№ 988
гр. Пазарджик, 30.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ненка Цветанкова
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
като разгледа докладваното от Ненка Цветанкова Гражданско дело №
20245220104210 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от Т. Г. Х., с ЕГН ********** от гр.
Пазарджик, бул. „***** чрез пълномощник – адв. Р. В. от АК Пазарджик, адрес за
призоваване гр. Пазарджик, ул. „*****, против Д. Г. Ш., с ЕГН **********, с постоянен
адрес гр. Пазарджик, бул. „*****, с която се иска от съда да постанови решение, с което да
осъди ответницата да заплати на ищеца следните суми: сумата от 2630 лева главница,
представляваща 1/2 от общата стойност на сторените разноски за премахване на сграда с
идентификатор 55155.504.379.3 по КККР на гр. Пазарджик, одобрени със Заповед РД-18-
97/28.10.2008 г. на изп. директор на АГКК в изпълнение на Заповед № 1198/16.06.2020 г. на
кмета на Община Пазарджик, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата
молба - 08.10.2024 г. до окончателното заплащане, както и сумата от 1285 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 20.06.2020 г. до датата на подаването на
исковата молба - 07.10.2024 г..
В исковата молба се излагат обстоятелства, че страните са съсобственици на
недвижим имот - жилищен имот, находящ се в гр. Пазарджик, бул. „*****, придобит чрез
дарение от родителите на страните, като сделките са обективирани в следните нотариални
актове:
Съгласно обективирания в Нотариален акт № 69 том V, нот. дело № 1747/1991 г. на
нотариус при РС Пазарджик договор за дарение родителите на страните - Г. Т. Х. и К. Д. Х.а
дарили на ищеца идеални части от дворно място, представляващо имот пл. № 5535 в кв. 482
по плана на гр. Пазарджик, цялото с площ от 885 кв. м., ведно с 1/2 ид. част от построената в
двора масивна жилищна сграда, застроена върху 108 кв. м. Съгласно обективирания в
Нотариален акт № 63 том XIV, нот. дело № 4457/1996 г. на нотариус при РС Пазарджик
договор за дарение родителите на страните дарили на ответницата част от дворно място,
представляващо имот пл. № 5535 в кв. 482 по плана на гр. Пазарджик, цялото с площ от 885
1
кв. м., ведно с 1/2 ид. част от построената в двора масивна жилищна сграда, застроена върху
108 кв. м.
Твърди се, че въпросната жилищна сграда включвала и пристройка към нея,
ситуирана в южната част на жилищната сграда. При заснемането и одобрението на
кадастралната карта на гр. Пазарджик част от жилищната сграда била заснета като
самостоятелен обект с идентификатор 55155.504.379.1, а въпросната пристройка била
заснета като самостоятелен обект с идентификатор 55155.504.379.3.
Посочва се, че с течение на времето и под въздействието на метеорологичните
условия въпросната пристройка станала неизползваема и дори опасна. С оглед на това
ищецът подал сигнал до Община Пазарджик, че постройката е негодна за ползване,
застрашена от самосрутване и опасна за живущите в имота. В резултат на това в
присъствието на двамата съсобственици бил извършен оглед от комисия и съставен
протокол, въз основа на който била издадена заповед № 1198/16.06.2020 г. с която било
разпоредено премахването на сграда с идентификатор 55100.504.379.3 в срок до 30.08.2020
г. Твърди се, че заповедта била връчена на съсобствениците.
Ищецът твърди, че отправял покана до ответницата да организират съвместно
премахване на опасната постройка, но последната бездействала и демонстрирала пълна
незаинтересованост. Ищецът установил, че тъй като е невъзможен достъп на тежка техника,
с която да се извърши разрушаването, товареното и извозването на отпадъците от
пристройката, това следвало да се извърши от специализирана бригада на ръка. С оглед на
това ищецът възложил на лицето Д. П. от гр. Пловдив да извърши разрушаването, като
извози и изхвърли строителните отпадъци на определените за това места. Д. П. изпълнил
задълженията си, предал обекта на ищеца и представил за плащане сметка въз основа на
изготвен протокол за извършени услуги в размер на 5260 лева. Твърди се, че всеки от
съсобствениците дължи половината от тази сума - 2630 лева.
Посочва се, че ищецът извършил плащането на цялата сума от 5260 лева, а
ответницата отказала да плати половината от разходите. В продължение на повече от две
години ищецът искал от ответницата половината от платената сума, вкл. на 18.08.2022 г. й
била връчена писмена покана, но не последвало плащане от нейна страна.
Счита, че сумата, с която ищецът се е обеднил, се дължи от ответницата от момента
на обедняването, а в случая плащането е извършено на 19.06.2020 г.
Прави доказателствени искания. Сочи доказателства.
В последното съдебно заседание, при редовност на призоваването, ищецът не се явява
лично, представлява се от пълномощник - адв. Р. В. от АК Пазарджик, който моли съда да
уважи исковата претенция. В предоставения от съда срок не депозира писмена защита.
В срока за писмен отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК ответницата Д. Ш.
чрез пълномощник – адв. Ч. Ч. от АК Пазарджик депозира отговор на исковата молба, в
който изразява становище за неоснователност на исковата претенция.
Не се оспорва обстоятелството, че по силата на Нотариален акт за дарение на
2
недвижим имот № 63, том XIV, нот. дело № 4457/1996 г. на нотариус при РС Пазарджик
ответницата е придобила собствеността върху 1/2 идеална част от поземлен имот с
идентификатор 55155.504.379 по КККР на гр. Пазарджик с площ от 803 кв. м., ведно с 1/2
идеална част от построената в имота масивна жилищна сграда, със застроена площ от 108 кв.
м., съответстваща на сграда с идентификатор 55155.504.379.1 по КККР на гр. Пазарджик.
Оспорва се ответницата да е била съсобственик заедно с ищеца на премахнатата
сграда с идентификатор 55155.504.379.3, както и, че същата е била част от изградената на
място масивна жилищна сграда, със застроена площ от 108 кв. м. Твърди, че тази сграда е
била самостоятелна жилищна сграда с идентификатор 55155.504.379.3, изградена незаконно,
без съответните строителни книжа от ищеца и ползвана само от него преди ответницата да
придобие собствеността върху 1/2 ид. част от поземления имот с идентификатор
55155.504.379 и сграда с идентификатор 55155.504.379.5 по КККР на гр. Пазарджик.
Съществуването на процесната сграда с идентификатор 55155.504.379.3 създавало
неудобства за ответницата, тя не е била съгласна със съществуването й и не била създавала
каквито и да било пречки за премахването й. С оглед на това оспорва за ответницата да са
съществували задължения за премахване на процесната сграда, както и че твърдените
разходи са били необходими.
Оспорва съдържанието на приложения към исковата молба протокол за извършена
услуга относно описаната услуга, датата и стойността на същата.
По изложените съображения счита иска за неоснователен.
В проведеното последно съдебно заседание ответницата не се явява лично, за нея се
явява адв. Ч. Ч. от АК Пазарджик, който моли за отхвърляне на исковата претенция. В
предоставен от съда срок депозира писмена защита с подробно изложени доводи в подкрепа
на становището си.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното от фактическа
страна:
Не е спорно между страните, вкл. обявено за безспорно с доклада по делото, че всяка
от страните притежава по 1/2 идеална част от поземлен имот с идентификатор 55155.504.379
по КККР на гр. Пазарджик с площ от 803 кв. м., ведно с 1/2 идеална част от построената в
имота масивна жилищна сграда, със застроена площ от 108 кв. м., съответстваща на сграда с
идентификатор 55155.504.379.1 по КККР на гр. Пазарджик, одобрени със Заповед РД-18-
97/28.10.2008 г. на изп. директор на АГКК, съгласно представената на л. 6 от делото скица №
15-167639-20.03.2018 г. В подкрепа на тези обстоятелства са и представените Нотариален
акт за дарение на недвижим имот № 69, том V, дело 1747 от 14 май 1991 г. на нотариус В. Г.
при Пазарджишкия районен съд и Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 62, том
XIV, дело 4457 от 20.12.1996 г. на нотариус при Пазарджишкия районен съд. Видно от
Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 69, том V, дело 1747 на нотариус В. Г. при
Пазарджишкия районен съд, на 14 май 1991 г. родителите на страните Г. Т. Х. и К. Д. Х.а
3
даряват на ищеца ½ ид. част от дворно място, състоящо се от 420 кв.м., представляващо
имот пл. номер 5535 в квартал 482 заедно с ½ ид. част от масивната жилищна сграда,
построена в имота на 108 кв. м. Видно от Нотариален акт за дарение на недвижим имот №
62, том XIV, дело 4457 на нотариус при Пазарджишкия районен съд ответницата чрез
дарение от своите родители Г. Т. Х. и К. Д. Х.а е придобила правото на собственост върху
дворно място, състоящо се от 210 кв. м., представляващо идеална част от имот пл. № 5535 в
квартал 482, заедно с ½ ид. част от масивна жилищна сграда, построена върху имота със
застроена площ 108 кв.м., заедно с ½ ид. част от избеното помещение на сградата, като
дарителите си запазват правото на ползване на една стая от къщата докато са живи и
правото на ползване на избеното помещение до смъртта си.
По жалба на ищеца с вх. № 44-1316/20.05.2020 г. със Заповед № 1198/16.06.2020 г. на
кмета на Община Пазарджик е наредено премахването на сграда с идентификатор
55155.504.379.3 – пристройка към двуетажна жилищна сграда в ПИ с идентификатор
55155.504.379 по КККР, представляващ УПИ VII-379 в квартал 482 по плана на гр.
Пазарджик с административен адрес гр. Пазарджик, ул. „***** от собствениците. Срокът за
премахването на постройката е до 30.08.2022 г. Разпоредено е екземпляр от заповедта да се
връчи на собствениците – Т. Г. Х. и Д. Г. Ш. за изпълнение и на Дирекция „Архитектура и
териториално устройство“ – за контрол. Указано е, че собствениците на строежа носят
имуществена отговорност за причинените вреди и пропуснати полза от своите виновни
действия или бездействия, в резултат на които е настъпила авария, довела до материални
щети или увреждане на трети лица и имоти.
Приета като доказателство по делото е отправена от ищеца и адресирана до
ответницата покана, с която я приканва да уредят финансовите отношения помежду си,
произтичащи от съсобствеността при равни права от по ½ ид. част за всеки от тях върху
премахнатата вече пристройка, а именно да заплати сумата от 2630 лева за премахването на
същата. Видно от обратната разписка поканата е получена от ответницата на 19.08.2022 г.
От показанията на свидетеля А. Г. Д. се установява, че преустройстовото на
съсобствената между страните жилищна сграда в заведение е приключило към края на 1991
г. Когато се правело заведението имало и допълнителни пристройки, като преди 4 години
ищецът помолил свидетеля да намери хора за събарянето на една от пристройките.
Събарянето на постройката се извършило преди около 4 години и отнело около седмица
време и повече, като било извършено от наета от ищеца фирма.
От показанията на свидетеля Ц. М. Д. се установява, че сграда, намираща се в
дворното място, собственост на страните, според свидетелката била незаконна и преди около
5 години била бутната. Постройката се намира на гърба на жилищната сграда. Ответницата
споделяла пред свидетелката Д., че тази пристройка е била построена от покойния баща на
страните Г. Х. и от ищеца Т. Х.. Ответницата заявявала, че не е искала такъв тип сграда, но е
станала съсобственик, не е искала тази сграда, защото попадала в нейната част от дворно
място и не можела да го ползва. Ответницата искала тази сграда да бъде премахната и не се
е противопоставила на премахването й.
4
Съдът кредитира показанията на свидетелите Д. и Д. като обективни, последователни
и непротиворечиви.
Приобщените към материалите на делото писмени доказателства, представляващи
строителни книжа във връзка с преустройството на жилищната сграда и изграждането на
кафе-аперитив, както и касаещи изменението на КККР относно обект ПИ 55155.504.379,
съдът не счита за необходимо да обсъжда в детайли, тъй като същите са били предмет на
изследване и са съобразени от вещото лице при изготвяне на СТЕ.
Приет като доказателство по делото е протокол за извършена услуга от 19.06.2020 г.
между ищеца в качеството на възложител и лице с посочени имена Д. П. от гр. Пловдив в
качеството на изпълнител. Като описание на извършената услуга е посочено събаряне на
постройка с извозване на строителни материали за сумата от 5260 лева. В протокол
фигурират саморъчно изписани имената на лицата, посочени за възложител и изпълнител и
подписи. С отговора на исковата молба ответникът е оспорил съдържанието на представения
по делото протокол за извършени услуги, но доколкото последният представлява частен
диспозитивен документ по смисъла на чл. 180 от ГПК съдът не е пристъпил към откриване
на производство по реда на чл. 193 от ГПК, като обективираните в посочения частен
документ обстоятелства подлежат на доказване в производството по делото.
Във връзка с направеното оспорване съдът е задължил ищеца да представи данни
относно лице с имена Д. П.. В изпълнение на тези указания ищецът е заявил, че има грешка
и лицето, подписало протокола и разписката за получаване на сумата като възнаграждение,
всъщност е лицето Д. РА. К..
В тази връзка по искане на ищеца са приобщени като доказателства по делото и
следните писмени доказателства: Декларация от лицето Д. РА. К., с ЕГН ********** с
нотариална заверка на подписа му с рег. № 3863 от 19.03.2025 г. на нотариус М. З. с район на
действие РС Пловдив с рег. № 642 на НК, с която лицето Д. К. е декларирало, че на
19.06.2020 г. в качеството на изпълнител е получил от Т. Х. като възлжител сумата от 5260
лева възнаграждение за извършени услуги по разрушаване на постройка и извозване на
отпадъци съгласно подписан протокол от 19.06.2020 г.; Декларация от Д. РА. К., с ЕГН
********** с нотариална заверка на подписа му с рег. № 3860 от 19.03.2025 г. на нотариус
М. З. с район на действие РС Пловдив с рег. № 642 на НК, в която Д. К. е декларирал
обстоятелства касаещи сключен с ищеца през месец юни 2020 г. договор за извършване на
дейности по разрушаване на пристройка по нареждане на Общината. Лицето Д. К. бил
ръководител на бригада от 7-8 човека, които трябвало да извършат разрушването ръчно, с
ръчни машини, както и ръчно да се изнесат всички строителни отпадъци. Работата била
извършена за около 6-7 дни. При възлагането била уговорена цена около 5000 лева, но
крайната сума била 5260 лева, за което била съставена разписка. В о.с.з., в което са
представени посочените декларации с нотариални заверки на подписите, ответната страна е
оспорила съдържанието на декларациите относно изявленията на декларатора. Посочените
два документа са в едната си част официални, а в другата частни, на практика се касае за два
документа, материализирани в една вещ - в частта, в която документите обективират
5
удостоверението на нотариуса, че лицето се е явило пред него и е положило подписа си,
всяка от декларациите представлява официален свидетелстващ документ, който съгласно
разпоредбата на чл. 179, ал. 1 ГПК се ползува с обвързваща формална доказателствена сила,
а в другата част представляват частни документи относно самите изявления на декларатора.
Декларациите не са оспорени от ответната страна в частта, в която обективират официални
документи, поради което съдът не е пристъпил към откриване на производство по реда на
чл. 193 от ГПК. В останалата част декларациите представляват частни документи по смисъла
на чл. 180 от ГПК и доколкото не удостоверяват неизгодни за страната обстоятелства, не се
ползват с материална доказателствена сила, като обективираните в тях обстоятелства
подлежат на доказване в производството по делото. Съдържанието им се преценява от
съдията по вътрешно убеждение във връзка с останалите обстоятелства по делото съгласно
принципа на чл. 12 от ГПК.
По делото са приети като доказателства и разписка от 19.06.2020 г. в заверен препис и
в оригинал, в която е посочено, че 19.06.2020 г. лицето Д. П. от гр. Пловдив в качеството на
изпълнител е получил от ищеца Т. Х. като възложител сумата от 5260 лева – възнаграждение
за извършени услуги по разрушаване на постройка и извозване на отпадъци съгласно
подписан между тях протокол от 19.06.2020 г. Във връзка с направено оспорване на
авторството на същата и откриване производството по чл. 193 от ГПК съдът е задължил
ищеца да заяви дали ще се ползва от разписката. Ищецът в о.с.з. 20.03.2025 г. заяви, че няма
да се ползва от оспорения документ, поради което съдът намира, че същият не се ползва с
доказателствена стойност и не следва да бъде обсъждан.
Прието като доказателство по делото е писмо с вх. № 11107/16.04.2025 г. от ТД на
НАП Пловдив, от което се установява, че лицето Д. РА. К. няма регистрирани действащи
трудови договори за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г., няма подадена годишна
данъчна декларация по чл. 50 от ЗЗДФЛ за отчетна 2020 г. Видно от приложената към
писмото справка лицето Д. РА. К. има изплатен доход, различен от трудов, през 2020 г. от
„Никметал М“ в размер на 100 лева и от „Папир БГ“ в размер на 34,80 лева.
По делото е допусната и изслушана съдебно – техническа експертиза, чието
заключение съдът цени с пълно доверие като обективно, изчерпателно и компетентно
изготвено, от което се установява, че по приложената по делото скица процесната сграда е
разположена непосредствено до южната фасада на жилищната сграда с идентификатор
55155.504.379.1 по КК. В по-късен момент, със заповед № 18-1255/30.01.2024 г на
Началника на СГКК-гр. Пазарджик, е одобрено изменение на КК - заснемане на жилищната
сграда в очертанията, в които се намира в настоящия момент и по - конкретно към нея е
присъединена пристройката в източната й част, като жилищната сграда получава нов
идентификатор 55155.504.379.5, а процесната сграда с идентификатор 55155.504.379.3, която
към този момент е премахната, се заличава в КК. Установява се от заключението, че
съществува одобрен архитектурен проект за реконструкция и преустройство на приземния
етаж на жилищната сграда в заведение - кафе-аперитив, като с проекта е предвидена
пристройка към приземния етаж на процесната стара жилищна сграда от южната и
6
източната страна. Пристройката от юг е предвидена с проекта за умивалня към заведението,
т.е. свързана е с него функционално, а по проект източната пристройка, която е между
източната фасада на жилищната сграда и имотната граница е предвидена за вход към
заведението, санитарни възли и офис. Част от пристройката, от южната страна на сградата,
представлява неразделна част от проектираното заведение кафе-аперитив, тъй като
изпълнява функцията на умивалня. Проектираната пристройка - частично от изток и от юг е
предвидена в проекта, изпълнена е и е заснета в КК като процесната сграда с идентификатор
55155.504.379.3, чиито размери са с 2 м по-дълга и с 0.30 м по-широка от предвидената в
проекта. Проектът е одобрен на 12.11.1991 г. В протокол образец 16 от 29.04.1996 г. за
приемане от комисия на реконструирания приземен етаж в ресторант „Хай” са посочени като
собственици на строежа: Г. Т. Х. и Т. Г. Х.. Установява се също, че процесната пристройка,
отговаряща на идентификатор 3, не е съществуваща към момента на изготвяне на
съответния проект за преустройство на жилищната сграда. На мястото на процесната сграда
с идентификатор 3 в проекта е предвидено ново строителство: пристройка по югоизточната
фасада на жилищната сграда. Размерите на проектираната пристройка от юг, включително
със свързаната с нея пристройка от изток са 4.30 м. дължина/3.00 м. ширина, а размерите на
процесната сграда с идентификатор 55155.504.379.3, констатирани при проверката на
общината са 6.30 м/3.30 м. Описаната проектирана пристройка /процесната сграда с
идентификатор 55155.504.379.3/ е с 2 м по-дълга и с 0.30 м по-широка от предвидената в
проекта. Към делото не е представено строително разрешение, но същото е описано в
протокол образец 16, от 29.04.1996 г. за приемане от комисия на реконструирания приземен
етаж в ресторант „Хай”, включително процесната пристройка в размерите, описани по горе.
В съдебно заседание вещото лице разясянява, че няма данни да е променяна пристройката
след приемането на строежа през 1996 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
В настоящото производство ищецът претендира в качеството на собственик на ½ ид.
част от сграда с идентификатор 55155.504.379.3, представляваща пристройка към двуетажна
жилищна сграда в ПИ с идентификатор 55155.504.379 по КККР, от ответницата в качеството
й на собственик на другата 1/2 ид. част от сградата заплащане на сумата от 2630 лева,
представляваща 1/2 от общата стойност на сторените разноски от общо 5260 лева за
премахване на пристройката в изпълнение на Заповед № 1198/16.06.2020 г. на кмета на
Община Пазарджик, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното заплащане, както и обезщетение за забава върху тази сума в размер на 1285
лева.
Приложение в настоящия случай намират правилата за водене на чужда работа без
пълномощие, регламентирани в разпоредбите на чл. 60 – чл. 62 от ЗЗД. Съгласно чл. 61, ал. 1
от ЗЗД, ако работата е била предприета уместно и е била добре управлявана в чужд интерес,
заинтересуваният е длъжен да изпълни задълженията, сключени от негово име, да обезщети
управителя на работа за личните задължения, които той е поел, и да му върне необходимите
7
и полезни разноски заедно с лихвите от деня на разходването им. В чл. 61, ал. 2 от ЗЗД е
предвидено, че ако работата е предприета и в собствен интерес, заинтересуваният отговаря
само до размера на обогатяването му, а ал. 3 гласи, че ако някой е предприел чужда работа
въпреки волята на заинтересувания, последният отговаря по правилата за неоснователно
обогатяване.
С оглед въведените твърдения, събраните по делото доказателства и установените въз
основа на тях факти и обстоятелства съдът намира, че правилната правна квалификация е по
чл. 61, ал. 2 от ЗЗД. В частност ищецът, че твърди като съсобственик на сградата, по
отношение на която е било наредено премахването й със заповед на кмета на Община
Пазарджик, е предприел действия по цялостното й премахване, като по този начин е
осъществил и в свой интерес чуждо задължение поради липсата на активност на другия
собственик – ответницата, поради което следва да се приеме, че отношенията се уреждат по
правилата на чл. 61, ал. 2 от ЗЗД.
За да бъде уважен предявеният иск при условията на пълно и главно доказване
ищецът следва да установи: 1. че страните са съобственици на сграда с идентификатор
55155.504.379.3, представляваща пристройка към двуетажна жилищна сграда в ПИ с
идентификатор 55155.504.379 по КККРна гр. Пазарджик, одобрени със Заповед РД-18-
97/28.10.2008 г. на изп. директор на АГКК, като всеки притежава по ½ ид. част, 2. че в
съответствие със Заповед № 1198/16.06.2020 г. на кмета на Община Пазарджик са извършени
предписаните в същата дейности по премахването й; 3. че дейностите по премахването на
сградата са извършени въз основа на договор с трето лице, като всички разноски по
премахването на сградата са заплатени единствено от ищеца, както и че ответницата не се е
противопоставила на премахването на сградата в изпълнение на заповедта.
С приетия за окончателен в съдебно заседание доклад е отделено за безспорно между
страните, че са съсобственици при равни права от по ½ ид. ч. по отношение на поземлен
имот с идентификатор 55155.504.379 по КККР на гр. Пазарджик и построената в него
масивна жилищна сграда. Не е спорно между страните, а и от писмените доказателства по
делото и заключението на вещото лице по СТЕ, се установи, че ищецът е придобил
собствеността върху поземления имот и жилищната сграда на 14.05.1991 г. чрез дарение от
неговите родители Г. Т. Х. и К. Д. Х.а, а ответницата /сестра на ищеца/ е придобила
собствеността върху поземления имот и жилищната сграда на 20.12.1996 г. също чрез
дарение от родителите си Г. Т. Х. и К. Д. Х.а.
От писмените доказателства по делото и заключението на вещото лице по СТЕ, което
съдът кредитира с пълно доверие, се установи, че е одобрен архитектурен проект за
реконструкция и преустройство на приземния етаж на съсобствената на страните жилищна
сграда в заведение - кафе-аперитив, като с проекта е предвидена пристройка към приземния
етаж на жилищната сграда от южната и източната страна. Проектът е одобрен на 12.11.1991
г. и към момента на изготвяне на проекта за преустройство на жилищната сграда процесната
пристройка не е съществувала, а с проекта е предвидено построяването й. Проектирана
пристройка е изпълнена и е заснета в КК като процесната сграда с идентификатор
8
55155.504.379.3, чиито размери са с 2 м по-дълга и с 0.30 м по-широка от предвидената в
проекта. През месец април 1996 г. е съставен протокол за приемане от комисия на
реконструирания приземен етаж в ресторант „Хай”, включително процесната пристройка, и
съответно е предложено издаване на разрешение за ползване на строежа. В съдебно
заседание вещото лице разяснява, че няма данни да е променяна пристройката след
приемането на строежа през 1996 г. с протокол-образец 16. Тези обстоятелства обосновават
извода, че доколкото към датата на дарението в полза на ответницата – 20.12.1996 г.
премахната пристройка /сграда с идентификатор 55155.504.379.3/ е била завършена и е
съществувала на място, то същата е била прехвърлена на ответницата като прилежаща към
терена на основание чл. 92 от ЗС. Според съдебната практика на ВКС, възприета в Решение
№ 125 от 29.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 616/2019 г., Решение № 120 от 22.10.2014 г. по гр.
д. № 2928/2014 г., Решение № 37 от 04.04.2017 г. по гр. д. № 3180/2016 г., при прехвърляне на
земята, купувачът придобива и подобренията и сградите върху нея, щом същите не са
изключени изрично като предмет на сделката; запазването на собствеността върху сградата,
отделно от земята, трябва да бъде изрично уговорено в нотариалния акт, за да се смята
оборена презумпцията по чл. 92 от ЗС. В Решение № 37 от 04.04.2017 г. по гр. д. №
3180/2016 г. на І г. о. се изхожда от същото принципно разбиране, но същевременно се прави
уговорката, че във всички случаи действителната воля на страните следва да се извлича чрез
тълкуване, както на нотариалния акт, така и на изявленията и поведението на страните при
сключване на договора, на фактите около сключването на договора, на други сделки между
страните или с трети лица. В същия смисъл са Решение № 370 от 06.07.2009 г. по гр. д. №
994/2008 г. на I г. о., Решение № 292 от 8.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 931/2009 г., I г. о. В
настоящия случай правото на собственост върху изпълнената на място пристройка в
резултат преустройството на жилищната сграда не е изключена изрично от предмета на
сделката от 20.12.1996 г. Такива индиции не могат да бъдат направени и при тълкуване на
волята на страните, отразена в нотариалния акт и с оглед на всички други обстоятелства,
осъществени при и след сключване на договора. Напротив показанията на свидетелката Д.
обосновават извод в противоположна посока относно волята на дарителите при изповядване
на сделката, доколкото ответницата заявявала пред свидетелката, че не е искала такъв тип
сграда, но е станала съсобственик на същата.
В обобщение според съдебната практика, щом постройките не са изрично
изключени при прехвърляне собствеността на дворното място, по силата на правилото на чл.
92 от ЗС се счита, че те също са прехвърлени, освен ако не е доказано друго. Тази практика
следва да намери приложение и за настоящия случай. Съобразявайки същата и събраните по
делото доказателства настоящият състав счита за доказано по делото, че страните
притежават по 1/2 ид. ч. от процесната пристройка, представляваща сградата идентификатор
55155.504.379.3 по КККР на гр. Пазарджик, одобрени със Заповед РД-18-97/28.10.2008 г. на
изп. директор на АГКК, съгласно представената на л. 6 от делото скица № 15-167639-
20.03.2018 г.
Не се оспори, а и от доказателствата по делото се установи, че със Заповед на
9
кмета на Община Пазарджик на основание чл. 195, ал. 6 от ЗУТ на собствениците на
пристройката – страните по делото, е наредено същата да бъде премахната в срок до
30.08.2020 г. Това се е наложило поради състоянието на пристройката, тъй като при проверка
на място комисията е констатирала, че покривната плоча на пристройката е амортизирана,
частично компроментирана е, забелязват се хоризонтални пукнатини във всички зидове под
плочата.
Съгласно чл. 196, ал. 3 от ЗУТ строежите се поправят, заздравяват или премахват от
собствениците за тяхна сметка в срок, определен в заповедта на кмета на общината по чл.
195, ал. 4, 5 или 6.
Установи се по делото, както от свидетелските показания, така и от заключението на
вещото лице по СТЕ, която е посетила имота на място, че процесната пристройка е била
изцяло премахната.
Според настоящия състав в хода на производството останаха недоказани останалите
предпоставки за ангажиране отговорността на ответницата, а именно, че в изпълнение на
заповедта на кмета на Община Пазарджик ищецът е сключил договор за с трето лице, по
силата на който му е възложил да извърши разрушаване на пристройката, товаренето и
извозването на отпадъците, за което ищецът е заплатил възнаграждение в размер на общо
5260 лева.
Действително се установи в хода на производството, че процесната пристройка е
премахната, но ищцовата страна не ангажира надлежни доказателства, въз основа на които
да убеди съда при условията на пълно и главно доказване това да е станало по възлагане на
ищеца на трето лице, за което ищецът да е заплатил възнаграждение в заявения размер.
Ангажираните в тази насока от ищеца писмени доказателства /протокол за извършена
услуга и двете нотариално заверени декларации/, преценени съвкупно, обсъдени с оглед
направеното оспорване от ответната страна на обективираните в тях факти и обстоятелства
и изложените мотиви относно тяхната доказателствена сила, не доказват сключването на
договор от ищеца с трето лице за премахване на процесната пристройка и заплащане на
дължимо по него възнаграждение. За формиране на този извод съдът съобрази и, че
нотариално заверените декларации са изготвени и представени от ищеца в хода на
производството след като на страната беше задължена да представи подробни данни за
лицето, с което се твърди да е сключен договорът, което обстоятелство предизвиква
съмнение в добросъвестното процесуално поведение на ищцовата страна. Със същите на
практика се прави опит за събиране на гласни доказателства чрез недопустими
доказателствени средства. Липсват други ангажирани надлежни доказателства от ищеца за
доказване на обстоятелствата по сключване на договор с трето лице за премахване на
пристройката и за предаване на сумата от 5260 лева на изпълнителя по договора за
възнаграждение. Този извод не се разколебава и от свидетелските показания на свидетеля А.
Д. в частта, в която свидетелят заявява, че ищецът е наел фирма за премахването на
постройката, тъй като предвид стойността на договора за установяването на сключването му
свидетелски показания са недопустими на основание чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК. Единствено с
10
ангажираните от ищеца и оспорени от ответната страна частни документи, които не се
ползват с материална доказателствена сила, по делото не се установи и възнаграждението от
5260 лева да е заплатено от ищеца.
По изложените съображения съдът счита, че не е осъществен фактическият състав по
чл. 61, ал. 2 от ЗЗД, поради което исковата претенция като неоснователна следва да бъде
отхвърлена.
Поради неоснователност на главни иск следва да бъде отхвърлена и акцесорната
претенция по чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 1285 лева обезщетение за забава за
периода от 20.06.2020 г. до датата на подаването на исковата молба – 07.10.2024 г.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищцовата страна следва да
бъде осъдена да заплати в полза на ответницата сторените от нея разноски в хода на
производството в размер на общо 900 лева, от които 800 лева платено адвокатско
възнаграждение и 100 лева за възнаграждение на вещото лице.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т. Г. Х., с ЕГН ********** от гр. Пазарджик, бул. „*****
против Д. Г. Ш., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Пазарджик, бул. „***** искове за
осъждане ответницата да заплати на ищеца сумата от 2630 лева - главница, представляваща
1/2 от общата стойност на сторените разноски в размер на 5260 лева за премахване на сграда
с идентификатор 55155.504.379.3 по КККР на гр. Пазарджик, одобрени със Заповед РД-18-
97/28.10.2008 г. на изп. директор на АГКК в изпълнение на Заповед № 1198/16.06.2020 г. на
кмета на Община Пазарджик, платени от ищеца за възнаграждение по сключен договор с
трето лице, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба - 08.10.2024
г. до окончателното заплащане, както и сумата от 1285 лева, представляваща обезщетение за
забава за периода от 20.06.2020 г. до 07.10.2024 г..
ОСЪЖДА Т. Г. Х., с ЕГН ********** от гр. Пазарджик, бул. „***** ДА ЗАПЛАТИ на
Д. Г. Ш., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Пазарджик, бул. „***** сумата от общо
900 лева разноски по настоящото производство, от които 800 лева платено адвокатско
възнаграждение и 100 лева за възнаграждение на вещото лице.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с
въззивна жалба пред Окръжен съд Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
11