РЕШЕНИЕ
№ 126
гр. Пловдив , 23.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ в публично заседание на
девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско
дело № 20215300501216 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от АН. АНГ. Д. против
решение № 260876/17.03.2021г. по гр.д.№ 4360/2020г. на ПдРС, ХV гр.с., с което са
отхвърлени предявените от нея искове по чл.344, ал.1, т.т. 1 и 3 от КТ против „Лукойл
България“ЕООД, за това да бъде признато за незаконно уволнението й, осъществено със
Заповед № 011- ЧР/17.03.2020г., с която й е наложено дисциплинарно наказание
„Уволнение“ и да й бъде заплатено обезщетение за времето, през което е останала без
работа, а именно за времето от 18.03.2020г. до 25.03.2020г., в размер от 310,64 лева, както и
обезщетение в размер от 1210,25 лева за периода 26.03.2020г.- 13.05.2020г., представляващо
разликата между получаването от нея трудово възнаграждение по последващ трудов
договор и това, което е получавала до уволнението й с горепосочената заповед. Във
въззивната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно и по-
конкретно, че не е съобразено със събраните доказателства. Твърди се също така, че
доколкото въобще е извършено някакво дисциплинарно нарушение от жалбоподателката, то
същото не било с такава тежест, че да обуславя налагането на най- тежкото наказание
„уволнение“. Иска се цялостна отмяна на обжалваното решение и уважаване на исковете.
От „Лукойл- България“ЕООД е подаден отговор на въззивната жалба, с който същата
се оспорва като неоснователна, поддържа се, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно и е постановено в съответствие със събраните доказателства и
установените на база на същите обстоятелства.
1
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Производството по гр.д.№ 4360/2020г. на ПдРС, ХV гр.с. е образувано по искова
молба от А.Д. против „Лукойл България“ЕООД, с която са предявени искове с правна
квалификация чл. 344, ал. 1, т.т. 1 и 3 от КТ за това да бъде признато за незаконно
уволнението й, осъществено със Заповед № 011- ЧР/17.03.2020г., с която й е наложено
дисциплинарно наказание „Уволнение“ и да й бъде заплатено обезщетение за времето, през
което е останала без работа, а именно за времето от 18.03.2020г. до 25.03.2020г., в размер от
310,64 лева, както и обезщетение в размер от 1210,25 лева за периода 26.03.2020г.-
13.05.2020г., представляващо разликата между получаването от нея трудово възнаграждение
по последващ трудов договор и това, което е получавала до уволнението й с горепосочената
заповед. В исковата молба се сочи, че ищцата- жалбоподателка по настоящето дело, е
работила във въззиваемото дружество по трудов договор на длъжността „****“. На
11.03.2020 г. й била връчена покана за предоставяне на обяснения и множество документи,
с които същата не е могла да се запознае. Излага съображения, че е била принудена да
предостави обясненията незабавно, не в законоустановения тридневен срок. Сочи, че спрямо
нея е осъществена физическа и вербална агресия с цел да напише писмените си обяснения
незабавно. След депозираните обяснения, на 17- ти и 18.03.2020г. била извършена ревизия в
обекта, в който ищцата- жалбоподателка в настоящето производство, работила, за периода
14.11.2019г.- 16.03.2020г., при която били констатирани липси на стойност 814,18 лева. След
извършената ревизия, на 19.03.2020г. на ищцата била връчена заповед за уволнение, с която
й било вменено, че е присвоила сума в размер на 174 лева през периода 24.11.2019г. –
20.01.2020г.. Тя възразява срещу вмененото й дисциплинарно нарушение, доколкото същото
не било извършено, не била надлежно проведена процедурата по снемане на обясненията.
Сочи също така, че не е било необходимо да бъде налагано дисциплинарно наказание
„уволнение“.
С подадения от „Лукойл България“ЕООД отговор на исковата молба се поддържа, че
уволнението е законосъобразно. Спазена била процедурата по изискване на обяснения от
служителя преди налагане на наказанието. Същото било наложено с мотивирана писмена
заповед в преклузивния срок за това Поддържа се също така, че наказанието съответства на
тежестта на констатираните нарушения. Описаните в заповедта действия съставлявали
тежки нарушения на трудовата дисциплина, като освен това с тях се нарушавала както
Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, така и
утвърдените в длъжностната характеристика основни задължения на Д. В. в качеството й на
****. Тя не била дала обясненията под натиск, а доброволно, което се установявало от
адекватните отговори в обясненията.
Безспорно е, а и от събраните по първоинстанционното дело писмени доказателства
се установява, че жалбоподателката е работила по трудов договор с въззиваемото дружество
на длъжността „****“, с място на работа бензиностанция, находяща се в гр.П., на бул.“***
*/. В заповед № 011-ЧР/17.03.2020г. е отразено, че при извършена проверка на 04.02.2020г. в
бензиностанцията били установени извършени от А. следните нарушения през периода
24.11.2019г.- 27.01.2020г.: неправомерно отмаркиране на стоки, след заплащането им от
клиенти, съпроведено с неиздаване на касови бележки, като тези нарушения представлявали
2
злоупотреба с доверието на работодателя и същите били извършени с цел присвояване на
средствата, получени от клиентите като цени за стоките.
В обясненията си по чл.193 от КТ, дадени от жалбоподателката пред работодателя й,
тя признава за отмаркирани кафета „три в едно“, тъй като физически те били в повече на
обекта спрямо счетоводно заведените. Парите от продажбите им не били присвоени, а били
предназначени за покриване стойността на липсващи стоки в бензиностанцията. В
обяснението се сочи също така, че отмаркиране се налагало след бърза справка за проверка
на цената на стоката. Имало и случаи, в които клиентите не знаели на коя колонка са
заредили гориво и в резултат от това се допускали грешки, които следвало да бъдат
коригирани.
По първоинстанционното дело са разпитани свидетелите Н. П., Г. М.. П. С., М. Й., Д.
В. и П. Ж.. Свидетелят П. сочи, че е работил с жалбоподателката в бензиностанцията на
„Лукойл България“ЕАД на Карловско шосе около година и половина. Той бил управител на
бензиностнацията. Жалбоподателката работила като касиерка и била пряко подчинена на
свидетеля. Той сочи, че отмаркирането на стоки на касите не е забранена процедура, като за
извършването на това действие са налице няколко възможни причини- отказ на клиента от
стоката преди да е издаден касов бон; заприходяване в системата на грешен брой различни
артикули спрямо действителния брой на наличните артикули. По отношение на втората
причина свидетелят уточнява, че, когато в наличност са повече стоки от даден артикул
спрямо бройката въведена в системата при продажба на бройка над въведената се съставял
протокол и едва след това можело да се издаде фискален бон. До издаване на фискалния бон
парите от продажбата се съхранявали извън касата. Свидетелят Г.М. е работил на
длъжността „****“ в „Лукойл България“ЕАД. От управителя на дружеството бил пуснат
доклад до него с указание да прегледа видео камерите в бензиностанцията на Карловско
шосе. Свидетелят получил и справка за отмаркирани стоки. Той показал справката на
касиерките в обекта, включително и на жалбоподателката, и им поискал писмени обяснения.
След като били дадени обясненията, била извършена ревизия на бензиностанцията и била
констатирана липса над търговския риск. И този свидетел сочи, че отмаркиране е
допустимо, когато клиентът се е отказал от стоката, но това не било възможно при
закупуването на кафе например, защото то нямало как да се върне. На управителя по
заместване му било направило впечатление, че има много отмаркирани стоки и в това число
и кафета. На видео камерите се виждало как клиенти си поръчват кафе, вода, кола,
получават поръчките си, плащат, но не им се издава касов бон. Парите се оставяли настрана,
не в касата. Виждало се също така, как след продажбата **** натискат бутон Ф8 на
клавиатурата и отмаркират стоката. В резултат от отмаркирането във фискалната памет
липсвала информация за продажбата и получените по същата пари не се отчитали.
Свидетелката П. С. сочи, че работи в „Лукойл България“ЕАД от повече от 11 години. В
бензиностанцията на Карловско шосе работела от месец март 2020г.. На 12.03.2020г. в
бензиностанцията дошъл регионалният ****. Той извикал при себе си жалбоподателката и
още ***. Той най- любезно им представил справка с отмаркирани стоки и им казал, че това е
3
злоупотреба. Поканил ги да напишат обяснения по справката относно причините за
отмаркирането. Свидетелката се запознала със справката. В нея фигурирали имената само на
трите касиерки, извикани от ***. Според свидетелката отмаркиране можело да се направи
единствено с цел, след като съответната стока вече е продадена, парите от продажбата да се
присвоят или да се заделят. Тя била работила на различни обекти на дружеството на
длъжностите „***“, „****“ и „**** и никъде нямало практика да се отмаркират стоки. На
12- ти трите касиерки написали обяснения, без да им бил оказан никакъв натиск. Два дни,
след като свидетелката постъпила на работа в бензиностанцията, била извършена
инвентаризация за период от няколко месеца назад и се установили някакви липси.
Свидетелката М. Й. сочи, че е работила като *** в бензиностанцията на ул.“****“. На
12.03.2020г. не била на работа. Присъствала при връчването на заповедите за уволнение на
19.03.2020г.. Лично на нея й се било случвало да отмаркира стоки, когато клиентът е
поискал някаква стока и след маркирането й е променил желанието си. В такъв случай обаче
след отмаркирането се маркирала втората стойка и в касата постъпвали парите за нея.
Свидетелката Д. В. е уволнена дисциплинарно на 19.03.2020г. по същите причини, както и
жалбоподателката. На 12.03.2020г. било в отпуск, но я извикали в бензиностанцията, за да
даде обяснение за отмаркирани стоки по представена и от регионалния мениджър справка.
Той настоявал обясненията да бъдат написани веднага, за да ги занесе в централата на
фирмата в гр.София. Справката била над десет листа и в нея фигурирали имената на всички
касиери в бензиностанцията. Докато пишели обясненията, регионалният мениджър
непрестанно ги обвинявал в кражби и злоупотреби. На 17- ти и 18- ти март имало ревизия.
Всичко било наред. Липси на стойност 400 лева били констатирани през периода от
м.ноември 2019г. до м.март 2020г.. Свидетелката сочи, че се е налагало отмаркиране, ако
заприходените стоки и тези, които са продадени са с разменени кодове. В такъв случай
парите се оставяли в плик с бележка за кода на стоката. На другия ден управителят на
бензиностанцията заприходявал парите в оборота. Свидетелят П. Ж. е назначен за управител
на бензиностанцията към средата на месец януари 2020г.. Той пуснал по няколко справки за
всеки касиер, за да провери дали не се допускан нарушения. Констатирал, че се отмаркират
продадени стоки. Прегледал и записите на видеокамерите, за да установи причините за това.
Имало случай, когато клинти връщали вече маркираните стоки, но имало и случай, при
които касиерът маркирал стоката, вземал парите от клиента, отмаркирал стоката и не
отчитал парите. Това се случвало например при продажбата на кафе и се констатирало от
ДжиПиЕсите на кафемашините, които отчитали продажбата на кафе но такава не се
регистрирала в системата. На видеозаписите се виждало как клиентът си тръгва със
закупената стока, а касиерът оставя парите отстрани на касата в пликче или чаша.
По първоинстанционното дело е прието заключение по СТЕ, изготвено от инж.А. К..
СТЕ е допусната със следните задачи, да се изследва видеозапис, приет по делото на външен
оптичен носител / СиДи/, и да се даде заключение относно това: 1. Дали има манипулация на
записа; 2. Дали сцените, които се наблюдават на записа, съответстват на описаните в
исковата молба обстоятелства относно снемането на обяснения на 12.03.2020г.; 3. Вещото
4
лице да разкаже какво се съдържа в записите и дали съответства на констатациите в
протокола. Съгласно заключението на вещото лице, записите са от три камери от системата
за видео- наблюдение в бензиностанцията на ул.“****“. Същите не са манипулирани, а и
софтуерът за възпроизвеждането им не позволява нанасяне на промени. По вторите два
въпроса в заключението е отразено, че вещото лице не може да отговори, дали сцените в
записите съответстват на твърденията в исковата молба. Към заключението са приложени
кадри от записите с коментар на вещото лице относно това, какво се вижда на тях.
Заключението на в.л.К. по вторите две задачи въобще не може да се възприеме като
доказателство от съответния вид „заключение по съдебна експертиза“ дори и само поради
това, че за изпълнението на тези задачи не изискват специални знания. Приложението на
специални знания при гледане на видео- запис е възможно, когато на записа е заснето
специфично природно явление или специфична човешка дейност, но при това следа да се
има предвид, че самите видео- записи не са уредени като доказателствено средство в ГПК.
Те не могат да се разглеждат като електронни документи, тъй като по аргумент от
разпоредбата на чл.184, ал.1 от ГПК електронният документ следва да може да бъде
представен на хартиен носител. Именно по причина на негодността на видео- записите като
доказателства не може да се възприеме като пряко и категорично доказателство за
извършени нарушения от жалбоподателката и съставения от регионалния мениджър Г. М. и
управителя на бензиностанцията П. Ж. констативен протокол от 16.03.2020г., тъй като в
същия са преразказани наблюденията на съставителите от прегледа на видео- камерите в
обекта.
По първоинстанционното дело е приета и упоменатата от част от свидетелите справка за
отмаркирани стоки от дата 24.11.2019г. до дата 27.01.2020г.. От съдържанието на справката
не става ясно, кой е неин автор, на какъв носител се съдържат отразените в нея данни и
съответно- как са въведени тези данни. Съгласно т.12 от Приложение № 29 към Наредба №
Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към
лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, при анулиране /пълно или
частично/ на открита, но
неприключена продажба, софтуерът задължително съхранява в базата данни пълна
информация за анулираната продажба- анулирани стоки/услуги, количество, стойност,
оператор и др.. Нито в самата справка, нито в отговора на исковата молба обаче не се сочи,
дали същата съставлява разпечатка на съдържащата се в софтуера на фискалното
устройство, с което е работила жалбоподателката, информация относно анулирани
продажби. Ето защо въпросната справка не може да се възприеме като годно доказателство
относно посочените в същата като отмаркирани от жалбоподателката продажби.
В мотивната част на заповедта за дисциплинарно уволнение- т.1 и т.2, е записано, че
през периода 26.11.2019г.- 16.01.2020г. А.А. неправомерно е отмаркирала стоки, вече
5
заплатени от клиентите, без да издаде касова бележка и с цел присвояване на средства, като
е ощетила работодателя си със сума в размер от около 174 лева. Посочено е също така, че с
неиздаването на касови бележки е създала предпоставки за затваряне на бензиностанцията
от НАП. Тези констатации се базират на проверка на системата за видео- наблюдение.
Посоченият период на извършване на нарушенията съвпада с този по справката, но не е ясно
как този период е формиран в самата справка. Така или иначе остават недоказани както
посоченият период, така и броят и датите на отразените в справката отмаркирания на
продажби, а и сочената в заповедта причина за отмаркиранията- „присвояване на средства,
получени от клиента като цена за отмаркирани стоки“. Установява се единствено- както на
база на свидетелските показания, така и на база на обясненията, дадени от
жалбоподателката пред работодателя й, че тя е извършвала такива операции- отмаркиране
или анулиране, но липсват преки и категорични доказателства за това колко са случаите, в
които отмаркирането е извършено след приключване на продажбата, какви стоки са били
продадени, какви пари са получени и дали същите са присвоени.
Дисциплинарното наказание уволнение е наложено на основание чл.190, ал.1, т.4 от
КТ, поради допуснато дисциплинарно нарушение „злоупотреба с доверието на
работодателя“. Съгласно трайната съдебна практика- така например
Решение№ 214/15.03.2017г. по гр.дело № 112/2016г. на ВКС, ІV г.о., „злоупотреба с
доверието на работодателя е налице, когато работникът или служителят, възползвайки се от
служебното си положение, е извършил преднамерени действия, с цел извличане на имотна
облага за себе си или за трето лице“. Така също в решение Решение №129/25.07.2019 по
дело №4280/2018 на ВКС, ГК, III г.о. се сочи, че „Не е необходимо настъпването на вреди за
осъществяване фактическия състав на деянието, доколкото КТ не предвижда такъв елемент
/юридически факт/, но този факт е от значение за преценка на тежестта на нарушението,
съгласно чл.189 КТ“. При положение, че в конкретния случай не се установяват конкретни
по дати и съдържание умишлени нарушения на трудовата дисциплина от страна на
жалбоподателката, мотивирани от намерение за облагодетелстване за сметка на
работодателя, не може дори най- общо да се приеме, че е налице злоупотреба с доверието
му. Злоупотребата с доверие следва да се изразява в конкретни, ясно определени и доказани
нарушения на трудовите задължения. Отмаркирането на продажби, само по себе си, не е
неправоремно действие. Както беше посочено по- горе, налице са нормативни изисквания за
софтуера на фискалните устройства именно с оглед на този вид операция. Неправомерно е
отмаркирането на продажби след приключването им и след получаване на цената на стоката,
защото в този случай получените пари се явяват безотчетни и могат да бъдат присвоени.
Точно тези обстоятелства обаче не се установяват от събраните по първоинстанционното
дело доказателства. По настоящето дело е прието заверено копие от заповед, в която са
отразени резултатите от извършената в бензиностанцията ревизия за периода 14.11.2019г.-
16.03.2020г.. Констатираните липси са на стойност 1904,34 лева. Констатираните излишъци
са на стойност 1090,16 лева, а липсата над търговския риск- 354,02 лева, от които 21,35 лева,
припадащи се на жалбоподателката за възстановяване. Естествено на база на този документ
6
не може да се приеме за установено, че тя е присвоила някакви средства, нито, че
присвоените средства са в размер от само 21,35 лева, но при всяко положение посочената в
заповедта за дисциплинарното уволнение сума от около 774 лева остава категорично
недоказана. При липса на данни за извършени конкретни нарушения и тяхната тежест не
може да се направи обоснована преценка по чл.189 от КТ и съответно не може да се приеме,
че, ако и от жалбоподателката да са допуснати нарушения на трудовата дисциплина, то те
обосновават налагането на най- тежкото дисциплинарно наказание. Ето защо, обжалваното
решение ще следва да бъде отменено, като вместо това исковете по чл.344, ал.1, т.т.1 и 3 от
КТ бъдат уважени.
По отношение на иска за обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ следва да се отбележи, че
между страните не е налице спор относно обстоятелството, че жалбоподателката е останала
без работа през периода 18.03.2020г. до 25.03.2020г.. От приетото по първоинстанционното
дело заключение по ССЕ, изготвено от в.л.Д. С. се установява, че на 26.03.2020г.
жалбоподателката е постъпила на работа в „Лоял консулт“ЕООД на длъжността „*****“, с
основно месечно трудово възнаграждение в размер от 610 лева и допълнително
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер от 0,6% за всяка година
трудов стаж. От заключението се установява също така, че дължимото обезщетение за
периода 18.03.2020г.- 25.03.2020г. е в размер от 384 лева, а това за периода 26.03.2020г.-
13.05.2020г. е в размер от 1175 лева, поради което решението на ПдРС ще следва да бъде
потвърдено само в частта, с която този иск е отхвърлен за разликата между пълния
претендиран размер от 1210,25 лева за втория период и дължимите 1175 лева.
Съобразно с решението по делото и на основание чл.78, ал.6, вр. чл.83, ал.1, т.1 от
ГПК въззиваемото дружество ще следва да бъде осъдено да заплати дължимата за
производството пред първа инстанция държавна такса в размер от общо 119,44 лева / по 30
лева за първите два иска и 59,44 лева за третия/, платеното от бюджета на ПдРС
възнаграждение за вещо лице Д. С. в размер от 150 лева, както и дължимата във въззивното
производство държавна такса в размер от 59,72 лева. На основание чл.78, ал.1 от ГПК в
полза на жалбоподателката ще следва да бъдат присъдени направените от нея съдебни
разноски за адв.възнаграждение в размер от 1200 лева в първоинстанционното производство
и в същия размер в настоящето производство.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260876/17.03.2021г. по гр.д.№ 4360/2020г. на ПдРС, ХV гр.с.в
частта, с която искът по чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 от КТ, предявен от АН. АНГ. Д. от
гр.Пловдив, ул.*****, ЕГН: ********** против „Лукойл България“ЕООД, ЕИК: *********,
7
със седалище и адрес на управление: гр.София, район „**“, бул.“*** е отхвърлен за
разликата между пълния претендиран размер от 1210,25 лева за периода 26.03.2020г.-
13.05.2020г. и дължимите 1175 лева.
ОТМЕНЯ решение № 260876/17.03.2021г. по гр.д.№ 4360/2020г. на ПдРС, ХV гр.с., с
което са отхвърлени предявените от нея искове по чл.344, ал.1, т.т. 1 и 3 от КТ против
„Лукойл България“ЕООД, за това да бъде признато за незаконно уволнението й,
осъществено със Заповед № 011- ЧР/17.03.2020г., с която й е наложено дисциплинарно
наказание „Уволнение“ и да й бъде заплатено обезщетение за времето, през което е останала
без работа, а именно за времето от 18.03.2020г. до 25.03.2020г., в размер от 310,64 лева,
както и обезщетение в размер от 1210,25 лева за периода 26.03.2020г.- 13.05.2020г.,
представляващо разликата между получаването от нея трудово възнаграждение по
последващ трудов договор и това, което е получавала до уволнението й с горепосочената
заповед., като вместо това
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО уволнението, извършено със Заповед № 011-
ЧР/17.03.2020г., с която на А.Д. е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“, като
отменя същото.
ОСЪЖДА „Лукойл България“ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район ****“, бул.“**** да заплати на АН. АНГ. Д. от гр.Пловдив,
ул.“****, ЕГН: ********** сумата от 310,64 лева- обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр.
чл.225, ал. 1 от КТ за оставането й без работа през периода от 18.03.2020г. до 25.03.2020г.,
както и сумата от 1175 лева- обезщетение по чл.344, ал. 1, т. 3, вр. чл.225, ал. 1 от КТ за
получено по- ниско трудово възнаграждение през периода 26.03.2020г.- 13.05.2020г..
ОСЪЖДА „Лукойл България“ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район „*** да заплати на АН. АНГ. Д. от гр.Пловдив, ул.“*** ЕГН:
********** сумата от 1200 лева- съдебни разноски по първоинстанционното дело, и 1200
лева- съдебни разноски по въззивното дело.
ОСЪЖДА „Лукойл България“ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район „**** да заплати по сметка на ПдРС сумата от 119,44 лева-
държавна такса, както и сумата от 150 лева- платени от бюджета на съда разноски за ССЕ.
ОСЪЖДА „Лукойл България“ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район „***** да заплати по сметка на ПОС сумата от 59,72 лева-
държавна такса.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок
от връчването му на страните.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9