Р Е
Ш Е Н И Е
Номер
116 06.12.2019 година Град Елхово
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Елховският Районен съд четвърти граждански състав
На двадесет
и пети септември две хиляди и деветнадесета
година
В публично
заседание в следния състав:
Председател
Доротея ЯНКОВА
Членове
Съдебни
заседатели
при
секретаря Т.Владева, с участието на
прокурор ………..,
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 465 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе
взе в предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на К. Й. П.,
ЕГН ********** ***. „***“ бл.**, вх.*, ет.*, ап.***, чрез процесуален пълномощник адв. М. Х.Д. ***, с която против ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ
„ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ" към Министерство на вътрешните работи, със седалище гр.*** ***, бул.“***“ ***, представлявана от Главен
Комисар С. И. К., в условията на обективно съединяване са предявени осъдителни
искове за заплащане на допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в
размер на 257 часа за периода 19.06.2016г. до 19.06.2019г. в размер на
1659.00 лв., ведно със законната
лихва върху тази сума считано от датата на подаване на исковата молба /19.06.2019г./до
окончателното й изплащани; и за заплащане на сумата 182.87 лв.,
представляваща лихва за забава върху
главницата за периода от 30.07.2016г. до 19.06.2019г. /датата на подаване на
иска/. Ищецът
претендира и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че в периода
от 19.06.2016 г. до 19.06.2019 г. ищецът е полагал труд като младши инспектор -
„ст. полицай“ в група „Охрана на държавната граница“ в ГПУ – Болярово при РД
„ГП“ – Елхово, на структорно подченине към ГД „ГП“ гр. София и съгласно ЗМВР
същият е със статут на държавен служител. Твърди се, че през посочения по –
горе времеви период е работил на смени с продължителност по 12 часа при режим:
дневна, нощна и два дни почивка, като по този начин е положил общо 1800 часа
нощен труд, който преизчислен с коефициент 1.143 възлиза на 2057 часа.
Преизчисляването на нощния към дневен труд е довело до положен извънреден труд
от 257 часа за периода, който не му е бил заплатен от ответника в качеството му
на работодател. При изчисляване на база основно месечно възнаграждение,
увеличено с 50%, съгласно чл.186, ал.6
от ЗМВР, всеки извънреден час
следва да бъде компенсиран, поради което и се твърди, че ответникът дължи на
ищеца за целия период сумата от 1659.00 лева. Ищецът твърди, че върху
посочената сума му се дължи и лихва за забава върху незаплатеното трудово
възнаграждение в общ размер на 182.87 лв., начислена от момента, в който
ответникът е изпаднал в забава- от 30-то число на месеца, следващ отчетния
тримесечен период - 30.07.2016г. до
датата на подаване на исковата молба в съда - 19.06.2019г. Във връзка с горното
се твърди, че ответникът е изпаднал в забава с оглед нормата на чл.187, ал.3
от ЗМВР с изтичането на тримесечния
период, в който е следвало да бъде изчислено работното време на държавните
служители, работещи на 12 - часови смени.
В съдебно заседание ищецът, редовно
призован, не се явява, представлява се от процесуален пълномощник, който поддържа предявените
искове по основание. Досежно размерът им, в хода на провелото се на 25.09.2019
г. открито съдебно заседание, въз основа на заключението на вещото лице по
назначената съдебно – счетоводна експертиза по искане на ищеца, на основание
чл.214, ал.1, изр.3 от ГПК съдът е допуснато изменение в размера на предявените
искови претенции – намаляване на размера на главния иск от 1659.00 лева на 1329.20
лева, като в частта за разликата от 1329.20 лева до 1659.00 лева производството
е прекратено с влязло в сила определение и намаление в предявения акцесорен иск
за лихви за забава от 182.87 лева на 160.55 лева, като в частта за разликата от
160.55 лева до 182.87 лева производството е прекратено с влязло в сила
определение.
В депозирано писмено становище
процесуалният представител на ищеца пледира уважаване на исковете, като излага
доводи за тяхната основателноост и доказаност по основание и размер. Претендира
се присъждане и на направените разноски в процеса, съгласно представен по реда
на чл.80 от ГПК списък.
Ответникът – ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ
„ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ към Министерство на вътрешните работи, представлявана от
Директора - Главен комисар С. И. К., чрез процесуалния си представител –
юрисконсулт Т., е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131
от ГПК, с който предявените искове са оспорени по основание и размер. Изложени
са съображения, че положените от ищеца часове труд са били изчислявани сумарно,
в резултат на което при прихващане на положителните с отрицателните
разлики на отработеното време бил
формиран резултат, който при надвишаване на нормата работни часове му е
заплащан на основание разпоредбата на чл. 178, ал.1, т.3 от ЗМВР, като
извънреден труд. Счита се, че при изчисляване на времето, отработено от ищеца,
съответно за компенсиране на положения извънреден труд, е приложима уредбата на
специалния ЗМВР, както и специалните наредби на Министъра на вътрешните работи,
предвид на което Наредбата за структурата и организацията на работната заплата,
издадена на основание Кодекса на труда, е приложима само за работниците и служителите
по трудово правоотношение, какъвто ищецът не е бил през процесния период.
Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
В съдебно заседание, чрез
процесуалният си представител – юрисконсулт Т., ответникът поддържа заявеното с
отговора си оспорване на предявените искове по основание и размер. В хода на
устните състезания пълномощникът на ответната ГД „ГП” при МВР - гр.София прави
искане за постановяване на решение, с което исковите претенции да бъдат
отхвърлени като неоснователни и недоказани с довод, че не са налице основания
за преизчисляване на положения от ищеца нощен
труд с коефициент 1.143. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение при отхвърляне на иска, съгласно представения списък на
разноските по смисъла на чл.80 от ГПК, както и юрисконсултско възнаграждение с оглед частичното прекратяване
на производството. Релевира възражение за недопустимост на главния иск в частта му, с която се
претендира заплащане на положен от ищеца извънреден труд за периода от 01.04.2019
г. до 19.06.2019 г., като по отношение на този период се твърди, че искът е
преждевременно предявен, тъй като положения през посочения период нощен труд е
следвало да бъде отчетен към 30.07.2019г., т.е. след датата на подаване на
исковата молба в съда. В случай, че с решението бъдат уважени исковите
претенции досежно претендираното от ищцовата страна искане за заплащане на
разноски в частта за адвокатско възнаграждение, юрисконсулт Т. прави възражение
за редуциране на размера му до минималния такъв, предвиден в Наредба № 1 от
09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Подробни съображения по съществото на спора юриск. Т. е изложила в представени
писмени бележки.
Съдът, като прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира
за установено следното:
С оглед обстоятелствата по делото и
предвид на това, че не съществува спор между страните, съдът приема, че през
процесния период – 19.06.2016 г. до 19.06.2019 г. ищецът К.Й.П. е бил със
статут на държавен служител по смисъла на чл. 142, ал.1, т.1, предл.1 от ЗМВР,
като е заемал длъжността „младши инспектор/ст. полицай“ в група „Охрана на
държавната граница” в ГПУ-Болярово към РД „ГП”-Елхово – на структурно
подчинение на ГД „Гранична полиция“ –
София, предвид на което ищецът и ответната Дирекция са били обвързани от
служебно правоотношение.
Безспорно е между страните, а и се
установява от неоспореното заключение на вещото лице Т. по назначената съдебно
– счетоводна експертиза, основано на отчетните протоколи за положен труд,
нарядни дневници, счетоводни документи, извлечения, справки и ведомости,
предоставени на вещото лице от ответника, че за периода от 19.06.2016 година до
19.06.2019 година ищецът е полагал труд на 12 – часови смени по график,
включително и за времето от 22.00 часа до 06.00 часа, т.е. и през нощта – общо
1380 часа /подробно описани в колона 6 на Таблица 1, съставляваща Приложение №1
към заключението/. От заключението по ССЕ се установява и това, че положеният
от ищеца нощен труд от общо 1380 часа,
преизчислен в дневен с коефициент 1.143 , възлиза на 1577.34 часа /колона 7 на
Таблица 1, съставляваща Приложение №1 към заключението/. Разликата между
положеният нощен труд в часове и приравнения е общо за процесния период в
размер на 197.34 часа, която разлика не е начислена и не е изплатена на ищеца.
