Р Е
Ш Е Н И Е
гр.София
17.06.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 22 състав в публичното съдебно заседание на деветнадесети
март през две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕНА БОГДАНОВА
при
участието на секретаря И.Коцева, като разгледа гр.д. №1596 по описа на СГС за
2018г., за да се произнесе взе предвид следното :
Производството
е образувано по искова молба на М.М.И. ЕГН ********** чрез нейната майка и
законен представител И.Д. Б.- И. ЕГН ********** с адрес *** действащи чрез адв.Й.Д.
от САК против З. „Л.И.“ АД ЕИК********със седалище и адрес на управление ***, с
която е предявен иск за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от
30 000лв., предявена като частичен иск от 74 647лв., представляваща
обезщетение за пропуснати ползи – неполучена месечна издръжка, вследствие
смъртта на баща й М.М.И., ведно със законната лихва върху присъдената сума от
датата на ПТП – 05.02.2013г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира
разноски.
В исковата си молба ищцата твърди, че на
05.02.2013г. в с.Железница, обл.София е загинал баща й М. И. в момент на извършване
на разтоварна дейност на млечни продукти пред магазин за хранителни стоки в
с.Железница, ул.“********. ПТП било причинено от водача на товарен автомобил
„МАН“ модел „19,332“ с ДК №********– Н.Г.П., който се движил с несъобразена
скорост с пътните и атмосферни условия и не успял да спре навреме, автомобилът
му поднесъл и с остатъчната скорост затиснал М. И. в областта на гръдния кош.
Вината на водача била установена с влязла в сила присъда по нохд №5685/2014г.
по описа на СГС.
Твърди се в исковата молба, че починалият М. И.
бил на 31г., баща на малолетната ищца, която била на 4г. и съпруг на майка й И..
Като семейство живели в обич и разбирателство, полагали грижи за детето си,
връзката между тях била много силна и внезапната трагична загуба на опората в
лицето на М., е причинило огромни мъки и страдания и на съпругата и на
дъщерята. За обезщетяване на
неимуществените вреди са били предявени искове пред СГС и с решение по
гр.д.№1067/2016г., изменено с Решение на САС на ищцата М. и на майка й И. са
присъдени обезщетения в размер съответно на 160 000лв. и 130 000лв.
Освен обаче неимуществени вреди, ищцата търпи и имуществени такива. Загиналият
й баща е работел и се грижел за издръжката на семейството си, поради което на
осн.чл.223 ал.2 КЗ застрахователят дължи издръжка на малолетното дете от
настъпване на ПТП до навършване на пълнолетие на осн.чл.142 ал.2 вр. чл.144 от СК, като пропусната полза. Сочи, че съобразно статистическите данни на НСИ,
необходимата сума за издръжка на едно лице е в размер на 4390лв. за 2013г.,
4443лв. за 2014г., 4605лв. за 2015г., 4699лв. за 2016г. и 5561лв. за 2016г. Към
момента ищцата приема последния изчислен размер за периода 2018-20127г. в
размер на 5561лв. годишно или 50 949лв. за периода.
Твърди се, че към датата на ПТП –
05.02.2013г. по отношение на т.а.“МАН“ 19.332 с ДК №********е била налице валидна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за вреди, причинени на
трети лица в З. „Л.И.“ АД, застрахователна полица №22112001794181 със срок на
действие от 23.07.2012г. до 22.07.2013г.
В законов срок ответникът З. „Л.И.“ АД е
упражнил правото си на писмен отговор. Оспорва иска по основание и по размер.
Развива подробни доводи. Според ответника нямало данни какъв доход получава
майката на детето и дали този доход не компенсира дохода от бащата. Навежда
твърдения, че ищцата е реализирала приход по повод на присъдена парична сума за
обезвреда на неимуществени вреди в размер на 160 000лв.
Съдът е връчил препис от отговора на исковата
молба и в срок ищцата е депозирала допълнителна такава. Оспорват направените
възражения от ответника с подробни доводи.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства, заедно и поотделно, приема за установено следното от
фактическа страна.
От представената присъда №120 от 08.05.2014г. по нохд
№5685/2013г. по описа на СГС се установява, че Н.Г.П.е признат за виновен за
това, че на 05.02.2013г. около 12,20ч. в .Железница на ул.“******** при
управление на т.а. „МАН 19.332“ с ДК №*******, е нарушил правилата за движение
по пътищата, визирани в чл.20 ал.2 от ЗДвП и е реализирал ПТП с пешеходеца М.М.И.
и по непердпазливост е причинил смъртта му. Присъдата е била изменена в частта
относно размера на наложеното наказание с решение №381/06.11.2014г. на САС по
внохд №647/14г.
Присъдата е влязла в сила на 17.04.2015г.
От представеното удостоверение за наследници
изх.№0900-86-1 от 13.08.2015г., изд. от община Столична се установява, че М. И.
е оставил за свои законни наследници И.Д. Б.– И. – съпруга и М.М.И. – дъщеря.
От представеното по делото Решение №8496 от
23.11.2016г. по гр.дело №1067/2016г. по описана СГС се установява, че
ответникът е бил осъден да заплати на осн.чл.226 ал.1 от КЗ/отм./ на И.И. сума
в размер на 130 000лв., а на М.И. сума в размер на 180 000лв. за
обезщетение за неимуществени вреди, търпени от смъртта на М. И., в резултат на
процесното ПТП от 05.02.2013г. С решение №1247 от 01.06.2017г. по
в.гр.д.№704/2017г. по описа на САС размерът на присъденото обезщетение на М.И.
е бил намален на 160 000лв.
Налице е присъда със задължителна сила за
гражданския съд на основание чл.300 от ГПК, установяваща факта на извършеното
деяние, неговата противоправност и виновността на дееца.
Не се оспорва легитимацията на ищцата като наследник - дете на починалия
при ПТП М. И. на 05.02.2013г.
Не се оспорва факта на налична и валидна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите на т.а. „МАН 19.332“ с
ДК №*******, управляван от Н.П., със застрахователна полица Гражданска
отговорност, сключена със З. „Л.И.“ АД полица №22112001794181 със срок на
действие от 23.07.2012г. до 22.07.2013г.
Представена е справка от НАП за приходите на
НОИ по реда на чл.5 ал.8 от КСО за лицето И.Д. Б.– И., от която е виден
декларирания осигурителен доход до м.07.2018г. Установява се, че от м.04.2006г.
до м.07.2018г. И. е получавала осигурителен доход, започвайки от 155.79лв.,
стигайки до 666,79лв. Като за периода от м.08.2014г. до м.12.2014г. не е
получавала никакъв доход. От представената справка от НОИ и приета като доказателства, се
установява, че за периода от м.06.2009г. до датата на смъртта му – 05.02.2013г.
М. Маринова И. е получавал осигурителен доход от 203,60лв. за м.06.2009г. до
490,00лв. към 01.2013г.
От писмо изх.№1023-40-131#1 от 29.06.2018г.
НОИ Дирекция „Информационни системи и моделиране и бизнес процеси“ се
установява, че на М.М.И. е отпусната
Наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на
155,70лв., считано от 05.02.2013г.
От изготвената съдебно-счетоводна експертиза,
изготвена от вещото лице Г.Т.М., се
установява, че размерът на месечната издръжка на едно лице при семейство от две
лица съгласно писмена информация от НСИ за 2013г. е 342,29лв, за 2014г. е
348,96лв., за 2015г. е 352,88лв., за 2016г. е 358,79лв. и за 2017г. е 402,08лв.,
като средната месечна издръжка на едно лице при семейство от две лица за
периода от 2013г. до 2017г.вкл. е 361лв. Размерът на получаваната наследствена
пенсия от страна на ищцата М.И. е по-малка от средната месечна издръжка на едно
лице при семейство от две лица, изчислена за периода от 2013г. до 2017г. с 205,30лв. Според експертизата, размерът на
дължимите суми за периода от 05.02.2013г. до 10.06.2017г. биха били в размер на
35 311,60лв. Вещото лице е посочило, че размера на нетния месечен доход на
М. И., че е бил в размер на 384,11лв., а този доход на съпругата му И.И. е в
размер на 360,59лв. или общият размер на нетния месечен доход на починалото
лице към датата на смъртта на М. И. е 744,70лв., а на член от семейството към
05.02.2013г. е 248,23лв.
