М О Т И В И
към Присъда по НОХД № 3977 по описа за
2018 година на
ПРС, Втори нак.състав
Районна прокуратура гр.Ч. след проведено досъдебно
производство № 3/2016г. по описа на ОСлО в ОП С. З. е
повдигнала обвинение срещу С.И. ***, ЕГН
********** и с обвинителен акт е предаден на съд за това, че на 31.08.2015г. в гр.Ч., обл.С. З. се е заканил с убийство спрямо М.П. *** и това
заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл.144, ал.3, пр.1 вр. ал.1 от НК.
за това, че на 31.08.2015г. в гр.Ч.,
обл.С. З. в съучастие с М.Т.И., като съизвършител се е заканил с убийство спрямо М.П. *** и това
заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл.144, ал.3, пр.1 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК.
за това, че
на 01.09.2015 г. в гр.Ч., обл.С. З. в съучастие с М.Т.И.,
като съизвършител се е заканил с убийство спрямо М.П.
*** и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването
му - престъпление по чл.144, ал.3, пр.1 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК.
Районна прокуратура гр.Ч. след
проведено досъдебно производство № 3/2016г. по описа на ОСлО
в ОП С. З. е повдигнала обвинение и на М.Т.И. ***, ЕГН ********** и със същия
обвинителен акт е предадена на съд за това, че на 31.08.2015 г. в гр.Ч., обл.С. З. в съучастие със С.И.И.,
като съизвършител се е заканила с убийство спрямо М.П.П. и това заканване би могло да възбуди основателен страх
за осъществяването - престъпление по чл.144, ал.3, пр.1 вр.
ал.1 вр. чл.20, ал.2, вр
ал.1 от НК.
за това, че на 01.09.2015 г. в гр.Ч., обл.С.
З. в съучастие със С.И.И., като съизвършител
се е заканила с убийство спрямо М.П.П. и това
заканване би могло да възбуди основателен
страх за осъществяването му – престъпление по чл.144, ал.3, пр.1 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК.
Поради отвод на съдиите при Районен
съд гр.Ч. по образуваното НОХД № 193/2018г. по описа на Районен съд гр.Ч. е
било прекрането производство с определение на
председателя на РС Ч. от 31.05.2018г. Делото е било изпратено на ВКС.
С Определение № 80 от 19 юни 2018
година на ВКС, второ наказателно отделение по наказателно дело частно
производство № 577/2018г. е определено прекратеното НОХД № 193/2018г. по описа
на РС Ч. да се разгледа от Районен съд гр.Пловдив.
По
новообразуваното наказателно дело М.П. ***, ЕГН ********** е конституирана с правата на частен обвинител
и граждански ищец. Приет е за съвместно
разглеждане в наказателното
производство предявения от нея срещу
подсъдимия С.И.И. граждански иск за сумата
от 900 лева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от деня на
увреждането до окончателното изплащане. Приет е за съвместно
разглеждане в наказателното
производство предявения от нея срещу
подсъдимата М.Т.И. граждански иск за сумата
от 900 лева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от деня на
увреждането до окончателното изплащане.
Представителят на
Районна прокуратура гр.Пловдив в съдебно заседание поддържа обвинението срещу подсъдимите С.И. и М.И. така,
както е внесено в съда с обвинителния акт и моли да
бъдат признати за виновни да им бъде наложено наказание пробация с първите две пробационни
мерки в размер на една година и половина. От представителят на Районна прокуратура гр.Пловдив се поиска да се
възложат в тежест на подсъдимите С.И. и М.И. разноските по делото, както и да
бъде уважен предявения граждански иск изцяло.
Гражданският ищец и частен
обвинител М.П., лично и чрез своя повереник адв.Д.Д. поддържа обвинението срещу
подсъдимите и изразява становище за доказаност от
обективна и субективна страна и за налагане на справедливо наказание на
подсъдимите. По отношение на приетия за разглеждане граждански искове се изразява становище за тяхната доказаност като основание и размер и за тяхното уважаване изцяло. Направи се
искане за присъждане подсъдимите да заплатят направените по делото разноски от
страна на гражданският ищец
и частен
обвинител М.П..
Подсъдимите С.И. и М.И.
се явяват и лично участват в наказателното производство. Не се признават за виновни и
ползват правото си да не дават обяснения. При последната си дума поискаха да
бъдат оправдани.
Защитниците на подсъдимите адв.П.П. и адв.Е.Е. представиха доводи по същество на искането си за постановяване на оправдателна присъда по отношение на двамата
подсъдими.
По делото са събрани
писмени и гласни доказателства, приети са комплексни
съдебно психолого-психиатрична експертизи.
От събраните по делото
писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, съдът прие за
установено следното от фактическа и правна страна:
Подсъдимият С.И.И. е роден на *** ***, б., български
гражданин, с основно образование, безработен, женен, осъждан, ЕГН **********.
От приетата по делото справка съдимост /лист
13 от делото/ относно подсъдимия С.И. се
установи, че към инкриминираната дата на обвинението 31.08.2015г. и
01.09.2015г. същия не е бил осъждан, както и че не е бил освобождаван от
наказателна отговорност и да му е налагано административно наказание глоба по
реда на чл.78а от НК.
Установи се, че с протоколно определение по
НОХД № 77/2018г. по описа на РС Ч., в сила от 01.03.2018г. С.И. е бил признат
за виновен за извършено на 06.02.2018г. в гр.Ч., обл.С.
З. престъпление по чл.345, ал.1,пр.1 от НК и по чл.345, ал.2, вр. ал.1 от НК и при условията на чл.23 от НК му е
определено едно общо най тежко наказание глоба в размер на 600 лева.
Посоченото осъждане не е определящо за
правната квалификация на деянията предмет на разглеждане по настоящето дело.
Съгласно приетото по делото заключение на
вещите лица д-р И.Г.Н. и В.Н.Б. по назначената
комплексна съдебно психолого-психиатрична
експертиза № 48/2016г. / лист 14 – 23,
том 2 от ДП/ подсъдимият И. не страда от психично заболяване, може правилно да
възприема фактите и обстоятелствата имащи значение за производството и да дава постоверни показания за тях, може да участва в досъдебната
и съдебната фаза на процеса, разбира свойството и значението на извършеното и
може да ръководи постъпките си към момента на инкриминираните деяния,
психически годен да участва в досъдебната и съдебната фаза на процеса, не
страда от състояние с отклонение от нормалните.
Подсъдимата М.Т.И. е родена *** ***, адресно регистрирана в гр.Ч., българска гражданка ***, завършен 7 клас, безработна,
омъжена, неосъждана, ЕГН **********
От приетата по делото справка съдимост / лист
15 от делото / относно подсъдимата М.И. се установи, че същата не е осъждана и
че не е била освобождавана от наказателна отговорност и да и е налагано административно наказание глоба по
реда на чл.78а от НК.
Съгласно
приетото по делото заключение на вещите лица д-р И.Г.Н. и В.Н.Б. по назначената комплексна съдебно психолого-психиатрична експертиза № 47/2016г. / лист 4 – 13, том 2 от ДП/ подсъдимимата М.И. не страда от психично заболяване, може
правилно да възприема фактите и обстоятелствата имащи значение за
производството и да дава постоверни показания за тях,
може да участва в досъдебната и съдебната фаза на процеса, разбира свойството и
значението на извършеното и може да ръководи постъпките си към момента на
инкриминираните деяния, психически е годна да участва в досъдебната и съдебната
фаза на процеса, не страда от състояние с отклонение от нормалните.
Подсъдимите С.И. и М.И. са съпрузи.
Същите през 2010 година се нанесли да живеят на етаж от къща, находящ се в гр.Ч., *** – втория етаж, като наематели. В последствие със собственика
на жилището било постигнато съгласие да закупят етажа на вноски и след заплащане изцяло на
договорената цена да оформят документално покупко-продажбата на имота.
Над тях – на третия етаж живеела
свидетелката М.П.П. заедно със своята майка
свидетелката П.П..
Първоначално отношенията между
подсъдимите И. и свидетелката М.П. били добри. В последствие отношенията между
подсъдимите И. и свидетелката П. се влошили. Свидетелката П. не одобрявала
начина на живот на подсъдимите и ги
наричала „***“. Имала негативно нагласа към
етническата принадлежност на подсъдимата М.И. която е ***.
Преди инкриминираните дати между подсъдимите и
свидетелката П. възниквали многобройни конфликти, по които отношение е вземала полицията.
Образуваните в Районна прокуратура гр.Ч. преписки, след извършени проверки, поради не наличието
на достатъчно данни за извършено престъпление
били прекратявани. С постановление
на прокурор от РП Ч. от 02.06.2014г. е отказано образуването на досъдебно
производство и за прекратяване на образувана преписка № 395/2014г. по описа на
РП Ч. / лист 44, том 1 от ДП/.
Преписката е била образувано по жалба от
свидетелката М.П.П. срещу М.Т.И. за извършени престъпления по чл.216 и по чл.144
от НК.
Свидетелката М.П. познавала свидетел Т.Д.И.,
който е бивш колега по месторабота. На
31.08.2015г. около 6:00 часа в дома на М.П., но нейна молба пристигнал свидетел
Т.Д.И.. След пристигането му, двамата
слезли до избеното помещение ползвано от свидетелката П., за да нахранят
намиращите се там котки. След това свидетелката П. се качила до жилището си, за
да се приготви за работа. Подсъдимия С.И. възприел намиращия се в сградата
свидетел Т.И., при което изразил вербално не съгласието си той да се намира в
сградата и поискал отговор на въпроса както прави там. Повиканата от подсъдимия
И.М.И. заснела с телефона си свидетел Т.И., който се качил до третия етаж, по
дома на свидетелката М.П.. Свидетелката П. и свидетел Т.И. заедно запуснали
сградата / виж показанията на свидетелката П.Д.П. – майка на М.П. / лист 81-82,
том 1 от ДП/. Пред входната врата на дворното място на имота подсъдимите И. се
срещнали със свидетелите М.П. и Т.И., при която били разменени реплики по повод
присъствието на свидетеля И. в двора на сградата. Свидетел Т.И. съпроводил
свидетелката П. ***, след което се
прибрал в дома си.
На 31.08.2015г. вечерта, свидетел Т.И.
се обадил на двама свой познат – свидетел Ц.Д.И. и го помолил да отиде със брат
му – свидетел И.Д.И., до дома на негова приятелка защото съседите и я биели. Т.И. предал на Ц.И. че трябва да стои със брат
си, като свидетели да гледат какво става и ако трябва да снимат с телефоните си
/ показания на свидетел Ц.И. – лист 59, том 1 от ДП/.
На 01.09.2015г. свидетел Т.И. заедно със
свидетелите Ц.Д.И. и И.Д.И., около 6:00 часа отишли в дома на свидетелката М.П..
Свидетелите Ц.Д.И. и И.Д.И., заедно със свидетелката П.Д.П. / майка на
свидетелката М.П. / излезли на терасата на жилището, от където имали поглед към
двора и входа към имота. Свидетел Т.И. и свидетелката М.П. излези
от жилището, за да нахранят животните за които се грижела свидетелката П.. В
двора на имота свидетелите Т.И. и М.П. срещнали подсъдимите С.И. и М.И., при
която среща между тях възникнал скандал. По време на скандала подсъдимия С.И. замахнал към свидетелката П. с носещо колче от чадър, което
държал при което свидетел Т.И. хванал колчето. Свидетелката М.П. се качила до
жилището си за да се приготви за работа. На двора слезли свидетелите Ц.Д.И. и И.Д.И..
В отсъствието на свидетелката М.П. между подсъдимите И. и свидетел Т.И.
възникнал скандал по повод присъствието му в имота, при което свидетел Т.И. бил
удрян от подсъдимата И. с юмруци в гърдите. Свидетел Т.И. бил замерен с тухла
от подсъдимата И. но не бил улучен. Същевременно с посоченото, подсъдимата И.
заплашила свидетел Т.И. с физическа разправа за идването му в имота им.
Свидетел Т.И. подал сигнал чрез телефонт 112.
На мястото пристигнали полицейски
служители Г.Й.Г. и П.Д.С. ***. При пристигането си полицейските служители констатирали
че свидетелите Ц.Д.И. и И.Д.И. водят разговор с подсъдимата И., както и че
подсъдимата И. виждайки пристигналите полицейски служители започнала да се кара
със свидетелите с висок тон. При пристигането на полицейските служители, от
двора на имота излезли подсъдимия С.И. и свидетелите М.П. и Т.И.. При проведени
разговори с полицаите всеки от присъстващите дал свое описание на случилото се,
поради което им било разпоредено от полицейските
служители да отидат в полицейското управление за изясняване на случая. Свидетели на случващото се пред дома на
подсъдимите И. и свидетелката М.П. станали лицата А.С.В. / съседно живуща и
отиваща на работа по това време /, и Т.Т.С., близо живущ, който тесал по това време тревата по
тротоара пред имота си. Други свидетели
на случващо се станали лица работещи в близо намиращия се *** И.Д.М., Г.Б.П.В.М.Д.
и Т.И.П. които чули спорове на висок глас, но не и конкретни изрази, както и по
отношение на кои лица се отнасят.
На основание установеното по преписка
№ 636/2015г. по описа на Районна прокуратура гр.Ч., с постановление на прокурор
при РП Ч. от 14.01.2016г. е било образувано досъдебно производство срещу
неизвестен извършител за извършено на 31.08.2015г. престъпление по чл.144, ал.3
от НК.
Привлечени като обвиняеми С.И. и М.И.
не се признават за виновни и дават обяснения по предявените им обвинения.
В хода на досъдебното производство са
били назначени комплексни съдебни психолого-психиатрични
експертизи по които заключение са дали вещите лица д-р -р И.Г.Н. и В.Н.Б.. В
съдебно заседание вещите лица потвърдиха своите заключения, като посочиха /
лист 112 от наказателното / че тези заплахи биха могли да възбудят основателен
страх, защото така е бил поставен въпросът не за конкретния случай и не за
конкретното лице, а по принцип така изречените заплахи дали миха могли да възбудат основателен страх у всеки един човек.
Заключенията на вещите лица не се
оспориха от страните.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена от следните,
събрани по делото доказателствени материали
от
показанията на свидетелите
И.С.С.,
И.Д.М., В.М.Д., Т.И.П., К.П.П., П.Д.С., С.Т.У., А.С.В., Т.Г.М.,Т.Т.С., Н.Т.
Г., Ж.Д.И., Й.Г.Г.
дадени в хода на съдебното следствие в кредитираната от съда част, от
показанията на свидетелката Г.Б.П.,
дадени в хода на съдебното следствие, както и приобщените по реда на
чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК показания дадени в
хода на досъдебното производство, в кредитираната от съда част, от показанията
на свидетел Г.Й.Г., дадени в хода на съдебното следствие, както и приобщените
по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК
показания дадени в хода на досъдебното производство, в кредитираната от съда
част, от показанията на свидетелката М.П.П. дадени в
хода на съдебното следствие в кредитираната от съда част, от показанията на свидетелите Т.Д.И. дадени в хода на съдебното следствие, както и
приобщените по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от
НПК показания дадени в хода на досъдебното производство, в кредитираната от
съда част, от показанията на свидетелите Ц.Д.И. и И.Д.И. дадени в хода на
съдебното следсдствие, както и приобщениете
по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК
показания дадени в хода на досъдебното производство, от показанията на свидетел
М.Т.Д. дадени в хода на съдебното следствие, както и приобщените по реда на
чл.281, ал.1, т.2 от НПК показания дадени в хода на досъдебното
производство, в кредитираната от съда
част, както и от показанията на свидетелката Ч.С.П. прочетени по реда на 281,
ал.1, т.3 от НПК със съгласието на страните и на свидетелката П.Д.П. на
основание чл.281, ал.1, т.4 от НПК със съгласието на страните в кредитираната
от съда част,
както и от писмените
доказателства, събрани на предварителното производство, прочетени на основание чл.283 от
НПК и надлежно приобщени към доказателствения материал съдържащи се
в ДП № 3/2016г. , справка съдимост на
подсъдимите , характеристична справка на подсъдимите.
За обосноваване на своето заключение
съдът кредитира изцяло приетите по делото писмени доказателства, чието
съдържание не се оспори от страните и съдът кредитира изцяло.
Трайно
установено в съдебна практика е положението, че обясненията на подсъдимия имат
двойствена правна природа - като те са едновременно средство за защита и годно доказателствено средство, чиято доказателствена
стойност не може да бъде априори игнорирана при
формиране фактическите изводи на съда. Решаващият състав следва да ги подложи
на внимателна преценка с оглед тяхната логичност, последователност, вътрешна безпротиворечивост и
житейска издържаност, както и да ги съпостави с целия събран по делото доказателствен материал. Едва след извършването на всички
тези процесуални действия съдът следва да реши дали да ги кредитира или не. В хода на
настоящето наказателно производстово подсъдимите С.И.
и М.И. се ползваха от правото си да не дават обяснения, поради което и съдът не
ги постави на обсъждане съгласно правилата на наказателния процес.
За установеността на изложената фактическа
страна, съдът ползва и приетите по делото гласни доказателства каквито са
показанията на свидетелите усно и непосредствено
изслушани в хода на съдебното следствие, както и показанията на свидетелите Ч.С.П. и П.Д.П. дадени в досъдебното производство,
прочетени и приобщените
по реда на 281 от НПК към докаазтелствения материал
по делото. Свидетелските показания са процесуално средство за
събиране на доказателства, предвидено от НПК. Свидетелят
давайки показания представя, излага
твърдения за съществуването на конкретни факти от действителността, които факти
следва да са достатъчно конкретизирани по съдържание, по времеви и
пространствени параметри, както и по отношение на лицата, които са негов
адресат, така че да може да се извърши проверка за тяхната истинност. Фактите са обективни дадености, съществуващи
извън и независимо от съзнанието на познаващия субект. Те са конкретни, реално
настъпили, определени по време и място събития, състояния, предмети на външния
мир и на човешкия душевен живот. Дадено обстоятелство е достатъчно
конкретизирано, ако проверката за неговата истинност като конкретен реален
факт, определен по време, място и съдържание
не е „непреодолима“ или „прекомерно затруднена“ поради неясните му
фактически граници и параметри.
В хода на настоящето производство не
се установиха други доказателства освен свидетелски показания които да
обосноват заключение за установеността на факти и обстоятелства от значение за
делото, както и че условно същуствуват две групи
свидетели – едната група включваща свидетелката М.П., както и свидетелите Т.Д.И., Ц.Д.И. и неговия брат И.Д.И., и втора група
свидетели а именно другите разпитани по делото свидетели.
По отношение на установеността на фактите и обстоятелства от значение
по делото съдът първо ще разгледа условно определаната
като втора група свидетели както следва:
Свидетел И.С.С. е
познат и на двете страни. Свидетелят посочи, че за влошените отношения между
страните и научил от свидетелката М.П.. Свидетелят посочи, че във връзка със
спор за ползване на общите части на двора е ходил до дома на свидетелката П..
Там трябвало да направи снимки с телефона, които трябвали на свидетелката във
връзка с тези спорове, но С.И. ги видял и се скарали, както и че се е
намесила и М.И.. Свидетелят си тръгнал. По отношение на
инкриминираните дати свидетелят не посочи наличие на знания на факти и обстоятелста от значение за делото.
Поради не наличие на основания за
критика, съдът кредитира показанията на свидетел С., който потвърждават установеното
по делото за спорове между страните от битов характер, които времево предхождат
инкриминираните дати.
Свидетелките Г.Б.П., И.Д.М., В.М.Д.,
Т.И.П. са служители в *** гр.Ч., който като местонахождение е на отстояние от дома на страните, от което може да се чуе караница /спорове на по-висок тон/, наличието
на хора , но не и съдържанието на разменените думи, както и поведението на
участниците в този спор. Поради не наличие на основание за критика съдът
кредитира показанията на свидетелките, които потвърждават че на инкриминираната
дата 01.09.2015г. между страните е имало спор.
Свидетелката Т.Г.М. е позната на
свидетелката М.П.. В съдебно заседание свидетелката посочи че има добро мнение
за М.П., не познава личния и живот, но има добро мнение за нея. Свидетелката
посочи че знае за конфликт между страните, но не и за какво е той. По отношение на показанията свидетелката
липсва основание за тяхната критика.
Свидетел К.П. като бивш собственик
на жилището което ползват подсъдимите, посочи че го е продал на лицето М. П. и
че не познава С. и М. И., както и че живее извън гр.Ч. и не знае нищо за
отношенията между страните. По отношение показанията на свидетелят липсват
основание за тяхната критика.
Свидетелите Ж.И. и Й.Г. познават
страните, но живеят на друго място в гр.Ч.,
чието отстояние изключва да са били свидетели
на техните конфликти. Не посочват знания за техните отношения и за конфликтите
между тях. По отношение на показанията на тези свидетели липсват основание за
тяхната критика.
Свидетелите С.Т.У. и М.Т.Д. са
полицейски служители, които на 01.09.2015г. били в полицейското управление на
гр.Ч., като място за изпълнение на служебните им задължения. Същите са
възприели идването на страните пред управлението, разговори на висок тон, както
не и съдържанието на думите и повода за това идване пред управлението, освен за
някакъв конфликт. По отношение на показанията на тези свидетели липсват
основание за тяхната критика и кредитират изцяло.
Свидетелите П.Д.С. и Г.Й.Г. като
полицейски служители посетили мястото на което били изпратени за възникнал
скандал. Свидетелите посочиха че при отиването не е имало спор между страните.
Посочиха че при отиването им отново започнали да спорят на висок глас, поради
което разпоредили да се отиде в управлението за изисняване
на случая. По отношение на показанията на тези свидетели липсват основание за
тяхната критика, поради което и се кредитират изцяло.
Свидетелката Ч.С.П. като съседно живуща посочи че е била свидетел
на три момчета които са били в двора на страните, както и подсъдимите С. и М.И.,
както и за наличието на спор – крясъци в двора на съседите. Представя знание за
наличие на многогодишен конфликт между страните. По отношение на тези показания
на свидетелката съдът не установи наличие на основание за критика, поради което
и кредитира изцяло.
Свидетелката П.П. която е майка
на свидетелката М.П. в показанията си посочва, че един ден в тях дошло едно
момче, което щяло да пази дъщеря и от С. който се заканвал да я бие.
Свидетелката се запознала с него, като дъщеря и и казала че го е извикала да я
пази. Момчето казало че при идването срещнал С. който го питал къде отива и че
няма право да влиза в къщата. Съгласно свидетелката след това дъщеря и тръгнала
на работа и момчето тръгнало с нея. На другия ден съгласно свидетелката това
момче – Т. дошло с други две момчета, които после видяла с Т. в двора, където
спорили с подсъдимите, както и за държане на прът от С.И., както и за това че с
половин тухла М.И. ударила Т. по гърба. По отношение на дъщеря и посочва че не
е била при другите долу на двора а навярно е била в дома им, където се
приготвяла за работа. По отношение на
тези показания на свидетелката съдът не установи наличие на основание за
критика, поради което и кредитира изцяло.
Свидетелите А.С.В. и Т.Т.С. са съседно живущи на страните. Същите на 01.09.2015г. сутрина са били извън домовете си, и са били свидетели на
скандал, конфлик в двора на страните. Свидетел С. е
възприел конфликт между М.И. и едно
момче, както и две момчета на улицата които попитал какво правят там. Другото
момче, със С.И. и М.И., също излязло на улицата. М.П. не е била на двора или
навън в близост до посочените лица. Свидетелят посочва че при издаването на
полицаите се появила и М.П., както и че е чул заплахи към нея.
Свидетелката А.С.В. чула
гласовете на С. и М. да питат вие
какво правите тука. После при излизане от дома си свидетелката посочва че
видяла И., с три момчета на улицата, както и че не познава тези момчета. По
късно е разбрала кои са и кои са им родителите. Свидетелката посочва че М.П. не
е била там по това време, както и че видяла свидетел С. в близост и идването на
полицаите. По отношение на тези показания на свидетелите съдът не установи наличие на основание за
критика, поради което и кредитира изцяло.
Свидетелката Н.Т.Г. сестра на
подсъдимата М.И. не посочи знание за конфликт на посочените в обвинителния акт
дати. Свидетелката посочи че М. П. когато е ходила у сестра си била викана „ ***,
ей ***“, както и че при семейни събирания съседката – М.П. викала от балкона „ ***,
ще идват да ме бият“.
В показанията си посочените по горе свидетели не
представиха наличието на факти и обстоятелства които да определят заключение че
реално е имало първо конфликт между подсъдимите и свидетелката М.П., както и че употребените от подсъдимите изрази представляват
действителна заплаха и са употребени в прякото си значение.
Съгласно Тълкувателно
решение № 53 от 18.IX.1989 г. по н. д. № 47/89, ОСНК престъплението по
чл.144, ал.3 от НК - закана
с убийство, е квалифициран състав на престъплението
по чл.144, ал.1 от НК - закана
с престъпление. То се намира в Раздел
V – “Принуда“, а не
в Раздел I - “Убийство“ от Глава
II на Наказателния кодекс - “Престъпления против
личността“. Затова с чл.144, ал.3 от НК не се защитава животът
на гражданите, а личната им свобода.
С извършване на престъплението се цели промяна на поведението
и действията на заплашения противно на волята му в исканата от дееца насока.
За осъществяване на това престъпление от обективна страна се
изисква обективиране чрез думи или действия на закана
с убийство спрямо определено лице, която да е възприета от него и би могла да
възбуди основателен страх за осъществяването му. От субективна
срана деецът следва да съзнава
съдържанието на заканата и че тя
е възприета от заплашения като действителна заплаха, т.е както се посочи заплахата следва да включва действителна заплаха,
а не фразеологични изрази които са
добили гражданственост и не са употребени
в прякото си значение.
Поради изложеното съдът намира че показанията
на свидетелката М.П., Т.Д.И., Ц.Д.И. и неговия брат И.Д.И. не следва да се
кредитират в частта им относно наличието на
отправени заплахи от страна на подсъдимите С.И. и М.И. на 31.08.2015г. и
на 01.09.2015г. в гр.Ч. спрямо М.П.П. и за убийство, както и че с тези заплахи е
извършено деяние представляващо престъплението по смисъла на чл.144, ал.3, пр.1 вр. ал.1 от НК. Поради неустановеността на тези техни
твърдения, настоящия съдебен състав не счита, че следва да преразказва
обвинителния акт относно това какво е казали пред съда посочените свидетели.
Да, безспорно е че на 31.08.2015г. свидетел Т.И. е бил в дома на свидетелката М.П.,
че се е срещал със свидетелката П.П., както и с
подсъдимите С. и М.И.. Както посочва свидетелката П.П.
свидетел Т.И. е престоял в дома им докато М. П. се приготви за работа, след
което са излезли. Липсват данни че на 31.08.2015г. че свидетелката П. е била
заплашване в извършнване на престъпление по чл.144,
ал.3 от НК. Дори се установи, както посочва и свидетел Т.И. се подсъдимата И.
го е снимала с телефон, обстоятелство което е определило и неговото последващо поведение да повика братята Ц.Д.И. и И.Д.И. които да гледат от балкона на
жилището на М.П. и да снимат с телефоните си ако стане нещо с М.П.. Да,
безспорно е че свидетелите Ц.Д.И. и
неговия брат И.Д.И. са били на балкона на жилището на свидетелката М.П. на
01.09.2015г., заедно със свидетелката П.П., но не са
снимали защото в двора е бил само Т.И..
Свидетелите Ц.И. и И.И. са слезли в двора,
защото действията от страна на подсъдимите са били насочени към свидетел Т.И.,
а не към свидетелката М.П.. При възникналия вербален конфликт между посочените
свидетели и подсъдимите, свидетелката М.П. не е присъствала, защото по това
време се е приготвяла за работа. Идването на полицейските служители е изключило
възможността за продължане на конфликта и прекратило действията от лицата участващи в
него. По отношение подсъдимите И. няма повдигнато обвинение за извършено
престъпно деяние по отношение свидетелите Т.И., Ц.И. и И.И..
При възприетата
и изложена фактическа обстановка съдът прие, че подсъдимият
С.И.И. и подсъдимата М.И. с
поведението си не са осъществили от обективна и субективна страна
престъплението по повдигнатите им обвинения от обвинителния акт с правна
квалификация по смисъла на чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК а именно по отношение на подсъдимия С.И. за това, че на 31.08.2015г. в гр.Ч., обл.С.
З. се е заканил с убийство спрямо М.П. *** и това заканване би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл.144, ал.3, пр.1 вр. ал.1 от НК.
за това, че на 31.08.2015г. в гр.Ч.,
обл.С. З. в съучастие с М.Т.И., като съизвършител се е заканил с убийство спрямо М.П. *** и това
заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл.144, ал.3, пр.1 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК.
за това, че
на 01.09.2015 г. в гр.Ч., обл.С. З. в съучастие с М.Т.И.,
като съизвършител се е заканил с убийство спрямо М.П.
*** и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването
му - престъпление по чл.144, ал.3, пр.1 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК.
и по отношение подсъдимата М.И. за
това че на
31.08.2015 г. в гр.Ч., обл.С. З. в съучастие със С.И.И., като съизвършител се е заканила с убийство
спрямо М.П.П. и това заканване би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването - престъпление по чл.144, ал.3, пр.1 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2, вр ал.1 от НК.
за това, че на 01.09.2015 г. в гр.Ч., обл.С. З. в съучастие със С.И.И.,
като съизвършител се е заканила с убийство спрямо М.П.П. и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му – престъпление по
чл.144, ал.3, пр.1 вр. ал.1 вр.
чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК.
От гореизложеното следва извода, че съставът
на престъплението по чл.144, ал.3, във вр. с ал.1 от НК не
е доказан и подсъдимият С.И. и подсъдимата М.И. не може да носят отговорност по предвидените за този престъпен
състав признаци за субективна и обективна страна. Съгласно разпоредбата на чл.102, т.1 от
НПК в наказателното производство
подлежат на доказване извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него, като по
силата на чл.103, ал.1, т.1 от
НПК тежестта да се докаже обвинението
по дела от
общ характер лежи върху прокурора
и разследващите органи. В процесният случай
обвинението повдигнато на подсъдимите С.И. и М.И. настоящия съдебен състав счита че
не е доказано по несъмнен начин. Видно от анализа на
събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, в настоящия случай не може да
се направи категоричния извод за виновност
на подсъдимите С.И. и М.И.. Напротив- налице са многобройни
обстоятелства и безспорно установени факти по делото, които
оборват внесеното обвинение. В хода на настоящото съдебно
производство, се установи по един
небудещ съмнение начин, че деянията на подсъдимите не съставляват престъпление, поради което и на основание чл.304 от НПК съдът
призна
подсъдимият С.И.И. за невинен в това, че за това, че на 31.08.2015г. в гр.Ч., обл.С.
З. се е заканил с убийство спрямо М.П. *** и това заканване би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му и
го оправда по обвинението за извършено престъпление по чл.144, ал.3, пр.1 вр. ал.1 от НК.
Призна подсъдимият С.И.И. за невинен в
това, че на 31.08.2015г. в гр.Ч., обл.С. З. в
съучастие с М.Т.И., като съизвършител се е заканил с
убийство спрямо М.П. *** и това заканване би могло да възбуди основателен страх
за осъществяването му и го оправда по обвинението за извършено престъпление по
чл.144, ал.3, пр.1 вр. ал.1 вр.
чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК.
Призна
подсъдимият С.И.И. за невинен в това, че на 01.09.2015 г. в гр.Ч., обл.С. З. в съучастие с М.Т.И., като съизвършител
се е заканил с убийство спрямо М.П. *** и това заканване би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му и го оправда по обвинението за
извършено престъпление по чл.144, ал.3, пр.1 вр. ал.1
вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от
НК.
Призна
подсъдимата М.Т.И. за невинна в това, че на 31.08.2015 г. в гр.Ч., обл.С.
З. в съучастие със С.И.И., като съизвършител
се е заканила с убийство спрямо М.П.П. и това
заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването и я оправда
по обвинението за извършено престъпление по чл.144, ал.3, пр.1 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2, вр ал.1 от НК.
Призна подсъдимата М.Т.И. за невинна в
това, че на 01.09.2015 г. в гр.Ч., обл.С. З. в
съучастие със С.И.И., като съизвършител
се е заканила с убийство спрямо М.П.П. и това
заканване би могло да възбуди основателен
страх за осъществяването му и я оправда по обвинението за извършено
престъпление по чл.144, ал.3, пр.1 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК.
По отношение предявения граждански иск с правно основание чл.45 от ЗЗД с оглед изхода на делото същият се явява неоснователен
и като такъв следва да бъде
отхвърлен изцяло, тъй като по
делото с възприетата по-горе фактическа обстановка не се
установява наличието на деликт, респективно
противоправно поведение от страна на
подсъдимите което да е довело до
причиняване на вреди, които да
бъдат репарирани.
Предвид изложеното предявения грагдански иск от М.П.П. срещу
подсъдимия С.И.И. за сумата от 900 лева,
представляващи обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в резултат на престъплението, ведно със законната
лихва от датата на увреждането
до окончателно изплащане на обезщетението,
следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Предвид изложеното предявения грагдански
иск от М.П.П. срещу подсъдимата М.Т.И. за сумата от 900 лева,
представляващи обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в резултат на престъплението, ведно със законната
лихва от датата на увреждането
до окончателно изплащане на обезщетението,
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
С оглед
изхода на делото направените по делото разноски остават за сметка на държавата.
Водим от горното Съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
И. Й.