Р Е Ш Е Н И Е

 

№                          20.05. 2019 г.                     гр.Търговище,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Търговищкият окръжен съд,                          гражданско отделение

На тринадесети май                                               2019 година

в открито съдебно заседание, в следния състав:

 

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТИХОМИР ПЕТКОВ

                          ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА И.

                                      ТАТЯНА ДАСКАЛОВА

 

Секретар Станка Желева,

Като разгледа докладваното от съдията Т.Даскалова,

Възз.гр.дело № 115,  по описа за 2019  година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по жалба на адвокат Р. Д. ***, пълномощник на ищеца В.Й. ***, против  Решение № 46 от 25.01. 2019 година, постановено по гр.дело № 946/2018 г. по описа на РС Търговище, с което са отхвърлени предявените искове против Веселин Д.Р. ***, за прогласяване нищожността, в евентуалност – за унищожаемостта на договор за прехвърляне на недвижими имоти срещу гледане и издръжка, сключен между И.Д.Р.,б.ж. на гр.Търговище, поч. на 09.04. 2018 г. и Веселин Д.Р. ***, обективиран в НА № 55, том І, рег.№ 274, дело № 31/2018г. по описа на нотариус Генчев с район на действие РСТ, с който в полза на ответника е прехвърлено право на собственост върху следните имоти: 1. жилище, представляващо апартамент с площ от 56,03кв.м. с адм. адрес гр.Търговище кв.Запад, бл. 33,вх.А,ет.6,ап.17, 2. 3/6 ид.ч. от поземлен имот с ид.№ 73626.303.36-нива с площ от 32 592кв.м. в м.„Мегдан алтъ” в землището на гр.Търговище, трета кат., при граници; 3. 3/6 ид.ч. от поземлен имот с ид.№ 73626.306.52 - нива с площ от 2401 кв.м. в м.”Беглик” в землището на гр.Търговище, трета кат. 4. 3/6 ид.ч. от поземлен имот с ид.№ 73626.322.45-нива с площ от 8803 кв.м. в м. „Джумаекини” в землището на гр.Търговище, трета кат. 5. 3/6 ид.ч. от поземлен имот с ид.№ 73626.323.47-нива с площ от 13 002 кв.м. в м. „Джумаекини” в землището на гр.Търговище, трета кат., срещу задължение на приобретателя да полага за прехвърлителката необходимите грижи и издръжка, минали, настоящи  и бъдещи, лично или чрез трето лице, като осигури спокоен и нормален живот на прехвърлителката, какъвто е водила и до сега, като същата си запазва правото на пожизнено и безвъзмездно ползване на целите описани имоти, като неоснователни и недоказани. С решението е осъдена жалбоподателката да заплати на ответника Р. разноските по делото в размер на 590 лв.

Излагат се съображения за необоснованост и неправилност на решението, липса на мотиви, неправилно приложение на закона и практиката на ВКС. Иска се да бъде отменено и исковете да бъдат уважени или делото да се върне на първата инстанция за ново разглеждане. В съдебно заседание адвокат Д. поддържа жалбата.

В законния срок от въззиваемата страна е постъпил писмен отговор, подаден от пълномощника – адв. Й. К.. В него се посочва, че решението е правилно и законосъобразно, добре мотивирано и следва да бъде потвърдено. В съд.зас. поддържа отговора си и моли да се присъдят разноски и за въззивната инстанция.

Съдът, като провери събраните по делото доказателства, установи следното:  Решението е валидно и процесуално допустимо, по същество е правилно. На основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на РС Търговище по отношение на установените факти и правните изводи.

Изложените в жалбата доводи са неоснователни, като в решението се съдържа отговор на всички оплаквания на жалбоподателката.

В условията на обективно съединяване, ищцата, която е внучка на прехвърлителката, предявила срещу ответника искове за обявяване нищожност на договор за издръжка и гледане на няколко основания, за унищожаемост по чл. 31, ал. 1 от ЗЗД и по чл. 33 от ЗЗД, както и за недействителност, поради липса на представителна власт.

От събраните по делото доказателства се установява, че прехвърлителката И.Д.е починала на 09.04. 2018 г., около 2 месеца след като е сключен оспорваният договор – на 14.02. 2018 г. Той е за минали, настоящи и бъдещи грижи и издръжка.

Установява се от събраните по делото доказателства, че прехвърлителката е имала сериозни заболявания, като през април 2015 г. и на 26.12. 2017 г. е получила инсулти. Живеела е сама в жилището си, като двамата й сина са били вече покойници, а ищцата е била единствената й внучка. Отношенията им не са били идеални, но са имали контакти през годините след смъртта на бащата на ищцата. След втория инсулт прехвърлителката е имала нужда някой да поеме грижите за нея, защото не е била в състояние да се обслужва сама, имала е пареза на крайниците, била е на легло. Първоначално ищцата се съгласява да поеме грижите за баба си, като това става чрез майка й, свид. Янка И.. Последната получава и пълномощно, идентично с това на ответника, да прехвърля имота на свое име, както и пари в брой, за нуждите на прехвърлителката. Нейното състояние постепенно се подобрява, но полаганите грижи не са я удовлетворявали, имало е недоволство и от съседите във входа на жилищния блок, защото жената е била оставяна сама през нощта, викала е за помощ и се наложило още в първите дни да се вика полиция. Прехвърлителката се свързва в края на месец януари с племенницата си  Дорина – също свидетел по делото и настоява грижите да бъдат поети от нея и от брат й – ответника Р.. Той живее и работи в гр. Стара Загора, при което уговорката е била да се наеме човек за гледане, а в последствие ако е необходимо болната да се настани в хоспис или друго здравно заведение. Ответникът се съгласява и на 07.02. 2018 г. е оттеглено пълномощното, което е дадено на свид. И./ тя го е върнала сама, заедно с получените пари в брой/, а на 08.02. 2018 г. е дадено идентично такова на ответника. Предоставена му е възможност да прехвърля имота, включително и да договаря сам със себе си.  На 14.02. 2018 г. е изповядана сделката, с която се прехвърля  жилището  и земеделски земи – ид. части от тях, като прехвърлителката си запазва правото на ползване върху всички имоти. Установява се от разпита на свидетелите, че прехвърлителката, няколко седмици след втория инсулт, вече е била с подобрено състояние и като цяло е била ориентирана за всичко, което се случва около нея. Това се потвърждава от разпита на всички свидетели и особено от разпита на личния й лекар д-р Асенова. Макар да е имала психични проблеми, потенциалната годност на прехвърлителката да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи, не е била нарушена. Това се потвърждава от назначената психиатрична експертиза на д-р Петрова – вещо лице по делото. Няма каквито и да било доказателства, да са давани прогнози относно продължителността на живота на прехърлителката след втория инсулт. Нито един от специалистите, които са били ангажирани с лечението й не са излизали с подобно заключение. Затова ответникът, както и който и да е друг, не са могли да предположат в какъв момент може да настъпи смъртта на болната.

При така установените факти, въззивният съд счита, че  всички предявени по делото искове са неоснователни, като отново препраща към мотивите на ТРС. Безспорно прехвърлителката е имала нужда от грижи и гледане, защото е била болна, на легло и неподвижна. Затова договорът има както основание, така и предмет. Не са накърнени и добрите нрави, защото никой не е знаел колко дълго ще живее И.Д.. Известни са случаи, дори и след тежки инсулти, грижите за такива болни да се полагат в продължение на години. Именно затова и този род договори са алеаторни.

Що се отнася до иска по чл. 31, ал. 1 от ЗЗД, то безспорно се установява, че приживе на прехвърлителката не е било водено дело за поставяне под запрещение. След като това е така, то наследниците нямат право да искат обявяване на договора за унищожаем – чл. 31, ал. 2 от ЗЗД.

По отношение на крайната нужда искът също е неоснователен. Подобни факти и обстоятелства не се установяват по делото.

По отношение на пълномощното, с което е прехвърлен имотът. То е нотариално заверено и положеният отпечатък от палеца, вместо подпис, не се оспорва по отношение на автентичността. Установи се от всички събрани доказателства, че прехвърлителката е била наясно с желанията си и нуждите си и е взела решението за прехвърляне на имота на ответника, след като е останала недоволна от грижите на ищцата. Налице е представителна власт, като има изрично пълномощно и за договаряне сам със себе си. А това желание се установява от всички събрани по делото доказателства.

Оплакванията в жалбата са неоснователни, а някои от тях изобщо са неотносими към предмета на въведения спор. Без значение е фактът дали свидетелката И. се е отказала сама от това да полага вместо дъщеря си грижите за прехвърлителката. Това е било съвместно решение – имало е съгласие и у двете страни вследствие на  недоволството от качеството на грижите у самата прехвърлителка. Този факт по никакъв начин не влияе на изводите по решението по който и да е от исковете. За оплакването относно това от какви точно психични заболявания е страдала прехвърлителката. Както вече се посочи, при положение, че приживе няма предявен иск за поставяне под запрещение, тези обстоятелства е безпредметно да бъдат обсъждани. Но дари и да имаше основание за такова обсъждане, доказателствата по делото говорят, че всичко се е случило според желанията на И.Д.и тя е била в състояние сама да се грижи за своите работи.

Кой и как е полагал грижи за прехвърлителката също не е от съществено значение. Искът не е за разваляне на договора за издръжка и гледане, а от друга страна установен категорично е фактът, че ответникът е наел човек, който е полагал ежедневни грижи за прехвърлителката, а съпругата му и сестра му също са помагали. Той е осигурил грижите финансово.

Абсолютно голословни са твърденията в жалбата, че ответникът е знаел за близката и неизбежна смърт на И.Д.. Съдът е коментирал в мотивите си съдебната практика за тези случаи, но никъде в мотивите не е прието, че някой е знаел кога ще настъпи смъртта й.

В заключение – исковете са изцяло неоснователни, а решението на РС Търговище следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Предвид изхода от делото, на въззиваемата страна се дължат разноските по него. Направени са такива от 500 лв. и те следва да се присъдят. Възражението за прекомерност е неоснователно, предвид  сложността на делото – обективно съединяване на 6 иска и свършената от адвоката на ответника работа.

По изложените съображения, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА против  Решение № 46 от 25.01. 2019 година, постановено по гр.дело № 946/2018 г. по описа на РС Търговище, като правилно и законосъобразно.

ОСЪЖДА В.Р.Й. ***, ЕГН **********, представлявана от адвокат Р.Д. ***, кантора 117 – съдебен адрес, да заплати на Веселин Д.Р., ЕГН **********, с пост. адрес ***, представляван от адвокат Й.К. ***, хотел „Мизия“, ет. 1, офис 118, сумата от 500 лв. направени по делото разноски.

Решението може да се обжалва, в едномесечен срок от съобщаването му на страните, пред ВКС, при наличието на основанията по чл. 280 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ: 1.                                                                                  

                                                                   

      2.