РЕШЕНИЕ
№ 15628
гр. София, 17.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ П. С.
при участието на секретаря БИЛЯНА ЛЮБ. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. С. Гражданско дело №
20231110167839 по описа за 2023 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 17.08.2025 година град София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На двадесети февруари две хиляди двадесет и пета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.С.
1
Секретар Биляна Кирилова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия Петя П. С.
гражданско дело номер 67839 по описа за 2023 година на СРС, 155 състав,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Д. С. И., с ЕГН **********, от
****** против „Изи Асет мениджмънт“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „Люлин-7“, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2,
представлявано от изпълнителните директори Галин Тодоров Тодоров и Ангел Василев
Маджаров, и против „Файненшъл България“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ж.к. „Люлин-7“, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46,
представлявано от управителя Петър Благовестов Дамянов, за приемане за установено по
отношение на „Изи Асет мениджмънт“ АД, че Договор за паричен заем ***** е нищожен
поради противоречие със закона и заобикаляне на закона, а в условие на евентуалност е
предявен иск за установяване по отношение на „Изи Асет мениджмънт“ АД, че клаузата на
чл. 4 от Договор за паричен заем ***** е нищожна поради противоречие с добрите нрави и
заобикаляне на закона, както и за приемане за установено по отношение на „Файненшъл
България“ ЕООД, че Договор за предоставяне на поръчителство ***** е нищожен поради
противоречие с добрите нрави и поради противоречие със закона, а в условие на
евентуалност е предявен иск за установяване по отношение на „Файненшъл България“
ЕООД, че Договор за предоставяне на поръчителство ***** е нищожен поради заобикаляне
на закона, претендира направените по делото разноски.
В исковата молба ищцата твърди, че на 08.11.2022 г. сключила с „Изи Асет
мениджмънт“ АД договор за паричен заем в размер на 700 лв., която сума следвало да бъде
върната на 8 погасителни вноски, като общо дължима сума по кредита била в размер на
794,96 лв. По силата на чл. 4 от същия договор ищцата сключила с „Файненшъл България“
ЕООД договор за предоставяне на поръчителство ****, с който да бъде обезпечен договора
за заем. Възнаграждението, което следвало да бъде заплатено по договора за поръчителство
възлизало на 461,04 лв. или 57,63 лв. за всяка вноска. Оспорва договорите за заем и
поръчителство като нищожни. Твърди, че в договора за заем била посочена само
абсолютната стойност на годишния процент на разходите /ГПР/, като липсвала методика за
формиране на ГПР. Сочи, че не е ясно дали в ГПР по процесния договор за заем е включено
възнаграждението за поръчителство, поради което е нарушено изискването на чл. 11, ал. 1, т.
10 от ЗПК. Излага твърдения за нарушаване на изискването и на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като
заплащането на сумата по договора за поръчителство било елемент от общия разход, а
сключването на договора за поръчителство било въздигнато като елемент от сключването на
договора за заем, с което бил заобиколен законът. Сочи, че ответниците са свързани лица по
смисъла на закона, като печалбата на „Файненшъл България“ ЕООД от извършената
2
търговска дейност се разпределяла в полза на едноличния собственик на капитала „Изи Асет
мениджмънт“ АД. Със сключването на договора за поръчителство се целяло единствено
оскъпяване на договора за кредит, като непосочването на действителния размер на ГПР
представлявало заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от
ЗЗП. Излага подробни съображения за нищожност на договора за поръчителство, поради
накърняване на добрите нрави и нарушаване на принципите за добросъвестност и
справедливост в гражданските правоотношения. Сочи, че срещу задължението за плащане
на възнаграждение по договора за поръчителство не получавал насрещна престация. Излага
подробни съображения относно нищожността на сключените договори, позовава се на
съдебна практика. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява, не изпраща
представител. По делото е депозирано становище по съществото на спора.
В законоустановения срок не е постъпил отговор на исковата молба по
смисъла на чл. 131 от ГПК от ответното дружество „Изи Асет мениджмънт“ АД.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не изпраща представител.
По делото е депозирано становище по съществото на спора, представени са доказателства.
В законоустановения срок не е постъпил отговор на исковата молба по
смисъла на чл. 131 от ГПК от ответното дружество „Файненшъл България“ ЕООД.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не изпраща представител.
По делото е депозирано становище по съществото на спора, направено е възражение по чл.
78, ал. 5 от ГПК, представени са доказателства.
Така предявените искови претенции са с правно основание чл. 22 от ЗПК, чл.
21, ал. 1 от ЗПК, чл. 26, ал. 1, предл. 1, 2 и 3 от ЗЗД. Направено е искане по реда на чл. 78, ал.
1 и ал. 3 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От представения и приет като доказателство заверен препис от Договор за паричен
заем ***** се установява, че същият е сключен между „Изи Асет мениджмънт“ АД и Д. С.
И., по силата на който „Изи Асет мениджмънт“ АД е предоставило на ищцата кредит в
размер на 700 лв. за срок до 06.07.2023 г., при договорен фиксиран лихвен процент от 35 % и
годишен процент на разходите от 41,88 %, като договорът е сключен при общи условия, с
приложен към договора погасителен план.
От представения и приет като доказателство заверен препис от Договор за
предоставяне на гаранция ***** се установява, че същият е сключен между „Файненшъл
България“ ЕООД и Д. С. И., по силата на който „Файненшъл България“ ЕООД в качеството
му на гарант се е задължил да издаде гаранция за плащане /за изпълнение на парични
задължения/ в полза на „Изи Асет мениджмънт“ АД за задълженията на Д. С. И. по договор
за паричен заем за сума, покриваща, както следва: задължение за връщане на заемната сума
3
в размер на 700 лв., задължение за плащане на възнаградителна лихва и задължение за
плащане на законната лихва за забава в случай на забава на плащането, разходи за събиране
на вземането, съдебни разноски, адвокатски хонорари.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По предявените искови претенции срещу „Изи Асет мениджмънт“ АД съдът намира
следното:
По делото е безспорно установено, че между ищцата и „Изи Асет мениджмънт“ АД е
бил сключен Договор за паричен заем *****, който намира правното си основание в чл. 9,
ал. 1 от ЗПК, и е сключен при общи условия. Спори се относно валидността на договора,
както и на клаузата, предвиждаща предоставяне на обезпечение за кредитора.
По делото се претендира нищожност на сключения между страните договор поради
противоречие със закона и заобикаляне на закона.
От представения по делото договор се установява, че същият е сключен при спазване
на изискванията на закона, като не се спори относно предоставяне на предварителна
информация на ищцата преди сключването му. Не се спори, че екземпляр от договора е бил
предоставен на ищцата, както и че договорът е сключен в изискуемата от закона писмена
форма.
По отношение на предвиденото в чл. 22 от ЗПК основание неспазване на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, съдът намира следното:
В чл. 2, т. 6 от процесния договор страните са договорили фиксиран лихвен процент
по заема от 35 %, а в чл. 2, т. 8 – ГПР в размер на 41.88 %. Съдът намира, че в случая не е
нарушено изискването на чл. 10, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като в договора е посочен годишният
процент на разходите. Ето защо съдът намира предявения иск на посоченото основание за
неоснователен.
По отношение на предявеното основание за нищожност на договора, като
противоречащ на чл. 19 от ЗПК, съдът намира следното:
Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-
висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.
Съобразно с член единствен, ал. 1 от ПМС № 426/2014 г. за определяне размера на законната
лихва по просрочени парични задължения, годишният размер на законната лихва за
просрочени задължения е в размер на основния лихвен процент на БНБ в сила от първи
януари, съответно от първи юли на текущата година плюс десет процентни пункта. За
периода на договора от 08.11.2022 г. до 06.07.2023 г. основният лихвен процент на БНБ е,
както следва: от 01.11.2022 г. – 0,59 на сто, от 01.12.2022 г. – 1,30 на сто, от 01.01.2023 г. –
1,42 на сто, от 01.02.2023 г. – 1,82 на сто, от 01.03.2023 г. – 2,17 на сто, от 01.04.2023 г. – 2,47
на сто, от 01.05.2023 г. – 2,77 на сто, от 01.06.2023 г. – 2,96 на сто, и от 01.07.2023 г. – 3,12 на
сто. Следователно уговореният в договора годишен процент на разходите от 41,88 % към
4
момента на сключване на договора е под предвидения в закона петкратен размер на
законната лихва. В чл. 2, т. 7 от договора е посочена и общата сума по договора от 794,96
лв., включваща главница и възнаградителна лихва. Ето защо съдът приема, че договореният
лихвен процент по договора не противоречи на закона, поради което и договореното между
страните възнаграждение е в размер на 94,96 лв. Съдът намира за неоснователна
претенцията на предявеното основание, поради което същото следва да бъде отхвърлено.
Сключеният между страните договор е валиден и е породил своето правно действие.
С оглед неоснователността на предявените главни искови претенции, съдът следва да
се произнесе по предявения евентуален иск на заявените от ищеца основания. В случая
следва да се посочи, че съдът следва да се произнесе първо по основанието за нищожност на
клаузата на чл. 4 от договора, предвидено в специалния закон, а след това на основанието,
предвидено в общия закон.
С клаузата на чл. 4 от процесния договор е договорено задължението на заемателя в
срок от три дни, считано от датата на сключване на договора да предостави на заемодателя
едно от договорените обезпечения, като в т. 3 е посочено одобрено от заемодателя
дружество – гарант, което предоставя гаранционни сделки.
От приетия като доказателство Договор за предоставяне на гаранция ***** се
установява, че същият е сключен между „Файненшъл България“ ЕООД и Д. С. И., по силата
на който „Файненшъл България“ ЕООД в качеството му на гарант се е задължил да издаде
гаранция за плащане /за изпълнение на парични задължения/ в полза на „Изи Асет
мениджмънт“ АД за задълженията на Д. С. И. по договор за паричен заем за сума,
покриваща, както следва: задължение за връщане на заемната сума в размер на 700 лв.,
задължение за плащане на възнаградителна лихва и задължение за плащане на законната
лихва за забава в случай на забава на плащането, разходи за събиране на вземането, съдебни
разноски, адвокатски хонорари. В чл. 3, ал. 1 от последния договор е уговорено
възнаграждение за гаранта в размер на 461,04 лв., платимо на разсрочени вноски, всяка от
които в размер на 57,63 лв. Събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност налагат извод, че уговореното възнаграждение за предоставена гаранция
не е включено в общата дължима сума от потребителя. Последната възлиза на общо 1 256
лв. и е почти в двоен размер на получения от потребителя кредит. Уговарянето на
възнаграждение за поръчителя, което не е включено в общия разход по кредита за
потребителя по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК води до заобикаляне на закона, поради
което и клаузата на чл. 4 от процесния договора за паричен заем е нищожна.
По отношение на второто основание за нищожност на клаузата на чл. 4, съдът
намира, че искането следва да бъде оставено без разглеждане.
По предявените искови претенции срещу „Файненшъл България“ ЕООД съдът
намира следното:
По делото е безспорно установено, че между ищцата и „Файненшъл България“ ЕООД
е бил сключен Договор за предоставяне на гаранция ***** Спори се относно валидността на
5
договора.
По делото се претендира нищожност на сключения между страните договор поради
противоречие с добрите нрави и поради противоречие със закона, а при евентуалност е
предявена претенция за установяване неговата нищожност поради заобикаляне на закона. С
оглед поредността на основанията, посочени в чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, макар и да е предявен
като евентуален иск, съдът намира, че първо следва да се произнесе по евентуално
наведеното основание, а след това да изследва накърнени ли са добрите нрави.
Съгласно чл. 442 от ТЗ с банковата гаранция банката писмено се задължава за плати
на посоченото в гаранцията лице определена сума пари съобразно условията, предвидени в
нея. В конкретния случай ответникът не е банка по смисъла на закона, а банкови сделки и
по-скоро банкова гаранция може да бъде предоставена от банка. Независимо, че договорът е
именуван „договор за предоставяне на гаранция“, същият има характера на поръчителство
по смисъла на ЗЗД.
Съгласно чл. 138, ал. 1 от ЗЗД с договора за поръчителство поръчителят се задължава
спрямо кредитора на друго лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение.
От приетия като доказателство Договор за предоставяне на гаранция ***** се
установява, че „Файненшъл България“ ЕООД, като поръчител, се е задължило да спрямо
кредитора на потребителя – „Изи Асет мениджмънт“ АД да отговаря за изпълнение на
задължението на потребителя. Ето защо съдът намира, че процесният договор не
противоречи на закона.
В чл. 3 от Договор за предоставяне на гаранция ***** е предвидено възнаграждение
за поръчителя в размер на 461,04 лв., платимо разсрочено на вноски, всяка в размер на 57,63
лв. на датите, на които се дължат и вноски от договора за потребителски кредит. От приетия
като доказателство погасителен план се установява, че общият размер на вноската възлиза
на 99,37 лв., включваща главница и лихва, по договора за кредит, и 57,63 лв. по договора за
поръчителство, представляваща възнаграждение, или общ размер на вноската от 157 лв.
Така договореното възнаграждение за поръчителя не е включено в общата дължима сума по
кредита. В чл. 3, ал. 3 от Договор за предоставяне на гаранция ***** е посочено, че „Изи
Асет мениджмънт“ АД е овластено да приема вместо гаранта изпълнение на задължението
на потребителя за плащане на възнаграждение по този договор, като е договорено, че при
недостатъчност на сумата за погасяване на изискуемите задължения, с внесената сума се
погасяват с приоритет задълженията към гаранта. Липсата на доказателства за овластяване
на кредитора да приема плащане по възнаграждение по договора за поръчителство, както и
плащане по договора за поръчителство с приоритет пред дължимите вноски по договора за
потребителски креди, налага извод, че се цели заобикаляне на закона, и облагодетелстване
на едно трето лице спрямо задължението по основното правоотношение – това по договора
за потребителски кредит. Горното налага извод, че така сключен, договорът за
поръчителство заобикаля закона, което го прави нищожен на това основание.
С оглед основателността на предявения иск на основание заобикаляне на закона,
6
съдът намира, че следва да остави без разглеждане предявения иск за установяване
нищожност на процесния договор поради противоречие със закона и накърняване на
добрите нрави.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдът намира
същото за основателно. Ищцата има право и на разноски за адвокат. От представения по
делото договор за правна защита и съдействие е видно, че адвокатът е предоставил на
ищцата безплатна правна помощ по реда на чл. 36, ал. 2 във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
Ето защо на процесуалния представител на ищеца следва да бъде присъдено
възнаграждение в размер от по 480 лв. за уважения иск срещу всеки от ответниците,
представляващо минималното такова към момента на сключване на договора с включен
ДДС. В случая направеното възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК съдът намира за
неоснователно с оглед присъждане на минималното възнаграждение.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК съдът намира
същото за неоснователно, поради което в полза на ответника разноски не следва да бъдат
присъждани.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК всеки от ответниците следва да заплати по сметка
на Софийския районен съд сумата от по 50 лв., представляваща дължима държавна такса.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искови претенции от Д. С. И., с ЕГН
**********, от ****** против „Изи Асет мениджмънт“ АД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Люлин-7“, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2,
представлявано от изпълнителните директори Галин Тодоров Тодоров и Ангел Василев
Маджаров, че клаузата на чл. 4 от Договор за паричен заем ***** е нищожна поради
заобикаляне на закона, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ предявената искова претенция за
установяване по отношение на ответника, че Договор за паричен заем ***** е нищожен
поради противоречие със закона, и ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявената претенция за
установяване по отношение на ответника, че клаузата на чл. 4 от Договор за паричен заем
***** е нищожна поради противоречие с добрите нрави.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искови претенции от Д. С. И., с ЕГН
**********, от ****** против „Файненшъл България“ ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Люлин-7“, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28,
ет. 2, ап. 40-46, представлявано от управителя Петър Благовестов Дамянов, че Договор за
предоставяне на поръчителство ***** е нищожен поради заобикаляне на закона, като
7
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявената претенция за установяване по отношение на
ответника, че Договор за предоставяне на поръчителство ***** е нищожен поради
противоречие със закона и с добрите нрави.
ОСЪЖДА „Изи Асет мениджмънт“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „Люлин-7“, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2,
представлявано от изпълнителните директори Галин Тодоров Тодоров и Ангел Василев
Маджаров, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат М. В. М., от АК – ****** № 81, ет. 3, ап. Б, сумата от
480 лв. /четиристотин и осемдесет лева/, представляваща дължимо адвокатско
възнаграждение по чл. 36, ал. 2 във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
ОСЪЖДА „Файненшъл България“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46, представлявано от
управителя Петър Благовестов Дамянов, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат М* В. М., от АК –
*******, сумата от 480 лв. /четиристотин и осемдесет лева/, представляваща дължимо
адвокатско възнаграждение по чл. 36, ал. 2 във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
ОСЪЖДА „Изи Асет мениджмънт“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „Люлин-7“, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2,
представлявано от изпълнителните директори Галин Тодоров Тодоров и Ангел Василев
Маджаров, ДА ЗАПЛАТИ по сметката на Софийския районен съд, на основание чл. 78, ал. 6
от ГПК, сумата от 50 лв. /петдесет лева/, представляваща дължима държавна такса.
ОСЪЖДА „Файненшъл България“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46, представлявано от
управителя Петър Благовестов Дамянов, ДА ЗАПЛАТИ по сметката на Софийския районен
съд, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, сумата от 50 лв. /петдесет лева/, представляваща
дължима държавна такса.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8