№ 585
гр. Благоевград, 01.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Ангелина Бисеркова
Катя Сукалинска
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Въззивно гражданско
дело № 20221200500570 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по
въззивна жалба, депозирана от Главна дирекция „ГП“ -МВР, действаща чрез
процесуален представител-юрисконсулт Д.М., срещу Решение №
8037/23.05.2022г., постановено по гр.д. № 333/2020г. по описа на Районен съд-
П., с което са уважени предявените от Я. Г. В., ЕГН ********** осъдителни
искове за сумите: 1 519.19 /хиляда петстотин и деветнадесет лева и
деветнадесет стотинки/ лева, представляваща неизплатено допълнително
възнаграждение, дължимо за положен от последния в качеството на държавен
служител на МВР, работещ на смени и на подчинение на ответника,
извънреден труд, получен в резултат на нощен такъв, положен в периода от
16.03.2017г. до 16.03.2020г. и преизчислен към дневен, съгласно коефициент
от 1.143, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 16.03.2020г. до
погасяването; 203.75 /двеста и три лева и седемдесет и пет стотинки/ лева
мораторна лихва за забава на главницата, начислена за периода от
01.04.2017г. до 16.03.2020г. С решението жалбоподателят е осъден да заплати
на Я. В. съдебни разноски в размер на 480.00 /четиристотин и осемдесет/
лева, а по сметка на съда - сумата от 210.77 /двеста и десет лева и седемдесет
и седем стотинки/ лева държавна такса и разноски.
Жалбоподателят релевира подробни доводи за неправилност и
незаконосъобразност на атакуваното решение, за постановяването му в
нарушение на материалния и процесуалния закон, с които обосновава искане
за отмяна и постановяване на друго решение, с което предявените искове
бъдат отхвърлени като неоснователни. Заявява искане за изменение на
решението в частта за разноските като счита, че присъдените в полза на
насрещната страна разноски 480 лева не съответстват на фактическата и
1
правна сложност на делото. В тази връзка релевира възражение за
прекомерност на присъденото в полза на насрещната страна адвокатско
възнаграждение. Претендира съдебни разноски за двете инстанции. Не прави
доказателствени искания.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна, с
който се навеждат подробни съображения, обосноваващи искане за
потвърждаване на атакуваното решение като правилно и законосъобразно,
постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон. Пледира за
отхвърляне на жалбата като неоснователна и за потвърждаване на
обжалваното решение. Обосновава становище за неоснователност на
възражението на жалбоподателя за прекомерност на присъденото с решението
адвокатско възнаграждение. Претендира съдебни разноски за въззивното
производство. Не прави доказателствени искания.
В съдебно заседание въззивникът не се представлява. Депозира писмена
молба, с която заявява становище за разглеждане на делото в нейно
отсъствие. Представя списък по чл.80 ГПК.
Въззиваемият не се явява и не се представлява в съдебно заседание.
Във въззивното ппроизводство не са събрани нови доказателства.
Окръжен съд-Благоевград, след като съобрази доводите на страните и
събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено следното от фактическа страна:
Районен съд-П. е сезиран с искова молба, подадена от Я. Г. В., ЕГН
**********, с адрес гр.П., ул.“Р.“ № 50, срещу ГД „ГП“ - МВР, в която се
твърди, че за периода от 16.03.2017г. до 16.03.2020г., ищецът е работил на
смени като старши полицай -младши инспектор ГКПП-З., ГПУ-З. при РД
„ГП“-К., като е положил общо 1800 часа нощен труд, който преизчислен с
коефицент 1.143, изчислен по правилото на чл.9, ал.2 от НСОРЗ за
превръщането му към дневен труд, води до извънреден труд от 257 часа,
които следва да бъдат допълнително заплатени от ответника по силата на
чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР. Твърди се, че всеки извънреден час следва да бъде
компенсиран с 6.47 лв., изчислено на база основно месечно трудово
възнаграждение увеличено с 50%, съгласно чл.187, ал.6 от ЗМВР, т.е. за
посочения период ответникът имал задължение към ищеца възлизащо на
сумата от 1 662 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на подаване на исковата молба, върху което възнаграждение
дължимата мораторна лихва се равнявала на сумата от 200 лв.
В хода на първоинстанционното производство е направено искане за
изменение чрез намаляване на предявения главен иск от 1 662 лв. на 1 519,19
лева и увеличаване на акцесорния иск за мораторна лихва от 200 лв. на 203,75
лв.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК ответната страна е
депозирала писмен отговор, с който е оспорила предявените искове като
неоснователни.
От събраните по делото доказателства се установява, че ищецът Я. Г.
В., е служител в МВР, като през периода 16.03.2017г. до 16.03.2020г., е бил
старши полицай -младши инспектор ГКПП-З., ГПУ-З. при РД „ГП“-К. към ГД
„ГП“-С..
Пред първата инстанция е назначена и изготвена съдебно-счетоводна
експертиза, от която се установява на какви смени е работил ищецът, колко са
действително отработените часове, в т.ч. за нощен труд и какви
2
възнаграждения е получавал за тях. Вещото лице е установило, че за
процесния период отработените часове нощен труд не са преизчислявани с
коефицент 1.143, респ. извънреден труд не е начисляван и заплащан.
Прилагайки коефицента за преобразуване на часовете нощен труд, експертът
е изчислил размера на неизплатеното възнаграждение за извънреден труд,
както и следващите върху него се мораторни лихви.
Събраните по делото доказателствени средства за безпротиворечиви и
установяват еднопосочно релевантните факти от предмета на доказване в
производството.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по наличието на противоречия с императивните
правни норми, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд намира, че обжалваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо.
Във връзка с доводите в подадената жалба, съдът намира, че жалбата е
основателна. Съображенията за това са следните:
Предявеният осъдителен иск намира правното си основание в чл.178,
ал.1, т.3 от ЗМВР във вр. с чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР във вр. с чл.86 от ЗЗД и
има за предмет заплащане на извънреден труд, образуван след
преизчисляване на нощния труд с коефицент 1.143.
По делото не се спори, че ищецът е държавен служител – полицейски
орган, полагащ труд по служебно правоотношение в системата на МВР –
чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, чийто статут се урежда от ЗМВР /чл.142, ал.2 от
ЗМВР/. Предвид характера на заеманата длъжност през процесния период,
ищецът е полагал труд през нощта между 22 ч. и 06 ч., съгласно графици, а
отработеното работно време се е изчислявало сумарно. За положения нощен
труд му е заплатено допълнително възнаграждение по 0.25 лв. на час.
Съгласно чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на
държавните служители, работещи в МВР се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Съгласно разпоредбата на
чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР към основното месечно възнаграждение на
държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за
извънреден труд.
В разпоредбата на чл.143, ал.1 от КТ се съдържа легално определение
за извънреден труд – това е трудът, който се полага по разпореждане или със
знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния
ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно
време. По силата на чл.187, ал.1 от ЗМВР нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица. Разпоредбата на чл.187, ал.3 от
ЗМВР предвижда, че работното време на държавните служители се изчислява
в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени -
сумирано за тримесечен период. Съгласно чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР работата
извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен
период - за служителите, работещи на смени, а съгласно чл.6 извънредният
труд по ал.5 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно
възнаграждение.
3
Спорният въпрос по настоящото дело е дължи ли се на ищеца
допълнително възнаграждение за извънреден труд по чл.187, ал.5, т.2 от
ЗМВР, получен вследствие на преизчисляването на нощния труд с коефицент
1.143, дължимо на основание разпоредбите на Кодекса на труда и Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ и в частност
чл.9, ал.2 от същата наредба, след като за процесния период в специалния
Закона за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа
на него подзаконови нормативни актове липсва изрична правна норма, която
да предвижда такова преизчисляване. По посочения въпрос, поради наличие
на противоречива съдебна практика, с Разпореждане от 26.02.2020г. на ВКС е
образувано тълк.д.№ 1/2020г. на ОСГК на ВКС, по което дело все още не е
постановено тълкувателно решение. По спорния въпрос настоящият съдебен
състав приема следното:
В разпоредбата на чл.140, ал.2 от КТ е дадено легално определение на
понятието „нощен труд“ – това е трудът, който се полага от 22ч. до 6 ч.
Същата дефиниция се съдържа и в специалния закон ЗМВР в разпоредбата на
чл.187, ал.1, изр.3. По отношение на нормалната продължителност на нощния
труд обаче е налице разминаване между общата /КТ/ и специалната правна
уредба /ЗМВР/. В чл.140, ал.1 от КТ е предвидено, че нормалната
продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна
седмица е до 7 часа, докато съгласно чл.187, ал.1, изр.2 от ЗМВР нормалната
продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов
период. Разпоредбата на чл.187, ал.1, изр.2 от ЗМВР е в синхрон с
минималните изисквания относно нормалната продължителност на нощния
труд по чл.8, б.“а“ от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 04 ноември 2003г. относно някои аспекти на организацията на
работното време, който предвижда, че държавите членки предприемат
необходимите мерки, за да гарантират, че нормалната продължителност на
работното време на работниците, които полагат нощен труд, не надвишава
средно осем часа за всеки 24-часов период. В чл.8, б.“б“ от Директивата се
уточнява, че работниците, които полагат нощен труд и чиято работа е
свързана с особени рискове или физическо или умствено натоварване, не
трябва да работят повече от осем часа за всеки период от 24 часа, през който
полагат нощен труд. По силата на чл.12, б.“а“ от Директивата държавите
членки следва да гарантират, че работниците, които полагат нощен труд и
работниците на смени се ползват с подходяща за естеството на работата им
защита на безопасност и здраве. В Решение от 24.02.2022г. на СЕС по дело С-
262/20 е прието, че тълкуването на чл.8 и чл.12, б.“а“ от Директива
2003/88/ЕО не налагат приемането на национална правна уредба, която да
предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците
от публичния сектор като полицаите и пожарникарите е по-кратка от
предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня /която е 8
часа/. Директивата не съдържа изискване за разлика или съотношение между
нормалната продължителност на нощния труд и нормалната
продължителност на дневния труд, поради което продължителността на
нощния труд може да се определя независимо от продължителността на
дневния труд. В този смисъл националната правна уредба е в съответствие с
директивата. В посоченото решение е прието, че законодателното
разрешение, според което нормалната продължителност на нощния труд на
служителите на МВР е по-дълга от нормалната продължителност на
работниците/служителите по трудово правоотношение по КТ, не противоречи
на чл.20 и чл.31 от Хартата на основните права на Европейския съюз, след
като разликата в правната уредба следва от обективните характеристики на
функциите, които изпълняват служителите на МВР, свързани със защита на
4
гражданите, противодействие на престъпността, защита на националната
сигурност, опазване на обществения ред и пожарна безопасност на
населението.
В чл.187, ал.9 от ЗМВР е предвидено, че редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането
на работата на държавните служители извън редовното работно време,
режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. На
основание посочената законова делегация са приети Наредба №8121з-
407/11.08.2014г. /отм.ДВ бр.40 от 02.06.2015г./ и Наредба №8121з-
592/25.05.2015г. /отм.ДВ бр.59 от 29.07.2016г./. Впоследствие е приета
Наредба №8121з-776/29.07.2016г., обн. ДВ бр. 60 от 02.08.2016г.
В Наредба №8121з-592/25.05.2015г. и Наредба №8121з-776/29.07.2016г.
липсва изрично правило, аналогично на чл.31, ал.2 от Наредба №8121з-
407/11.08.2014г., съгласно който при сумирано отчитане на отработеното
време общият брой часове положен труд между 22.00 и 6.00 ч. за отчетния
период се умножава по 0.143, като полученото число се сумира с общия брой
отработени часове за отчетния период. В разпоредбите на чл.31 от Наредба
№8121з-592/25.05.2015г. и Наредба №8121з-776/29.07.2016г. е предвидено, че
отработеното време между 22.00 и 06.00 ч. се отчита с протокол, като са
посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане
на броя отработени часове, т.е. липсва специално правило, което да определи
методология за преобразуване на нощни часове с прилагане на коефицент
1.143 при сумирано изчисляване на работното време по отношение на
държавните служители в МВР.
Отсъствието на такава регламентация в приложимата за процесния
период наредба не представлява непълнота по смисъла на чл.46, ал.2 от ЗНА,
която да налага запълването й чрез прилагане по аналогия на КТ и издадената
въз основа на него НСОРЗ. Предвидена е специална уредба на правата и
задълженията на този род служители на МВР, съдържаща се в специалния
закон и приложимите подзаконови нормативни актове. Аргумент в тази
насока са и разпоредбите на чл.142, ал.4 и ал.5 от ЗМВР, които
регламентират, че правата и задълженията на другите категории служители на
МВР, а именно държавните служители, които не са полицейски органи и
лицата, работещи по трудово правоотношение, се регламентират съответно от
ЗДСл и КТ. С разпоредбата на чл.187, ал.9 от ЗМВР законодателят изрично е
делегирал на министъра на вътрешните работи приемането на правила по
въпросите за работното време, извънредния труд и неговото компенсиране.
На основание на законовата делегация министърът на вътрешните работи е
приел изчерпателна по посочените въпроси подзаконова нормативна уредба,
която се явява специална спрямо общите трудови правила. Съдебната
практика на ВКС също е в насока, че отношенията между страните във връзка
със заплащането и компенсирането на извънредния труд се уреждат от
специалния закон – ЗМВР, поради което общите разпоредби на КТ,
предвиждащи различен начин на възмездяване на положения извънреден
труд, са неприложими /Решение №55/07.04.2015г. по гр.д.№5169/2014г., III
г.о. на ВКС/. В Решение №198/07.10.2019г. по гр.д.№786/2019г., IV г.о. на
ВКС също е предвидено, че отношенията, уредени в ЗМВР и КТ не са сходни,
а различни, поради което доколкото специалната правна уредба не предвижда
увеличаване на дадените часове и отчитани по специален ред дежурства през
нощта, и приравняването им към часове работно време през деня чрез
увеличение с коефициент 0.143, то е недопустимо прилагането по аналогия на
общите правила. В т.69 от Решение от 24.02.2022г. на СЕС по дело С-262/20
5
също се отбелязва, че националното право видимо изключва държавните
служители в МВР като полицаите и пожарникарите от обхвата на общия
правен режим, който предвижда ограничение от 7 часа на нормалната
продължителност на нощния труд, от една страна, и от друга, не предоставя
възможност на тези държавни служители възможността за преобразуване на
нощния труд в дневен. Но тази разлика в специалната и общата правна уредба
не води до извод за законова празнота. Напротив, както вече беше посочено, в
Решение от 24.02.2022г. на СЕС по дело С-262/20 изрично е обърнато
внимание, че специалните и изключително значими функции на полицаите и
пожарникарите предполагат към тях да се поставят множество допълнителни
изисквания и задължения, включително с възможност до 24-часова
продължителност на смените или особени задължения при извънредни
ситуации, т.е. с оглед специфичните функции, които полицаите и
пожарникарите изпълняват, е допустимо отклонение от общите правила.
Разпоредбата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ се явява неприложима не само
поради вече изложените съображения за липса на законова празнота, но и
поради липса на визираните в нейната хипотеза предпоставки. НСОРЗ е
подзаконов нормативен акт, издаден по приложение на КТ, в който по силата
на чл.9, ал.2 е предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място, т.е. приложимият коефицент е 1.143. Съгласно чл.187, ал.1 и ал.3 от
ЗМВР нормалната продължителност на труда през деня и през нощта е
еднаква /8 часа/, поради което съотношението между нормалната
продължителност на труда през деня и тази през нощта е 1 и не налага
преобразуване /т.75 от решението на СЕС по дело С-262/20/.
В Решение от 24.02.2022г. на СЕС по дело С-262/20 изрично е
предвидено, че във всички случаи в полза на работниците от публичния
сектор като полицаите и пожарникарите, които полагат труд през нощта,
трябва да има други мерки за защита предвид специфичните рискове за този
период на дейност. В т.48 от решението се отбелязва, че макар директивата да
създава задължение да се предприемат необходимите мерки, така че
работниците, които полагат нощен труд, и работниците на смени да се
ползват с подходяща за естеството на работата им защита, то тя оставя
известна свобода на преценка на държавите членки по въпроса какви
подходящи мерки за приложат – такива могат да бъдат под формата на
продължителност на работното време /намаляването на нормалната
продължителност на нощния труд спрямо тази на дневния/, заплащане,
обезщетения, допълнителни периоди за почивка или свободно време и т.н.
Към процесния период държавата не е предвидила изрично в действащата
нормативна уредба мярка за защита на работещите през нощта полицаи и
пожарникари, под формата на по-кратко работно време през нощта в
сравнение с работното време през деня и произтичащото от това
преобразуване на нощния труд към дневния. Какви мерки за защита ще бъдат
приети е въпрос, който е изцяло в прерогативите на всяка държава членка.
Едва с новата ал.4 на 187 от ЗМВР /ДВ бр.60 от 2020г./ законодателно е
закрепена мярка за защита под формата на преизчисляване на нощния труд с
приложим коефицент, която норма обаче не е била действаща към процесния
период.
По въпроса дали разликата между общата и специалната правна уредба
относно нормалната продължителност на нощния труд и възможността за
преизчисляването му с коефицент, поставя държавните служители в МВР в
6
неравностойно положение спрямо работниците от частния сектор, изрично се
отбелязва в решението на СЕС, че принципът на равното третиране в чл.20 и
чл.21 от Хартата на основните права на Европейския съюз, изисква да не се
третират по различен начин сходни положения. По настоящото дело липсват
данни, че от общия правен режим по КТ се ползват конкретни категории
лица, които се намират в сходно положение със служителите на МВР по
отношение на приложимите условия на нощен труд. В този смисъл няма как
да се приеме, че е изпълнено изискването за сходство, а оттам че е налице
разлика в третирането, която пък да налага прилагане на общия правен режим
спрямо служителите на МВР.
Предвид гореизложеното, главната искова претенция и акцесорната
претенция за лихви се явяват неоснователни. Това налага отмяна на
първостепенния съдебен акт и отхвърляне на исковете.
С оглед изхода на спора, на въззивника следва да бъдат присъдени
сторените разноски – юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни
инстанции, определени в минималния размер от по 100 лв. по чл.23, т.1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ във вр. с чл.37 от Закона за
правната помощ във вр. с чл.78, ал.8 от ГПК, както и платената държавна
такса за настоящата инстанция в размер на 55,39 лева.
Водим от горното, Окръжен съд-Благоевград
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 8037/23.05.2022г. постановено по гр.д. №
333/2020г. по описа на Районен съд-П., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от Я. Г. В., ЕГН
**********, с адрес гр.П., ул.“Р.“ № 50 срещу Главна дирекция „ГП“ – МВР,
гр.С., бул.“К.М.Л.“ №46, искове с правно основание чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР
във вр. с чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР във вр. с чл.86 от ЗЗД, за заплащане на
следните суми: 1 519,19 /хиляда петстотин и деветнадесет лева и деветнадесет
стотинки/ лева, представляваща неизплатено допълнително възнаграждение,
дължимо за положен от последния в качеството на държавен служител на
МВР, работещ на смени и на подчинение на ответника, извънреден труд,
получен в резултат на нощен такъв, положен в периода от 16.03.2017г. до
16.03.2020г. и преизчислен към дневен, съгласно коефициент от 1.143, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 16.03.2020г. до погасяването;
203,75 /двеста и три лева и седемдесет и пет стотинки/ лева мораторна лихва
за забава на главницата, начислена за периода от 01.04.2017г. до 16.03.2020г.
ОСЪЖДА Я. Г. В., ЕГН **********, с адрес гр.П., ул.“Р.“ № 50 да
заплати на Главна дирекция „ГП“ – МВР, гр.С., бул.“К.М.Л.“ № 46 сумата от
255,39 /двеста петдесет и пет лева и тридесет и девет стотинки/ лева,
представляваща направени разноски пред двете съдебни инстанции.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
7
1._______________________
2._______________________
8