Районен съд - Благоевград |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Мирослава Йорданова | |
Въз основа на закона и доказателствата и на осн. чл. 304 от НПК Съдът ПРИСЪДИ ПРИЗНАВА С. Л. И. – [дата на раждане] в [населено място], живущ в [населено място], кв. Х. Б., [улица], ЕГН [ЕГН] за НЕ ВИНОВЕН в това, че на 20.02.2014 г. в Б., противозаконно е присвоил чужда движима вещ – лек автомобил, марка „БМВ”, модел „320 Д” с рег. [рег.номер на МПС] на стойност 4 500 /четири хиляди и петстотин/ лева, собственост на В. Б. Ф., ЕГН [ЕГН] от [населено място], която владеел, въз основа на Договор за лизинг № 1/17.12.2013 г. - престъпление по чл. 206, ал. 1, пр. 1 от НК ОСТАВЯ без уважение предявения от В. Б. Ф. против С. Л. И. гр. иск в размер на 4500 лева като неоснователен. ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от днес пред Благоевградски окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЪСТАВА: СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1................. 2................. МОТИВИ: Районна прокуратура Б. е внесла обвинителен акт по досъдебно производство № 452/2014 г. срещу С. Л. И. – [дата на раждане] в [населено място], живущ в същия град, българин, български гражданин, неженен, безработен, осъждан, ЕГН [ЕГН] за престъпление по чл. 206, ал. 1, пр. 1 от НК за това, че на 20.02.2014 г. в Б., противозаконно е присвоил чужда движима вещ – лек автомобил, марка „БМВ”, модел „320 Д” с рег. [рег.номер на МПС] на стойност 4 500 /четири хиляди и петстотин/ лева, собственост на В. Б. Ф., ЕГН [ЕГН] от [населено място], която владеел, въз основа на Договор за лизинг № 1/17.12.2013 г. В хода на съдебните прения представителят на прокуратурата поддържа повдигнатото обвинение със същата фактическа обстановка и правна квалификация като изложените в обвинителния акт. РП счита, че обвинението е доказано по несъмнен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства и направеното от подсъдимия признание на фактите, изложени в обвинителния акт. Предлага наказанието на подсъдимия И. да бъде определено около средния размер предвиден от законодателя с приложение на чл. 58а от НК като намали с 1/3 така предложеното наказание и същото да бъде лишаване от свобода за срок от една година. Подсъдимият С. И. е направил искане за протичане съдебното производство по реда на гл.27 /двадесет и седем/ и по-точно при прилагане нормата на чл.371, т.2 от НПК. Признава изцяло фактите, така както са отразени от РП в обвинителния акт като запознат с правните последици на това особено производство отказва да се събират други доказателства досежно фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт. С оглед на това съдът обяви, че няма да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, на основание чл. 372, ал. 4 от НПК. В последната си дума подсъдимият моли съда за снизхождение, за налагане на минимално наказание,изразява воля да възстанови причинените имуществени вреди. Служебно назначеният на подсъдимия защитник – адв.Д. подкрепя становището на подсъдимия за протичане производството по реда на чл.371, т.2 от НПК. Твърди, че обвинението и вината на И. са доказани по несъмнен начин и не оспорва фактическата страна на внесения акт срещу подсъдимия. Пледира да се наложи наказание при приложение на чл.58а НК. В хода на съдебното производство пострадалия В. Ф. е предявил гр. иск за съвместно гр. иск чрез адв. С. срещу С. Л. И., с ЕГН [ЕГН] за сумата от 4500 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вред в резултат на престъплението предмет на обвинителния акт, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на извършване на деянието – 20.02.2014 г. до окончателното изплащане на сумата. Св. Ф. е конституиран в качеството на гр. ищец и ч. обвинител. СЪДЪТ след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна: Подсъдимият С. Л. И. е [дата на раждане] в [населено място], живущ в [населено място], кв. Х. Б., [улица], българин, български гражданин, женен, безработен, осъждан, с ЕГН [ЕГН]. СЪДЪТ след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна: В. Ф. в качеството на собственик на л.а. марка БМВ модел 320Д с рег. [рег.номер на МПС] обявил МПС за продажба в интернет сайт „Мобиле БГ“ като за целта посочил мобилен телефон за връзка. Подс. С. Л. И. е харесал обявения от В. Ф. лек автомобил и се свързал по мобилния телефон със същия. Ф. обявил продажна цена на автомобила 4800 лева, но тъй като подс. И. не разполагал с цялата сума се договорили със собственика на автомобила да подготви договор за лизинг като за целта му продиктувал личните си данни. Ф. изготвил договор за лизинг, който трябвало да бъде подписан на следващия ден. На 17.12.2013 г., около 10.00 часа, св. В. Ф. се срещнал с подс. С. И. на бензиностанцията, намираща се в близост до Ю. „Н. Р.” Б., на изхода от града. Малко след това, двамата отишли в кантората на нотариус Искра К., за да сключат подготвения от св. В. Ф. Договор за лизинг № 1/17.12.2013 г. Съгласно същия, св. В. Б. Ф. в качеството си на „лизингодател” предоставил на подс. С. Л. И. като „лизингополучател” лек автомобил, марка „БМВ”, модел „320 Д” с рег. [рег.номер на МПС] . Договорът бил сключен за срок от 7 (седем) месеца, считано от предаването на обекта на лизинга на лизингополучателя С. И.. Последният заплатил първоначална вноска от 1200 лева, а останалата сума трябвало да заплати на лизингови вноски по банков път по дадена от св. В. Ф. банкова сметка. Договорът бил подписан от св.В. Ф. и от подс. С. И., след което нотариално заверен от нотариус Искра К. с район на действие Районен съд Благоевград. Малко след това, подс. С. И. и свидетеля В. Ф. си тръгнали от нотариуса и отишли при сервиза на „Опел”, намиращ се на ул.„Васил Левски” № 61 в [населено място], където на паркинга бил оставен лекия автомобил. Около 13.00 часа, свидетеля В. Ф. предал автомобила и ключа за него на подс. С. И., както и съпровождащите го документи – малък талон, застраховка „Автокаско” и застраховка „Гражданска отговорност”. За целта бил изготвен и подписан приемо – предавателен протокол между свидетеля В. Ф. и подс. С. И.. След това, последния си тръгнал с автомобила, като се уговорили със свидетеля В. Ф. след заплащане на всички лизингови вноски, между двамата да бъде сключен договор за покупко – продажба на процесния автомобил. На 30.01.2014 г., подс. С. Л. И. не заплатил по банков път лизинговата вноска. Свидетеля В. Ф. позвънил на мобилния му телефон, но не могъл да се свърже с него. За тези обстоятелства, свидетеля В. Ф. уведомил нотариус, който изготвил нотариална покана до подс. С. Л. И., връчена на 20.02.2014 г. чрез залепяне на уведомление, при условията на ГПК. С нотариалната покана, подс. С. И. бил уведомен, че договорът за лизинг се прекратява, поради неплащане на уговорената вноска, дължима на 30.01.2014 г., както и на неизплатената на 20.12.2013 г. фактура на застраховка „Автокаско”. След прекратяването на договора, подс. С. Л. И. е следвало да върне на свидетеля В. Ф. автомобила, но не го е направил, поради което за неговите действия били сигнализирани и органите на прокуратурата. По доказателствата: Така изяснената фактическа обстановка съдът приема за несъмнено установена въз основа на приобщените от съда гласни и писмени доказателства в хода на ДП – посредством показанията на св. Ф., в частта в която съдът ги кредитира. Показанията на св. Ф. във възприетата част от съда като достоверна подкрепят изцяло фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт, за която подсъдимият излага пълни самопризнания и е възприета от съда за установена по делото. От друга страна кореспондират с приобщените по делото писмени доказателства, а именно: /; Договор за лизинг № 1/17.12.2013 г; приемо-предавателен протокол нотариална покана ; съдебно – оценителна експертиза ; телеграма за обявяване на О. на автомобила ; справка от сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР [населено място] ; свидетелство за съдимост ; декларация за семейно и материално положение и имотно състояние ; карта за обвиняемо лице, както и от другите материали по делото. Районният съдия кредитира изцяло показанията на св. Ф., в частта, в която в ДП е заявил, че е обявил процесния автомобил. На 17.03.2013 г. е подписан договор за лизинг между подсъдимия и пострадалия при нотариус Искра К. за срок от 7 месеца, като при сключване на договора св. Ф. е получил първоначална вноска по договора. Подс. И. е получил ключа и всички необходими документи към МПС. На 30.01.2014 г. подс. И. не заплатил по банков път лизинговата вноска, поради което св. Ф. позвънил на мобилния му телефон, но не могъл да се свърже с него. За тези обстоятелства, свидетеля В. Ф. уведомил нотариус, който изготвил нотариална покана до С. Л. И., връчена на 20.02.2014 г. чрез залепяне на уведомление, при условията на ГПК. С нотариалната покана, подс. С. И. бил уведомен, че договора за лизинг се прекратява, поради неплащане на уговорената вноска, дължима на 30.01.2014 г., както и на неизплатената на 20.12.2013 г. фактура на застраховка „Автокаско”. След прекратяването на договора, С. Л. И. е следвало да върне на свидетеля В. Ф. автомобила, но не го е направил, поради което за неговите действия били сигнализирани и органите на прокуратурата. Съдът не даде вяра на показанията на св. Ф. в частта, в която излага твърдения, за разпоредителни действия на подс. И. във връзка с процесния автомобил, от една страна св. Ф. не идивидуализира лицето, което го е потърсило по телефона, за да му бъде прехвърлена собствеността на автомобила и не посочва телефонен номер на същото входящо повикване. От друга страна по делото липсват каквито и да било други доказателства, които да потвърждават твърдението му. В тази връзка не са посочени факти в обвинителния акт. Съдът кредитира като обосновано и обективно заключението на извършената съдебно-оценителна експертиза (л. 64-66 от досъдебното производство). Според експерта стойността на л.а., предмет на изследване към датата на деянието е 4500,00лв. /четири хиляди и петстотин/ лева. На основата на така изяснената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: Подсъдимият С. И. не е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.206, ал.1, пр.1 от НК, в каквато насока му е повдигнато обвинение от РП. Настоящият съдебен състав намира, че събраните по делото доказателства се оказват абсолютно недостатъчни, за да бъде признат подсъдимия за виновен в извършване на посоченото по-горе престъпление. Няма пречка това да бъде направено, въпреки направеното по реда на глава 27 (двадесет и седма) от НПК самопризнание, тъй като самопризнанията на подсъдимия направени по реда на чл. 371 т. 2 от НПК са досежно фактите, които съдът прие за установени именно такива каквито са възприети и от представителя на държавното обвинение в обвинителната теза. След като извърши правен анализ на установените факти съдът достигна до извода, че деянието, което е вменено на подс. И. не осъществява признаците на престъпление по чл. 206 ал. 1 пр. 1 от НК със следните аргументи: За да отговори на един от основните въпроси по чл.303, ал.1 от НПК, а именно съставлява ли деянието престъпление и правната му квалификация . Съдът обсъди всички доказателства и доказателствени средства, върху които се гради приетата за установена в Обвинителния акт фактическа обстановка. Анализът на събраните доказателствените материали поотделно и в тяхната логическа връзка, не обуслови извод за осъществен състав на престъпление по чл. 206 ал. 1 пр. 1 от НК . В настоящата хипотеза обвинителната теза се основава само на показанията на пострадалия Ф. в досъдебното производство, които от една страна потвърждават установените от съда факта, но от друга страна въз основа на същите не може да се извлече умисъл от страна на подс. И. за своене на инкриминираната вещ. Основният състав на престъплението „Обсебване” по чл.206, ал.1, пр.1 от НК към датата на извършване на твърдяното престъпление предвижда наказание „Лишаване от свобода” от 1 до 6 /шест/ години за лице, което противозаконно присвои чужда движима вещ, която владее или пази. Непосредствен обект на това престъпно деяние са обществените отношения, свързани с опазване правото на собственост на гражданите, доколкото същото престъпление е включено в гл.V, раздел III на НК. Предметът на престъплението могат да бъдат само движими вещи. Субект по чл.206, ал.1 от НК може да бъде всяко наказателноотговорно лице. Изпълнителното деяние при присвояването се изразява във външно проявена промяна на отношението на дееца към повереното му имущество, което той владее за сметка на определено дружество, организация или лице, изразено в противозаконно разпореждане с поверената вещ в свой личен интерес или в интерес на другиго. Своенето се изразява в промяна на отношението на дееца към чуждата вещ като към своя и се манифестира с предприемане на действия по окончателно разпореждане с нея - в свой или чужд интерес. В този смисъл е ТР № 50/1980г. на ОСНК, което дава тълкуване относно длъжностното присвояване, но се отнася и за обсебването, като еднородно посегателство срещу собствеността, отличаващо се само по субекта на престъплението. Противозаконното юридическо или фактическо разпореждане винаги предполага ощетяване на патримониума на дружеството, респективно на физическото лице, предало владението. Да „владее” означава предоставяне на вещта на дееца на някакво основание. Обсебването е резултатно престъпление и е довършено с осъщественото засягане на възможността собственикът на вещта да се разпорежда с нея, което настъпва в резултат на акта на имуществено разпореждане. Установените факти и обстоятелства със свидетелските показания на св. Ф. сочат на следния несъмнен и безспорен извод, че на 16.12.2013 г. подс. С. Л. И. се свързал по мобилния телефон със свидетеля В. Ф., тъй като харесал автомобила му. Свидетелят В. Ф. казал на подс. С. И., че продажната цена на автомобила е 4800 лева. Тъй като последния не разполагал с цялата сума, се разбрал със свидетеля В. Ф. да подготви договор за лизинг, като за целта му продиктувал и личните си данни. Тогава свидетелят В. Ф. изготвил договор за лизинг, който е подписан на следващия ден.На 30.01.2014 г., подс. С. Л. И. не заплатил по банков път лизинговата вноска, поради което свидетеля В. Ф. позвънил на мобилния му телефон, но не могъл да се свърже с него. За тези обстоятелства, свидетеля В. Ф. уведомил нотариус, който изготвил нотариална покана до подс. С. Л. И., връчена на 20.02.2014 г. чрез залепяне на уведомление, при условията на ГПК. С нотариалната покана, подсъдимия С. И. бил уведомен, че договора за лизинг се прекратява, поради неплащане на уговорената вноска, дължима на 30.01.2014 г., както и на неизплатената на 20.12.2013 г. фактура на застраховка „Автокаско”. Първоинстанционният съд намира, че става въпрос за неуредени между подсъдимия и пострадалия отношения - гражданскоправни такива във връзка с дължима от подсъдимия на пострадалия сума от 4500 / четири хиляди и петстотин лева/. Такива са били и претенциите на пострадалия - той е търсил и искал да получи от подсъдимия именно тази сума или да му бъде върнат л.а., т.е е била налице алтернативно поето задължение. Всичко това сочи, че претенциите на пострадалия Ф. са били към сумата, уговорена първоначално между страните, а не към автомобила, както и че към момента на инкриминираното деяние подсъдимият не е задържал този автомобил неправомерно, съответно факта, че не го е върнал на пострадалия, а го е задържал за себе си, без да изплати дължимата за него сума за автомобила не е неправомерно упражняване на фактическа власт на подсъдимия над този автомобил, нито представлява неправомерно разпореждане от негова страна със същия. Това е така, доколкото и съгласно уговореното между подсъдимия и пострадалия той е имал право да задържи автомобила и да го съхранява, а не е имал задължение да плати към онзи момент крайната цена за автомобила, нито е имал задължението, ако не успее до този момент да плати окончателната цена на автомобила, да го върне обратно на собственика му. В този смисъл и задържането на автомобила от подсъдимия, без той да платена неговата стойност според съда не касае и неправомерно фактическо разпореждане с автомобила от страна на подсъдимия, изразяващо се в отказ на подсъдимия да върне автомобила на пострадалия. Налице е гражданскоправен ред на защита за пострадалия, а именно да предяви осъдителен иск за връщане на вещта на отпаднало основание. Действително съгласно действащото гражданско и облигационно право, когато няма определен краен срок за плащане на една сума, то тя се дължи веднага при поискване. Така съгласно изричната разпоредба на чл.69, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, (приложим в случая за неуредените между подсъдимия и пострадалия отношения) “ако задължението е без срок, кредиторът може да иска изпълнението му веднага. Ако изпълнението е предоставено на волята или на възможностите на длъжника, кредиторът може да поиска от районния съд да даде на длъжника достатъчен срок”. Според съда в случая е налице именно хипотезата на чл.69, ал.2 от ЗЗД. Това е така, доколкото става въпрос за гражданскоправни отношения, които и доколкото двамата не са уредили изрично, то прилага се за неуредените въпроси общите принципи на облигационното право, уредени в гражданския закон. В този смисъл Ф. е предоставил времето на изпълнение на това задължение от страна на подсъдимия на неговата воля и възможности, а не е поискал плащане веднага и на място. Именно и поради това и доколкото подсъдимият не е платил тази сума, то за пострадалият е възникнала възможността да поиска от съответния районен съд да даде на длъжника достатъчен срок за плащане или отново да отправи към него покана за плащане, но този път с искането това да стане веднага. Пострадалият не се е възползвал от така предоставените му възможности от закона. Всичко това сочи, че спорът и неуредените отношения между подсъдимия и пострадалия са за сумата от 4500 лв. /четири хиляди и петстотин лева/, а не относно владението на инкриминирания лек автомобил, доколкото към инкриминирания период за подсъдимия не е съществувало задължение нито да плати изцяло и докрай горепосочената сума за автомобила, нито да го върне на подсъдимия. Неплащането на сумата от 4500 лв. /четири хиляди и петстотин лева/, съответно невръщането на автомобила от подсъдимия на пострадалия не представлява нито от обективна, нито от субективна страна престъпление по чл.206, ал.1 от НК - т.е. не съставлява противозаконно разпореждане с чужда движима вещ, каквато и без съмнение е бил инкриминирания лек автомобил спрямо подсъдимия. От обективна страна той не е задържал автомобила противозаконно, а от субективна страна не е имал и такова намерение, нито е смятал и съзнавал, че прави това - т.е., че задържа автомобила не съобразно с дадените му от собственика на вещта правомощия - той е знаел, че следва да плати докрай цената на автомобила, но е бил напълно наясно, че крайният срок за това е 30.07.2014 г., че няма задължение да върне автомобила, съответно, че няма задължение да плати и/или да върне автомобила към инкриминирания период. Действително установява се, че подсъдимият И. не е отговорил на обаждането на св. Ф., съответно последният не е могъл да го намери на телефона. Ето защо и може да се счита, че по някаква причина подсъдимият се е укрил от пострадалия и не е искал и не е имал намерение да изпълни задължението си за плащане на останалата част от дължимата от него сума като стойност на превозното средство, което обаче би било предмет на спор в гражданския съд. Горната липса на който и да било от обективните елементи от това престъпление не налага обследване и на въпроса за категоричността на обвинението спрямо подсъдимия, а още по-малко основание за обсъждане на субективната страна на състава. По изложените съображения и след изчерпване на всички възможни средства за доказване на обвинението, съдебният състав прие, че то не е доказано по безспорен и категоричен начин съгласно изискванията на чл.304 НПК и оправда подсъдимия И. в извършване на престъплението по чл.206, ал.1, пр.1 от НК. По отношение на предявения граждански иск: По отношение на предявения граждански иск от В. Ф. против С. И. за сумата в размер на 4500 лева, представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на престъплението, предмет на обвинителния акт квалифицирано като престъпление по чл. 206 ал. 1 пр. 1 от НК съдът намира следното: Процесното престъпление не покрива признаците на деликт по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, виновно и противоправно, в причинно-следствена връзка с деянието не са причинени имуществени вреди на гражданския ишец. От друга страна не беше установено по безспорен и категоричен начин, че подсъдимият е осъществил виновно състава на престъплението по чл. 206 ал. 1 пр. 1 от НК, което изключва приложението на чл.45 от ЗЗД. В конкретния случай гражданският ищец не успя да докаже виновно противоправно поведение на подсъдимия, довело до някакви неимуществени вреди за него. Ето защо съдът отхвърля като неоснователен предявения от тъжителя граждански иск против подсъдимия, в размер на 4500 лева представляваща обезщетение за причинени в резултат на деянието имуществени вреди, предмет на обвинителния акт, като неоснователен. По разноските : С оглед изхода на делото и на осн. чл.190, ал.1 от НПК, направените по делото разноски следва да останат за сметка на държавата. По делото няма приобщени веществени доказателства, поради което и съдът няма произнасяне в такава насока. Мотивиран от горното СЪДЪТ постанови присъдата си с изложеното в нея съдържание. РАЙОНЕН СЪДИЯ:........................................ |