Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260362
гр. Бургас, 22.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, LI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично съдебно заседание, проведено на 22.10.2020 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДОН ВЪЛКОВ
при
участието на секретаря Калина Събева, като разгледа НАХД № 4307 по описа на БРС за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във
връзка с чл. 72, ал. 4 Закона за Министерство на
вътрешните работи (ЗМВР), и е образувано по жалба на Е.С.Ц., ЕГН **********,
чрез пълномощникa
си адв. Г.Я. от БАК, против Заповед за задържане на лице № 3292зз-382/08.10.2020
г.
С
жалбата се моли за отмяна на атакуваната заповед за задържане, като се оспорва
процесуалната законосъобразност на същата, като се твърди, че не са били налице
и материалноправните предпоставки за задържане на лицето, поради липсата на достатъчно
данни за извършено престъпление.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощника си адв. Г.Я. от
БАК, който
поддържа и доразвива, изложените в жалбата доводи.
Жалбоподателят, редовно уведомен се явява
лично, като поддържа така подадената жалба.
Ответникът по жалбата – К.И.И., редовно
уведомен, се явява лично. Пледира за отхвърляне на жалбата.
Съдът след като
се запозна с материалите по делото и становищата на страните, приема, че
жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Същата е
изготвена в предвидената форма и е придружена от необходимите приложения.
Разгледана по същество е основателна.
Съобразно
разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК, съдът преценява законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Оспореният акт
е издаден от полицейски орган по смисъла на чл. 53 от ЗМВР в границите на
предоставената му съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, компетентност.
Спазена е
предвидената от закона форма, така както предвижда нормата на чл. 74, ал. 1 от ЗМВР - издадена е писмена заповед за задържане, връчена на адресата й.
Заповедта съдържа задължителните реквизити, посочени в специалната норма на чл.
74, ал. 2 от ЗМВР, а именно: вписани са името, длъжността и местоработата на
служителя, издал заповедта, както и данните индивидуализиращи задържаното лице
– трите имена, ЕГН и адресна регистрация, датата и часът на задържането.
Разяснени са правата на задържаното лице по чл. 63, ал. 3 и 4 и чл. 64 от ЗМВР
и му е предоставено копие от заповедта.
Нормата на чл.
72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, овластява полицейските органи да задържат лица в
случаи, определени от закон, а именно за които има данни, че са извършили
престъпление, като процедурата е регламентирана в следващите правни норми от
закона. По правна си същност задържането под стража на основание чл. 72, ал. 1,
т. 1 ЗМВР, вр. с чл. 73 ЗМВР, представлява принудителна административна мярка (ПАМ)
по смисъла на чл. 22 ЗАНН – административно разпореждане на орган на власт,
непосредствено засягащо правната сфера на адресата, която има за цел чрез
задържането да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да
продължи да извършва престъпление или да се укрие. Предпоставка за прилагането
е наличието на достатъчно данни, от които може да се направи обосновано
предположението, че задържаното лице е извършило противоправно деяние. Целта на закона е задържането като превантивна мярка
да предотврати възможността задържаното лице да се укрие и спрямо него да не
може да бъде проведено предварително разследване. Поради това, възможността на
органите на МВР да приложат принудителната административна мярка "задържане
за срок до 24 часа" е дейност, свързана с разкриването на престъпление, а
не с наличието на вече доказано такова. За прилагането на мярката е необходимо
данните, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител
на престъплението или да е съпричастен към него, да са установени преди
извършване на задържането. Задържането, като принудителна административна
мярка, се предприема от полицейския орган при условията на оперативна
самостоятелност. За прилагането на тази принудителна административна мярка
законодателят не е предвидил необходимост да са събрани доказателства,
установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по
смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи
предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението,
което дава право на административния орган да наложи мярката дори без да се
поставя условие за точна квалификация на деянието, а още по-малко е
задължително престъплението да е безспорно и окончателно установено. За целите
на задържането по реда на чл. 72 от ЗМВР наличието на такива категорични данни,
които да обвързват жалбоподателя със соченото нарушение не са задължителни,
като задържането се извършва не поради несъмненост на фактите, а с оглед
тяхното изясняване.
Въпреки това,
следва да се има предвид, че изискването за мотивиране на административния акт
изисква в него да се съдържат достатъчно данни, от които да може да се направи
обосновано предположени, че задържаното лице е извършило противоправно деяние.
В този смисъл следва да се има в предвид и решение от 24.06.2014 г. на ЕСПЧ по
жалби № 50027/08 и № 50781/096 – Петков и Профиров срещу България, в което е
прието, че: „За да е налице обосновано подозрение следва да има факти и
информация, които биха убедили един обективен наблюдател, че въпросното лице
може да е извършило престъплението. Освен това подозрението трябва да се отнася
до конкретно престъпление”. Изхождайки от изискването „подозрението да се
базира на разумни основания, като съществена част от защитата срещу произволен
арест и задържане”, ЕСПЧ приема, че при липсата на конкретна фактическа
обосновка на необходимостта от задържането, то се явява несъвместимо с принципа
за защита на лицата от произвол.
С oпределението си за насрочване съдът е изискал от
административния орган, в съответствие с разпределената доказателствена тежест,
да представи всички доказателства, които са послужили за издаване на заповедта.
В материалите по представената преписка се съдържат данни, от който да може да
се направи подозрение за съпричастност на задържаната към инкриминираното деяние.
Представени са докладни записки, протоколи за разпит на свидетели, проба за
наличие на наркотици, от които може да се направи евентуален извод за
съпричастност към деянието.
По мнение на
настоящия състав обаче административният орган е нарушил принципа на
съразмерност по чл. 6, ал. 2 от АПК, тъй като е засегнал права и законни
интереси на граждани в по-голяма степен от най-необходимото от гледна точка на
целта, за която се издава акта. Като всяка ПАМ, задържането за срок от 24 часа
по чл. 72 от ЗМВР налага неблагоприятни последици на адресата с цел постигане
на правно определен резултат. За да се прибегне до задържане, същото трябва да
преследва някаква легитимна, законовопризната цел, а не да се явява съобразно
наказание, репресия, налагана по усмотрение на административния орган. В случая
издаването на заповедта превишава целта на закона поради обстоятелството, че
принудата и нейното реализиране не е обусловено от необходимостта лицето да
бъде задържано за целия срок от 24 часа. В случая от доказателствата по делото
по никакъв начин не може да се установи каква е била конкретната цел за
издаването на оспорената заповед и постановеното с нея задържане. От
установената по делото фактическа обстановка, хронологията и обстоятелства по
задържането, може да се направи извод, че упражненото от полицейския орган
правомощие сочи на използване на нормативно регламентираната възможност за
налагане на административна принуда за цел, различна от законово установената. Целта на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е задържането,
като превантивна мярка, да предотврати възможността лицето, което има
вероятност да е извършило престъпление, да се укрие и спрямо него да не може да
бъде приведено в действие наказателно преследване. Посочената норма дава
възможност на органите на МВР да реализират законовите си правомощия по
разкриването и предотвратяването на престъпления чрез задържане на
заподозряното лице за 24 часа, когато резултатът не може да бъде постигнат без
прилагането на тази принудителна мярка. В този смисъл е и практиката на ВАС,
обективирана в Решение № 59 от 05.01.2017 г. по адм. № 13359/2015 г., Решение №
60 от 05.01.2017 г. по адм.д. № 13251/2015 г., Решение № 4712 от 18.04.2017 г.
по адм. д. № 1155/2016 г.; Решение № 1487 от 06.02.2017 г. по адм. д. №
2271/2016 г. и др. В случая не са налице данни лицето да е възпрепятствало
действията на полицейските органи, които да налагат ограничаване на личната му
свобода за извършване на неотложни процесуално-следствени мероприятия. Видно от
материалите по делото последното действие, което е било извършено с лицето е обиск
по реда на ЗМВР в 18:00 ч., като не се събраха данни след този час какво е
наложило задържането му. До изтичане на допустимите 24 часа, органите на МВР не
са извършвали каквито и да е действия с лицето или за документиране на
твърдяното престъпление.
Това означава,
че в конкретния случай неоправдано и в нарушение на материалноправните
предпоставки на чл.72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е приложена процесната ПАМ. Всичко
това кара настоящият състав да приеме, че процесната ПАМ е наложена в нарушение
на закона и при несъответствие с целта му, без да е доказана необходимостта от
задържането на лицето и следва да бъде отменена.
Предвид изхода
на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът присъжда в полза на
оспорващия своевременно поисканите и доказани разноски. В конкретния случай по
делото има доказателства за сторени разноски в общ размер на 110 лева, от които
– 100 лева за адвокатско възнаграждение, и 10 лева за държавна такса за
образуване на делото, поради което и същите следва да се възложат в тежест на
ОДМВР-Бургас.
Така мотивиран
и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице №
3292зз-382/08.10.2020 г., издадена от К.И.И., младши експерт в ООР, сектор ОП при 04 РУ – ОД МВР Бургас,
с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, е заповядано задържането за
срок от 24 часа на Е.С.Ц.,
ЕГН **********.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Бургас, с
адрес: гр. Бургас, бул. „Христо Ботев“ № 46, да заплати на Е.С.Ц., ЕГН **********, сумата от 110 лева, представляваща сторени разноски в производството по
обжалване на заповедта.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна
жалба пред Административен съд – гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването
му.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
/п/
КС