След извършени изчисления експертът е установил, че допълнителното
възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за процесния период възлиза
на сумата от 1329.20 лева, изчислено съобразно разпоредбата на чл. 187, ал.6 от ЗМВР. Съответно, установеният от вещото лице общ размер на обезщетението за
забава върху претендираното допълнително възнаграждение за положен извънреден
труд в периода от 19.06.2016 г. до 19.06.2019г., с натрупване за периода на
забавата, считано от съответния падеж на всяко отделно задължение по тримесечия
от 30.04.2016г. до 31.05.2019г., възлиза на общата сума от 160.55 лева.
Така изслушаното и поддържано от
вещото лице Т. заключение по експертизата, не се оспори от страните. Съдът го
прецени като обективно, обосновано и компетентно изготвено, в частта на
главното вземане, поради което в тази му част го възприема изцяло. Заключението
в частта касаеща изчисляването на
законна лихва върху главното вземане е неправилно, предвид неправилно посочване
на периода на забава - до
31.05.2019 г. при искане заявена искова претенция за присъждане на лихва за
забава до 19.06.2019 г. - датата на
подаване на исковата молба, поради което и не се възприема от съда.
Въз основа на така изложеното от
фактическа страна, от правна съдът приема за установено следното:
Въз основа на твърденията, изложени
в обстоятелствената част на исковата молба и като изходи и от петитума на същата,
съдът квалифицира предявените от ищеца в обективно кумулативно съединяване
искове, както следва: главен иск с правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр. чл.
187, ал.5, т.2 от ЗМВР за заплащане на сумата от 1329.20 лева, представляваща
дължимото допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от
19.06.2016г. до 19.06.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положен
нощен в дневен труд, ведно със законната лихва върху сумата от 1329.20 лева,
считано от датата на подаване на исковата молба - 19.06.2019г. до окончателното
й изплащане, и акцесорен иск с правно основание по чл.86 ал.1 от ЗЗД – за
заплащане на сумата от 160.55 лева, представляваща лихва за забава върху
главницата, начислена за периода на забавата от падежа на всяко плащане до
датата на подаване на иска в съда - 19.06.2019г.
Предявените в обективно съединяване
искове са процесуално допустими, като подадени от надлежно легитимирано лице,
за което е налице правен интерес от воденето на настоящия спор.
Разгледани по същество:
Досежно искът с правно основание
чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР:
В настоящият случай не се спори
между страние, че отношенията между тях се регулират от специалния ЗМВР, чийто
разпоредби регламентират възмездността на предоставената работна сила /чл.176
от ЗМВР/, продължителността на работното време на държавните служители в МВР,
режима на работа, както и правото на допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд, установено в разпоредбата на чл. 178,ал.1, т.3 от ЗМВР.
Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои
от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Сред
предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно
възнаграждение за извънреден труд - чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР. Съгласно
разпоредбата на чл.143, ал.1 от КТ "извънреден" е трудът, който се
полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на
работодателя от работника, извън установеното от него работно време.
Разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР регламентира, че работното време на държавните служители се изчислява в
работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени -
сумирано за тримесечен период. Работата извън редовното работно време се
компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с
възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за
служителите на ненормиран работен ден; възнаграждение за извънреден труд за отработени
до 70 часа на отчетен период - за служителите, работещи на смени - чл. 187, ал.
5 от ЗМВР.
С оглед характера на заеманата
длъжност през процесния период, ищецът е полагал труд на смени по график, всяка
с продължителност по 12 часа,
включително е полагал и труд през нощта (22.00 - 06.00 часа), а
отработеното работно време се е изчислявало сумарно, за което обстоятелство
също липсва спор между страните. От това следва, че в настоящия случай
отношенията между страните се уреждат съобразно разпоредбите на чл. 187, ал.5-6
от ЗМВР, предвиждащи компенсиране на работата извън редовното работно време с
възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени.
Според нормата на чл.187, ал.9 от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
За периода от 19.06.2016 г. до
29.07.2016 г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 40 от 2.06.2015 г.). Тази Наредба е отменена с
Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г. (влязло в сила
и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр. 59). След отмяната й се е възстановило
действието на Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн.,
ДВ, бр. 69 от 2014 г.), съгласно чл. 195, ал. 1 АПК. Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. е била отменена с § 4 от заключителните разпоредби на
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 60 от
2.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г.).
Така в рамките на процесния исков
период от 19.06.2016 г. – 19.06.2019 г. са действали както следва: 1) за
периода от 19.06.2016 г. до 29.07.2016 г. - Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г.;
2) за периода от 29.07.2016 г. до 02.08.2016 г. - Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г.; 3) за периода от 02.08.2016 г. до 19.06.2019 г. -
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.
Разпоредбите на чл. 3, ал. 3 от
Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. и Наредба
№ 8121з-776/29.07.2016 г. са аналогични и гласят, че за държавните служители в
МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. Според нормата на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.,
при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд
между 22, 00 и 6, 00 ч. за отчетния период се умножава по 0, 143, като
полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период -
т.е. часовете положен нощен труд се преизчисляват с коефициент 1, 143. В
Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва
такова изрично правило.
В разпоредбите на чл. 31 от Наредба
№ 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че
отработеното време между 22, 00 и 06, 00 ч. се отчита с протокол, като са
посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на
броя отработени часове.
Съдът приема, че в рамките на
процесния исков период през който се действали Наредба
№ 8121з-592/25.05.2015 г.и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., при липсата на специално правило,
въвеждащо метод за превръщането на отработените нощни часове в дневни при
сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в
МВР, е налице нормативна празнота, като в тази насока ищецът правилно се
позовава на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
/НСОРЗ/, предвиждаща преизчисление на положения нощен труд. Съдът споделя тези
доводи, тъй като липсата на изрична норма не означава законово въведена забрана
за преизчисляване на положените от ищеца часове нощен труд в дневен, още повече
че такава забрана би била и противоконституционна, а представлява празнота в
уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
МВР, която следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение на чл.9, ал.2
от НСОРЗ. С цитираната разпоредба от НСОРЗ е предвидено при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място, т.е. приложимият коефициент е 1.143, който се
получава като нормалната продължителност на работното време през деня - 8 часа
/установена в чл.136, ал.3 от КТ/ се раздели на нормалната продължителност на
работното време през нощта - 7 часа /установена в чл.140 от КТ/. В действащата
в предходен период от време цитирана по-горе Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.
също се възприема този коефициент - 1.143, но формулиран по друг математически
начин, който води до същия резултат - при сумирано отчитане на отработеното
време общият брой часове положен труд между 22.00ч. и 06.00 ч. за отчетния
период се умножава по 0.143 и полученото число се сумира с общия брой
отработени часове за отчетния период. Видно е, че в посочената Наредба
издателят й е възприел подхода, установен в Кодекса на труда и в Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата. Разпоредбите на НСОРЗ са
приложими по аналогия и по отношение на лица със служебно правоотношение в МВР,
тъй като от една страна Конституцията на Република България утвърждава като
основно достижение на социалната държава правото на труд и изрично прогласява
гаранции за пълноценната му реализация. Основният закон гарантира равенство на
правата на лицата, предоставящи наемен труд без оглед на спецификите на правоотношението,
в рамките на което реализират правото си на труд, поради което следва да бъдат
поставени при еднакви условия всички служители, полагащи труд. От друга страна
приложимостта на нормите на НСОРЗ следва и от чл.188, ал. 2 от ЗМВР предвиждащ,
че държавните служители, които полагат труд за времето между 22, 00 и 6, 00 ч.,
се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда/КТ/. Специалната закрила
се изразява в правото на държавните служители от системата на МВР да получават за
положения нощен труд възнаграждения при условията на КТ.
Следва да се посочи и че за периода
от 01.01.2018г. до края на процесния период - 19.06.2019г. приложение намират
разпоредбите на Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО),
като съгласно чл.9б (нов - ДВ, бр. 41 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г., изм.
- ДВ, бр. 58 от 2018 г.) от същата Наредба при сумирано изчисляване на
работното време по чл.142, ал.2 от КТ, работодателят утвърждава поименни
графици за работа за периода, за който е установено сумираното изчисляване,
които се изготвят така, че сборът от работните часове по графика на работника
или служителя за периода, за който е установено сумираното изчисляване, не
трябва да е по-голям от нормата за продължителност на работното време,
определена по чл.9б (чл.9а, ал. 1 вр.с ал. 3 от НРВПО). Съгласно чл.9а, ал.4
(нов - ДВ, бр. 41 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) от НРВПО, когато се
полага нощен труд, сборът от работните часове по графика на работника или
служителя се изчислява след превръщане на нощните часове в дневни за смените с
4 и повече от 4 часа нощен труд с коефициента по чл.9, ал.2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата.
Съгласно правилото на чл.9г (нов -
ДВ, бр. 41 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) от НРВПО, отработените часове
от работника или служителя, които в края на периода, за който е установено
сумирано изчисляване на работното време, са повече от часовете, определени
съгласно чл.9б, се отчитат за извънреден труд по реда на чл.149 от КТ пред
Инспекцията по труда без превръщане на нощните часове в дневни. По силата на §
3 от Постановление на Министерския съвет № 131 от 05.07.2018г. за изменение и
допълнение на Наредбата за работното време, почивките и отпуските (обн. ДВ, бр.
58 от 13.07.2018 г., в сила от 17.07.2018 г.) в чл. 9г думите "без
превръщане на нощните часове в дневни" са заличени, считано от
17.07.2018г. От това изменение е видно, че волята на законодателя е да признае
за извънреден труд часовете, получени след преобразуване на нощните часове в
дневни съгласно чл.9, ал.2 от НСОРЗ. Като съобрази двете редакции на
разпоредбата, съдът намира, че с промяната се прецизира единствено начинът на
отчитане на извънреден труд пред Инспекцията по труда, с оглед уеднаквяване на
практиката при отчитане на извънредния труд пред различните институции, но това
не води до извода, че преди 17.07.2018г. получените в резултат на
преизчисляването на положения нощен труд часове над нормата не следва да се
заплащат като извънреден труд. По отношение на периода от 01.01.2018г. до
17.07.2018г. и при липсата на изрично действащо законово правило, което да
уреди въпроса дали е налице извънреден труд при превръщане на нощните часове в
дневни по реда на чл.9, ал.2 от НСОРЗ, приложение следва да намери прогласеният
в чл.5 от ГПК принцип за законност, съгласно който съдът разглежда и решава
делата според точния смисъл на законите, а когато те са непълни, неясни или
противоречиви - според общия им разум, като при липса на закон, съдът основава
решението си на основните начала на правото, обичая и морала. През целия
процесен период – 19.06.2016г. до 19.06.2019 година е действало правилото на
чл.18, ал.3 от НСОРЗ, че при сумирано изчисляване на работното време броят на
отработените дни се установява като отработените часове през месеца след
превръщането на нощните часове в дневни се разделят на дневната продължителност
на работното време, установена за работното място при подневно отчитане на
работното време. От това следва, че винаги часовете, надвишаващи нормалната
продължителност на работното време за съответния период, представляват
извънреден труд по смисъла на чл.143, ал.1 от КТ. В подкрепа на това е и
възведеното в чл.9, ал.5 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж
правило на пресмятане на трудовия стаж, което се извършва, като изработените
часове по графика за периода на сумирането, след превръщане на нощните часове в
дневни за смените с повече от 4 нощни часа, се разделят на установената за тях
нормална продължителност на дневното работно време. Въз основа на тези разпоредби
съдът приема, че общият разум на Закона, е да признае нощните часове,
преизчислените в дневни с коефициент 1.143, както за целите на изчисляване на
отработените дни и пресмятане на трудовия стаж, така и за отчитането на
извънредния труд. В този смисъл е и новата редакция на чл.9г от НРВПО.
Ето защо с оглед на гореизложените
съображения, съдът намира, че при липса на законово определение за
преобразуване на нощния труд в дневен, то нощния труд, преизчислен в дневен с
коефициент 1.143 по реда на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, следва да се вземе предвид
при решаването на въпроса, дали е положен извънреден труд.
По изложените съображения и съгласно
експертното заключение съдът достигна до
извода, че налице положен от
ищеца извънреден труд за периода
19.06.2016г. до 19.06.2019г. Видно от данните от експертното заключение налице
е положен от ищеца К. П. извънреден труд за процесния период от 19.06.2016г.
до 19.06.2019 г. общо 197.34 часа като неизплатеното възнаграждение за този
труд е в размер общо на 1329.20 лева, в какъвто размер е и заявената претенция
по този иск след направеното изменение по реда на чл. 214 ГПК.
Съдът не споделя релевираното в хода
на устните прения възражение на процесуалният представител на ответника за
недопустимост като преждевременно предявена исковата претенция по главния иск в
частта й, с която се претендира заплащане на положен от ищеца извънреден труд
за периода от 01.04.2019г. до 19.06.2019г., предвид на това, че положеният през
посочения период нощен труд е следвало да бъде отчетен едва към края на месец
юли 2019г., т.е. след датата на подаване на исковата молба. Съобразно
Приложение № 1 към неоспореното заключение на вещото лице Т. по назначената
съдебно-счетоводна експертиза, за периода 01.04.2019г.-19.06.2019г., който не е
цял, а се явява част от нормативно определения по смисъла на чл.187, ал.3, изр.
3 от ЗМВР тримесечен отчетен период, ищецът е положил общо 96.01 часа нощен
труд, които след приравняването им на дневни с коефициент 1.143 възлизат на 100.23
часа. Разликата между приравнен дневен и нощен труд в часове от 12,01 часа не е
начислена, съответно не е изплатено възнаграждение в размер на 100,23 лева, с
което е реализиран юридическият факт, пораждащ правото на ищеца да търси тази
сума към датата на исковата молба, което съдът следва да съобрази, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК. Преждевременното предявяване на тази част
от главния иск /преди изтичане на целия отчетен период/ не е процесуална пречка
за разглеждането му. По същество означава, че ищецът очаква да получи, но все
още не е получил претендираното от него в исковата молба възнаграждение, като в
зависимост дали ще го получи или не, искът би бил неоснователен поради липса на
активна материалноправна легитимация на ищеца или основателен, а не и
недопустим, в какъвто смисъл е релевираното възражение от ответната страна.
Ответникът не твърди, нито е
представил доказателства за заплащане на ищеца на дължимото допълнително
възнаграждение за положения за исковия период извънреден труд в установения от
експертизата размер. Предвид това и с оглед гореизложените съображения исковата
претенция по чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл. 187, ал.5, т.2 и ал.6 от ЗМВР за
заплащане на допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода
19.06.2016г. до 19.06.2019 г., получен след преобразуване на положените часове
нощен труд в дневен и отчитането му като извънреден, е основателна и следва да
се уважи в предявения след допуснатото изменение размер от 1329,20 лева.
Вземанията за всички главници са
лихвоносни, исковата молба има характер на покана, поради което претенцията за
заплащане на законна лихва върху дължимото възнаграждение от 1329,20 лева,
считано от 19.06.2019 година - датата на предявяване на иска, до окончателното
й плащане, каквото искане изрично е заявено от ищцовата страна, е основателно и
следва да се уважи.
Досежно искът с правно основание
чл.86 ал.1 от ЗЗД:
Предвид акцесорния характер на
претенцията за мораторна лихва, с оглед уважаването на главния, обуславящ иск,
основателна се явява исковата претенцията за присъждане на мораторна лихва -
обезщетение за забавено изпълнение на главното парично задължение.
Възнаграждението за извънреден труд е част от задължението за заплащане на
трудово възнаграждение, за което е установен срок - при тримесечно сумарно
отчитане на работното време по смисъла на приложимата в случая разпоредба на
чл.187, ал.3 от ЗМВР.
По делото не се доказа ответникът да
е престирал точно и платил на ищеца дължимото се допълнително възнаграждение за
извънреден труд в законоустановените срокове, поставящи го в забава.
В чл.33 на Наредба №8121з-592/25.05.2015
г.; на Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.; и на Наредба №8121з-776/29.07.2016 г.
е предвидено, че възнагражденията за
труд извън редовното работно време се включват в месечното възнаграждение и се
изплащат в месеца следващ отчетния период,
при своевременно представяне на протоколите във финансовите звена.
Предвид горното, с оглед отчитането на
работното време на ищеца на
тримесечие, положения от него извънреден
труд е бил платим
в месеца следващ отчетния период.
Неплащането на положения
извънреден труд в месеца следващ отчетния период е довело до
забава на ответника, съответно същият е изпаднал в забава от
01- во число на месеца
следващ месеца в който възнаграждението
за извънреден труд е било платимо. За
възнаграждението дължимо за първия отчетен
период длъжникът е изпаднал в
забава считано от 01.08.2016 година,
поради което и неоснователна е претенцията за присъждане на лихва да периода
преди тази дата, т.е. за дати 30.07. и 31.07.2016 година.
Размерът на мораторната лихва, със
съответното натрупване, е изчислен от
вещото лице за периода 30.07.2016 г. до 31.05.2019 година в размер на 160.55 лв. Както
се посочи и по - горе съдът не приема заключението в тази му част тъй
като законната лихва не е била изчислена съобразно поставената задача, а именно
за периода до датата на депозиране на исковата молба. Поради това съдът изчисли дължимата законна лихва с електронен калкулатор на НАП, публикуван на електронната
страница на НАП считано от момента на изпадане на ответника в забава за
възнаграждението за всеки отчетен
период, начиная от 01.08.2016
година до датата на подаване на иска -
19.06.2019 година, без последния отчетен периода /01.04.2019г. - 19.06.2019г./, тъй като
падежът на това вземане е
настъпил след дата 19.06.2019 година.
Законната лихва за периода 01.08.2019 година до 19.06.2019 година се изчисли от
съда на сумата 166,18 лв. Предвид горното предявения иск за законна лихва е доказан за сумата 160,55 лв. и за периода 01.08.2019
г. до 19.06.2019 г. и за тази сума и за
този период следва да бъде уважен, а за периода преди дата 01.08.2016 г. да бъде отхвърлена като неоснователен и
нодазан.
По отношение на разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски съразмерно с уважената част от иска. Ищецът
е направил разноски в производството в
размер на 380.00 лв. за адвокатско възнаграждение на един от
пълномощиците си.
Направеното от ответника чрез процесуалният
му представител възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на пълномощнкя на ищеца, съдът намира за
неоснователно. Материалният интерес по настоящото производство е 1 489.75 лева,
като съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер на
адвокатското възнаграждение възлиза на сумата от 300 лв. + 7 % за горницата над
1000 лв. или в случая се равнява на сумата от 334.28 лв. Основанието по чл.78,
ал.5 от ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска
защита и фактическата и правна сложност на делото. Ищецът в случая претендира
адвокатско възнаграждение в размер на 380.00 лв., т.е. малко над предвидения в
цитираната Наредба минимален размер, което съдът не намира за прекомерно с
оглед характера и естеството на исковите претенции и размера им. В тази насока
съдът взе предвид и обстоятелството, че макар и производството да не се
отличава с фактическа или правна сложност, то извършените в хода на съдебното
дирене процесуални действия са по инициатива и проявена активност на ищцовата
страна /изслушване на съдебно-счетоводна експертиза, извършени по реда на
чл.214, ал.1 от ГПК изменения в размера на исковите претенции/, представена от
пълномощникът на ищеца писмена защита. С оглед на тези си съображения в случая,
съдът намира, че заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение в размер на
380.00 лв. се явява съобразено с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и с оглед фактическата и
правна сложност на настоящото производство не се явява прекомерно по смисъла на
чл.78, ал.5 от ГПК, поради което и не са налице основанията на цитираната
разпоредба за присъждането му в по-нисък размер, в каквато насока е направеното
от ответната страна възражение.
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал.4 от ГПК ответникът има право на разноски при прекратяване на делото. В полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал.8 от ГПК.
Ето защо, доколкото ответникът е
направил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и по делото има
частично прекратяване поради допуснато по реда на чл.214, ал.1, изр.3 от ГПК
намаляване в размера на главния и акцесорния иск, на ответника се дължи
юрисконсултско възнаграждение в размер на 19.12 лева /при определен от съда на
основание чл.78, ал.8, вр. ал.4 от ГПК, вр. чл.37 от ЗПП, вр. чл.25 ал.1 от
Наредба за заплащането на правната помощ, размер на юриск.възнаграждение в
размер на 100 лв., съобразно фактическата и правна сложност на делото/.
И двете страни в процеса са
направили изявления за извършване на прихващане /компенсация/ на присъдените
съдебни разноски, поради което с оглед изхода на процеса, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца разноски по компенсация в размер на 360,88 лв.
На основание чл.78, ал. 6 от ГПК вр.
с т.23 от ТР № 6/2012г. ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Елхово дължимата държавна такса
върху уважените искове в размер на 59.59 лева, както и направените по делото
разноски във връзка с назначената по делото ССЕ в размер на 100.00 лева, както
и държавна такса в размер на 5.00 лева при служебно издаване на изпълнителен
лист.
На основание изложеното, Елховският
районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл.178, ал.1, т.3 във вр. чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР и чл.86, ал.1 ЗЗД Главна Дирекция „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ" към Министерство на вътрешните работи на Република България, със седалище гр.*** ***, бул.“***“ ***, да заплати на К. Й. П., ЕГН ********** ***. „***“ бл.**, вх.*, ет.*, ап.***, сумата от 1329.20 лева /хиляда триста двадесет и девет лева и двадесет стотинки/, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 19.06.2016г. до 19.06.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на исковата молба – 19.06.2019г., до окончателното изплащане на вземането и сумата 160.55 лева /сто и шестдесет лева и петдесет и пет стотинки/– лихва за забава върху главницата от 1329.20лв. за периода на забавата считано от 01.08.2016 година до датата на подаване на иска в съда -19.06.2019г., като искът за заплащане на законна лихва върху главницата за периода 30.07. 2016 година до 01.08.2016година отхвърля като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78 от ГПК Главна Дирекция „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ" към
Министерство на вътрешните работи на Република България, със седалище гр.*** ***, бул.“***“ ***, да заплати на К. Й. П., ЕГН ********** ***. „***“ бл.**,
вх.*, ет.*, ап.***, чрез процесуален
пълномощник адв. М. Х.Д. ***, разноски по делото в размер на 360.88 лева /триста и шейсет лева
и осемдесет и осем стотинки/.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.6 от ГПК Главна Дирекция
„ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ" към Министерство на вътрешните работи на Република
България, със седалище гр.*** ***, бул.“***“
*** да заплати сумата от 59.59 лева /петдесет
и девет лева и петдесет и девет стотинки/, представляваща общият размер на
дължимата държавна такса върху уважените искове и сумата 100.00 /сто/лева
– представляваща разноски за съдебно-счетоводна експертиза, изплатени от
бюджета на съда, както и 5.00/пет/лева държавна такса в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист, вносими в полза на Бюджета на съдебната
власт, по сметка на Районен съд
- Елхово.
Решението подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок от съобщението на страните пред ЯОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: