Решение по дело №248/2019 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 104
Дата: 9 юли 2020 г. (в сила от 2 март 2022 г.)
Съдия: Антоанета Йорданова Атанасова
Дело: 20194500900248
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 25 юли 2019 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

№104

 

гр.Р., 9.07.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

  Окръжен съд Р., в открито заседание на седми юли през две хиляди и двадесета година в състав:

                                                             Председател: Антоанета Атанасова                                 

 

         при секретаря Димана Стоянова като разгледа докладваното от съдия Атанасова т. д. № 248 по описа за 2019 година, постанови:

 

          Производството е по реда на глава ХХХІІ от ГПК.

 Ищецът И.С.Т. - постоянен синдик на Кредитно - спестовна кооперация „Р.нска популярна каса“ /в несъстоятелност/ твърди, че с решение № 162/15.10.2018 г. постановено по т.д. № 132/18г. по описа на РОС е обявена неплатежоспособността на Кредитно - спестовна кооперация „Р.нска популярна каса“ /в несъстоятелност/, ЕИК *********, с начална дата 30.04.2018г. С определение № 440/16.11.2018 г., постановено по т. д. № 132/18г. по описа на РОС е назначен за постоянен синдик. Счита, че процесният договор е относително недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелността, тъй като сделката е извършена на 24.08.2016 г.  и попада в двугодишния период преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност – 30.04.2016г. - 30.04.2018г., извършена е от несъстоятелния длъжник и уврежда кредиторите на несъстоятелността, поради това, че с отчуждаването на имуществото се намалява съдържанието на  масата на несъстоятелността и респ. същото не може да бъде осребрено в производството и получената от реализацията му сума да бъде разпределена между кредиторите на несъстоятелността по реда на чл. 722 ТЗ. Излага подробни доводи за това, че с извършването на тази разпоредителна сделка несъстоятелният длъжник осуетява целта на производството по несъстоятелност за справедливо удовлетворяване на кредиторите, като намалява възможността останалите от неговите кредитори, различни от купувача по сделката, да получат удовлетворяване на вземанията си към длъжника.

Признава обстоятелството, че вторият ответник е имал ликвидно и изискуемо вземане от първия ответник Кредитно - спестовна кооперация „Р.нска популярна каса  за изплащане на срочни допълнителни  парични вноски, които е направил в кооперацията, като вместо изплащане на дължимата парична сума КСКРПК“ му е прехвърлила правото на собственост върху  процесния недвижим имот, подробно описан в нотариален акт №175, том III, рег.№10130, дело 479 от 24.08.2016г. на нотариус Г.Г., район на действие РРС, вписан в СВ-Р.,  вх.рег.№12295/25.08.2016г.

Прехвърлянето на правото на собственост върху недвижимия имот е осъществено в резултат на взето решение на извънредно Общо събрание на кооперацията, проведено на 23.07.2016 г. в гр. Р., по силата на което поради липса на ликвидни парични средства в кооперацията и невъзможност да погасява задълженията си е дадена възможност на всички член – кооператори, които писмено заявят, че желаят да приемат вместо плащане недвижим имот, притежаван от кооперацията по пазарна цена, съгласно оценка изготвена от независим лицензиран оценител, да извършат това чрез прихващане на вземането от кооперацията.

            В подкрепа на тезата си за осъществен състав, покриващ нормата на чл. 647, ал.1, т. 6 ТЗ, ищецът излага доводи за това, че атакуваната сделка е извършена между свързани лица, каквито приема, че са първият и вторият ответник, в качеството си на член – кооператор, прилагайки по аналогия & 1, ал.1, т.4 от ДР на ТЗ, касаеща съдружниците в дружество с ограничена отговорност. Сочи, че свързаност между тях е налице и по см. & 1, ал.2 от ДР от ТЗ, с оглед участието на втория ответник пряко в капитала първия ответник, както и че свързано лице предвид нормата на чл.37 от Устава е всяко лице, което може да има информация за търговеца, извън обичайната.

           По отношение на предявения в условията на евентуалност иск по чл. 135 ЗЗД също счита, че са налице всички елементи от фактическия състав на правната норма – сделката е увреждаща кредиторите, като за увреждането важи изложеното за иска по чл. 647, ал.1, т.6 ТЗ. Намира, че при извършването на сделката длъжникът е знаел за увреждането, което се презюмира от направеното изявление на представляващия кооперацията неин председател Юрий Дудев на проведеното извънредно общо събрание, във връзка с невъзможността да се погасяват задълженията поради липса на ликвидни парични средства, а именно, че: „тези които най-много бързат ще имат възможност да закупят жилища от кооперацията чрез прихващания и така част от заявките ще отпаднат от общия размер“. Счита, че е налице знание за увреждането и у приобретателя по сделката. Приема, че член – кооператор в КСК „РПК“ се явява свързано лице и по презумпция е запознат с делата на търговеца. Знанието за увреждане следва да се презюмира, на основание чл. 649, ал. 4 ТЗ за всички свързани лица.

По отношение на съединения с главния и евентуалния иск, осъдителен иск по чл. 55, ал.1 пр.3, вр. чл. 57, ал. 2 ЗЗД сочи, че недвижимият имот, предмет на атакуваната сделка е отчужден от втория ответник в полза на трети лица - Р.Д.Ш.и Д.Н.Б.чрез договор за покупко-продажба, вписан в СВ-Р., вх. рег. 4623/21.04.2017г., том 11, акт №6/2017г., за които не му е известно да са недобросъвестни. При обявяване на атакуваната сделка за относително недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността, приобретателите следва да върнат полученото по сделката. Вземането на страните за връщане на престацията възниква от деня на получаване на същата-датата на сделката-24.08.2016г., доколкото уважаването на иска по чл.647, ал.1, т.6 ТЗ и иска по чл.135 ЗЗД има обратно действие в отношенията между страните. Ищецът счита, че след като имотът е продаден на трети лица, преди вписване на исковата молба, вторият ответник дължи паричната равностойност на веща към датата на сделката, а именно сумата от 92 000лв., прихванатата продажна цена, която счита, че е равна на пазарната.

В молба вх. 10732 от 04.10.2019г., в изпълнение на указанията на РОС, дадени с Разпореждане № 2314/18.09.2019г., с което исковата молба е оставена без движение, ищецът доуточнява активната и пасивната легитимация на страните, като излага довод, че титуляр на материалното вземане, предмет на иска по чл.55, ал.1 от ЗЗД е несъстоятелният длъжник, но с измененията на чл. 649, ал. 2 ТЗ в ДВ бр.20/2013г. е предоставена допълнителна възможност на синдика да предяви и обусловените осъдителни искове, като съобразно правомощията си по чл. 658, т. 7 ТЗ упражни правата на длъжника, действайки като негов процесуален субституент. Допълва, че при уважаване на иска по чл.647, ал.1 т.6 ТЗ подлежи на връщане даденото по сделката, на осн.чл.34 ЗЗД, а съгласно чл.648 ТЗ, получилият облагата, която следва да върне, става кредитор в производството. С оглед отчуждаването на вещта на трети лица, сочи, че реституция е невъзможна и по смисъла на чл. 57, ал. 2 ЗЗД, задължението за връщане на даденото по договора се свежда до възстановяване на полученото, което по своята правна същност представлява компенсаторното обезщетение.Твърди, че последващата отчуждителна сделка е извършена на 21.04.2017г. и към този момент не е било открито производство по несъстоятелност, поради това правно и житейски е невъзможно втория ответник да бъде канен да върне процесния имот преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност. Предвид липсата на покана преди дата 21.04.2017г., вторият ответник следва да върне това, от което се е възползвал, с изключение на плодовете, а именно облагата, която е получила по последващата сделка. Прави възражение за симулативност на продажната цена от 70 000 лв по последващата сделка, като счита, че размерът на компенсаторното обезщетение е пазарната цена към момента на разпореждане с имота към последващите приобретатели - 21.04.2017г., която приема, че е равна на цената на придобиване - 92 000лв. С оглед на изложеното,  ищецът е уточнил петитума на обусловения осъдителен иск, като претендира   ответницата И.П.П. да бъде осъдена да заплати на масата на несъстоятелността на КСК „РПК“ гр. Р., пазарната равностойност на недвижимия имот, а именно- 92 000лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане.

 Препис от исковата молба и доказателства към нея са изпратени  на ответниците, които са подали в срок писмен отговор.

          Ответникът Кредитно - спестовна кооперация „Р.нска популярна каса“ /в несъстоятелност/ представлявана от десезирания орган на управление – председателя Юрий Дудев чрез адв. Ф.М. ***, е подал отговор на исковата молба. Счита, че исковете са процесуално допустими, но неоснователни. Излага доводи за това, че сделката между кооперацията и ответницата е сключена на пазарна цена към датата на изповядването й и е налице еквивалентна имуществена размяна от гледна точка на имуществото на длъжника, което образува масата на несъстоятелността, тъй като от масата на несъстоятелността е излязло имущество, но също така са намалели и задълженията на кооперацията в резултат на извършеното прихващане. За да е налице увреждане на масата на несъстоятелността, трябва да е извършена сделка на цена, по-ниска от пазарната. Оспорва твърдението, че страните по сделката са свързани лица, доколкото в нито един нормативен акт не се съдържа такова определение за свързаност, което да касае отношенията между кооперация и член – кооператор.

          Заявява, че решението от проведеното извънредно общо събрание на КСКРПК“ гр. Р., въз основа на което е извършена процесната сделка  е взето почти единодушно, не е обжалвано от никой и като такова е влязло в сила. Категорично твърди, че не е имало член – кооператор, който да е поискал да прихване вземането си с имот на кооперацията и това да му е отказано.  Проведени са вътрешни търгове с наддаване кой член – кооператор ще закупи имота като в много случаи член- кооператорите са се обединили и закупили имоти в режим на съсобственост. Представя нотариални актове на други  член – кооператори като доказателство, че дори и тези с малки вземания не са увредени, тъй като и те са имали възможност и са сключили сделка, въпреки малкия размер на вземанията си. Моли претенциите да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни.

           Ответницата И.П.П.,***, е депозирала писмен отговор, като също счита, че исковете са процесуално допустими, но изцяло неоснователни, за което развива подобни съображения. Изразява знание, че не е имало нито един член – кооператор, който да е поискал да прихване вземането си с имот на кооперацията и това право да му е отказано.Твърди, че за да бъде процесът максимално справедлив, са проведени вътрешни търгове с наддаване кой точно член – кооператор ще закупи чрез прихващане конкретния имот. Поради недостига на достатъчно средства някои от кооператорите са се обединили и закупили имоти в режим на съсобственост. Счита, че с така извършените сделки не е налице увреждане на кредиторите, тъй като сключването на договор за покупко – продажба на недвижим имот сам по себе си не уврежда масата на несъстоятелността. От масата на несъстоятелността е излязло едно имущество, но също така са намалели и задълженията на кооперацията в резултат на извършеното прихващане. Налице е еквивалентна имуществена размяна от гледна точка на имуществото на длъжника, което образува масата на несъстоятелността. Акцентира върху категоричността на съдебната практика по въпроса относно обстоятелството, че за да е налице увреждане на масата на несъстоятелността, което е и единствената предпоставка по чл. 647, ал.1. 6 ТЗ, то трябва да е извършена сделка на цена, по-ниска от пазарната, което не е налице в настоящия случай. Освен това сочи, че въз основа на получените суми от извършените сделки, вследствие взетите решения, са направени няколко транша от плащания на дължими суми по направени допълнителни вноски, като към момента е платено частично на много от член-кооператорите въз основа на направени от тях заявления и по този начин са намалели и задълженията на кооперацията.  Моли да се постанови решение, с което претенциите срещу него да бъдат отхвърлени изцяло. Претендира направените в производството разноски.

В законоустановения срок е постъпила допълнителна искова молба, с която се поддържат предявените искове по чл. 647, ал.1 т.6 ТЗ, чл.135 ЗЗД и чл.55, ал.1 пр.3 вр. чл.57, ал.2 ЗЗД по изложените преди това доводи. Оспорва се твърдението, че продажбата на имота е извършена чрез наддаване във вътрешен търг между член-кооператорите. Сочи се, че увреждане на кредиторите по смисъла на чл. 647, ал.1 т. 6 ТЗ е налице, тъй като в имуществото на длъжника продаденият имот е даден вместо изпълнение на дълг и по този начин е осуетено удовлетворяването на останалите кредитори. Признава се, че с погасяването на дълга към втория ответник действително се е намалил дълга на кооперацията спрямо един от нейните кредитори, но това е само при условие, че това вземане би било предявено, прието от синдика и одобрено от съда, като дори и в този случай то е щяло да бъде удовлетворено на 47%, а не напълно.Твърди, че в хипотезата на отменителен иск по чл.135 ЗЗД и на сходния с него иск по чл.647, ал.1 т.6 ТЗ, увреждане е налице със самия факт на имущественото разпореждане от длъжника, достатъчно е оспорената сделка да намалява имуществото на длъжника или само да създава фактическа пречка пред възможността кредитора да бъде удовлетворен. Сочи се, че атакуваната сделка е дала неследващо се предимство на втория ответник за пълното му удовлетворяване за сметка на останалите и е увредило масата на несъстоятелността чрез изваждане на имота от нея, като останалите кредитори няма да получат нищо от осребряване на имуществото.

       Допълнителни писмени отговори от ответниците Кредитно - спестовна кооперация „Р.нска популярна каса“ /в несъстоятелност/ и И.П.П. *** на допълнителната искова молба няма депозирани.

       След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:   

         По делото няма спор, че с влязло в сила решение № 162/15.10.2018 г. по т. д. № 132/2018 г. на РОС на основание чл. 630, ал. 1 ТЗ е обявена неплатежоспособността и е открито производство по несъстоятелност на Кредитно - спестовна кооперация „Р.нска популярна каса“ с начална дата на неплатежоспособността - 30.04.2018 г. Посочените обстоятелства се установяват и от обявените в ТР актове по партидата на дружеството.

         Представено е определение № 440/16.11.2018 г. по т. д. № 132/2018 г. по описа на РОС, с което И. Стоянов Т. е назначен за постоянен синдик на КСК “РПК“.

          По делото е приложен Протокол № 32/23.07.2016 г. от извънредно общо събрание на КСК “РПК“. На него е взето решение след постъпване на определена сума от реализация на активи, в т. ч.  продажба на недв. имоти, представляваща 10 % от общия размер на задълженията по допълнителните вноски, да се осъществи съразмерно плащане на допълнителните вноски във ВСК на всички членове на части по 10 %. ОС е приело още решение член кооператори, които писмено заявят в офиса на кооперацията, че желаят да приемат вместо плащане недв. имот, притежаван от кооперацията по пазарна цена, съгласно оценка на независим лицензиран оценител, да извършат това чрез прихващане на вземането си от кооперацията. С цел пълна прозрачност на процеса по връщане на допълнителните вноски Ос да избере 5-членна комисия, която да извършва мониторнг на решенията на УС при осъществяване на двата способа за удовлетворяване на вземанията на член кооператорите. Правомощията на комисията включват участие в заседанията на УС със съвещателен глас.

         Приложен е на л. 26 от делото Протокол № 762/24.08.2016 г. от проведено извънредно заседание на УС на КСК „РПК“, на което в изпълнение на решението на извънредното ОС от 23.07.2016 г. и след проведен търг на 17.08.2016 г. е взето решение за продажба на процесния имот на отв. И.П.П. за сумата от 92 000 лв. чрез прихващане на вземания на купувача от КСК „РПК“.

        Видно от протокол от заседание на тръжната комисия към КСК „РПК“, формирана въз основа на решение на ОС и УС на кооперацията, на 17.08.2016 г. е проведено заседание, удостоверяващо проведено наддаване и класиране за закупуване на недв. имот - апартамент в гр. Р., ж. к. „Ч. Г- юг“, ул. „Т.И.“ № 4, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. *, със застроена площ от 103,16 кв. м. и изба от 3,65 кв. м., представляващ по схема самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***********с обявена начална цена съгласно списък с имоти на кооперацията и доклад на лицензиран оценител в размер на 92 000 лв. Постъпило е едно наддавателно предложение като на първо и еденствено място е класирана отв. И.П. с предложена цена 92 000 лв.

        Видно от приложен по делото, неоспорен нотариален акт № 175, том III, рег. 10130, дело 479 от 24.08.2016 г. на нотариус Г.Г., район на действие РРС, вписан в СВ Р.,  вх.рег. 12295/25.08.2016 г. ответникът КСК “РПК“ продал на ответницата И.П.П. свой недвижим имот, находящ се в гр. Р., по ул. „Т.И.“ № 4 и представляващ апартамент № *, във вх. *, ет. *, жил. бл. № 1*** в ж. к. „Ч.- Г- юг“, състоящ се от две стаи, дневна, кухня-столова и санитарни помещения, със застроена площ от 103,16 кв. м., представляващ по схема самостоятелен обект в сграда с идентификатор 63427.6.138.1.9, заедно с избено помещение № 9 с площ от 3,65 кв. м. и заедно с 0,930 % ид. части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху терена за сумата в размер на 92 000 лв. Данъчната оценка на имота е 28274,80 лв. В т. 3 е договорено, че вместо заплащане на дължимата продажна цена страните се съгласяват да се прихване задължението за плащане на цената по сделката с насрещните задължения на продавача към купувача по вземания на член-кооператора от срочни допълнителни вноски на обща стойност 126 000,34 лв. до размера на продажната цена по договора – 92 000 лв.

        От извършената от съда служебна справка в НБД Население, приложена на л. 145 от делото се установява, че ответницата И.П.П. към датата на подписване на договора за продажба от 24.08.2016 г., обективиран в горния нот. акт е била разведена съгласно Решение № 170/5.03.1965 г. на РРС.

       Видно от счетоводна справка № 14/19.06.2020 г. към 25.08.2016 г. отв. И.П.П. има дялови вноски в размер на 5 лв. и допълнителни вноски в размер на 126 000,34 лв. След прихванатата сума в размер на 92 000 лв. остава да получава 34 000,34 лв. от допълнителни вноски.

          От приложения на л. 90 от делото нот. акт № 149, том І, рег. № 1749, нот. дело № 60/2104.2017 г., вписан в СВ Р., вх.рег. 4623/21.04.2017 г., том 11, акт № 6/2017 г. се установява, че отв. И.П.П. е продала на Р.Д.Ш.и Д.Н.Б.процесния недв. имот за сумата от 70 000 лв.

          По делото е приета СТЕ, изготвена от вещото лице К.К., която дава заключение, че към 24.08.2016 г. пазарната стойност на имота възлиза на 75 627 лв., към 21.04.2017 г., когато е бил отчужден от отв. П. на трети лица пазарната му стойност възлиза на 75 430 лв., а към датата на подаване на исковата молба възлиза на 78692 лв.

         Към доказателствата са приобщени и протокол № 33/11.03.2017 г. и протокол № 34/10.03.2018 от проведени годишни отчетни ОС на КСК „РПК“.

         С определение, постановено в о. с. з. на 7.07.2020 г. по молба на ищеца на основание чл. 210, ал. 1 ГПК е допуснато изменение на предявения обусловен осъдителен иск, като същият е намален до размера от 75 430 лв.

          При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:  

          Съдът намира, че е сезиран с обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 647, ал.1 т.6 ТЗ и евентуален по чл. 649, ал. 1 ТЗ вр. чл. 135 ЗЗД, както и кумулативно съединен с всеки един от тези искове обусловен иск по чл. 649, ал. 2 ТЗ вр. чл. 55 ЗЗ вр. чл. 57, ал. 2 ЗЗД. Исковете са предявени от синдика в преклузивния едногодишен срок от откриване на производството по несъстоятелност, поради което са допустими.

          По иска с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ

           За успешното провеждане на иска за обявяване на процесната сделка за недействителна, ищецът следва да установи наличието на всички елементи от

фактическия състав на чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ в кумулативна даденост, а именно: сключена от длъжника сделка в двугодишен срок преди подаване на молбата за откриване производство по несъстоятелност, тази сделка да уврежда кредиторите и страна по нея да е свързано лице с длъжника.

           Първото изискване на закона е налице, доколкото молбата по чл. 625 ТЗ е подадена на 30.04.2018 г., а атакуваната сделка е извършена на 24.08.2016 г.

          Следващото изискване на закона е да налице сделка, която уврежда кредиторите.

          В настоящия случай сделката, оформена с подписания от страните нотариален акт има правно значение на даване вместо изпълнение по смисъла на чл. 65 ЗЗД и с нея е погасен паричен дълг на несъстоятелния длъжник -  първият ответник към негов кредитор – втория ответник. По този въпрос между страните не съществува спор.

            Подобно привилегироващо един хирографарен кредитор действие наистина накърнява правата на останалите хирографарни кредитори, но не уврежда масата на несъстоятелността.

           Последиците на извършено от длъжника погасяване на негово изискуемо парично задължение, независимо от начина на изпълнението, какъвто безспорно е и този по чл. 65 ЗЗД, се уреждат в разпоредбата на чл. 646, ал. 2, т. 3 ТЗ, като за уважаването на иск на това основание се изисква кумулативно: договорът да е сключен след началната дата на неплатежоспособността и същевременно в шестмесечен срок, съотв. в хипотезата на ал. 3 във вр. с ал.4, т.1 на чл.646 ТЗ на свързаност на страните или знание за неплатежоспособност в едногодишен срок, преди подаване на молбата по чл. 625 ТЗ.

         Уредбата на исковете за попълване на масата на несъстоятелността, в приложимата към настоящия спор редакция на чл. 646 ТЗ и чл. 647 ТЗ , обн. в ДВ бр. 20 от 2013 г., съответно разграничава: искове по чл. 646 ТЗ за обявяване на относително недействителни спрямо масата на несъстоятелността на действия и сделки от страна на длъжника, които създават т. н. „преферентен ефект” на едни негови кредитори спрямо други, като осигуряват привилегировано положение на първите относно поредността на удовлетворяване от имуществото на длъжника в масата на несъстоятелността, заобикаляйки императивната уредба на тази материя в чл.722, ал.1 ТЗ, с което създават опасност за кредиторите от по-следващите редове да не бъдат удовлетворени изцяло или отчасти и отменителни искове по чл. 647 ТЗ по отношение на разпоредителни сделки и действия с имущество на длъжника , безвъзмездни или неравностойни, както и всяка една сделка, която уврежда имуществото на длъжника във вреда на кредитора, по която страна е свързано лице с длъжника, и учредяване на реално или лично обезпечение върху такова имущество в полза на трети лица или на кредитор-свързано лице с длъжника. Във всяка една от отделните хипотези на защита и по двата вида искове се предвижда като елемент на фактическия състав: сделката или действието да е извършено в определен срок преди подаване на молбата по чл. 625 ТЗ.
       При първия вид искове, тези в отделните хипотези на чл. 646 ТЗ, законодателят не е включил като обща предпоставка изобщо имуществено увреждане на кредиторите на масата на несъстоятелността, изразяваща се в намаляване на съдържанието на последната, а се цели преодоляване само на т. н. преферентен ефект на уредените там сделки и действия на длъжника. Точно липсата на реално увреждане е основание, при преферентните искове, законодателят да е предвидил по-висока степен на защита на сделките и действията в хипотезите на чл.646 ТЗ, като е въздигнал в допълнителна обща предпоставка за атакуемостта им още и те да бъдат извършени, съответно сключени, след началната дата на неплатежоспособност.

        Обратното важи за отменителните искове по чл. 647 ТЗ, включително и за този, предявен в хипотезата на чл. 647, ал.1, т.6 ТЗ: имущественото увреждане на кредиторите на масата на несъстоятелността, изразяваща се в намаляване на нейното съдържание като пряка последица от разпоредителни сделки и действия от страна на длъжника с негово имущество или създаването на опасност от такова увреждане /случаите на учредяване на обезпечения за чужди задължения/ е обща характеристика на атакуемите с този вид искове и се явява предпоставка за тяхната основателност, като от значение е само дали съответните увреждащи правни действия са извършени в рамките на съответните срокове преди предявяване на молбата по чл.625 ТЗ. В този смисъл е Решение № 224/18.12.2017 г. по т. д. № 513/2017 г. , І Т.О. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК.

         При така изложеното, съобразявайки и обстоятелството, че липсва логика законодателната воля да позволява едно и също действие да попадне в приложното поле на два отделни отменителни иска, чиито подозрителни периоди са различни формулирани, се налага извод за неоснователност на така предявения иск по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ поради липса на втората материално-првана предпоставка за уважаване на иска - „сделка, която уврежда кредиторите“.

         Само за пълнота на изложението, настоящият състав намира за необходимо да отбележи, че искът е неоснователен и доколкото не се установява наличие на свързаност на лицата по сделката. Понятието "свързани лица" е легално дефинирано с разпоредбата на § 1 ДР на ТЗ. В цитираната разпоредба точно и изчерпателно са посочени хипотезите, с които законодателят дефинира понятието свързани лица. Разширително тълкуване и прилагане на легална дефиниция е недопустимо.

       По иска с правно основание чл. 649, ал. 1 ТЗ вр. чл. 135 ЗЗД

        Евентуалната претенция по общия ред на защита по чл. 135 ЗЗД също остава недоказана. От една страна не се установява твърдяното увреждане на масата, доколкото с даването вместо изпълнение длъжникът е погасил вече изискуем дълг. Отделно, не е за пренебрегване обстоятелството, че продажбата е извършена при цена над три пъти по-висока от данъчната оценка на имота и над пазарната цена към него момент, видно от приетата по делото СТЕ, след проведен явен търг съгласно приетото решение на извънредното ОС на кооперацията на 23.07.2016 г.  

        Действително, в практиката по Павловия иск принципно се приема, че самото отчуждаване на известни активи винаги е увреждащо. Доколкото обаче искът се води за попълване на масата на несъстоятелността, следва да се отчита универсалния характер на производството. В конкретния случай, едновременно с намаляването на актива е намалял и пасива, с което общото удовлетворяване на кредиторите не може да се счита накърнено. При уважаване на такъв иск активът ще служи задължително за общо удовлетворяване, съответно и в полза на кредитора, чието плащане ще отпадне при отмяната на сделката. Поради този ефект, застрашаващи масата са преферентните погасявания, но само тези, както бе посочено и по-горе, извършени след спиране на плащанията - чл. 646, ал. 2, т. 3 ТЗ. В настоящия случай масата е намаляла, но насрещната престация е известна и реституцията с цел попълване на масата ще породи и нова конкурираща претенция – тази на втората ответница за пълния размер на вземането й. С наведените от синдика фактически твърдения в исковата молба увреждащият характер на процесната сделка е очертан като предварителна преференция в полза на получилия плащане кредитор преди да е възникнало основанието за универсалната конкуренция. Договарящите се следва да са целели именно преферентен ефект на даването вместо изпълнение. По делото не се събраха такива данни. В случая не се доказа категорично намерение и на двете страни да увредят бъдещите кредитори на несъстоятелния прехвърлител. Напротив, установи се наличие на типичната за този вид договаряне цел - погасяване на дълг с цел ограничаване на неблагоприятните последици от евентуално принудително изпълнение. Това се установява от приложения протокол на ОС на кооперацията, проведено на 23.07.2016 г. Само доказаното намерение за увреждане и у двете страни е основание за уважаване на иск, предявен от синдик, доколкото общността на кредиторите, чийто права той защитава, не може да се счита възникнала преди сделката, съответно и единствено приложимата хипотеза е по чл. 135, ал. 3 ЗЗД.

          Евентуално заявената претенция по чл. 649, ал. 1 ТЗ вр. чл. 135 ЗЗД е неоснователна и следва да се отхвърли.

           Синдикът е предявил и обусловен осъдителен иск по чл. 649, ал. 2 ТЗ за връщане на равностойността на имота в масата на несъстоятелността като иска осъждането на втория ответник да заплати в полза на масата на несъстоятелността действителната пазарна цена на имота в размер на 75 430 лв. след изменението му, тъй като имотът е продаден на трети лица.

        Във връзка с формирания краен извод за неоснователност на предявените претенции и тяхното отхвърляне, неоснователен се явява и обусловеният от тях осъдителен иск за връщане в масата на несъстоятелността

          На основание чл. 649, ал. 6 ТЗ в тежест на масата на несъстоятелността следва да се възложат държавните такси за разглеждане на неоснователните претенции в размер съответен на определената от съда цена на иска 27684,40 лв.( л. 68). Дължимата държавна такса следва да се събере по правилото на чл. чл. 71, ал. 2, вр. с чл. 69, ал. 1, т. 4 вр. т. 2 ГПК на база данъчната оценка на имота по нотариален акт и 72, ал. 2 ГПК за един иск в размер на 276,84 лв. Дължимата държавна такса по обусловения иск възлиза на 3017,20 лв. съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК, която също следва да бъде събрана от масата на несъстоятелността.          

          Предвид направеното искане и на основание чл. 81 ГПК и чл. 78, ал. 3 ГПК, основателна е молбата на ответницата И.П.П. за възлагане на разноските, направени за защита по изцяло неоснователните спрямо нея претенции. Направените разходи са доказани в размер на 400 лв и в този размер следва да се присъдят.

 

Р Е Ш И  :

 

         ОТХВЪРЛЯ предявения от И.С.Т., ЕГН ********** в качеството му на постоянен синдик на Кредитно-спестовна кооперация „Р.нска популярна каса“ /в несъстоятелност/ срещу "Кредитно-спестовна кооперация „Р.нска популярна каса“ /в несъстоятелност/, чрез законния й представител - у.Ю.Г.Д.и И.П.П., ЕГН ********** *** иск за обявяване на недействителност по отношение на кредиторите на несъстоятелен длъжник на увреждаща кредиторите сделка със свързано с несъстоятелния длъжник лице, сключена в двугодишен срок преди подаване на молба за откриване на производство по несъстоятелност, обективирана в нотариален акт № 175, том III, рег. № 10130, дело 479 от 24.08.2016 г. на нотариус Г.Г., район на действие РРС, вписан в СВ Р.,  вх. рег. № 12295/25.08.2016 г., с която първият ответник Кредитно-спестовна кооперация „Р.нска популярна каса“ /в несъстоятелност/ е прехвърлил на втория ответник И.П.П., ЕГН ********** правото на собственост върху свой недвижим имот, находящ се в гр. Р., по ул. „Т.И.“ № 4 и представляващ апартамент № *, във вх. *, ет. *, жил. бл. № **** в ж. к. „Ч.- Г- юг“, състоящ се от две стаи, дневна, кухня-столова и санитарни помещения, със застроена площ от 103,16 кв. м., представляващ по схема самостоятелен обект в сграда с идентификатор 63427.6.138.1.9, заедно с избено помещение № 9 с площ от 3,65 кв. м. и заедно с 0,930 % ид. части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху терена на основание чл 647, ал. 1, т. 6 ТЗ като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

         ОТХВЪРЛЯ предявения от И.С.Т., ЕГН ********** в качеството му на постоянен синдик на Кредитно-спестовна кооперация „Р.нска популярна каса“ /в несъстоятелност/ срещу "Кредитно-спестовна кооперация „Р.нска популярна каса“ /в несъстоятелност/, чрез законния й представител - у.Ю.Г.Д.и И.П.П., ЕГН ********** *** иск за обявяване на недействителност по отношение на кредиторите на несъстоятелен длъжник на сделка, обективирана в нотариален акт № 175, том III, рег. № 10130, дело 479 от 24.08.2016 г. на нотариус Г.Г., район на действие РРС, вписан в СВ Р.,  вх.рег. № 12295/25.08.2016 г., с която първият ответник Кредитно-спестовна кооперация „Р.нска популярна каса“ /в несъстоятелност/ е прехвърлил на втория ответник И.П.П., ЕГН ********** правото на собственост върху върху свой недвижим имот, находящ се в гр. Р., по ул. „Т.И.“ № 4 и представляващ апартамент № *, във вх. *, ет. *, жил. бл. № **** в ж. к. „Ч.- Г- юг“, състоящ се от две стаи, дневна, кухня-столова и санитарни помещения, със застроена площ от 103,16 кв. м., представляващ по схема самостоятелен обект в сграда с идентификатор************, заедно с избено помещение № 9 с площ от 3,65 кв. м. и заедно с 0,930 % ид. части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху терена като възмездна сделка, предназначена от длъжника и лицето, с което той е договарял за увреждане на кредиторите на основание чл. 649, ал. 1 ТЗ вр. чл. 135 ЗЗД като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

        ОТХВЪРЛЯ предявения от И.С.Т., ЕГН ********** в качеството му на постоянен синдик на Кредитно-спестовна кооперация „Р.нска популярна каса“ /в несъстоятелност/ против И.П.П., ЕГН ********** *** кумулативно съединен с всеки един от горните искове обусловен осъдителен иск за заплащане на масата на несъстоятелността на КСК „РПК“ /в несъстоятелност/, ЕИК ********* на пазарната равностойност на недвижим имот, находящ се в гр. Р., по ул. „Т.И.“ № 4 и представляващ апартамент № *, във вх. *, ет. *, жил. бл. № **** в ж. к. „Ч.- Г- юг“, състоящ се от две стаи, дневна, кухня-столова и санитарни помещения, със застроена площ от 103,16 кв. м., представляващ по схема самостоятелен обект в сграда с идентификатор************, заедно с избено помещение № 9 с площ от 3,65 кв. м. и заедно с 0,930 % ид. части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху терена в размер на 75 430 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 24.07.2019 г. до окончателното й изплащане по чл. 649, ал. 2 ТЗ вр. чл. 55 ЗЗД вр. чл. 57, ал. 2 ЗЗД като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

           ОСЪЖДА Кредитно - спестовна кооперация „Р.нска популярна каса“ /в несъстоятелност/ чрез синдика И.С.Т., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ от масата на несъстоятелността в полза на държавния бюджет по сметка на Окръжен съд Р.сумата 3294,04 лв. (три хиляди двеста деветдесет и четири лева и четири стотинки), представляваща дължима по делото държавна такса на основание чл. 649, ал. 3 ТЗ.

           ОСЪЖДА Кредитно-спестовна кооперация „Р.нска популярна каса“ /в несъстоятелност/ чрез синдика И.С.Т., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ от масата на несъстоятелността на И.П.П., ЕГН ********** *** сумата 400 лв. (четиристотин лева), представляваща направени разноски по отхвърлените искове, на осн. чл. 620, ал. 7 ТЗ и чл. 78, ал. 3 ГПК.

          Решението подлежи на обжалване пред АС Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.

          

                                                                    ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: