№ 3420
гр. Варна, 19.07.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на
осемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мила Й. К.
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Мила Й. К. Въззивно гражданско дело №
20253100501459 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 36971/24.04.2025 г. от Д. В. М., чрез
адв. Й. Ч., срещу Решение № 1197/07.04.2025 г., постановено по гр. д. №
671/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, с което въззивникът е осъден да
заплати на насрещната страна – „ГЕККО ХОУМ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Осми приморски полк“ №
60, ет. 2, ап. 3, сумата от 3108.65 евро - частичен иск от общ размер на
вземането от 5000.00 евро, представляваща дължимо възнаграждение съгласно
договор за посредничество при покупко-продажба на недвижим имот от
28.07.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба – 18.01.2024 г. до окончателното изплащане на задължението,
на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 51 ТЗ и с което е отхвърлен насрещен
осъдителен иск на въззивника с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата от
1000.00 лева – частичен иск от общо 16135.59 лева, представляваща
неустойка за неизпълнение съгласно чл. 7, т. 1 от договор за посредничество
при покупко-продажба на недвижим имот от 28.07.2023 г.
Въззивникът излага съображения за неправилност и необоснованост на
решението. Твърди, че решаващият състав се позовал изцяло на косвени
доказателства. Оспорва изготвянето на протокол за оглед, както е било
заявено от св. Б., като последната посочила, че предварителният договор бил
сключен за срок от два месеца поради процес за разделяне на имота от
избеното помещение. Въззивникът счита, че св. Б. следвало да е способна да
възприеме при провеждането на огледа дали избеното помещение било
усвоена към гаража на сградата. Счита, че двата имота – апартамент и гараж,
били описани самостоятелно, като определя като противоречиви показанията
на св. К. К.. Сочи липса на доказателства за оттеглено пълномощно. Излага, че
не ставало ясно кога бил извършен огледът на имота, дали такъв въобще бил
1
извършен и дали бил съставен протокол за него. Поддържа, че
Споразумението за сътрудничество между ищеца и свидетелката Б. било
сключено на 14.07.2023 г., към който момент не бил сключил договор за
сътрудничество с въззиваемия.
На следващо място, на 28.07.2023 г. въззиваемият осъществил среща с
въззивника и потенциалния купувач на имота, когато бил подписан
процесният договор при условие, че бъдат продадени заедно процесните
апартамент и гараж. Съгласно т. 3. 1. От договора било уговорено
възнаграждение за сътрудничество след продажбата на двата имота. На същия
ден бил подписан и предварителен договор за покупко-продажба, като
купувачът се съгласил да закупи апартамента без избеното помещение. В
случай на неосъществена процедура по отделяне на избата, страните
уговорили в чл. 16 от договора, че задатъкът подлежал на връщане от
продавача на купувача. Въззивникът твърди, че в противовес със
задълженията си купувачът не предоставил в срок до 01.10.2023 г. списък на
всички документи, необходими за отпускане на кредит и сключване на
окончателен договор. На 03.10.2023 г. въззивникът получил нотариална
покана да се яви при нотариус Жана Тикова, за да представи необходимите
документи за отделяне на избеното помещение. Жалбоподателят сочи, че се
явил пред нотариуса, видно от констативен протокол на последния, но
купувачът не се явил. След проведен телефонен разговор с насрещната страна
твърди, че купувачът отказал да сключи окончателен договор, с оглед на което
продавачът му възстановил задатъка. Изложени са в жалбата съображения по
събрания от първоинстанционния състав доказателствен материал, като
изразява несъгласие с кредитирането на свидетелските показания, като
противоречащи на останалите събрани доказателства по делото.
Във въззивната жалба се излага, че съгласно чл. 3 от договора за
посредничество, насрещната страна следвало да получи възнаграждение в
размер на 5000.00 евро, дължимо в деня на сключване на предварителен
договор за покупко-продажба на имота, гаража, а в случай че такъв не бъде
сключен такъв – в деня на сключване на договор за прехвърляне собствеността
върху процесните имоти. Сочи неизпълнение на описаното задължение, от
което обуславя и извод за недължимост на възнаграждение за осъществено
посредничество. До края на срока на договора – 31.12.2023 г. имотите не били
продадени, поради което договорът за посредничество бил прекратен. Излага
становище по предявения насрещен иск. Искането е за отмяна на оспореното
решение и постановяване на ново, с което предявените искове от насрещната
страна бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата
страна – „ГЕККО ХОУМ“ ЕООД, в който са изложени съображения за
правилност на обжалваното решение. Сочи, че не само фирмата-посредник
посредничила при покупката на недвижимите имоти, но бил подписан и
предварителен договор между продавача и купувача, като
продавачът/ответник посетил лично офиса на „ГЕККО ХОУМ“ ЕООД. След
подписване на предварителния договор купувачът - Милена Б. започнала
изпълнение на подписания предварителен договор, а именно, както сам
ответникът сочи, превела сумата в размер на 22400.00 лева. Счита, че
постановеният акт е мотивиран и подкрепен от събрания доказателствен
2
материал. Твърди, че дружеството изпълнило задълженията си по чл. 4.2., вр.
чл. 2 от договора за посредничество, противно на твърденията във въззивната
жалба. Счита недобросъвестното поведение на насрещната страна като
обуславящо липсата на сключен окончателен договор. Поддържа, че не било
възникнало основанието за заплащане на претендирана по насрещния иск
неустойка. Отправя искане за потвърждаване на оспореното решение.
Претендира разноски.
Във въззивната жалба са направени искания за събиране на доказателства
по реда на чл. 192 от ГПК, както и за приемане на писмени такива, които били
представени пред първата инстанция, но липсвали по делото.
Искането на въззивника за събиране на доказателства по реда на чл. 192
ГПК чрез задължаване на свидетелката К. Ж. К. да представи намиращи се у
нея документи следва да бъде оставено без уважение като неоснователно,
доколкото такова искане е направено пред първата инстанция и е оставено без
уважение, като от изложеното във въззивната жалба не се установяват
допуснати от първоинстанционния съд нарушения по чл. 266, ал. 3 от ГПК.
Второто искане за приемане на приложените към въззивната жалба
писмени доказателства също следва да бъде оставено без уважение, доколкото
тези доказателства се приложени към кориците на делото и не са приети от
първата инстанция поради настъпилата преклузия. От своя страна
въззивникът, въпреки твърденията си, в нито един момент от
първоинстанционното производство не е ангажирал доказателства, че късното
представяне на тези доказателства се дължи на особени непредвидени
обстоятелства, които не е могъл да преодолее, а такива не се представят и с
въззивната жалба. С оглед на това, искането за приемането на тези
доказателства по делото е неоснователно, доколкото не са налице
предпоставките на чл. 266, ал. 3 от ГПК.
Не са констатирани от въззивния съд процесуални пропуски от първата
инстанция, които да налагат повторно указания.
Производството следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно
заседание с призоваване на страните.
При изложените мотиви и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. № 36971/24.04.2025
г. от Д. В. М., чрез адв. Й. Ч., срещу Решение № 1197/07.04.2025 г.,
постановено по гр. д. № 671/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, с което
въззивникът е осъден да заплати на насрещната страна – „ГЕККО ХОУМ“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул.
„Осми приморски полк“ № 60, ет. 2, ап. 3, сумата от 3108.65 евро - частичен
иск от общ размер на вземането от 5000.00 евро, представляваща дължимо
възнаграждение съгласно договор за посредничество при покупко-продажба
на недвижим имот от 28.07.2023 г., ведно със законната лихва, считан от
датата на подаване на исковата молба – 18.01.2024 г. до окончателното
изплащане на задължението, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 51 ТЗ и с
което е отхвърлен насрещен осъдителен иск на въззивника с правно основание
3
чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1000.00 лева – частичен иск от общо 16135.59
лева, представляваща неустойка за неизпълнение съгласно чл. 7, т. 1 от
договор за посредничество при покупко-продажба на недвижим имот от
28.07.2023 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направените с въззивната жалба искания
за събиране на доказателства по реда на чл. 192 от ГПК, както и за приемане
на писмени такива.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
17.09.2025 г., от 13,30 часа, за които дата и час да се призоват страните с
препис от настоящото определение, като на въззивника се връчи и препис от
отговора на въззивната жалба.
ПРИКАНВА страните към спогодба и им указва възможността да
уредят доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за
доброволно уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото
със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора, чрез
медиация, като ползват Центъра по медиация към съдебния район на Окръжен
съд – Варна. Центърът е разположен на 4-ти етаж в сградата, в която се
помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес:
г.В., ул. „Ангел Кънчев" № 12. За контакт с Координатора на Центъра към ОС
– Варна Нора Великова: тел. *********. Информация за Центъра по медиация
и медиацията като процедура, списъка с медиатори и др., страните могат да
получат и на интернет страницата на Окръжен съд – Варна.
УВЕДОМЯВА страните, че медиацията е достъпен алтернативен метод
за решаване на правни спорове и за постигане на взаимно изгодно
споразумение. Процедурата по медиация е неформална и поверителна.
Ръководи се от медиатор - трето неутрално, безпристрастно и независимо
лице, специално обучено да подпомага спорещите страни и да способства за
постигане на оптимално решение на спорните въпроси.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4