РЕШЕНИЕ
№ 210
гр. гр. Хасково, 17.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Гроздан Б. Грозев
при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева
като разгледа докладваното от Гроздан Б. Грозев Административно
наказателно дело № 20235640200419 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от Д. А. И. от град С., чрез адв.М. П., срещу Наказателно
постановление № 22-1253-002314 от 03.01.2023г. на Началник група при Сектор ПП при ОД
на МВР - Хасково, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП на
жалбоподателя са наложено административни наказания – "Глоба" в размер на 700 лева и
"Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 3 месеца за нарушение по чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП. В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното
с нея наказателно постановление. Жалбоподателят счита, че в производството по
установяване на административно нарушение и съставяне на процесния АУАН, били
допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, както и при издаване
на обжалваното наказателно постановление, което не съдържало реквизитите по чл. 57 от
ЗАНН, което се явявало основание НП да бъде отменено.
Моли съда, обжалваното наказателно постановление да бъде отменено, а в полза
на жалбоподателя присъдени разноски в хипотезата на чл. 38, ал. 2, вр. чл. 38, ал. 1, т. 3 от
Закона за адвокатурата.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят, редовно
1
призован, не се явява, за нея се явявя ядв.М. П.- упълномощен по делото процесуален
представител. Последната заявява, че поддържа подадената жалба и развива конкретни
съображения за нейната основателност,моли за присъждане на направените разноски на
жалбоподателя.
Административнонаказващият орган - Началникът група при Сектор ПП към ОД
на МВР – Хасково, редовно призован, не изпраща представител по делото. В
съпроводителното писмо представя становище по жалбата, като моли изложените в нея
доводи да не бъдат взети предвид от съда и същата да бъде оставена без уважение, а при
условията на евентуалност – в случай, че жалбата бъде уважена, моли да не бъдат
присъждани разноски над установения законов минимум.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт,
от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално
допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след
като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на
обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:
На 24.06.2022 г. в 10:38 часа, в гр. Хасково по бул. "Г.С.Раковски" срещу "СБА" в
посока центъра, било установено и заснето с автоматизирано техническо средство AТСС
TFR1-M № 597 движение на лек автомобил марка, „********* ** *********“ с per. №
********, собственост на С. Д. А. ЕГН **********, със скорост 105 км/ч при ограничение за
населено място 50 км/ч. Превишението от 55 км/, като е отчетен толеранс от минус 3% в
полза на водача и е прието движение скорост 102 км/ч при ограничение за населено място 50
км/ч. и превишението от 52 км/.
От направена Справка в АИС "Регистрация", по регистрационен номер, и
справката за промяна на регистрация, се установява, че автомобилът с посочения по – горе
регистрационен номер е лек по своя вид и същият е регистриран на името на С. Д. А.. В
попълнена и приложена Декларация за предоставяне на информация във връзка с
разпоредбата на чл. 188 от Закона за движението по пътищата с дата 12.09.2022 г., С. Д. А.
ЕГН ********** посочва, че на процесната дата автомобилът му се е управлявал от Д. А. И.
от град С.. В същата такава декларация от 10.10.2022г, жалбоподателката Д. А. И. от град
С., декларира, че на 24.06.2022г. около 10.38 часа тя е , управлявала лек автомобил марка,
„********* ** *********“ с per. № ********, собственост на С. Д. А..
Въз основа на тези констатации, срещу жалбоподателя, на 01.11.2022 г. бил
съставен, от свид. Д. М. В., на длъжност "мл. автоконтрольор" в СПП при ОД на МВР -
Хасково, в присъствието на св.Т. З. Койнов, Акт за установяване на административно
нарушение серия АД, бл. № 025714. Процесният АУАН бил съставен в отсъствието на
лицето, сочено като нарушител в него – Д. А. И.. Не се доказа по делото до същата да е
отправяна покана за съставянето на АУАН. В последствие след съставяне на акта, същият е
бил връчен на жалбоподателя на 20.12.2022г. След предявяването му, актът за установяване
2
на административно нарушение бил подписан от жалбоподателя, без в графата за обяснения
и възражения същият да впише такива. В съставения АУАН било вписано, предвид отчитане
на допустима грешка от 3 % скорост от 102 км. ч., като реално измерената и фиксирана в
снимков материал с номер 30244 скорост на движение на движение на процесното превозно
средство. Препис от акта за установяване на административно нарушение е връчен на
лицето, сочено в него като нарушител на20.12.2022г., лично срещу подпис.
При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият
орган възприел изцяло изложената в АУАН фактическа обстановка, като се съобразил с
допустимата при отчитане на уреда грешка от 3% при скорост 105 км. ч. и също възприел
реално измерена скорост на движение – 102 км/ч.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от
представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе,
както и приложения снимков материал с номер 30244 заснет с техническо средство AТСС
TFR1-M № 597. Така приложеният снимков материал, съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за
движението по пътищата, като изготвено с техническо средство и система, заснемаща и
записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното
превозно средство, съставлява веществено доказателствено средство в
административнонаказателния процес и като такова е приобщено по съответния ред по
делото. Съдът кредитира с доверие и възприема като достоверни показанията на
разпитаните в качество на свидетели лица – свид. Д. М. В. и св.Т. З. Койнов за
обстоятелствата, свързани с действията им по установяване на твърдяното нарушение по чл.
21, ал. 1 ЗДвП и авторството и по съставяне на АУАН, като логически последователни и
безпротиворечиви.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата при
избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да
превишава определените стойности на скоростта в km/h, които за пътно превозно средство
от Категория Б за населеното място е 50 км. ч., извън населено място – 90 км. ч., а по
автомагистрала – 130 км. ч., а според ал. 2 когато стойността на скоростта, която не трябва
да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. По
силата на чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, за превишаване на разрешената максимална скорост в
населено място над 50 км/ч, водачът се наказва с глоба 700 лв. и три месеца лишаване от
право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h превишаване
над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв. Следователно, деянието, за което са наложени на
жалбоподателя административни наказания, е обявено от закона за наказуемо.
При съставяне на акта за установяване на административно нарушение, съдът не
констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които налагат отмяна
на наказателното постановление на това конкретно процесуално основание. При съставяне
на АУАН съдът намира, че са на лице допуснати процесуални нарушения, но не
съществени. В случая жалбоподателят не е бил уведомен и поканен за съставяне на АУАН в
3
негово присъствие. По делото не се доказа да е изпращана покана до жалбоподателя за това
процесуални действие. Такава е изпратена до собственика на автомобила. Тоест АУАН е
съставен в отсъствие на нарушителя, без той да е поканен да участва. Освен това
саставянето е станало в присъствието само на един свидетел. Тоест формално има
нарушение на процесуалните правила на чл.40, ал.2 и ал.3 от ЗАНН. Според съда това
процесуално нарушение не е съществено с оглед предприетите в последствие действия по
предявяване и връчване на АУАН, лично на жалбоподателя. Тоест той е имал възможност да
се запознае с АУАН и да направи своите възражения по акта, след като го е получил лично.
Това не е сторено и едва след връчване на НП е постъпила жалба срещу последното. Тоест
нарушителя не е възразил по никакъв начин срещу констатациите в АУАН и не се е
възползвал от правото си на възражение. По този начин, следва да се възприеме, че не е
накърнено правото му на защита. Затова и съдът намира, че макар и да има допуснати
нарушения на процесуалните правила, те не са от категорията на тези, които водят до
нарушаване на правото на защита на жалбоподателя.
Съставеният акт за установяване на административно нарушение формално
отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН досежно необходимите реквизити.
При осъществяване на дължимата преценка от съда за спазване на сроковете по
чл. 34 от ЗАНН за образуване на административно наказателното производство със
съставяне на акта за установяване на административно нарушение следва да се отбележи, че
същите са спазени, като по отношение на едногодишния давностен срок от извършване на
нарушението липсва съмнение, както впрочем и конкретно възражение. Спорен се явява
донякъде моментът относно спазване на тримесечния давностен срок за съставяне на акта за
установяване на административно нарушение по чл. 34 от ЗАНН от откриване на
нарушителя, като именно това е и дискусионният момент в настоящата хипотеза. Той е
обусловен от начина на установяване на самото нарушение по чл. 21, ал. 1 от Закона за
движението по пътищата, станало с използване на АТСС, в контекста на разпоредбата на
нормата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, предвиждаща, че собственикът или този, на когото е
предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение и
предвиденото в изр. второ, че собственикът се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство
и предвид изисканата и приложена справка за собственост на превозното средство, с което е
извършено процесното нарушение, станало на 04.08.2022г., то срока по чл. 34 от ЗАНН,
първоначално започва да тече от тази дата. В последствие обаче на 12.09.2022г.
собственикът на автомобила е попълнил декларация по чл. 188 от Закона за движението по
пътищата в която е посочил, че на процесната дата автомобилът му се е управлявал от Д. А.
И. от град С.. Тоест срока по чл. 34 от ЗАНН започва да тече от тази дата, на която е
установен нарушителя. Тоест тримесечният срок изтича на 04.11.2022г. или с други думи
АУАН е съставен в сроковете по чл.34 от ЗАНН. На следващо място, обжалваното
наказателно постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок по чл. 34, ал. 3 от
ЗАНН, от компетентен орган, а по съдържанието си то формално отговаря на изискванията
4
на чл. 57 от ЗАНН, установяващ изискуемите реквизити.
Видно от представената по делото Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. АУАН и НП
са издадени и съответно съставени от компетентен орган в кръга на правомощията му.
Затова и съдът прие, че не са на лице съществени процесуални нарушения които
да водят до отмяната на НП.
От материалноправна страна, фактическите констатации, изложени в акта за
установяване на административно нарушение, проверени впоследствие и от съда с
допустими доказателствени средства действително се установяват по недвусмислен и
категоричен начин относно факта, че е извършено деяние на посочените дата и място. По
делото не е спорно, че нарушението е установено с АТСС. За налагане на наказанието, което
се следва за това нарушение, не е използван редът, регламентиран в Закона за движение по
пътищата, който урежда издаването на електронен фиш, тъй като установеното превишаване
на скоростта е над 50 км/ч. и в тези случаи санкционната норма предвижда кумулативно
наказание – глоба и лишаване от право на управление на МПС. Същевременно,
законодателят допуска издаването на електронен фиш при определени предпоставки, една от
които е с него да се налага само глоба. По тази причина в акта за установяване на
административно нарушение е вписан свидетел, който не е свидетел на извършване на
нарушението, тъй като то е установено от АТСС, която с констатиране на нарушението е
генерирала и доказателства за неговото извършване, приобщени на основание чл. 189, ал. 15
от ЗДвП, като веществени доказателства, а именно клип/снимка/ №30244/24.06.2022г. Освен
това като доказателства в случая приложен по административнонаказателната преписка и
приет по делото, като писмено доказателство е и задължителният в случаите на ползване на
мобилна АТСС, протокол по чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР.
Последният е доказателство относно мястото и времето на извършване на нарушението, на
това с какво АТСС е заснето, посоката на движение, ограниченията на скоростта и др.
изисквания по наредбата. Представеният в случая протокол е попълнен изцяло и е налице
яснота относно способа за въвеждане на ограничението на скоростта от 50 км/ч., визирано в
АУАН и НП, като е посочено в цитирания протокол, основанието за ограничението на
скоростта при движение в населено място. Необходимо е да се отбележи също така, че
съгласно чл. 10, ал.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР, съставеният на
основание ал. 1 от същата норма протокол се съпровожда със снимка на разположението на
уреда. Такава снимка в случая е представена, като същата е неразделна част от протокола,
при положение, че в конкретната хипотеза се касае за работа с временно разположено на
участък от пътя автоматизирано техническо средство, респ. система за контрол на скоростта.
Тази снимка има за предназначение да даде визуална представа къде е било поставено
мобилното АТСС, за да се прецени дали това място отговаря на посоченото в протокола,
спрямо посоката на сработване и позиционирането на автоматизираните технически
средства и системи. В случая, от изображението на представената снимка по Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР може да се приеме, че тези изисквания са спазени,
преценено на база информацията, че посоката на сработване и заснемане е на насрещно
движещите се превозни средства, спрямо разположението на АТСС, тоест приближаващите
се ППС. Освен това, така както е позиционирано АТСС, заснемането е осъществявано в
участък от пътя, който кореспондира с отбелязването в снимковия материал към клип
от 24.08.2022г. с техническо средство, респ. в протокола по чл. 10 от Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015 г. на МВР от гледна точка посоката на задействане на техническото средство.
Тук следва да се отбележи още, че видно от датата на клип № 30244 и неговият номер
то същият попада в часовият диапазон отразен и в протокола по чл.10, ал.3 от Наредба
№8121з-532 от 12.05.2015г. на МВР, което още веднъж потвърждава мястото и времето на
извършване на нарушението, а също и въведеното ограничение – общо такова от 50 км/ч.
5
Ето защо и съдът намира, че снимката от която се установява къде е било разположено
мобилното АТС следва да се приеме като годно доказателство относно мястото на заснемане
на нарушението описано в ЕФ.
По делото е представено и прието и удостоверение за одобрен тип средство за
измерване по отношение на AТСС TFR1-M № 597, както и протокол № 4-52-22/02.02.2022г.
от проверка на мобилна системата за видеоконтрол, които доказателства свидетелства, че
средството за измерване е от одобрен тип и е преминало последваща проверка, а от там
самото измерване не е компрометирано.
Към доказателствата водещи на извода за извършено от жалбоподателката нарушение
следва да се има предвид и декларацията по чл. 188 от Закона за движението по пътищата с
дата 10.10.2022 г., попълнена от жалбоподателката Д. А. И. от град С., в която декларира, че
на 24.06.2022г. около 10.38 часа тя е , управлявала лек автомобил марка, „********* **
*********“ с per. № ********, собственост на С. Д. А..
С оглед свидетелските показания, макар и същите да не са на очевидци на
нарушението, както и с оглед обсъдените писмени доказателства, съдът намира, че
безспорно се доказа по делото жалбоподателката да е осъществила състава на нарушението
по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Правилно това деяние е квалифицирано като нарушение по чл. 21, ал. 1 от Закона
за движението по пътищата, наказуемо, съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 6 от
Закона за движението по пътищата с кумулативно предвидените наказания Глоба" в размер
на 700 лева, отмерен законосъобразно с оглед конкретното превишаване и "Лишаване от
право да управлява МПС" за срок от 3 месеца, като не се констатира пропуск и в този аспект
от дейността на наказващия орган при индивидуализация на следващите се санкции.
По изложените съображения, подадената жалба се явява неоснователна и следва да
бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея НП, като правилно и законосъобразно -
потвърдено.
С оглед изхода на спора, право на присъждане на разноски по реда и на основание
чл. 63д от ЗАНН има единствено една от страните, която обаче не е отправила искане за
това, поради което за съда не съществува необходимост да се произнася с изричен
диспозитив по този въпрос, доколкото такъв се дължи единствено при присъждане на
претендирани разноски.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-1253-002314 от 03.01.2023г. на
Началник група при Сектор ПП при ОД на МВР - Хасково
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
6
Секретар: М. С.
7