№ 628
гр. Варна , 17.02.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на
седемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина П. Карагьозова
Ралица Ц. Костадинова
като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Въззивно частно
гражданско дело № 20213100500344 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството пред Окръжен съд е инициирано по частна жалба вх. №
59841/17.11.2020 г. при ВРС от „ФИНТРЕЙД ФАЙНАНС“ АД гр. София против
Разпореждане № 29552/26.08.2020 г. на ВРС по ч.гр.д. № 10222/2020 г. на същия съд,
поправено по реда на чл. 247 от ГПК с Разпореждане № 32228/19.11.2020 г., в частта, в която
е отхвърлено заявлението за издаване заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК.
Жалбоподателят моли за отмяна на разпореждането в отхвърлената част и
постановяване на друго, с което депозираното заявление по чл. 410 от ГПК против
солидарно задължените лица да бъде уважено като твърди отсъствие на предпоставки за
прилагане на разпоредбите на ЗПК към процесния договор за кредит предвид отсъствие на
качеството „потребител“ на юридическото лице и солидарно задълженото физическо.
Съдът като счита, че е сезиран с редовна и допустима за разглеждане жалба,
депозирана от лице, легитимирано чрез правен интерес от обжалване акта на ВРС, по
същество счита жалбата основателна.
Пред ВРС е депозирано заявление от „ФИНТРЕЙД ФАЙНАНС“ АД гр. София за
издаване заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против солидарните длъжници „РОНЕЛ
2015“ ЕООД и А. Г. А. за суми, произтичащи от Договор за бизнес линия „FINTRADE
Оборот 6%“ с № 7007476 от 23.05.2018 година, в това число за сумата от 1920 лева
съставляваща такси по договора за периода 05.12.2018 г. – 20.05.2020 г., дължима на осн. чл.
3 от договора.
1
ВРС, на осн. чл. 411 т.3 от ГПК е отхвърлил заявлението за сумата, посочена в
предходния абзац като е приел, че разпоредбата на чл. 3 от договора е нищожна на осн. чл.
10а ал.2 от ЗПК и чл. 19 ал.4 от ЗПК вр. чл .21 ал.1 от ЗПК.
Съставът на въззивния съд намира следното:
Договорът за бизнес линия в конкретния случай не е потребителски с оглед
качеството на кредитополучателя – търговско дружество «РОНЕЛ 2015» ЕООД, което е
изключено от потребителската защита по ЗЗП, предоставена на икономически по-слабата
страна – физически лица в отношенията им с търговците. Предвид дадените разрешения в
Директива 93/13/ЕИО, транспонирана в §13 т.1 от ДР на ЗЗП досежно понятието
«потребител» както и установената практика на СЕС, когато физическо лице отговаря в
качеството на съдлъжник по чл. 121 от ЗЗД /както в случая/ или в качеството си на
поръчител по чл. 147 от ЗЗД и същото е тясно функционално свързано с юридическото лице,
не може да се приеме, че задължаването от страна на физическото лице е извършено за цели,
извън и независимо от всяка търговска дейност или професия. А. Г. А. е управител и
едноличен собственик на дружеството. Това обстоятелство е вписано в ТР на 23.02.2018 г.,
преди сключване на процесния договор от 23.05.2018 година. Следователно функционалната
обвързаност с кредитополучателя е очевидна. Съдът приема, че не се ползва от
потребителска защита по ЗЗП.
ЗПК регламентира предоставянето на кредити на потребители по см. на т.1 от § 13
ДР на ЗЗП, т.е. на физически лица, които встъпват в правоотношения с кредитодателите за
цели, вън от търговската дейност. Затова и съдът счита, че разпоредбите на ЗПК не са
приложими към процесия кредит.
Съдът не констатира и явно противоречие със закона или с добрите нрави по см. на
чл. 411 т.1 от ГПК, поради което и на това основание също не следва да се отказва издаване
на заповед за изпълнение.
Налага се извода, че заявлението следва да бъде уважено, а като резултат
обжалваното разпореждане отменено като бъде указано издаване на заповед за изпълнение
за процесната сума от 1920 лева както и за остатъка от разноските до пълния претендиран
размер по заявлението от 625.42 лева, т.е. за остатък от 217.42 лева.
Не е отправено искане в жалбата за присъждане на разноски за настоящата
инстанция.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 29552/26.08.2020 г. на ВРС по ч.гр.д. № 10222/2020 г. на
2
същия съд, поправено по реда на чл. 247 от ГПК с Разпореждане № 32228/19.11.2020 г., в
частта, в която е отхвърлено заявлението на „ФИНТРЕЙД ФАЙНАНС“ АД, ЕИК *********,
гр. София за издаване заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
против солидарно задължените „РОНЕЛ 2015“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна и А. Г. А.,
ЕГН **********, гр. Варна за сумата от 1920 лева такси по чл. 3 от Договор за бизнес линия
„FINTRADE Оборот 6%“ с № 7007476 от 23.05.2018 година, за периода 05.12.2018 г. –
20.05.2020 г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
подаденото заявление вх. № 55793/24.08.2020 г. от „ФИНТРЕЙД ФАЙНАНС“ АД, ЕИК
*********, гр. София против солидарно задължените „РОНЕЛ 2015“ ЕООД, ЕИК
*********, гр. Варна и А. Г. А., ЕГН **********, гр. Варна за сумата от 1920 /хиляда
деветстотин и двадесет/ лева такси по чл. 3 от Договор за бизнес линия „FINTRADE
Оборот 6%“ с № 7007476 от 23.05.2018 година, за периода 05.12.2018 г. – 20.05.2020 г. както
и за сумата от 217.42 /двеста и седемнадесет и 0.42/ лева, съставляваща разлика между
присъдена с разпореждането на ВРС и дължима за разноски в заповедното
производство.
ВРЪЩА делото на ВРС за издаване на заповед за изпълнение съобразно мотивите на
настоящото определение.
Определението е окончателно.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3