Р Е Ш Е Н И Е
№ 91
Гр.Оряхово,15.07.2016 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Оряховският
районен съд, в публично съдебно
заседание на двадесет и седми юни
две хиляди и шестнадесета година в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:И.КЪНЕВА-САНКОВА
при
секретаря А.Б., като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 611
по описа за
С Решение №
75/08.05.2015 г. по настоящото дело, Оряховският районен съд е допуснал съдебна
делба между М.И.Л., с ЕГН **********
***, със съдебен адрес ***, чрез пълномощника си адв. З.Г. и Л.М.М., с ЕГН **********
***, на недвижим имот, останал в наследство от
Методи Л. Маринов, а именно - поземлен
имот находящ се в с. Долни Вадин, с адрес ул.”Оборище” № 3, с ЕКНМ 22321
населено място VІІ-ма категория І-ва зона, описан в н.а. І 43, т.ІV, дело №
577/26.07.1977 г. на РС Оряхово и н.а. № 131, т.І, дело № 81/1997 г. на РС
Оряхово, пл.№ 501.124, парцел ХVІІ-124, с площ от 866.8 кв.м., а по документ за
собственост 800 кв.м. и парцел ХVІІІ-124,125,126 с площ 1063.7 кв.м., а по
документ за собственост от 900 кв.м. в кв.37, по действащия ЗРП на с.Долни
Вадин, одобрен със Заповед № 232/14.02.1974 г. на ОНС Враца, ведно с построена
Жилищна сграда с пл.№ 501.125 със ЗП от 56 кв.м., строена
Решението е влязло в законна сила.
В първото по
делото открито заседание след влизане в сила на решението по допускане на
делбата в срока
по чл.346 ГПК ищецът М.Л. е предявил иск
по чл.31 ал.2 от ГПК против ответницата за сумата от 2000 лв., представляща обезщетение за ползата от
която е бил лишен при едноличното ползване от ответника на собствената на ищеца
1/6 ид.ч. от процесния имот, за периода
от 01.01.2012 г. до 31.06.2015 г.в размер на пазарната стойност на наема за
имота, ведно със законната лихва от възникване на задължението.
По отношение на претенцията на
ищеца с правно основание чл.31 ал.2 от ЗС са събрани гласни доказателства.
Допусната и изслушана е съдебно-техническа
и оценителна експертиза относно пазарната стойност на имота, поделяемостта му,
стойността на претендирания наем.
Изискано е и
становище от Главния архитект на Община-Оряхово на осн. чл. 201 ал.1 ЗУТ относно
поделяемостта на имота.
Съдът, като анализира и прецени
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
До делба е
допуснат един поземлен имот с пл.№
501.124, урегулиран в два парцела - парцели ХVII и ХVIII и
както съобразно становището на главния архитект, така и съобразно заключението
на вещото лице, имотът се явява поделяем, тъй като е разделен към момента на
два самостоятелни урегулирани поземлени имота – ХVII.124 с
площ от 866.8 кв.м. кв.м., а по документ за собственост от 800 кв.м. и ХVIII-124,
125,126 с площ от 1 063.7 кв.м., а по документ за собственост от 900 кв.м.
Видно от
удостоверението за факти и обстоятелства по УТ и представената скица на Община
Оряхово, в парцел ХVIII-124 се намира Жилищна сграда с пл.№ 501.125 със ЗП от 56
кв.м., сторена
Според заключението
на вещото лице по изслушаната съдебно техническа експертиза, общата пазарна
стойност на допуснатия до делба имот земя и сгради е 9 570 лв., като
стойността на 1/6 ид.ч. е в размер на сумата от 1 595 лв., а на 5/6 ид.ч.
е в размер на 7 975 лв.
Вещото
лице е изготвило три варианта за делба на допуснатия до делба УПИ.
В първи вариант от заключението, вещото
лице е разпределило имота както следва:
Дял I /дял
първи/ за Л.М. включва:
-Сграда № 501.125.1 с площ от
56 кв.м. /която е с различно местоположение от посоченото на скицата/, с
пазарна стойност 4 800 лв.
- част от поземлен имот №
501.124, представляващ УПИ ХVIII-124,125,126, кв.37 с площ от
1 063 кв.м., на стойност 2 628 лв.
Общата
пазарна стойност на Дял I е 7 428 лв
Дял II /дял
втори/ за М.И.Л. включва:
Част от поземлен имот №
501.124, представляващ УПИ ХVII-124, кв.37, с площ от 866.8 кв.м., с
пазарна стойност 2 142 лв.
Пазарната стойност на Дял II е
2 142 лв.
За уравнение на дяловете, Дял II,
следва да заплати на Дял
I сумата от 547 лв.
Във втори вариант от заключението, вещото лице е разпределило имота
както следва:
Дял I /първи/ за Л.М.М. включва:
-Сграда № 501.125.1 с площ от
56 кв.м. /която е с различно местоположение от посоченото на скицата/, с
пазарна стойност 4 800 лв.
-част от поземлен имот №
501.124 /новообразувано УПИ по проект кв.37/, с площ от 1 285 кв.м., с
пазарна стойност 3 175 лв.
Общата пазарна стойност на Дял I е
7 975 лв.
Дял II /дял втори/ за М.И.Л. включва:
Част от поземлен имот № 501.124
/новообразувано УПИ по проект кв.37/, с площ от 645.5 кв.м., с пазарна стойност
1 595 лв.
Пазарната стойност на Дял II е на
стойност 1 595 лв.
При втория вариант от
заключението, вещото лице е заключило, че не се налага уравнение на дяловете,
но следва да се изготви архитектурен проект, за делба на имот УПИ Х VII-124 в
кв.37 с площ до момента 866.8 кв.м., от който да се отделят 645.5 кв.м. в нов
УПИ, а останалите 221.3 кв.м., да се прибавят към УПИ Х VIII-124,125,126
кв.37, който по проект ще придобие нов номер парцел.
По трети вариант от заключението, вещото лице е разпределило имота
както следва:
Дял I /дял
първи/ за Л.М.М.:
-сграда № 501.125.1 с площ от
56 кв.м. /която е с различно местоположение от посоченото на скицата/, с
пазарна стойност 4 800 лв.
-поземлен имот № 501.124, от
който са образувани УПИ ХVIII-124,125,126 в кв.37 и УПИ Х VII-124 в
кв.37, с обща площ от 1 930.5 кв.м., с пазарна стойност 4 770 лв.
Общата пазарна стойност на Дял I е в
размер на 9 570 лв.
Дял II /дял
втори/ за М.И.Л.-същия не получава реално земя или сграда, а дела се уравнява
изцяло в пари, като Дял I му изплати сумата от 1 595 лв.
Страните не са постигнали съгласие по кой от вариантите предложен от вещото
лице следва да се извърши делбата. При това положение съдът намира, че
най-справедлив е първи вариант от заключението на вещото лице, тъй като не се
налага изготвяне на архитектурен проект и паричното уравнение е със сравнителна
малка стойност. Като при този вариант ще бъде постигната изцяло целта на закона
и всеки от съделителите ще получи реален дял от делбения имот отговарящ на
правата му. В първия вариант за подялба на
допуснатия до делба недвижим имот вещото
лице е съставило дялове, отговарящи на съответните квоти по допускане на
делбата. В него се предвижда всеки от съсобствениците
да получи реален дял от имота.
Ето защо, съдът намира, че Делбата
следва да се извърши по способа, предвиден в чл. 353 ГПК, като се разпределят
новообразуваните имоти между съделителите, без да се тегли жребий тъй като същите са с различни
квоти - ищецът притежава 1/6 ид. част от делбения имот , а ответницата 5/6 ид.ч. и тегленето на
жребий е невъзможно.
В този смисъл на
съделителя М.И.Л., следва да
се постави Дял I /дял първи/ от първи вариант от заключението на вещото
лице, а на съделителя Л.М.М. Дял II /втори/ от първи вариант от заключението
на вещото лице
С оглед изложеното съдът
намира, че на ищецът следва да бъде поставен в дял УПИ ХVII-124,
кв.37, с площ от 866.8 кв.м. на стойност 2 142 лв., а на ответницата Л.М.М. следва да бъде поставен
в дял – УПИ ХVIII-124,125,126,
кв.37 с площ от 1 063 кв.м., ведно с находящата се в него жилищна сграда с пл.№ 501.125 със ЗП
от 56 кв.м. на стойност 7 428 лв., като за уравнение на дяловете ищецът следва
да заплати на ответницата сумата от 547 лева.
По
искането на ищеца с правно основание чл. 31,
ал. 2 вр. чл. 30, ал. 3 от ЗС, съдът
намира следното:
Ищецът М.Л. е предявил иск по
чл.31 ал.2 от ГПК против ответницата за сумата от 2000 лв., представляща обезщетение за ползата от
която е бил лишен при едноличното ползване от ответницата на собствената на
ищеца 1/6 ид.ч. от процесния имот находящ се в с.Долни Вадин, за периода от 01.01.2012 г. до 31.06.2015 г.в
размер на пазарната стойност на наема за имота, ведно със законната лихва от
възникване на задължението.
За определяне на средната пазарна
цена на наема за порцесния период за имота, е изслушана съдебно оценителна
експертиза. В заключението си вещото лице е определило стойността на средния
пазарен наем за целия имот в размер на 19.40 лв. месечно, или пазарната
стойност на наема за 1/6 ид.ч. за периода от 01.01.2012г. до 30.06.2015г. възлиза
на сумата от общо 136.00 лв.
Съгласно разпоредбата на чл.
31, ал. 2 от ЗС, когато един от съсобствениците ползва лично общата вещ, той
дължи обезщетение на останалите за ползата, от която са били лишени от датата
на писменото поискване. Според разпоредбите на чл. 30 и чл. 31 от ЗС, правата
на всеки от съсобствениците се изразяват и в това да ползва съсобствения имот
за задоволяване на специфичните, съответстващи на предназначението на имота
свои нужди по начин и дотолкова, доколкото не пречи на другите съсобственици да
използват имота според правата им. За да възникне задължението на
съсобственика, който ползва веща, за плащане на обезщетение, е необходимо
съсобственикът, който не ползва вещта, да му отправи писмено искане. По своя
характер то е едностранно волеизявление, отправено до съсобственика, което
последният трябва да получи, от което да се вижда, че за в бъдеще лишеният от
ползване желае да му се плаща обезщетение. В случая, ищецът не е отправил писмена
покана за това до ответницата.
От друга страна от показанията
на свидетелите разпитани по делото се установи, че ответницата не е ползвала
съсобствения имот, след откриване на наследството и не е живяла в него. Свидетелят
Стоян Стоянов познава ответницата от
В показанията си св. Стоянов
сочи също, че не е виждал никога ищеца в с.Долни Вадин.
Свидетеля Методий Паунов
заявява, че живее в с. Долни Вадин и е съсед на процесния имот. Познава
ответницата отдавна. През
И двамата свидетели заявяват,
че не познават ищеца и никога не са го виждали в с.Долни Вадин и в процесния имот.
Свидетеля Нарцис Петров доведен
от ищцовата страна заявява пред съда, че ищецът живее постоянно в Германия и никога не е ходил в процесния имот и никога не
е имал намерение да го ползва. Свидетеля заявява, че незнае ищецът да е искал
ключ от ответницата за имота в с. Долни Вадин и тя да му е отказвала.
Предвид горното, съдът
намира, че М.И.Л. няма правото да иска и ответницата не му дължи обезщетение
за това, че лично е ползвала съсобственият недвижим имот.
Освен това, по делото не бяха събрани доказателства, че Л.М.М. е възпрепятствала или ограничавала ищеца да ползва по
предназначение като жилище общата вещ, съобразно правата му.
Предвид
изложеното, съдът намира, че претенцията на ищеца с правно
основание чл. 31, ал. 2 вр. чл. 30, ал. 3 от ЗС следва да бъде отхвърлена като
неоснователна и недоказана.
С оглед изхода
на делото страните следва да заплатят държавна такса по сметка на РС Оряхово върху
стойността на дяловете които притежават от съсобствения имот, който е 4% върху пазарната
стойност на имота, а именно – съделителя М.И.Л. следва да заплати д.т. в размер
на 63.80 лева, а съделителката Л.М.
Илиева – в размер на 319.00 лева.
Съдът констатира, че ищецът М.Л.
е внесъл държавна такса за образуване на делото в размер на 250.00 лв. След
приспадане на дължимата д.т. върху стойността на дела му в размер на 63.80 лв.,
на същия следва да се върне сумата от 186.20 лв.
Мотивиран от
горното и на основание чл.353 и чл.346 ГПК, Съдът
Р Е
Ш И:
ПОСТАВЯ В ДЯЛ на съделителя М.И.Л., с
ЕГН ********** ***
Част от поземлен имот №
501.124, представляващ УПИ ХVII-124, кв.37, с площ от 866.8 кв.м., находящ се в с. Долни Вадин, с адрес
ул.”Оборище” № 3, с ЕКНМ 22321 населено място VІІ-ма категория І-ва зона,
описан в н.а. І 43, т.ІV, дело № 577/26.07.1977 г. на РС Оряхово и н.а. № 131,
т.І, дело № 81/1997 г. на РС Оряхово, с пазарна стойност 2 142 лв.
Пазарната стойност на Дял II е
2 142 лв.
ПОСТАВЯ В ДЯЛ на съделителката Л.М.М.,
с ЕГН ********** ***.125.1 с площ от 56 кв.м. /която е с различно
местоположение от посоченото на скицата/, с пазарна стойност 4 800 лв. в поземлен имот находящ се в с. Долни Вадин,
с адрес ул.”Оборище” № 3, с ЕКНМ 22321 населено място VІІ-ма категория І-ва
зона, описан в н.а. І 43, т.ІV, дело № 577/26.07.1977 г. на РС Оряхово и н.а. №
131, т.І, дело № 81/1997 г. на РС Оряхово
- част от поземлен имот №
501.124, представляващ УПИ ХVIII-124,125,126, кв.37 с площ от
1 063 кв.м., на стойност 2 628 лв.
Общата пазарна стойност на Дял I е 7 428 лв.
За уравнение на дяловете:
ОСЪЖДА М.И.Л., с ЕГН **********
***, ДА ЗАПЛАТИ на Л.М.М., с ЕГН ********** ***, сумата от 547.00 лв. /петстотин четиридесет и седем лева и нула ст./
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 346 ГПК от М.И.Л., с ЕГН ********** против Л.М.М., с ЕГН ********** искания по
сметки за заплащане на обезщетение за лишаването му от право да ползва притежаваните
от него 1/6
ид.ч. от процесния имот за периода 01.01.2012 год. до 31.06.2015 год. в размер
на 2 000 лв. като неоснователен
и недоказан.
ОСЪЖДА Л.М.М., с ЕГН ********** ***, ДА
ЗАПЛАТИ по
сметка на РС Оряхово държавна такса върху
стойността на дела си в размер на 319.00
лв. /триста и деветнадесет лева и
нула ст./.
На ищеца М.И.Л., с ЕГН **********,
ДА СЕ ВЪРНЕ надвнесената сума в
размер на 186.20 лв. /сто осемдесет
и шест лева и двадесет ст./, внесена с вносна бележка от 29.12.2014 г. след
подаване на изрична молба.
Решението
подлежи на обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: