№ 376
гр. Стара Загора, 05.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Николай Ил. Уруков
Веселина К. Мишова
при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова
като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно гражданско
дело № 20225500500423 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от Г. П. Н.
против решение № 200 от 30.03.2022 г., постановено по гр.д. № 4521/2021 г.
на Районен съд – Стара Загора.
Във въззивната жалба е релевирано оплакване срещу правния извод на
районния съд за неоснователност на исковата претенция. Твърди, че
апартаментът е закупен с лично имущество и правната квалификация е за
трансформация на лично имущество. Излагат се съображения по съществото
на спора, които ще бъдат разгледани в решението. Иска се съдът да отмени
посоченото решение и вместо него да постанови друго, с което да уважи
исковата молба.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от ответника по делото, сега въззиваем Д. П. Г., в която изразява становище,
че въззивната жалба е неоснователна. Излагат се подробни съображения по
съществото на спора.
Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши
проверка на обжалвания съдебен акт, при съвкупната преценка на
доказателствата по делото, намира за установено следното:
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, но
неправилно. Съображенията за това са следните:
Пред първоинстанционния съд е била предявена искова молба, в която
ищцата Г. П. Н. първоначално е твърдяла, че бракът й с ответника е прекратен
на 05.10.2020 г. и през цялото време тя заплащала кредита за собственото си
1
жилище, макар че то било придобито по време на брака. Ответникът не
участвал, защото твърдял, че това жилище било нейно. Искането е съдът да
постанови решение, с което да признае за установено, че ищцата е единствен
собственик на процесния апартамент.
С разпореждане от 05.10.2021 г. съдът е оставил исковата молба без
движение, като е указал на ищцата да конкретизира на какво основание
претендира да е собственик на имота – дали поради липса на съвместен
принос на основание чл.21, ал.4 СК или претендира трансформация на
основание чл.23, ал.1 СК или на някакво друго основание. С молба от
29.10.2021 г. ищцата е посочила, че претендира да е собственик на имота
поради липса на съвместен принос – по чл.21, ал.4 СК.
Ответникът е оспорил иска. Признал е факта, че страните са били
съпрузи, като гражданският им брак бил прекратен. Твърдял е, че процесният
недвижим имот бил придобит по време на брака на страните и бил
съпружеска имуществена общност, а след прекратяването му - обикновена
съсобственост при равни дялове. Оспорил е твърдението за липса на принос в
придобиването на имота. Твърдял е, че от сключването на брака си на
08.01.2018 г. до раздялата си на 16.12.2019 г. страните са живели съвместно.
На 28.12.2017 г. ищцата сключила договор за потребителски кредит за сумата
от 30 000 лв., по който договор ответникът бил поръчител. Месечната вноска
по договора от 350 лв. била погасявана от трудовото възнаграждение на
ищцата. Не оспорва твърдението, че сумата по кредита е вложена в
закупуването на процесния недвижим имот. Твърди, обаче, че цената на
имота е 35 000лв. Остатъкът бил заплатен със средства на двете страни,
получени като подаръци за тяхната сватба. Освен това, в процесния
недвижим имот е бил извършен ремонт с труда и средствата на ответника.
Семейството се издържало от трудовото му възнаграждение. Детето от
предходна връзка на ищцата било отглеждано от майка му, за което той й
предоставял средства. Парите от наема били получавани и разходвани от
ищцата.
Първоинстанционният съд е приел, че констатираната нередовност в
исковата молба е била отстранена и е разгледал спора по същество. Приел е за
установено от фактическа страна, че страните не спорят, че са бивши съпрузи,
сключили граждански брак на 08.01.2018 г., който е прекратен с решение №
260172/05.10.2020 г. по гр.д. № 1772/2020 г. по описа на Районен съд – Стара
Загора; че с договор за покупко–продажба, обективиран в н.а. № 31, том І,
рег.№ 457, дело № 20/18.01.2018 г. на нотариус Б.Г. ищцата е закупила
апартамент № 53, находящ се в гр. 2 С.З., ***, със застроена площ от 44.69
кв.м., състоящ се от кухня, стая и сервизни помещения, с принадлежащото
избено помещение № 14, с площ от 4.63 кв.м, заедно с 1.159% ид.ч. от общите
части на сградата и от правото на строеж, с идентификатор №
68850.502.40.21.53. Също така първоинстанционният съд е приел за
установено, че на ищцата е отпуснат банков кредит в размер на 30 000 лв.,
обезпечен с поръчителството на ответника Д. Г.. Приел е, че за периода
2
01.01.2018 г. – 31.12.2021 г. е извършвано ежемесечно погасяване на
отпуснатия кредит. Приел е, че всяка от страните е получавала доход от
трудово възнаграждение: ищцата средномесечно 790,82 лв., а ответникът –
1750,75 лв. Освен това от наем на недвижим имот ответникът получавал
сумата от 100 лв.
От правна страна съдът е приел, че е сезиран с установителен иск по чл.
21, ал. 4 СК за установяване личната собственост на ищцата върху процесния
имот, поради липсата принос от страна на ответника. Приел е, че не е
установено по делото някоя от страните да не е давала своя принос в
придобиването на семейното имущество. Оборването на презумпцията за
съвместен принос и доказването на трансформация на лично имущество
следвало да стане от ищцата. От свидетелските показания било установено,
че до момента на развода страните са живели заедно, при общност на
бюджета. През този период всеки от тях е осигурявал доход от трудово
правоотношение, като този на ответника е бил в по- голям размер. В
семейството са били полагани грижи от майката на ответника за детето на
ищцата от друг мъж. Ответникът осигурявал нужните средства за това.
Закупеният от ищцата апартамент бил съпружеска имуществена общност,
независимо каква е стойността му, но по делото не било установено, че
уговарената цена е различна, по – висока от обективираната в нотариалния
акт. Приел е, че презумцията по чл. 21, ал.3 СК не е оборена. Ирелевантно
било обстоятелството дали получената от ищцата сума по банков кредит е
послужила за плащането на имота, както и кой е погасил или продължава да
погасява този банков кредит, защото придобитото със заем имущество от
единия съпруг по време на брака е общо на двамата съпрузи, независимо кой
от тях е издължил заетите суми.
Решението е неправилно.
Въззивният съд счита, че исковата молба е останала нередова. Както бе
посочено по-горе, ищцата е твърдяла, че през цялото време тя заплащала
кредита за собственото си жилище, макар че то било придобито по време на
брака. Ответникът не участвал, защото твърдял, че това жилище било нейно.
Искането й е било съдът да постанови решение, с което да признае за
установено, че тя е единствен собственик на процесния апартамент. Налице е
било противоречие между основанията и петитума, тъй като искът за
оборване на презумпцията за съвместен принос е отрицателен установителен
иск, а формулираният петитум е за положителен установителен иск. С
молбата от 20.10.2021 г. ищцата не е отстранила тази нередовност на исковата
молба, тъй като само сочи правното основание на претенцията си, което е
дейност на съда. Затова и в изпълнение на правомощията си, съобразно
задължението си да постанови допустим съдебен акт по същество на спора,
въззивният съд е дал указания за поправяне на нередовностите на исковата
молба в хипотезите на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК. С молба от 29.07.2022 г.
ищцата конкретизира твърденията си и отстранява противоречието между
основанията и петитума на исковата си молба, като посочва, че лично е
3
изтеглила потребителски кредит за закупуване на жилище и ежемесечно от
трудовото й възнаграждение била удържана сума за погасяването му.
Посочила е, че имотът е придобит от нея чрез трансформация на лични
средства, който бил платен с потребителския кредит. При тези основания и
искане да се установи, че имотът е лична собственост на ищцата, съдът
намира, че предявеният иск е по чл.23 СК – за преобразуване на лично
имущество.
От събраните по делото доказателства се установява, че страните по
делото са били съпрузи – бракът им е бил сключен на 08.01.2018 г. Преди
сключването на брака, на 28.12.2017 г., ищцата сключва с „Първа
инвестиционна банка“ АД договор за банков кредит, по силата на който
банката й предоставя потребителски кредит в размер на 30 000 лв., като
сумата е преведена по разплащателната й сметка. За обезпечаване на
вземането си банката е приела поръчителството на ответника Д. П. Г.. Видно
от разпечатките от движението по сметката на ищцата, погасителните вноски
са били заплащани ежемесечно от трудовото й възнаграждение – факт, по
който не се спори.
С договор за покупко-продажба от 18.01.2018 г. ищцата е закупила
процесния имот, представляващ апартамент, находящ се в гр. С.З., ***,
състоящ се от кухня, стая и сервизни помещения, с площ от 44,69 кв.м,
заедно с прилежащото мазе и съответните ид.ч. от общите части на сградата и
правото на строеж, с идентификатор 68850.502.40.21.53.
С решение № 260172 от 05.10.2020 г., постановено по гр.д. № 1772/2020
г. по описа на Районен съд – Стара Загора, бракът на страните е прекратен.
Между страните не е спорно, че фактическата раздяла е настъпила през м.
декември 2019 г.
Съгласно чл.21, ал.1 СК вещните права, придобити от съпрузите през
време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на
двамата. Изключение от това общо правило е нормата на чл.23 СК, съгласно
който текст вещите, придобити по време на брака, но с лично имущество по
чл.22, ал.1 СК или с друго лично имущество, придобито преди брака, са
лични. Критерият за преобразуване на лично имущество в закупения през
време на брака имот е изцяло обективен - изследва се характерът на
вложените в придобиването средства. Когато тези средства са лично
имущество, лични са и вещите придобити с тях. (ТР № 5/2014 г. на ОСГТК;
Р-428-2016, ІV г.о.; Р-904-2008, І г.о.; Р-60080-2021, І г.о.; З-**********, І
г.о.).
По делото е безспорно, че парите, получени от потребителския кредит,
който ищцата изтеглила, са вложени в закупуването на имота. Тъй като
договорът за кредит е бил сключен преди брака й с ответника и сумата е
постъпила по разплащателната й сметка също преди сключването на брака,
видно от разпечатката по движението й, парите съставляват нейно лично
имущество. Обстоятелството, че ответникът е поръчител по този договор, не
променя правното положение на парите от кредита, защото по договора за
4
поръчителство той не придобива права от договора за кредит.
Поръчителството е различен от юридическия факт, от който възниква
главното задължение, договор - за поръчителство. По силата на този договор
поръчителят се задължава пред кредитора на друго лице да отговаря за
изпълнението негово задължение. Тъй като средствата по договора за кредит
са придобити от ищцата преди сключването на брака, за задължението за
тяхното връщане отговаря тя (ищцата) като кредитополучателка и ответника,
но не в качеството на съпруг, а като поръчител. Хипотезата на чл.32, ал.2 СК
за отговорността на съпрузите за задължения към кредитор на един от
двамата, възникнали за задоволяване на семейни нужди, е неприложима. В
случая не става въпрос, че придобитото по време на брака имущество е
заплатено със средства от кредит, получен от единия или от двамата съпрузи.
Средствата, получени по договор за кредит, сключен от единия съпруг, но
преди сключването на брака, са лични, а не общи. Затова, макар процесният
апартамент да е закупен по време на брака на страните, той не е съпружеска
имуществена общност. Налице е преобразуване на лично имущество и по
силата на закона придобитият апартамент става също лично имущество.
Обосноваването на личното притежание не преминава през оборване на
презумпцията за съвместен принос. В този смисъл установеното от
свидетелските показания относно грижите на ответника за семейството е
напълно неотносимо.
Неоснователно е възражението на ответника, че действителният размер
на покупната цена на апартамента е различна от посочената в нотариалния
акт и че в придобиването на апартамента са вложени и средства, получени от
съпрузите като дарове на сватбата им. За установяване на това обстоятелство,
по делото пред първоинстанционния съд са разпитани двама свидетели –
С.П.Ж. и И.Д.Г.. Свидетелят Ж. възпроизвежда в показанията си това, което е
научил от ответника. Той няма лични впечатления дали с част от парите от
сватбата страните са закупили апартамент. Твърди само и единствено, че
ответникът му се похвалил за това. Свидетелката Г. е майка на ответника. Тя
твърди, че апартаментът е бил уговорен за 35 000 лв., 6 000 лв. от които били
от подаръците от сватбата. Показанията само на един свидетел и то майка на
ответника, който твърди изгодния за него факт, не са достатъчни, за да се
приеме за установено както, че цената на закупения имот е различна от
посочената в нотариалния акт, така и че страните са получили като подаръци
на сватбата си общо 6000 лв., които са вложени при закупуването на имота.
Вярно е, че законът не изключва изначално показанията на роднините, на
настойника или на попечителя на посочилата го страна, на осиновителите, на
осиновените, на тези, които се намират с насрещната страна или с роднините
й в граждански или наказателен спор, на пълномощниците, посочени от
техните доверители, както и на всички други, които са заинтересовани в полза
или във вреда на една от страните. Техните показания обаче, съгласно чл.172
ГПК, се преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото, като се
има предвид възможната тяхна заинтересованост. В конкретния случай по
5
делото няма установени други релевантни за доказваното обстоятелство
факти, поради което за съда няма възможност да приеме за достоверно това,
което ответникът твърди в отговора си за спорното обстоятелство.
Предвид на тези съображения съдът намира, че ищцата е собственик на
процесния недвижим имот. За прецизност, без да се отразява на изхода на
делото, следва да отбележи и това, че погасяването на задълженията по
кредита от единия от съпрузите с негови лични средства не се отразява върху
принадлежността на придобитото право на собственост, респ. не може да бъде
и основание за трансформация на лично имущество по смисъла на чл.23 СК.
В този случай между съпрузите биха възникнали облигационни
правоотношения в зависимост от техните вътрешни отношения (така Р-929-
2000, ІІ г.о.; Р-189-2002, І г.о.; Р-904-2008, І г.о.; Р-43-2021 г., ІІ г.о.; мотивите
към т.4 на ТР № 5/2014 г. на ОСГТК).
С атакуваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил
предявения от Г. П. Н. иск като неоснователен, което настоящата инстанция
намира за неправилно с оглед на изложените по-горе съображения. Затова то
следва да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго, с което
предявеният иск по чл.23 СК да бъде уважен. При този изход от делото,
въззиваемият следва да бъде осъден да заплати на въззивницата направените
разноски за двете инстанции в размер общо на 1110 лв. за платената
държавна такса за двете инстанции. По делото няма данни ищцата да е
заплащала адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 200 от 30.03.2022 г., постановено по гр.д. №
4521/2021 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.23 СК по отношение
на Д. П. Г. от гр. С.З., ***, ЕГН **********, че Г. П. Н., ЕГН **********, със
съдебен адрес в гр. Б., ***, чрез адв. М. Д., е изключителен собственик на
апартамент, находящ се в гр. С.З., ***, състоящ се от кухня, стая и сервизни
помещения, с площ от 44,69 кв.м, заедно с прилежащото мазе № 14 с полезна
площ от 4,63 кв.м и 1,159% ид.ч. от общите части на сградата и правото на
строеж, с идентификатор на имота 68850.502.40.21.53 и с граници – имоти с
идентификатори: на същия етаж 68850.502.40.21.54, под обекта -
68850.502.40.21.48 и над обекта - 68850.502.40.21.58.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Д. П. Г. от гр. С.З., ***, ЕГН
**********, ДА ЗАПЛАТИ на че Г. П. Н., ЕГН **********, със съдебен адрес
в гр. Б., ***, чрез адв. М. Д., сумата от 1110 лв., представляващи направените
6
от нея деловодни разноски за двете инстанции.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС с касационна жалба при
условията на чл. 280, ал.1 ГПК, в месечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7