Съдът кредитира изцяло изготвената експертиза
като обективна, компетентно изготвена, подкрепена от доказателствения материал
по делото и неоспорена от страните.
Ищцата чрез процесуалният си представител на
осн.чл.214 от ГПК е направила увеличение размера на исковата претенция, който
да се счита за сумата от 35 311,60лв.
Съдът е допуснал исканото увеличение.
Ответникът чрез пълномощника си е направил
възражение на осн.чл.195 от КЗ/отм./, че направеното увеличение на исковата
претенция е погасено по давност с оглед датата на настъпване на ПТП.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема, че е сезиран със иск с
правно основание чл.226 вр.чл.223 ал.2 от КЗ/отм./.
Член 257 КЗ/отм./ установява задължително
застраховане срещу гражданска отговорност на собствениците, ползвателите,
държателите и водачите на моторни превозни средства. По силата на
задължителната застраховка “гражданска отговорност”, застрахователят покрива
отговорността на застрахованите от причинените от тях имуществени и
неимуществени вреди на трети лица, свързани с притежаването и използването на
моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съобразно
българското законодателство или законодателството на страната, в която е
настъпила вредата – чл. 257, ал. 1 КЗ/
отм./.
С договора за застраховка “гражданска
отговорност” застрахователят се задължава да покрие в границите на определената
в договора сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети
лица имуществени и неимуществени вреди – арг. чл. 226 КЗ /отм./.
Член 226 КЗ /отм./ урежда т. н. пряк иск на
третото увредено лице срещу застрахователя по застраховка “гражданска
отговорност”. Прякото право по своето
съдържание е имуществено притезателно право. Основанието за неговото възникване
е както съществуваща застраховка “гражданска отговорност”, така и гражданската
отговорност на застрахования. С изпълнението от страна на застрахователя се
погасява не само прякото право, но и правото, с което увреденият разполага по
силата на деликтното правоотношение със застрахования. С изпълнението се
погасява и задължението на застрахователя спрямо застрахования, основаващо се
на застрахователното правоотношение между тях. Прякото право се намира в
определено съотношение и взаимодействие както с правото на увредения срещу
граждански отговорното лице, така и с правото на застрахования по силата на
застрахователния договор. То възниква едновременно с правото на деликтното
обезщетение и е функционално обусловено от него. Прякото право не може да се
породи, ако третото лице няма притезание, основаващо се на гражданската отговорност
на застрахования. Всички промени в правото на обезщетение като увеличаване,
намаляване на размера му или прекратяването му водят до съответните промени и в
прякото право. Прякото право и правото на деликтно обезщетение съществуват
успоредно и се намират в съотношение на алтернативност, а не на кумулативност
или субсидиарност. Отговорността на
застрахователя в хипотезата на чл. 226, ал. 1 КЗ/отм./ при застраховка
„гражданска отговорност” е функционално обусловена от отговорността на прекия
причинител на застрахователното събитие – р. 45 – 2009 – ІІ ТО.
В разглеждания случай са налице предпоставките на чл. 226, ал. 1 КЗ
/отм./ за ангажиране пряката отговорност на застрахователя за заплащане на обезщетение
за причинените на ищцата имуществени вреди, настъпили в резултат на пътно –
транспортно произшествие на 05.02.2013г., при което загива баща й, за което вината е на
водача на МПС Н.П., чиято гражданска отговорност е застрахована при З. „Л.И.“
АД по силата на договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност”.
Съдът, зачитайки с оглед разпоредбата на
чл.300 ГПК задължителната силата на присъда - решение №381/06.11.2014 г. внохд
№647/2014г. на САС, приема за безспорно, че водачът на МПС т.а.“МАН 19.332“ с ДК №********е виновен за това, че на 05.02.2013г. около
12,20ч. в с.Железница, ул.“******** при управление на посоченото мпс по
непредпазливост е причинил смъртта на М.М.И..
Деянието на водача на МПС осъществява
фактическия състав на непозволеното увреждане по смисъла на чл. 45 ЗЗД.
Деликтната отговорност на застрахованото лице обуславя отговорността на
застрахователя съобразно договора за задължителна застраховка „гражданска
отговорност” за репарация на претърпените от ищеца имуществени и неимуществени
вреди.
Причиняването на смъртта при пътно –
транспортно произшествие, представляващо деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД,
поражда право на обезщетение за
претърпените имуществени и неимуществени вреди.
Съгласно общата разпоредбата на чл.51,ал.1 ЗЗД, приложима и при определяне на обезщетения, претендирани на основание КЗ,
на присъждане подлежат всички вреди, пряка и непосредствена последица от
увреждането. В ППВС № 4/61 г и 4/68г. изрично е постановено, че при причиняване
на смърт, близките на пострадалия имат право на обезщетение за накърнените им
имуществени блага от лишаване от издръжка, когато действително са били
издържани от него или са имали право на
издръжка и правото на обезщетение възниква, когато вредата не може да бъде
компенсирана от пенсията, на която имат право. Последователно застъпваното в
практиката на ВКС /решение по т.д.№ 157/2011г. на 1 т.о. и решение по т.д.№
645/2010г. на 1 т.о./ становище е, че тази имуществена вреда е вид пропусната
полза, която подлежи на обезщетяване в границите на действително понасяните
вреди, съобразно получаваната издръжка, когато загубата не може да бъде покрита
от наследствената пенсия, при съобразяване на правилото на чл.142,ал.2 СК.
Базата за изчисление е доставяната издръжка и за определяне размера на обезщетението
за търпени от дете такъв вид имуществени вреди е необходимо да бъде установен
действителният обем на предоставяното приживе от починалия родител, при
изследване на осигуряваните от него за домакинството средства от личен труд,
спестявания и от всички други доходи.
Обезщетение за имуществени вреди могат в
случай на смърт, да търсят непълнолетните низходящи, които действително са били
издържани от пострадалия и с неговата смърт са загубили възможността да
получават тази издръжка. При определяне на размера съдът съобразява
задължителната практика, обективирана в Решение № 100 от 28.07.2011 г. на ВКС
по т. д. № 645/2010 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Е.М., според която
следва да бъдат съобразени реализираните приживе от покойния приходи в
годишните му данъчни декларации по закона за корпоративното подоходно облагане
и евентуално по този за облагане доходите на физическите лица, но и при
съблюдаване правилото на чл. 142, ал. 2 СК за минималната издръжка на едно
дете, както и да се съпостави приносът на другия родител в осигуряването на
издръжката и след приспадане на получаваната наследствена пенсия по чл. 82 КСО.
Съобразно
разпоредбата на чл.142 ГПК размерът на
издръжката се определя според нуждите на
имащия право на издръжка и възможностите на задълженото лице да дава издръжка
Правото на детето на издръжка е безусловно и
то може всякога да търси обезщетение за неполучената възможност да бъде
издържано от своя баща до пълнолетие, като следва да бъде съобразено правилото
на чл.142,ал.2 СК - минималната издръжка не може да е под размера на ¼ от
минималната работна заплата за страната, а размерът следва да се определи при
съпоставяне на приноса на бащата в осигуряването й и след приспадане на
получаваната от детето пенсия по чл.82 КСО - т.е. да се установи, че
получаваната наследствена пенсия не покрива щетите. В случая такова
компенсиране не е налице - пенсията е 155,70лв. и тази сума не покрива това,
което бащата е давал, тъй като доходът му е бил в размер на 384,11лв., към
датата на смъртта му.
Съобразявайки се с изложеното и с минималния
фиксиран размер на дължимата издръжката от
¼ от минималната работна заплата (77,50лв – 510лв. за различните
подпериоди от процесния период – 2013-2018г.), на осн. чл.142, ал.2 СК, съдът,
с оглед доходите на починалото лице, намира, че М. И. е имал възможност да дава
издръжка на ищцата в размер най- много от 200 лева.
От данните по делото, съдът приема, че
разходите, необходими за издръжката на ищцата за периода от 05.02.2013г. до
10.06.2027г. възлизат на 34 400 лева. От тази сума обаче следва да бъде
приспаднат размера на наследствената пенсия, която е била отпусната в размер на
155,70лв. месечно, за същия период възлизаща на 26 780,40лв. или дължимата
издръжка е в размер на 7 619,60лв. от ответника, като до петендирания
размер от 35 311,60лв. искът ще бъде отхвърлен като неснователен.
Относно възражението на ответника за
погасяване по давност на увеличения размер на исковата претенция, направен в
съдебно заседание на 19.03.2019г., съдът намира, че е основателно.
При този изход следва да се присъди и лихва
за забава. В случая, на основание §22 от КЗ(нов), приложими към казуса са
нормите на КЗ(отм.), където застрахователното обезщетение се дължеше съгласно
общия принцип на непозволеното увреждане - чл.84 ал.3 от ЗЗД от деня на деликта
(при липсата на норма, аналогична на чл.496 от КЗ нов).
По разноските.
При този изход на спора и обстоятелството, че
ищцата е освободена от заплащане на държавна такса и разноски, на основание
чл.78,ал.6 от ГПК таксата върху уважения размер на претенцията следва да се
заплати от осъдения ответник, която такса съгласно чл.1 от Тарифа за държавните
такси, които съдилищата събират по ГПК, е в размер на 304,78лв., платима по
сметка на СГС.
На осн. чл.78 ал.1 вр. чл.38 ал.1 т.2 от ЗА
вр. чл.7 ал.2 т.4 от Наредба№1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения ответника следва да заплати на адв.М. Д. адвокатско
възнаграждение в размер на 910,98лв.
На
осн. чл.78 ал.1 ГПК ищцата следва да заплати на ответника разноски в размер на 196лв.
съобразно отхвърлената част от иска и 300лв. юк възнаграждение.
На
основания изложеното Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД ЕИК********със седалище и
адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на М.М.И. ЕГН ********** чрез нейната майка
и законен представител И.Д. Б.- И. ЕГН ********** с адрес *** СУМАТА от 7
619,60лв. /седем хиляди шестстотин и деветнадесет лева и 60ст./, представляваща
обезщетение за имуществени вреди – загубена месечна издръжка вследствие смъртта
на баща й М.М.И., ведно със законната лихва върху присъдената сума от датата на
ПТП – 05.02.2013г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над 7 619,60лв. до претендираните 35 311,60лв.
ОСЪЖДА на осн. чл.78 ал.6 от ГПК З. „Л.И.“ АД
ЕИК********със седалище и адрес на управление ***, да заплати държавна такса по
сметка на Софийски градски съд в размер на 304,78лв./триста и четири лева и
78ст./.
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД ЕИК********със седалище и
адрес на управление ***, да заплати на осн. чл.78 ал.1 вр. чл.38 ал.1 т.2 от ЗА
вр. чл.7 ал.2 т.5 от Наредба№1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения на адв.М. Д. адвокатско възнаграждение в размер
на 910,98лв./деветстотин и десет лева и 98ст./.
ОСЪЖДА
М.М.И.
ЕГН ********** чрез нейната майка и законен представител И.Д. Б.- И. ЕГН **********
с адрес *** на осн. чл.78 ал.1 ГПК да заплати на З. „Л.И.“ АД ЕИК********със
седалище и адрес на управление ***, разноски в размер на 196лв. съобразно
отхвърлената част от иска и 300лв. юк възнаграждение.
Решението
може да бъде обжалвано пред Апелативен съд София в двуседмичен срок от връчване
на страните.
СЪДИЯ: