Решение по дело №1626/2020 на Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                                     15.10.2020г.                           Град П.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд                                            X състав

На петнадесети септември                                                      Година 2020

В открито заседание в следния състав:

 

                                                Председател: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА

 

Секретар: Божура Антонова

Като разгледа докладваното от председателя гр.д. №1626 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

          Производството по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.

            Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация –П.“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, чрез пълномощника си юрк.  Максимова, срещу М.И.Г., с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 300,98 ЛЕВА, ½ ОТ ОБЩ ДЪЛГ ОТ 601, 94,  ЛЕВА от които сумата от- 268,74лв. /двеста шестдесет и осем лева и 74ст./, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.03.2016 г. до 30.04.2018 г., сумата 32,24 лв. /тридесет и два лева и 24ст./, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.05.2016 г. до 04.10.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата 268,74 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 13.01.2020 г. до окончателното изплащане на вземането.Вземането произтича от следните обстоятелства: неплатена топлинна енергия за периода от 01.03.2016 г. до 30.04.2018 г., включително, за топлофициран имот,  находящ се в гр.П., кв.Т..

            В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен орган /КЕВР/ общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил несъгласие. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Посочена е релевантната нормативна база.

С исковата молба са представени извлечение от сметка към дата 04.10.2018 г. и заверено копие от вестник “СъП.” бр. 82 от 29.04.2008 г. с публикувани общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди. Направено е искане да бъде задължен ответникът по реда на чл. 190, ал. 1 ГПК да представи документ за собственост на процесния имот, както и да бъде изискано ч. гр. д. №***** по описа на съда за 2020 г. Отправено е искане за назначаване по делото на съдебно-икономическа и съдебно-технически експертизи, с въпроси, поставени в исковата молба. Съдът се е произнесъл по така направените искания, като е оставил без уважени първото, а фактите, обект на обследване от СИЕ и СТЕ по искане на страните в проведеното с.з. по делото са било обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът М. И.Д.. със адрес за призоваване: гр. С., бул. В., за адв. Б. В. - ответник по гр. дело № **** г. по описа на 10 с-в., гр. отделение, ПРС с ищец "Топлофикация - П." АДе депозирала отговор на исковата молба чрез адв. В.- упълномощен представител на ответника. Навеждат се доводи  на първо място за недопусимотст на производството като се сочи, че в исковата молба е посочено като ответник лице с имена- М.И.Г., а в заповедното производство заповедта за процесните суми е издадена срещу лицето - М. И.Д., от чието име е и депозираният отговор по чл.131 ГПК. Сочи се, че в случай че съдът счете искът за допустим, то е налице нередовност на процесната искова молба с твърдението, че ищецът не е посочил периода, за който твърди да е доставял топлинна енергия до процесния имот, нейния размер,  притежаваната квота в съсобствеността, както и стойността на обезщетението за забава, не е уточнено помесечното разпределение на претенциите, не е изяснено основанието, на което претендира вземанията именно от ответника, съществува неяснота относно начина, по който е формирано задължението за главница – не е посочено каква част от него е за отопление на имот, за битово водоснабдяване или за сградна инсталация, не става ясно на какво основание сумите се търсят именно от ответника – като собственик или носител на вещно право на ползване върху този топлоснабден имот. Оспорва се ответникът да е собственик или ползвател в посочената част на имота, и при твърдението, и че не е и потребител на топлинна енергия. Поддържа, че не е доказано наличието на соченото от ищеца облигационно правоотношение и ответника няма качеството потребител на топлинна енергия. Намира процесните вземания за недължими, излага доводи за  института на давността., като навежда възражение и че сумите са погасени по давност. Сочи се, че възразява срещу допускането на СИЕ и СТЕ по делото, като не оспорва фактите, които експертите биха обследвали досежно размера и периода на претендираните суми, както и че се касае за топлоснабден имот. Моли съдът да се произнесе по това искане в първото по делото с.з.Претендира разноски  по делото. Оспорва разноските на другата страна.. Относно искането на ищеца за задължаване на ответника по чл.190 ГПК да представи документ за собсственост или ползване на имота, сочи че не може да представи такъв, като нито е  собственик, нито ползвател на процесния имот.

В проведеното по делото с.з., съдът се е произнесъл на първо място по възражението досежно имената на ищеца, като е посочил, че в исковата молба са посочени три имена - М.И.Г., че действително  както сочи процесуалния представител на ищеца в  съдебно заседание в представените писмени доказателства на стр.11 от делото, където е извършено деклариране от трето за спора лице на имота по реда на чл.14 от ЗМДТ, е посочена ответницата М.И.Г.  с ЕГН:**********, съвпадащо с ЕГН-то на лицето М.И.  Донева, за което е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК. Предвид изложеното, съдът е заключил, че ответника  е ясно индивидуализиран и че се касае за едно и също лице. Относно другото наведено възражение от ответната страна, а именно, че  във възражението по чл.414 ГПК по ч.гр.219/2020 г. на Районен съд – П. ответната страна е направила изявление, с което заявила, че не оспорва посочените главници за период и лихви за период, счита, че в настоящето производство за тези суми и за тези периоди като признати и неоспорени следва да се прекрати с нарочно определение, а за останалите суми, над тези суми до пълните размери, включително  за извлечението от сметка, включително и за половината от тях, е неоснователно, защото са погасени по давност  и недължими, съдът е посочил, че ще се произнесе с крайни си съдебен акт. В допълнение е посочено, и че ответникът не на последно място е извършил плащане, което е към настоящето производство не е от значение, но има и плащане на тези признати суми – главница, лихва, разноски по заповедното производство, преди депозиране на възражението, затова се явява недопустимо настоящето производство за тези суми и периоди. Моли се за произнасяне в посочения смисъл.

Ищцовата страна, чрез своя процесуален представител, моли за уважаване на заявените претенции като доказани и основателни.Съдът с нарочно протоколно определение е отделил  като безспорен факта, че за процесния период  сумата от 92,41 лв. – главница за периода от 01.12.2017 г. до 30.04.2018 г. и 4,92 лв. лихви за периода от 08.02.2018 г. до 04.10.2018 г. са заплатени между страните и не са погасени по давност. Отделил е като безспорно и обстоятелството, че до процесния имот за процесния период е доставено процесното количество топлинна енергия за посочените суми, както и че се касае за топлофициран имот.

            След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

            По допустимостта:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.415, ал.1, вр.чл.410 ГПК за процесните суми, за които е издадена Заповед №172 / 15.1.2020г.. по ч.г.д.№ *****  по описа на съда за 2020 г. на ПРС. Срещу заповедта в срока по чл.414 ГПК е постъпило възражение, с което част от вземането се признава за дължимо, а друга част се оспорва като погасено по давност, каквото становище застъпва и представителя на ответната страна по делото в с.з.

Предвид изложеното от адв. В., в с.з., че  признава за дължими слудните суми и в следния смисъл: сумата от 92,41 лева, представляващи непогасената част от главницата за периода 01.12.2017 г. до 30.04.2018 г., както и за сумата от 4,92 лева, представляваща лихва за периода от 08.02.2018 г. до 04.10.2018 г., доколкото тези суми са неоспорени във възражението по чл.414 ГПК в заповедното производство и че са заплатени, за което се представят и доказателства, за посочените суми, заповедта за изпълнение следва да се обяви от съда за влязла в сила, а производството относно същите да се прекрати.Предвид гореизложеното и в съответствие с диспозитивното начало съдът намира, в тази и част, включително и по отношение на законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата производството следва да се прекрати.

Производството по делото е допустимо в частта, с която се претендира да бъде установено, че ответникът дължи на ищеца сумите  за периода  01.03.2016 г. до 30.11.2017 г., както и за лихвите за периода от 10.05.2016 г. до 04.10.2018 г. същото извлечение от сметки в петитума на исковата молба исковете, за които ответната страна моли исковете  да бъдат отхвърлени като погасени по давност.

По основателността:

Ищецът “Топлофикация-П.”ЕАД, освен производител на топлинна енергия, извършва и пренос на тази енергия, съгласно легалната дефиниция на пар.1 т.44 ДР към ЗЕ,  поради което се явява и топлопреносно предприятие по смисъла на чл.129 ал.1 ЗЕ, чиято дейност е рамкирана от задълженията, предвидени в разпоредбата на чл.130 от същия закон.

При осъществяването на дейността си по централизирано подаване и продажба на топлинна енергия, дружеството  се съобразява с разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ /изм.  ДВ, бр. 54 от 2012 г./,  която предвижда, че продажбата на топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите части в сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно облигационната  връзка възниква ex lege, по силата на закона,  от момента, в който за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”.Това качество е определено в разпоредбата на чл. 153,  ал.1 ЗЕ, според която  клиенти на топлинна енергия са  всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на горепосочените разпоредби е видно, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за битови нужди не е необходимо да се сключва писмен договор, като съдържанието на облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия за битови нужди; реда за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията; реда и условията за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; реда за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления.

Видно от  Договор за продажба на държавен недвижим имот от 12.11.1990 г., то имотът е бил закупен от лицето В.Д.Д.. Видно от представена декларация за имота по чл.14 ЗМДТ, то се установява, че същото лице е декларирало имота на база посочения акт за придобиване на 20.03.1991 г., като имотът е деклариран в съсобственост с ответницата М.И.Г. при една втора съсобствени идеални част. Видно от представеното платежно по делото, то същата е заплатила, като по този начин е признала и дължимост на сумите от  122, 07 лева на ищеца, претендирани по заповедното производство. По делото не са били ангажирани други писмени доказателства, като същевременно както съдът посочи по горе, с нарочни протоколни определения, съдът е отделил като безспорни следните факти: че за процесния период  сумата от 92,41 лв. – главница за периода от 01.12.2017 г. до 30.04.2018 г. и 4,92 лв. лихви за периода от 08.02.2018 г. до 04.10.2018 г. са заплатени между страните и не са погасени по давност. Отделил е като безспорно и обстоятелството, че до процесния имот за процесния период е доставено процесното количество топлинна енергия за посочените суми, както и че се касае за топлофициран имот.

Ответната страна, не оспорва съсобствеността в имота в посочената идеална част, като се позовава само на възражение за давност досежно незаплатените суми. В този смисъл и при частично заплащане на сумите, претендирани от ищеца, съдът намира, че следва да приеме, макар и изрично доказателство в този смисъл да не е представено по делото, че ответницата е съсобственик в имота в посочената идеална част и да разгледа по същество спора, като се произнесе по единственото наведено възражение, а именно, че неплатените суми са погасени по давност.

При положение, че ответникът  е направил възражение за изтекла погасителна давност, съдът намира, че следва да посочи следното: Съгласно константната съдебна практика когато потребителите на топлинна енергия заплащат цената и на месечни вноски се касае за трайно, периодично изпълнение на парично задължение. В този случай задължението на потребителя представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл.111, б.”в ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения с посочен в Общите условия падеж. За приложението на специалната тригодишна давност  съгласно цитираната разпоредба не е необходимо плащанията да са еднакви по размер. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК. В същото време съгласно Определение №290/01.04.2010г. на ВКС по ч.т.д. №244/2010г., което се включва в практиката задължителна за съдилищата, ако кредиторът спази едномесечния срок за предявяване на иска, по силата на чл.422 ГПК искът ще се счита предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като към този момент ще се считат за настъпили както материалноправните, така и процесуалноправните последици от предявяването му. Процесът ще се счита за висящ от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение и от този момент ще се прекъсне исковата давност. В настоящия случай заявлението за издаване на процесната заповед  е подадено на 13.01.2020г., поради което и съдът намира, че вземанията на ищеца за периода, предхождащ 13.01.2017г. са погасени по давност, като обаче следва да се посочи, съобразно ОУ, то съгласно чл. 34, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно вземането за цената за потребена енергия за текущия месец става изискуемо от първо число на втория месец следващ отчетния. Съдът, съобразявайки горното, както и падежните дати на съответните месечни вземания от процесния период, размерите на дължимите месечни вземания и размера на законната лихва, намира, че  за периода от 01.03.2016 г. до 30.11.2016 г.сумите са погасени по давност или за сумата от 41.08 лева, главница съобразно притежаваната една втора ид.ч от имота, и за лихва за забава от 10.05.2016 г. до 04.10.2018 г. или за сумата от 8,33 лв, съобразно притежавата ид част от имота сумите са погасени по давност и следва да бъдат отхвърлени като недължими.

 Сумите, над отхвърлените претенции, които не са оспорени, и които не са погасени по давност са дължими и за тях, съобразно притежаваната една втора идеална част от имота исковете се явяват основателни, като обаче в тази част сумите са признати и заповедта е влязла в сила и следва да се прекрати производството по делото в тази му част или за сумите за периодите, както следва: за периода от 01.12.2016 г. до 30.11.2017 г.,. или за сумата от 92, 41 лева, съобразно притежаваната една втора част от имота и за лихви за периода от 08.02.2018 г. до 04.10.2018 г. или за сумата от 4,92 лв, съобразно притежаваната една втора част от имота, като следва да се посочи краен период 31.03.2018 г, като впоследствие се приспадне изравнителната сметка на месец четвръти 2018 г.

Следователно като се вземе предвид заявеният период на претенцията от ищцовото Дружество, и при изложените по-горе факти за частично влизане в сила на заповедта по чл.410 ГПК, както и за частично погасяване на сумите от претенцията по давност, то дължими остават сумите извън тези периоди или както следва: сумата  от 135, 25 лева, представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.12.2016 г. до 30.11.2017 г.  за топлофициран имот, находящ се на адрес: гр. П., жк. Тева №38/1, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 13.01.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата 18,99 лв. /сто четиридесет и шест лева и четиридесет и две стотинки/ – представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху месечните плащания за периода от 07.02.2017 г. до 04.10.2018 г., за които вземания е издадена Заповед № 172 / 15.1.2020г. по ч.г.д. № *****  по описа на съда за 2020г. на ПРС, , ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата

 

По разноските:

Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските както в заповедното, така и в исковото производство.

Ищецът е поискал да му бъдат присъдени направените по делото разноски, като същият е бил представляван от юрисконсулт както в заповедното, така и в исковото производство. На основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 Закона за правната помощ, вр. чл.26 Наредбата за правната помощ, съдът следва да определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна  сложност на делото, ПРС намира, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00лв. общо за заповедното и исковото производства, като именно толкова претендира и ищецът, съобразно представен списък по чл.80 ГПК /СТР.36 ОТ ДЕЛОТО/. Ищецът претендира и сумите от 25 лева за заплатена държавна такса в заповедното и също толкова и за исковото производство по делото или общо разноски в размер на 200 лева.

Предвид гореизложеното съдът намира, че на  ищеца следва да му бъдат присъдени разноски, съобразно уважената част от исковете, а именно за сумата от първо за заповедното производство на ищеца се следва сумата от 62, 69 лева, и за исковото сумата от  64,06 лв или 126, 75 лв общо.

На ответника, които претендира разноски по 300 лева за заповедното и за исковото производство се следва сумата от 49, 25 лева за заповедното производство, съобразно призната част от дълга, и за исковото съобразно отхвърлената част от исковете сумата от 146,26 лв  или общо сумата от 195,51 лева.

 

            С оглед изложеното Пернишкият районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по делото в частта му, с която се иска да бъде признато за установено по искове, предявени от “Топлофикация П.” АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.П., жк. Мошино, ТЕЦ “Република”, срещу М.И.Г., с ЕГН: **********, че ответникът дължи на ищеца сумата от за сумата от 92,41 лева, представляващи непогасената част от главницата за периода 01.12.2017 г. до 31.03.2018 г., както и за сумата от 4,92 лева, представляваща лихва за периода от 08.02.2018 г. до 04.10.2018 г.,

 за доставена и  ползвана топлинна енергия на апартамент, находящ се в гр.П., кв.Т., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед №  172 / 15.1.2020г. по ч.г.д. № *****  по описа на съда за 2020г. на ПРС,  КАТО ОБЯВЯВА ЗА ВЛЯЗЛА В СИЛА Заповед №  172 / 15.1.2020г. по ч.г.д.№*****/2020г. на ПРС в тази и част.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.И.Г., с ЕГН: **********, ДЪЛЖИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ - П." АД, EИК *********, гр. П., кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република”, сумата  от 135, 25 лева, представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.12.2016 г. до 30.11.2017 г.   и месец четвърти 2018 г. за топлофициран имот, находящ се на адрес: гр. П., жк. Тева №38/1, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 13.01.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата 18,99 лв. /сто четиридесет и шест лева и четиридесет и две стотинки/ – представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху месечните плащания за периода от 07.02.2017 г. до 04.10.2018 г., за които вземания е издадена Заповед № 172 / 15.1.2020г. по ч.г.д. № *****  по описа на съда за 2020г. на ПРС, като ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ поради изтекла давност, исковете на “Топлофикация- П.”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.П., жк. Мошино, ТЕЦ “Република”,  срещу М.И.Г., с ЕГН: **********,  с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца за периода 01.03.2016 г. до 30.11.2016 г. сумата от 41.08 лева, главница съобразно притежаваната една втора ид.ч от имота, и за лихва за забава от 10.05.2016 г. до 04.10.2018 г.  за сумата от 8,33 лв, съобразно притежавата ид част от имота, като неоснователни.

ОСЪЖДА ТОПЛОФИКАЦИЯ - П." АД, EИК *********, гр. П., кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република”,  да заплати на М.И.Г., с ЕГН: **********, сумата от 195,51  лв., представляваща направени в заповедното и исковото производство разноски за  държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в съответствие с оттеглената част на исковете.

ОСЪЖДА М.И.Г., с ЕГН: **********,  да заплати на  “Топлофикация- П.”АД, сумата от 126, 75 лв.,  представляваща направени по делото разноски по делото съобразно уважената част от исковите претенции.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЛЕД влизане на решението в сила, ч.г.д.№*****/2020г. на ПРС да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.

 

 

Вярно с оригинала:С.Г.

                                                           

                                                                        Районен съдия: