Р Е Ш
Е Н И Е № 502
Гр.
Пещера,25.06.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕЩЕРСКИ РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански
състав, в публично съдебно заседание на пети юни през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АТАНАСКА
ПАВЛОВА
при секретаря Евгения Млячкова, като разгледа
докладваното от съдията Павлова гр.д. № 1052 по описа на съда за 2019 година и
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е иск от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Д-р Петър Дертлиев"
№ 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Д. Бончев, чрез пълномощника:Ц.П., юрисконсулт със съдебен адрес по чл. 39
ал. 1 от ГПК: гр. София, бул. "Д-р Петър Дертлиев " № 25, офис сграда
"Лабиринт", ет. 2, офис № 4, срещу
Д.Л.А., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, с правно основание по чл.
422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Твърдят, че
на 10.07.2018 г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 16.01.2015 г., сключен на основание чл. 99
от ЗЗД между „Агенция за събиране на вземания" ООД, ЕИК *********, и
„Микро Кредит" АД, ЕИК *********, по силата на който вземанията на „Микро
Кредит" АД срещу Д.Л.А., произтичащи от Договор за заем CrediHome+ №
1182-00032109 и Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome+ №
1182-00032109 и двата от дата 5.02.2018 г. са прехвърлени изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на
дружеството - кредитор.
Договора за
заем съдържал изрична клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли
вземането си в полза на трети лица. „Агенция за събиране на вземания" АД
/сега „Агенция за събиране на вземания" ЕАД/, ЕИК ********* е
правоприемник на „Агенция за събиране на вземания" ООД, ЕИК *********.
Длъжникът бил уведомен за станалата продажба на вземането от страна на „Микро
Кредит" АД с Уведомително писмо, изпратено с известие за доставяне.
Приложение 1
от 10.07.2018 г. за цедиране на вземания към Рамковия договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.01.2015 г. било представено само с
данните на ответника, тъй като данните на останалите длъжници са били защитени
съгласно Закона за защита на личните данни /Чл. 2, ал. 2, т. 2, 3, 5, във вр. с
чл. 23, ал. 1, 2, 3, във вр. с чл. 26, ал. 2 от ЗЗЛД/ и книжата по делото не се
представяли само на съда.
По реда на
чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника било изпратено писмо, съдържащо Уведомително
писмо от „Микро Кредит“ АД чрез „Агенция за събиране на вземания“ АД с Изх №:
УПЦ-П-МКР/ 1182-00032109 от 12.07.2018 г за извършената продажба на вземания,
изпратено чрез Български пощи с известие за доставяне на посочения в договора
за кредит постоянен адрес. Писмото се е върнало в цялост с отбелязване
„Непотърсена пратка“. На 10.07.2019 г. ищцовото дружество изпратило повторно
писмо до длъжника, съдържащо Уведомително писмо от „Микро Кредит“ АД чрез
„Агенция за събиране на вземания“ АД с изх. № УПЦ-С-МКР/ 1182-00032109 чрез
куриер. Писмото отново се върнало в цялост.
Молят да се приеме като доказателство Уведомително
писмо от „Микро Кредит" АД чрез „Агенция за събиране на вземания"
изх. № УПЦ-С-МКР/1182-00032109 от 10.07.2019 г. за извършената цесия, което да се връчи на ответника ведно с исковата молба и
приложенията към нея. Позовават се на практика на ВКС относно връчването на
съобщението за цесия.
Твърдят, че
на 05.02.2018 г. между „Микро Кредит" АД и Д.Л.А. бил сключен договор за
заем CrediHome+ № 1182-00032109, по силата на който дружеството му е
предоставило заем в размер на 1800,00 лева. Условията на „Договора за кредит“
се съдържали в отделните полета или клетки, отпечатани на лицевата страна на
формуляра "Искане за кредит" и "договор за заем", като
"Общите условия", при които се отпуска кредитът били неразделна част
както от "Искане за кредит", така и от "договора за заем".
Подписвайки Договора за заем, заемополучателят е удостоверил, че е получил от
кредитора заемната сума, като се е задължил да върне на заемодателя в сроковете
и при условията, посочени в договора и приложимите Общи условия, сума в общ
размер на 2115,36 лева, представляваща чистата стойност на заема ведно с
договорната лихва по него.
Съгласно
разпоредбите на Общите условия, в съответствие с които е сключен договора за
заем, с подписването му Заемополучателят удостоверявал, че предварително и
безвъзмездно му е предоставен стандартен европейски формуляр с необходимата
преддоговорна информация, разбира и приема клаузите на договора и Общите
условия, съгласен е да бъде обвързан с техните разпоредби и желае договорът да
бъде сключен.Съгласно Общите условията, при които е подписан договора,
Заемополучателят се е задължил да върне заема ведно с договорната лихва, която
е в размер на 315,36 лева, на 12 равни месечни погасителни вноски, в размер на
176,28 лева, като първата погасителна вноска е платима на 15.03.2018 г. Така
страните са договорили общ размер на плащанията по заема 2115,36 лева.
На основание
попълнен и подписан от Заемополучателя формуляр - Искане за допълнителни
услуги, на 5.02.2018 г. между „Микро Кредит" АД и Д.Л.А. е сключен Договор
за допълнителни услуги към заем CrediHome+ № 1182-00032109, съгласно който
„Микро Кредит" АД се е задължил да предостави на Заемополучателят пакет от
допълнителни услуги описани подробно в Приложение № 1 към договора, което е
предоставено на Заемополучателя при сключване на договора. Съгласно клаузите на
сключения договор, при подписване на договора клиентът дължи заплащане на
пакетна цена за допълнителни услуги в размер на 190,08 лв., като му е
предоставена възможността да я заплати на 12 бр. равни месечни вноски, всяка в
размер на 15,84 лв., при първа погасителна вноска, платима на 15.03.2018 г.
На основание
сключения договор за допълнителни услуги „Микро Кредит" АД, в качеството
си на застрахователен посредник предоставя на Заемополучателят финансиране и
разсрочване на сключена с посредничеството на „Микро Кредит" АД
застраховка „Защита" към застрахователна компания „УНИКА Живот" АД,
ЕИК *********, конкретните условия по която са посочени в индивидуална
застрахователна полица, предоставена на и подписана от Заемополучателят.
Съгласно сключения договор за допълнителни услуги Заемателят се е задължил да
върне на Заемодателя платената от страна на „Микро Кредит" АД
застрахователна премия, в срок от 12 месеца, на равни погасителни вноски,
дължими на падежните дати на погасителните вноски по договора за заем, всяка в
размер на 118,80 лева, платими считано от 15.03.2018 г, или обща сума за
застрахователна премия - 1425,60 лева, която покрива следните застрахователни
рискове: смърт вследствие на злополука, трайна пълна неработоспособност над 50%
вследствие на злополука и временна неработоспособност вследствие на злополука и
смърт в резултат на ПТП. Съгласно чл. 4 от договора за допълнителни услуги и
чл. 28 от Общите условия към договора за заем допълнителните услуги не са
задължителна предпоставка за отпускане на заем, а същите се предоставят на
Заемополучателят само при изразено негово писмено искане с попълване на
формуляр Искане за допълнителни услуги и след сключване на договор за
допълнителни услуги.
На длъжника
била начислена лихва за забава, както следва:
- по договор
за заем: 59,62 лв. за периода от 16.03.2018 г. (датата на която е станала
изискуема първата неплатена от длъжника погасителна вноска) до датата на
подаване на заявлението в съда.
-по договор
за допълнителни услуги: 45,53 лв. за периода от 16.03.2018 г. (датата на която
е станала изискуема първата неплатена от длъжника погасителна вноска) до датата
на подаване на заявлението в съда. Размера на начислената лихва е съвкупност от
лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна
вноска.
Срокът на
договора е изтекъл на 15.02.2019 г. с последната погасителна вноска и не е бил обявяван
за предсрочно изискуем.
Заемодателят
не е извършил плащане по дължимия към дружеството паричен заем.
Предвид
изложеното за ищеца възниквал правен интерес за предявяване на претенциите по
съдебен ред, с оглед на което е входирано Заявление по чл. 410 от ГПК срещу
длъжника. Съдът е уважил претенцията им по образуваното ч.гр.д. № 341/ 2019 г,
по описа на PC-Пещера, и е издадена Заповед за изпълнение. Заповедта е връчена
на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което е предявен в
законоустановения едномесечен срок настоящата искова молба.
Молят да ги
призове съда и след като убеди във верността на твърденията им, да постанови
съдебен акт, по силата на който да признае за установено по отношение Д.Л.А.,
ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, че същият дължи на „Агенция за събиране
на вземания" ЕАД ЕИК ********* следните суми: 1800,00 лв. (хиляда и
осемстотин лева ), представляваща неизплатена главница по Договор за заем
CrediHome №: 1182-00032109 от 05.02.2018г.; 315,36 лв. (триста и петнадесет
лева и 36 стотинки) представляваща договорна лихва по договор за заем за
периода от 15.03.2018 г. (падеж на първа неплатена погасителна вноска) до
15.02.2019 г. (падеж на последна погасителна вноска); 190,08 лв. (сто и
деветдесет лева и 08 стотинки), представляваща сума за допълнителни услуги по
договор за допълнителни услуги за периода от 15.03.2018 г. /падеж на първа
неплатена вноска по договор за допълнителни услуги/ до 15.02.2019 г. /падеж на
последна вноска по договор за допълнителни услуги/; 1425,60 лв. (хиляда и
четиристотин двадесет и пет лева и 60 стотинки), представляваща застрахователна
премия по договор за допълнителни услуги за периода от 15.03.2018 г. /падеж на първа
неплатена вноска по договор за допълнителни услуги/ до 15.02.2019 г. /падеж на
последна вноска по договор за допълнителни услуги/; 59,62 лв. (петдесет и девет лева и 62
стотинки) представляваща лихва за забава по договор за заем за периода от
16.03.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда;45,53 лв.
(четиридесет и пет лева и 53 стотинки), представляваща лихва за забава по
договор за допълнителни услуги за периода от 16.03.2018 г. до датата на
подаване на заявлението в съда, както и законна лихва за забава върху
главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на
задължението.Претендират разноски и ангажират доказателства.
В срока за
отговор от ответника Д.А., чрез назначения му особен представител – адв. Ив. Т.,
е постъпил отговор, с който се оспорва иска по основание и по размер. Твърди че
договора за заем е бланков, не е предварително договарян между страните, не
ставало ясно по какъв начин е получил ответника сумата, не се представяли
доказателства че заемът бил рефинансиран. Твърди, че по договора за
допълнителни услуги допълнтителните услуги били прекомерни и не отговаряли на
изискванията на закона. Не бил посочен вида, размера и действието, за което се
събирали таксите съобразно чл. 10а ал.4 от ЗПК, твърди че това възнаграждение
било платимо предварително само за възможността за предоставяне на изброените
услуги. Твърди, че уговорката за плащане на тези допълнителни услуги са
нищожни, противоречащи на чл. 10 ал.2 пр.2 и чл.10 а ал.3 и ал.4 от ЗПК. Твърде
че за претенцията за застрахователна премия няма доказателства, че същата е
платена от Микро кредит АД, а кото не била платена то полицата не пораждала
действие.
В проведеното съдебно заседание ищецът
поддържа исковата молба чрез депозирано писмено становище.
Ответникът чрез процесуалния си представител
не се явява в първото по делото заседание,
явява се особения представител и моли искът да се отхвърли.
Депозирана е писмена защита.
След преценка на събраните по делото
доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява
следното:
Със Заповед за изпълнение на парично
задължение № 133/05.03.2019 г. по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№341/2019 г., е разпоредено длъжникът Д.Л.А., ЕГН – **********, адрес: ***,
да заплати на кредитора “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********,
седалище/адрес на управление: гр. София 1335, бул. “Д-р Петър Дертлиев” № 25,
офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, телефон: 02/40 80 100, законен
представител: Николина Тодорова Станчева и Мартин Деспов Деспов – Изпълнителни
директори,пълномощник: Албена Николаева Благоева – в качеството на юрисконсулт,
с адрес: гр. София 1335, бул. “Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт,
ет.2, офис 4, главница в размер на
1800,00 лева, договорна лихва по договор за заем в размер на 315,36 лева за
периода от 15.03.2018 г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до
15.02.2019 г. /падеж на последна неплатена погасителна вноска/, сума за
допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги в размер на 190,08 лева
за периода от 15.03.2018 г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до
15.02.2019 г. /падеж на последна неплатена погасителна вноска/, застрахователна
премия по договор за допълнителни услуги в размер на 1425,60 лева за периода от
15.03.2018 г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до 15.02.2019 г.
/падеж на последна неплатена погасителна вноска/, лихва за забава по договор за
заем в размер на 59,62 лева за периода от 16.03.2018 г. до 05.03.2019 г., и
лихва за забава по договор за допълнителни услуги в размер на 45,53 лева за
периода от 16.03.2018 г. до 05.03.2019 г., заедно със законната лихва върху
главницата, считано от постъпване на заявлението – 05.03.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и сумата от
276,72 лева разноски по делото, в т.ч. 76,72 лева за внесена ДТ и 200,00 лева
за юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на
чл. 47 ал.5 от ГПК, като на заявителя е указано да предяви иск относно
вземането си в едномесечен срок като довнесе дължимата държавна такса. Искът е
предявен в преклузивния едномесечен срок, поради което е допустим и подлежи на
разглеждане по същество.
По делото е представено копие от Договор за заем
CrediHome № 1182-00032109 и Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome №
1182-00032109, сключени между „Микро Кредит“ АД и Д.Л.А. на дата 5.02.2018 г по
силата на който заемодателят „Микро Кредит“ АД е предал на заемателя Д.Л.А. сумата
от 1800 лв., с която е рефинансирана сума от 1 278,21 лева по договор за
заем 1182- 00028268, като общата сума за
получаване била 431,79 лева, обща сума
за връщане 2 115,36 лева, дата на първо плащане 15.03.2018г., ГПР 50 %,
фиксиран лихвен процент от 30,91 %, като
с договора страните са уговорили заемът да се погаси на 12 равни месечни
погасителни вноски всяка от които в размер на 176,28 лв., платими
до 15-то число.
Посочено е в
договора, че с полагането на подписа в същия заемополучателят е получил
сумата по договора. Договорът носи подписа на ответника Анеглов. Към договора е приложен погасителен
план, който съдържа единствено дата на плащане и размер на вноската – 176,28
лева. Крайната дата на погасяване на задължението е 15.02.2019 г.
Приложено е по делото Искане за заем CrediHome № 1182-00032109, подписано от
ответника А., с което е посочил желан размер на заема – 1800,00 лв., с
погасителна вноска от 176,28 лева, брой вноски – 12, еднократна такса от 90,00
лева, и число на плащане за текущия месец – 15 –то число.
Приет е по делото Договор за допълнителни услуги към заем
CrediHome №: 1182-00032109, сключени между „Микро Кредит“ АД и Д.Л.А. на дата
5.02.2018 г. и искане за допълнителни услуги, по силата на който на ответника А.
е предоставен пакет от допълнителни услуги и финансиране и разсрочване на
сключена с посредничеството на „Микро Кредит“АД застраховка. Пакетът „Комфорт“ за период от 12 месеца и месечна вноска от
15,84 лева, включва : посещение вкъщи или на удобно място за събиране на
вноска; безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на клиента по
банкова сметка ***; безплатно внасяне на вноска директно в офис на ищеца;
безплатно предоговаряне и разсрочване на
заема; без наказателна лихва за просрочие при закъснение до 15 дни.
Допълнителната услуга „Застраховка защита
Пакет „Премиум Живот“ отново е със срок от 12 месеца и месечна вноска от
118,80 лева. В чл. 4.1 от Договора за
допълнителни услуги е посочено че сключването на този договор не е задължителна предпоставка за сключване на
договор за заем или получаване на заем CrediHome. Посочено е че клиентът дължи
сумите по пакета услуги заедно с месечната погасителна вноска по договора за
заем. Застрахователната премия е в размер на 1425,50 лева , а застрахователната
сума 1800,00 лв. Покритите рискове са
смърт, трайна пълна
неработоспособност над 50,00 %
вследствие на заболяване или злополука,
и хоспитализация вследствие на заболяване или злополука,
Представено е още копие от Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 16.01.2015 г., сключен между „Микро
Кредит“ АД - в качеството на цедент и „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”/ „АСВ“
/ООД - в качеството на цесионер, по силата на който страните се споразумели
цедентът да прехвърля регулярно на цесионера станалите ликвидни и изискуеми вземания, които ще се индивидуализират в Приложение 1,
неразделна част от договора.
Ищецът е приложил още и Препис – извлечение
от Приложение 1 от 10.07.2018 г. към договора за продажба и прехвърляне на
вземания от 16.01.2015 г., в което под номер 115 е вписано името на длъжника Д.Л.А.,
с дата на договор 05.02.2018 г., както и са посочени дължимите суми.
Представено е и уведомително писмо с дата 12.07.2018
г. за извършено прехвърляне на вземанията отправено от „Микро Кредит“ АД до
ответника А.. Видно от приложените писмени доказателства пратката е изпратена
на посочения в договора за кредит адрес на заемателя и е върната с отбелязване-
непотърсена .
Приложено е и пълномощно, без дата, подписано
от Изпълнителния директор на „Микро Кредит“ АД, по силата на което е
упълномощен ищеца да уведоми от името на упълномощителя всички длъжници по
вземания на дружеството, възникнали по договори за кредит, които дружеството е
цедирало, съгласно сключения на 16.01.2015 г. Договор.
За изясняване на спора от
фактическа страна е изслушано заключение на допуснатата СИЕ, вещото лице по
която посочва, че не са извършвани плащания от страна на ответника. Размерът на
усвоената главница е в размер на 1800 лева, договорната лихва е в размер на 315,36,
дължима застраховка 1425,60 лева, дължима
сума по пакет Комфорт- 190,08 лева, като законната лихва за забава върху главниците по заема е в размер на 88,70
лева, по главниците за застраховка – 73,90 лева и по пакета от допълнителни
услуги – 9,84 лева. Заключението е прието в о.с.з. като неоспорено от страните.
Прието е по делото писмо от
ЗК „УНИКА ЖИВОТ“ АД до ищцовото дружество, с което сочат, че застрахователната
премия в размер на 1425,60 лева е била платена от „Микро Кредит“ АД.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е положителен
установителен такъв и следва да се квалифицира по чл.422, ал.1 ГПК. Съгласно
чл.422, ал.1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента
на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е
спазен срокът по чл.415, ал.1 ГПК.
Установява се по делото, че между праводателя
на ищеца и ответника е бил сключен валиден договор за паричен заем от 05.02.2018
г. Ответникът чрез процесуалния си представител е оспорил получаването на
сумата по уговорения в договора начин, но предвид че с подписа си е удостоверил
получаването на остатъка от договорената
сума 1800 лв., тъй като е послужила за
рефинансиране на предходен заем в размер на 1278,21 лева , то чисто е получил
431,79 лева след удържане еднократно на такса в размер на 90,00 лева. Договорът
за заем в тази част има характер на разписка за получената сума.
Установено е също така, че между стария
кредитор на ответника и ищеца е сключен валиден Договор за продажба и прехвърляне
на вземания/ цесия/ от 16.01.2015 год., който е надлежно съобщен на длъжника, което обстоятелство не
се и оспорва от него.
Цесията следва да се счете за надлежно
съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е
връчено на длъжника, като приложение към исковата молба, с която новият
кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане /какъвто е и
настоящия случай/. /в т.см. Решение №78/09.07.2014 г. на ВКС по т.д.№2352/2013
г., II т.о.; Решение №123/24.06.2009 г. по т.д.№12/2009 г. на ВКС, II
т.о.; Решение №3/16.04.2014 г. по т.д.№1711/2013
г. на ВКС, I т.о.,решение № 137/02.06.2015 г. по гр. д. № 5759/2014 г. на III
ГО на ВКС, допуснато по въпроса: “цесионерът/приобретател на вземането може ли
да уведоми длъжника за прехвърлянето на вземането като представител на цедента“
и решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на II ТО на ВКС, допуснато
по въпроса: „Може ли да се счита, че получаването на препис от исковата молба и
уведомлението за цесия е надлежно съобщение за цесията на длъжника“/.
Съгласно чл. 11, ал. 1 от Закона за
потребителския кредит (ЗПК), който е приложим в отношенията между страните
договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа
изрично изброени реквизити, сред които – общият размер на кредита и условията
за усвояването му (т. 7); лихвения процент по кредита; годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит (т.10) и условията за издължаване на кредита от потребителя,
включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски (т.11) .
В настоящия случай съдът счита, че договорът
е изготвен на разбираем език и в тази връзка са спазени изискванията на
закона.Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са
спазени изискванията на чл. 11, ал.1, т.7 - 12 и т.20, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл.22 ЗПК -
изначална недействителност на договора за потребителски кредит, а когато договорът е обявен за
недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, тъй като дължи връщане
само на чистата стойност на кредита, но не дължи връщане на лихвата и другите
разходи по кредита.С оглед гореизложеното по повод съдържанието на сключения
договор между ответника и Микро Кредит АД съдът счита, че не са спазени
изискванията на чл. 11, ал.1, т. 11 от ЗПК, поради което договорът за
потребителски кредит е недействителен, като за недействителността на договора
съдът следи и служебно. За нищожността съдът следи служебно и при констатиране
се позовава на същата. Имайки предвид последиците на тази недействителност
съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, то потребителят – ответник по настоящото
дело дължи връщане на чистата стойност по кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита.
На първо място към договора не е приложен
погасителен план, а от договора се установява , че се дължи една обща сума, но
не става ясно какъв е размерът на главницата и какъв е размерът на лихвата,
освен това и заемодателят е начислил и суми за допълнителни услуги, и
застрахователна премия, като заемополучателят не би могъл да разбере какъв е
лихвеният процент след извършване на съответните математически изчисления, а
именно от сбора на определените погасителни вноски да извади размера на
главницата по договора за кредит и по този начин да получи сумата, която дължи,
като договорна лихва. Посочен е годишен лихвен процент, от който обаче не става
ясно по какъв начин той се отразява в размера на погасителните вноски. Липсва
погасителен план, съставен съгласно изискванията на закона, съдържащ информация
за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. В
ЗПК е посочено изчерпателно какво следва
да е съдържанието на договора за кредит. Липсата на изрично посочените в чл.22
във вр. с чл. 11 ЗПК реквизити на договора за кредит водят до недействителност
на същия, като в закона не е предвидена възможност тези реквизити да са
определяеми такива.
Наред с това следва да се посочи и че самата
клауза за допълнителни услуги също е недействителна предвид, че не се сочи да е
ползвана някоя от изброените допълнителни
услуги и на следващо
място в чл. 10 а ал. 2 от ЗПК е посочено , че кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление
на кредита. Нарушаването му прави
клаузата неравноправна по смисъла на чл. 143 ал. 2 от ЗЗП. Освен това, с уговарянето на допълнително
възнаграждение, съдът намира, че се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК,
касаеща ограничение в размера на ГПР. На основание чл.21, ал. ЗПК всяка клауза
в договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на
изискванията на закона, е нищожна. Затова е основателно възражение на ответника
за нищожност на договора за допълнителни услуги.
От
друга страна с договора за пакет допълнителни услуги е договорена и
застраховка. Съдът намира застрахователните клаузи за нищожни, тъй като
противоречат на добрите нрави. Застрахователната клауза е
сключена между „Микро Кредит АД и ответника, като дружеството-цедент на
вземането няма качество на застраховател или презастраховател, не договаря за
себе си, а от името и за сметка на застрахователя „Уника Живот АД, като по този
договор правата и задълженията на застрахователя, включително да получи
застрахователната премия, възникват направо в патримониума на
ЗК"Уника". Правата на „Микро Кредит“ АД, като трето
правоимащо лице по договора за застраховка, са ограничени само до възможността
да получи застрахователното обезщетение при настъпил риск, но не и да търси
реално изпълнение на вноските по премията. Няма уговорки за изплащане на
разликата между полученото от „Микро Кредит“ АД и застрахования, за изплащане
на застрахователно обезщетение. По делото не са представени доказателства за
плащане на премията от страна на „Микро Кредит“ АД в полза на
застрахователя. Липсват данни дали „Микро Кредит"АД е обвързан към ЗК“Уника“АД като застрахователен агент или не, а Кодексът за застраховане забранява
изрично на обвързания агент да събира премии и да извършва плащания към
потребителите на застрахователни услуги.
Недължими
остават и начислените от ищеца лихви за забава по договора за допълнителна
услуга и по зстрахователната клауза от същия договор начислени от 16.03.2018 г.
до датата на подаване на заявлението в съда.
Предвид така изложените доводи съдът счита,
че ответникът дължи връщане единствено и само на предоставената с договора за
паричен заем заемна сума в размер от
1800 лв., Предвид разпоредбата на чл. 23 ЗПК следва да се отхвърлят исковете за установяване на дължимост на сумата за договорна лихва и суми за допълнителни услуги
– Пакет Комфорт и Застраховка Защита пакет „Премиум Живот“, ведно с лихвите за
забава.
Относно претенцията за обезщетение
за забавено плащане в размер на законната лихва, то същата се дължи, доколкото
се установява, че е налице забава на плащането на дължимата сума, но в
размерите, в които е претендирана от ищеца. Вещото лице е изчислил, че
се дължи сума в размер на 88.70 лева, като ищецът е претендирал 59,62 лева,
предвид липсата на искане за увеличаване размера на иска в тази част, следва да
се присъди поисканото от ищеца.
Ето защо искът е основателен до
размер на претендираната главница и обезщетението за забавено плащане, а в
останалата част следва да се отхвърли като неоснователен.
Отговорност за разноски.
Ищецът претендира разноски,
ответникът не претендира такива, на това не би могло да стане, тъй като се
представлява от особен представител, разходите за когото са за сметка на ищеца.
С оглед изхода на спора по делото на
ищеца следва да се присъдят разноски по съразмерност на уважената част от
исковата претенция. Ищецът е претендирал разноски, както следва: сумата от общо
276.72 – разноски в заповедното производство, от които 76,72 лв. – държавна
такса и 200 лв. – юрисконсултско възнаграждение и общо сумата от 1300,83
лв. в настоящото исково производство, от която сумата от 252.30 лв. – платена
държавна такса и сумата от 350 лв.- юрисконсултско възнаграждение, 498,53 лева
за особен представител, и 200 лв. за експертиза.На основание чл. 78, ал.8 ГПК
във вр. с чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ в полза на
ищцовото дружество следва да присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение
за заповедното производство – 50 лв. и за настоящото исково производство в
размер на 100 лв.- минималните такива с оглед неголемия
материален интерес, липсата на фактическа и правна сложност по делото,
приключването му в едно съдебно заседание, както и че представител на ищеца не
се явява, и формалността на заповедното
производство. От така изложеното следва, че ищецът е направил разноски, от
които 126,72 лв.- разноски в заповедното производство- 76,72 лв.- държавна
такса и 50 лв.- юрисконсултско възнаграждение и 1050.83 лв. за настоящото
исково производство, от които 252.30 лв. – платена държавна такса и сумата от
100 лв.- юрисконсултско възнаграждение, 498,53 лева за особен представител, и
200 лв. за експертиза. От така определената сума в полза на ищеца, съразмерно
на уважената искова претенция такава следва да се присъди сумата от 92,13 лв. –
разноски по съразмерност в заповедното производство, и сума в размер на 672,60 лв.- разноски по съразмерност в
исковото производство.
По изложените мотиви Пещерският
районен съд
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.Л.А.,
ЕГН **********, с настоящ адрес: ***“, дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ
НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, ЕИК
********* със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. "Д-р Петър Дертлиев" № 25,
офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Д. Бончев, главница
в размер на 1800,00 лева, лихва за
забава по договор за заем в размер на 59,62 лева за периода от 16.03.2018г. до подаване
на заявлението, заедно със законната лихва върху главницата, считано от
постъпване на заявлението – 05.03.2019 г. до окончателното изплащане на
вземането по Договор
за заем CrediHome № 1182-00032109, за която сума е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №133/05.03.2019г. по ч.гр.д.№341/2019г. по описа на РС Пещера,
като ОТХВЪРЛЯ предявените
от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК:
********* против Д.Л.А., ЕГН **********, искове за признаване на установено в
отношенията между страните, че се дължи 315,36 лв., представляваща договорна
лихва по договор за заем за периода от 15.03.2018 г. (падеж на първа неплатена
погасителна вноска) до 15.02.2019 г. (падеж на последна погасителна вноска);
190,08 лв., представляваща сума за допълнителни услуги по договор за
допълнителни услуги за периода от 15.03.2018 г.
до 15.02.2019 г. ; 1425,60 лв., представляваща застрахователна премия по
договор за допълнителни услуги за периода от 15.03.2018 г. до 15.02.2019 г. ;
45,53 лв., представляваща лихва за забава по договор за допълнителни услуги за
периода от 16.03.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда, за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
№133/05.03.2019г. по ч.гр.д.№341/2019г. по описа на РС
Пещера.
ОСЪЖДА Д.Л.А., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, да заплати на „Агенция за събиране
на вземания” ЕАД, ЕИК: ********* сумата от 92,13 лв. – разноски по съразмерност в заповедното производство, и сума в
размер на 672,60 лв.- разноски по
съразмерност в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр.Пазарджик в
двуседмичен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: