русенска районна прокуратура не изпраща представител.

Съдът след преценка на събраните доказателства по делото приема за установена следната фактическа обстановка :

На 28.02.2019 г. служители при ОО ”Автомобилна администрация” – гр.Русе, между които св.Д., извършили комплексна проверка на „АГРОРЕМПРОЕКТ 98" АД в сградата на ИА “ Автомобилна администрация”. Дружеството притежавало Лиценз за обществен превоз на товари на територията на РБългария № 07054. При извършване на комплексна проверка св.Д. констатирал, че търговецът извършвал превоз на товари за собствена сметка, предвид на което преценил, че по силата на чл. 7а, ал.2 от Закона за автомобилните превози,  следва да осъществява  дейността си с водачи, които отговарят на изискванията за психологическа годност по смисъла на Наредбата по чл. 152 ал.1, т.2 от ЗДвП - Наредба № 36 от 15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания. При проверка на документите - представените  пътен лист и тахографски листи на водача Т. С., както и от удостоверението за психологична годност и направената справка в Регистъра за психологическите изследвания на водачите констатирал, че същият нямали валидно удостоверение за психологическа годност, старото изтекло на 26.01.2016 г., като се явил на 22.02.2019г. на нов изпит за придобиване на такова удостоверение. За констатираното св.Д. съставил констативен протокол, а впоследствие и АУАН, предявени и връчени на управителя на дружеството.  АУАН подписал с бланкетно възражение. Впоследствие било издадено и обжалваното НП, с което било наложено горепосоченото наказание.

 

 

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства, а именно – АУАН, НП №  38-0000265/20.03.2019 г.; заповед № РД-08-249/15.05.2015 г.; констативен протокол, 1 бр. пътни листи; 2 бр. тахографски листи; 1 бр. справка от  информационна система на ИА “АА

            Съдът, съобразявайки събраните гласни и писмени доказателства, изпълнявайки вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Дружеството - жалбоподател е превозвач, притежаващо лиценз № 07054 за превоз на товари на територията на Република България, обстоятелство което се доказва с приложения констативен протокол/л.40/, подписан и връчен от управителя му.

От показанията на св.Д. се установява, че водачът С. бил допуснат от дружеството да извършват превоз на товари за собствена сметка, без да отговаря на изисванията за психологическата годност по смисъла на Наредба по чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Съдът кредитира показанията му, тъй като същите са подкрепени от приложените писмени доказателства – 1 бр. пътен лист; 2 бр. тахографски листи; справка от  информационна система на ИА “АА,  установяващи извършен превоз от посоченият водач, както и че към датата на превоза: 10-11.04.2018год. последният бил с удостоверения с изтекъл срок за психологическа годност. Съгласно Наредба № 36 от 15.05.2006 г. се издават удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания. Съгласно § 2 от Заключителните разпоредби на същата в чл. 5 от Наредбата е регламентирано, как се установява психологическата годност - чрез психологическо изследване, като чл. 7 регламентира, че всяко психологическо изследване завършва със заключение за психологическа годност, като при положително заключение се издава "Удостоверение за психологическа годност", а при отрицателно такова не се издава документ. Горепосочените писмени и гласни доказателства непротиворечиво установяват, че към датата на извършване на превоза 10-11.04.2018год. водачът С. не притежавал удостоверение за психологическа годност / същото било валидно до 2601.2016г/, въпреки което  наказаното дружество, го допуснало да осъществи превоз на товар през посочения период. Приложените по преписката пътен лист и тахаграфски листи на водача доказват еднозначно, че бил извършен превоз на товар за собствена сметка, като съдът намира че извън обективните признаци на състава на нарушението е доказването на вида и количеството товар, както счита адв.Я..

Налице е правилно приложение на материалния закон. Дружеството, в качеството му на лицензиран превозвач, е санкционирано за неизпълнение на вмененото му задължение по чл. 7а, ал. 2, пр. 3 от ЗАвПр да осъществява превоз на товари само с водачи, които отговарят на изискванията за психологическа годност, определени с наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Именно това е нарушението, за което е ангажирана законосъобразно неговата отговорност съгласно чл.96г, ал.1 от ЗАвП.

Не намира опора в правната норма, че за изпълнително деяние „допустителство”, отговорност могат да носят само физически лица. Обстоятелството, че същата предвижда наказание „имуществена санкциия” сочи по категоричен начин, че такава се предвижда и за ЮЛ, каквото се явява наказаното дружество.     

 

 

 

 

При провеждане на АНП не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН и НП са издадени в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и от компетентни лица. Нарушението е описано от правна и фактическа страна еднозначно, като са посочени всичките му съставомерни признаци.

Мотивиран от горното и на основание чл 63 и сл. от ЗАНН съдът

 

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №38-0000255/2019г. на Началник ОО ”Автомобилна администрация” – гр.Русе към Министерството на транспорта, с което за  нарушение на чл.7а,ал.2,пр.3 от ЗАвП, на основание  чл.96г,ал.1,пр.2 от ЗАвП, на „АГРОРЕМПРОЕКТ 98" АД, БУЛСТАТ *********, представлявано от О.Г.В., е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева.

 

Решението подлежи на обжалване пред РАС в 14 дневен срок от съобщаването по реда на АПК .                                     

 РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………………………………….