Р Е Ш Е Н И Е
Номер …. / 21.03.2018г. Година 2018 Град Стара Загора
В ИМЕТО
НА НАРОДА
С.Т ОКРЪЖЕН СЪД
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 21.02. Година 2018
в публичното заседание, в следния състав:
Председател:РУМЯНА БОНЧЕВА
Членове:
1. ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
2.
ХРИСТО СИМИТЧИЕВ
Секретар Диана
Иванова
Прокурор ……………………..
като разгледа докладваното от съдията - докладчик
КАРАДЖОВА
въззивно търговско дело № 1005 по описа за 2018година.
Обжалвано
е решение №1012/05.10.2017 г. по гр.д.№616/2017 г. по описа на С. районен съд.
Въззивникът
“Й.-К.” ЕООД ЕИК *** гр.Р.във въззивната жалба излага доводи за
незаконосъобразност на решението .Моли решението да бъде отменено и да се
постанови друго по същество на спора,с което да се да се отмени изцяло
първоинстанционното решение и се уважи първия предявен иск за прогласяване на
нищожността на договора за отдаване под аренда на земеделската земя от
03.12.2012 г.,поради невъзможен предмет или да се уважи алтернативно предявения
иск,за разваляне поради неизпълнение от страна на ответницата на същия
договор.Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемата
Р.Д.С. в депозирания писмен отговор и в хода по
същество на делото развива подробни доводи относно правилността на
постановеното първоинстанционно съдебно решение.Моли решението да бъде потвърдено и да се присъдят сторените
по делото разноски.
Съдът като
прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност
намира за установено следното:
Предмет на
въззивно обжалване са предявените в
условията на евентуалност обективно съединени искове с правно основание чл,26,
ал.2, предл.1 ЗЗД и чл.87 ЗЗД.
По делото
се установява следната фактическа обстановка:Ищецът „Й.-К." ЕООД, гр.Р.е
сключил договор за аренда от 13.12.2012 г., с ответницата Р.Д.С., съобразно който тя му
предоставя за временно и възмездно ползване общо 47,037 дка земеделска земя,
представляваща две ниви, едната от които била процесната - имот №032003, V
кат., намиращ се в местност Попов баир, с площ 24,525 дка. Срокът на договора е
10 стопански години, считано от 01.10.2012 г., договорено е годишно арендно
плащане в размер на пазарната стойност на 80 кг. зърно и 1/2 литра олио на
декар. Имотът намира в землището на село
Р., общ.Р..Не се спори между страните по делото , че опис по реда на чл.6, ал.4
от ЗАЗ не бил правен.
Налице е вече гражданско съдопроизводство по спор за дължимо арендно възнаграждение за
стопанската 2012 г. - частично и за стопанските 2013-2014г. и 2014 - 2015 г.,
по който има постановен съдебен акт -
решение №29/27.04.2015 г. по гр.д. №873/2015 г. на PC - Р., което решение е влязло в сила.
С нотариална покана peг. №978/04.04.2016г. на нотариус Г.Д.
peг. №085 на
НК с р-н на действие PC - Р., и с peг. №2439 от същата дата на нотариус Р.Б.,
рег,№435 на НК с р-н на действие СтРС, връчена на 06.04.2016г.на ответницата , ищецът е отправил волеизявление за
прекратяване на договора за аренда по взаимно съгласие като се подпише
двустранен анекс в срок до 01.08.2016 г. или ,ако не се подпише такъв да се
приеме нотариалната покана като изявление по реда на чл.9 от договора за
едностранно прекратяване на договора,считано от началото на стопанската 2016
г.-2017 г.,а именно 01.10.2016 г.
Видно от
заключението на назначената по делото съдебна почвоведска експертиза ,назначена
в първоинстанционното производство процесният имот не е подлежал на обработка и
не се обработва като земеделска земя, предвид почвените му характеристики.
Според вещото лице земята не е обработвана от повече от 25 години, като за
усвояването й са необходими специални почвозащитни мерки - отводняване, заравняване,
а в наклонената част - терасиране. Според заключението на комплексната съдебно-
техническа експертиза към настоящия момент се обработва част от процесния терен
в размер на 1,949 дка.
По делото е представено удостоверение № 263/05.04.2017 г.
на ОСЗ - Р.,от което удостоверение се установява,че процесният имот има статут
на земеделска земя - нива. С оглед на това същият е годен обект на договор за
аренда съобразно разпоредбата на чл.1, ал.З ЗАЗ.
Районният съд е обосновал
извода,че въпросът дали посоченият обект се намира в състояние, което отговаря
на ползването му по договора, е относим към изпълнение задължението на
арендодатедя по чл.6, ал.2 ЗАЗ, а не към валидността на договора. За
неизпълнението на това договорно задължение са предвидени последиците по ал.З
на чл.6 ЗАЗ.
Настоящата съдебна инстанция
споделя тези правни изводи.Предвид събраните по делото доказателства следва да
се направи извода,че земеделската земя,предмет на договора за аренда,е имала
това качество,както към момента на сключване на договора,така и във всеки
следващ момент от съществуването на договора.От показанията на разпитаната в
първоинстанционното производство свидетелка Ж.А.В. се установява,че между
ответницата и „Й.К.“ ЕООД договорни отношения съществуват още от 2007 г.,като
предмет на договора винаги е била процесната земеделска земя,като за нея е
плащана арендна вноска изцяло за периода 2007 г.- 2012 г.,а по договора от
2012г.-за стопанската 2012/2013 г. и за стопанската 2015 /2016 г.
Не е налице визираната в закона
предпоставка-невъзможен предмет за обявяване на договора за нищожен на това
основание.
С оглед отхвърлянето на главния
иск за нищожност поради невъзможен предмет следва да бъде разгледан евентуално
съединеният иск по чл.87 ЗЗД за разваляне поради неизпълнение на договор за
отдаване под аренда на земеделска земя от 13.12.2012 г.
Развалянето на договора е правна
възможност за изправната страна да се
освободи от обвързаността си като предизвика прекратяване на договорното
отношение с неизправната страна.Правото на разваляне като вторично потестативно
по своя характер субективно право възниква в полза на кредитора при изпълнение
на предвидените в закона условия.
Районният съд е приел,че развалянето
на договора за аренда от 13.12.2012 г. на практика е реализирано с получаване
от ответницата на препис от исковата молба, в която се съдържа волеизявление на
ищеца в този смисъл.Настоящата инстанция споделя този извод ,тъй като следва да
се приложи специалната разпоредба от Закона за арендата в земеделието-чл.28
ал.2 ,съгласно която разпоредба развалянето на договор за аренда,сключен за
срок,по-дълъг от 10 години или пожизнено става по съдебен ред.Недопустимо в
конкретния случай е претендирането по съдебен ред на разваляне на процесния
договор за аренда.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №1012/05.10.2017 г. по
гр.д.№616/2017 г. по описа на С. районен съд.
ОСЪЖДА „Й.-К." ЕООД, гр.Р., ***,
ЕИК ***, представлявано от К.И.Р., да заплати на Р.Д.С. *** сумата 600 лв./шестстотин
лева/-разноски пред настоящата инстанция.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: