Р Е Ш Е Н И Е
№110
гр.Пловдив, 23.01.2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, V
състав, в публично
съдебно заседание на девети януари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ БОЕВА
при секретаря: ТАНЯ СТОИЛОВА
като разгледа АНД №
7405/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, V наказателен състав и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба
от П.Ц.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу наказателно постановление № 57/2019
от 10.09.2019 г., издадено от Началник РПУ Хисаря към ОДМВР Пловдив, с което на основание чл. 34 ал.1
от Закона за защита на шума в околната среда /ЗЗШОС/ и е наложено
административно наказание – глоба, в размер на 500 лева за нарушение по чл. 16а
ал.1 от ЗЗШОС.
В жалбата се излагат съображения
за неправилност на обжалваното НП. Посочва се, че жалбоподателката не е
административноотговорно лице, поради което не е следвало да и бъде налагана
глоба. Възразява, че същата не е допускала озвучение с викове, крясъци и
озвучителна уредба. Посочва, че в АУАН липсва съществен реквизит по чл. 42 т.3 ЗАНН, а именно описание на фактическата обстановка, което е довело и до порок в
НП. Навежда доводи, че административнонаказващият орган не е изложил мотиви за
определяне на вида и размера на наложената санкция. Поради изложеното от съда
се иска отмяна на обжалваното НП.
В проведеното открито съдебно
заседание жалбоподателката, редовно призована, явява се лично. По същество моли
обжалваното НП да бъде отменено.
Въззиваемата страна – РПУ Хисаря при
ОД на МВР Пловдив, редовно уведомена, не изпраща представител.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за
установено следното:
Жалбата се явява процесуално
допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59 ал.2 ЗАНН срок, от
легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА, поради следните
съображения:
От фактическа страна съдът установи следното:
Заведение – винарна „Стема“, находяща
се в с. Старосел, обл. Пловдив, било стопанисвано от „Етерма – Старосел“ ООД,
което се представлявало от управителите И.Б. и З.З.. Дружеството сключило
трудов договор с жалбоподателката К. за длъжността „***”“.
На 10.08.2019 г. свидетелят В.Б.,
заемащ длъжността „***”, бил уведомен за получен сигнал за нарушение на нощната
тишина във винарна „Стема“, находяща се в с. Старосел, обл. Пловдив. Същият посетил посоченото място и установил,
че в заведението има компания, която празнувала и слушала силна музика.
С оглед направените констатации,
свидетелят Б. съставил на жалбоподателката К., която към този момент се
намирала в заведението, АУАН бл. № 0691717/10.08.2019 г., с който и вменил
нарушение по чл. 16а ал.1 от ЗЗШОС.
Така описаната и възприета от съда
фактическа обстановка се установява на първо място от разпита на свидетелите В.Б.
и И.Б.. Съдът кредитира показанията на свидетелите, доколкото същите се явяват
логични, последователни и съответстващи на доказателствената съвкупност.
Описаната фактическа обстановка се доказва и от приобщените по делото писмени
доказателства, както следва: длъжностна характеристика, справка от електронен
търговски регистър за „Етерма – Старосел“ ООД и АУАН бл. № 0691717/10.08.2019
г. Съдът не дава вяра на писменото доказателство – АУАН, единствено в частта, в
която е посочено, че жалбоподателката е управител на продаваемия обект,
доколкото посоченият извод не следва от нито едно приобщено по делото
доказателство. Дори напротив, в обратна насока са показанията на свидетеля И.Б.,
както и справка за извършеното вписване на управителите, стопанисващи обекта,
от която следва, че именно свидетелят Б. и лицето З.З. са управители на
дружеството, и доколкото не са ангажирани доказателства за назначен управител
на обекта, то съдът намира, че същите се явяват именно такива.
Относно приложението на процесуалните правила и от правна страна:
Съдът, след като извърши
служебна проверка на съставените АУАН и НП, намира, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, ограничаващи правото на защита на жалбоподателката.
Същите се изразяват в непълнота на описаната фактическа обстановка в АУАН и НП.
Така, според настоящия съдебен състав, за да е налице пълно описание от
фактическа страна на вмененото на жалбоподателката нарушение, следва да са
описани всички елементи от фактическия състав, визирани в нормата на чл. 16а
ал.2 ЗЗШОС. Съобразно същата забранява се озвучаването от обекти
по ал. 1 и
на открити площи в зони и територии, предназначени за жилищно строителство,
рекреационни зони и територии и зони със смесено предназначение за времето от
14,00 до 16,00 ч. и от 23,00 до 8,00 ч., с изключение на териториите на
религиозни храмове, железопътни гари, автогари, аерогари, морски гари и при
използването на системи за предупреждение и оповестяване на населението при
бедствия. В настоящия случай нито в АУАН, нито в НП, е посочено в каква зона
или територия се намира процесния обект. Така, нито жалбоподателката, нито
съдът, може да направи извод дали се касае за територия за жилищно
строителство, реакционна зона или такава със смесено предназначение, респ. дали
обектът не попада в някое от изключенията, обусляващи отпадане на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателката. Касае се за
съществен елемент от фактическия състав на нормата, която е вменена като
нарушена на жалбоподателката, поради което основателно се явява нейното
възражения за липса на реквити в АУАН и НП по чл. 42 т.4 ЗАНН и чл.57 ал.1 т. 5 ЗАНН.
От материалноправна гледна точка, съдът намира, че неправилно
жалбоподателката е била санкционирана за нарушение по чл. 16а ал.2 ЗЗШОС. Съобразно санкционната
норма на чл. 34 ал.1 ЗЗШОС: „За нарушения на този
закон, свързани с превишаване на граничните стойности на шум, физическите лица
се наказват с глоба от 500 до 1000 лв., а на юридическите лица и на едноличните
търговци се налагат имуществени санкции в размер от 3000 до 6000 лв.“ От
прочита на посочената разпоредба, следва, че субектите, който могат да бъдат
наказани са два вида – физически лица, които извършват нарушението по чл. 16а
ал.2 ЗЗШОС, т.е. озвучават обектите, или юридически лица. В настоящия случай не
се установи жалбоподателката да попада измежду посочените субекти, доколкото
същата не е озвучавала лично посочения обект, като несъмнено не попада в
категорията юридическо лице. Посоченото, че същата е управител на заведението и
допуска озвучение на първо място не отговаря на възприетата фактическа
обстановка и на второ място се явява несъставомерно досежно вмененото нарушение и предвидената
санкционна норма.
От всичко изложено
следва, че обжалваното наказателно постановление е поставено при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и в противоречие с материалния
закон, поради което като такова следва да бъде отменено. Безпредметно в
настоящия случай се явява обсъждането на въпроса за приложението на чл. 28 ЗАНН.
Така мотивиран, Районният съд Пловдив
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
57/2019 от 10.09.2019 г., издадено от Началник РПУ Хисаря към
ОДМВР Пловдив, с което на П.Ц.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание
чл. 34 ал.1 от Закона за защита на шума в околната среда /ЗЗШОС/ и е наложено
административно наказание – глоба, в размер на 500 лева за нарушение по чл. 16а
ал.1 от ЗЗШОС.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено,
пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в НПК, и по реда
на глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ТС