№ 1378
гр. Перник, 14.12.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети декември през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ Въззивно
гражданско дело № 20231700500784 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по повод депозирана въззивна жалба от „Кредисимо“
ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Триадица“, бул. „Витоша“ № 146, ет. 4, Бизнес център България,
представлявано от изпълнителния директор Сокол Янков чрез старши юрк. Т.
Б. срещу Решение № 803 от 13.07.2023 г., постановено по гр.д. № 5232/2022 г.
на Районен съд гр. Перник.
С решението си съдът е признал за нищожен на основание 26, ал. 1 от
ЗЗД, във вр. с чл. 22 от ПЗП, във вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК, във вр. с чл. 11, ал.
1, т. 10 от ЗПК договор за потребителски кредит № 2570016/13.05.2022 г.,
сключен на 13.05.2022 г. между З. М. М., ЕГН ********** от гр. Перник, ул.
Луганск № 85 и „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. Витоша № 146/сграда А/, ет. 4, Бизнес център
„България“, представлявано от Сокол Радостинов Янков.
С решението съдът е осъдил на основание чл. 23 от ЗПК З. М. М., ЕГН
********** от гр. Перник, ул. Луганск № 85 ДА ЗАПЛАТИ на „Кредисимо“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
Витоша № 146/сграда А/, ет. 4, Бизнес център „България“, представлявано от
Сокол Радостинов Янков сумата от 4144.00 лв./четири хиляди сто
четиридесет и четири хиляди/, представляваща невърната главница по
нищожен договор за потребителски кредит № 2570016/13.05.2022 г., сключен
на 13.05.2022 г. между З. М. М. и „Кредисимо“ ЕАД, като е отхвърлил иска
над тази сума до пълния предявен размер от 4732.18 лв. като неоснователен.
На осн. чл. 78 от ГПК разноските са разпределени в тежест на страните
С депозираната в установения от закона срок по чл. 259, ал.1 от ГПК
въззивна жалба „Кредисимо“ ЕАД обжалва първоинстанционното решението
1
в частта, с която е отхвърлен предявеният от дружеството насрещен иск
срещу З. М. М. за горницата над 4144,00 лева до пълния претендиран размер
от 4732,18 лева на остатък от чистата главница по договор за потребителски
кредит № 2570016/13.05.2022 г., ведно със законна лихва от датата на
предявяване на насрещния иск до погасяване на вземането, както и в частта, с
която Районен съд – гр. Перник е отхвърлил претенциите за разноски. С
жалбата се твърди, че процесното решение в тази му част е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано. Намира, че първата инстанция е
обосновала частичното отхвърляне на насрещния иск само въз основа на
неправилно разчитане от съда на Справка от Централния кредитен регистър
на БНБ. Допълва, че с обжалваното решение решаващият съд
незаконосъобразно и необосновано е приел, че непогасеният остатък на
чистата главница по кредита се явява само 4144,00 лева, като напълно е
игнорирал, че в Справката от ЦКР в съседната колона „Остатъкпросрочена
главница“ има записана цифрата 1474,00 лева, т.е. според Справката от ЦКР
общият размер на падежиралата и непадежиралата главница по процесния
кредит е 5618,00 лева. На следващо място сочи, че от изготвената и приета по
делото съдебно-счетоводна експертиза се доказва размера на направените от
З. М. М. погасявания, поради което намира, че насрещният иск следва да бъде
уважен по основание и в пълен размер - 4732,18 лева, представляващи
разликата между главницата по кредита и направените от ищцата плащания
по кредита. С жалбата се излагат съображения, като се твърди, че
отхвърлянето на претенцията на дружеството за разноски е необосновано и
незаконосъобразно, защото цитираната в решението съдебна практика на
ВКС и на СЕС касае и се прилага само и единствено за разноски на кредитора
по частично отхвърлен иск по чл. 55 от ЗЗД, предявен от потребител срещу
кредитор за връщане на суми, получени от кредитора на основание нищожна
договорна клауза по потребителски договор, която практика се сочи за
неотносима при насрещния иск. В допълнение се сочи, че
първоинстанционният съд недопустимо е разширил прилагането цитирана
съдебна практика на ВКС и на СЕС, като я прилага и в случаи, които не са
визирани в нея, както е случаят с претенция на кредитора кредитополучателят
да върне остатъка от чистата главница по кредита. Въз основа на изложеното
се моли съда да отмени атакуваното решение в частта, с която е отхвърлен
предявения насрещен иск, като се постанови друго, с което насрещният иск
да бъде уважен изцяло. Прави искане за присъждане на сторените пред
въззивната инстанция разноски, включително за юрисконсултско
възнаграждение. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането
на нови доказателства.
В срок е постъпила насрещна въззивна жалба с вх. № 21396/17.10.2023
г. от З. М. М. чрез пълномощника й адв. Любомиров срещу Решение №
636/10.06.2022 г. С разпореждане № 14870 от 10.11.2023 г. същата е върната
поради неотстранени нередовности.
С определение № 3019 от 20.09.2023 г., постановено по гр.д. № 5235/22
2
г., Районен съд Перник е изменил Решение № 803/13.07.2023 г. по гражданско
дело № 5232/2022 г. по описа на Районен съд – Перник, като е осъдил на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, във чл. 38, ал. 2, във вр. с ал. 1от ЗА, във вр. с
чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Витоша № 146 /сграда
А/, ет. 4, Бизнес център „България“, представлявано от Сокол Радостинов
Янков да заплати на адвокат Михаел Любомиров Любомиров, ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. София, ул. Гургулят № 31, ет. 1 сумата от
95.10 лв. /деветдесет и пет лева и десет стотинки/, представляваща адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на ответника по
насрещния иск, съразмерно с отхвърлената част.
В указания срок е постъпила частна жалба от „Кредисимо“ ЕАД, чрез
юрк. Т. Б., с която се атакува постановеното определение, в частта, в която не
са присъдени в полза на дружеството разноски, а именно платена държавна
такса по насрещен иск, както и са присъдени разноски в полза на адв. Михаел
Любомиров на осн. чл. 38 от ЗАдв. Твърди се, че решаващия съд абсолютно
необосновано не е присъдил пропорционално разноски – платена държавна
такса по насрещния иск в размер на 189.29 лева, както е следвало, с оглед
факта, че е уважил частично насрещния иск. На следващо място са наведени
твърдения, че видно от справка по делото исковата молба от З. М. е
подписана от адв. К. Б., разноски за делото пред първата инстанция са
присъдени на адв. Николай Илчев, като се допълва, че нито едно от двете
лица не е адв. Любомиров, нито пък той се е явил в съдебно заседание
поделото. Въз основа на изложените съображения се иска отмяна на
постановеното определение, като се постанови ново, с което да бъде уважена
в цялост претенцията за разноските по насрещния иск и да бъде отхвърлена
претенцията на адвоката на З. М. за разноски по делото по насрещния иск.
Прави искане за присъждане на разноските по настоящото производство. Не
се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови
доказателства.
По депозирана частна жалба е постъпил отговор от насрещната страна –
З. М., но същият не подлежи на разглеждане, тъй като е подаден извън
указания за това срок.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна
проверка, съдът установява, че жалбите са допустими и са съобразени с
изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
С жалбата не е поискано събиране на нови доказателства във въззивното
производство по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК, поради което за
въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно в
процедурата по чл. 267 ГПК.
Доколкото в жалбата не се представят и не се сочи необходимост от
събирането на нови доказателства, въззивният съд намира, че преценката за
спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК и правилността на фактическите и
3
правни изводи на първоинстанционния съд относно релевантните за спорното
право факти, касае оценка по съществото на спора, която въззивната
инстанция следва да даде с решението си.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, СЪДЪТ
РАЗПОРЕДИ:
ДОКЛАДВА делото така, както е посочено в мотивите на
разпореждането.
УКАЗВА на страните, че мотивите на настоящото разпореждане имат
характер на окончателен доклад на жалбата и отговора по реда на чл. 268, ал.
1 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 08.02.2023
година от 11,20 часа , за когато да се призоват страните, като им се връчи
препис от настоящото разпореждане, а на жалбоподателя - и препис от
отговора на въззиваемия.
Съдът УКАЗВА на страните, когато отсъстват повече от един месец от
адреса, който са съобщил по делото или на който веднъж им е връчено
съобщение, че са длъжни да уведомят съда за новия си адрес. Същото
задължение има и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната. Съдът ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при неизпълнение на това
задължение всички съобщения ще се прилагат към делото и ще се смятат за
редовно връчени.
Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им
разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията
ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо
правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба
може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако
не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство. При постигане на спогодба, ищецът може да поиска
да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал.
9 от ГПК.
Съдът НАПЪТВА страните, че ако желаят могат да разрешат спора по
доброволен начин, чрез процедура по медиация.
За да поискате започването на медиация е достатъчно да се свържете с
координатор на Центъра за спогодби и медиация към Окръжен съд - Перник и
Районен съд – Перник.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
4