№ 2
гр. Дупница, 05.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Страхил Н. Гошев
при участието на секретаря Юлия Д. Йорданова Вукова
като разгледа докладваното от Страхил Н. Гошев Административно
наказателно дело № 20211510201199 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е единствено в неговата точка /пункт/ 1-ва Наказателно постановление
(НП) с № 21-0245-000256 от 27.08.2021 г., издадено от Началник група към ОДМВР-
Кюстендил, РУ-Бобов дол, с който на ПЛ. К. П., с адрес: с. Б., общ. Бобов дол, с ЕГН
********** са наложени административни наказания:
1. На основание чл. 175, ал.3 , пр. 1 ЗДвП - “глоба” в размер на 200,00 лева, както и
„лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 /шест/ месеца, за
административно нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като в останалата му
необжалвана част са наложени още:
2. На основание чл. 183, ал.1, т.1, пр. 3 от ЗДвП – „глоба“ в размер на 10,00 лева, за
административно нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
3. На основание чл. 183, ал.1, т.1, пр. 1 от ЗДвП – „глоба“ в размер на 10,00 лева, за
административно нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
4. На основание чл. 183, ал.1, т.1, пр. 2 от ЗДвП – „глоба“ в размер на 10,00 лева, за
административно нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
НП е обжалвано единствено в посочения по-горе пункт 1-ви в срок от санкционирания
водач. В останалата си част по т. 2, 3 и 4 е влязло в сила, като необжалвано в предвидения в
закона срок. В жалбата се развиват подробни доводи за незаконосъобразност, неправилност,
необоснованост и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява, представлява
се от редовно упълномощен от него процесуален представител – адв. С.. Последния
1
поддържа жалбата и излага допълнителни съображения в нейна подкрепа в пледоарията си.
Иска се отмяна на обжалваното НП в неговия пункт 1-ви, относно нарушението по чл. 140,
ал.1 от ЗДвП.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален представител в
съдебно заседание и взема становище за неоснователност на жалбата в съпроводителното
писмо. Прави възражение за прекомерност на евентуално претендирания адвокатски
хонорар.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства намира за установено следното:
Жалбоподателят е собственик на лек автомобил ВАЗ 21013, с рег. № КН9057АН.
На 15.08.2021 г., около 17:21 часа, в община Бобов дол, по път трети клас № 602
жалбоподателят управлявал посочения лек автомобил, като при км. 14+300 метра бил спрян
за проверка от свидетелите Д. и И., служителите на РУ-Бобов дол. При проверката на водача
било установено, че същият не представя СРМПС, част II, СУМПС и контролен талон кум
СУМПС. След справка по време на проверката на процесния лек автомобил било
установено, че същият е с прекратена регистрация, на основание чл. 140, ал.10 от ЗДвП.
С оглед на тези констатации св. Д. съставил на жалбоподателя АУАН, който е
подписан от двамата свидетели и от жалбоподателя без възражения, като на същия е връчен
и препис от акта.
Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното само в т. 1 НП с № 21-0245-000256 от
27.08.2021 г., издадено от Началник група към ОДМВР-Кюстендил, РУ-Бобов дол, с което
на ПЛ. К. П., с адрес: с. Б., общ. Бобов дол, с ЕГН ********** са наложени
административни наказания:
1. На основание чл. 175, ал.3 , пр. 1 ЗДвП - “глоба” в размер на 200,00 лева, както и
„лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 /шест/ месеца, за
административно нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
2. На основание чл. 183, ал.1, т.1, пр. 3 от ЗДвП – „ глоба“ в размер на 10,00 лева, за
административно нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
3. На основание чл. 183, ал.1, т.1, пр. 1 от ЗДвП – „ глоба“ в размер на 10,00 лева, за
административно нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
4. На основание чл. 183, ал.1, т.1, пр. 2 от ЗДвП – „ глоба“ в размер на 10,00 лева, за
административно нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна квалификация по
акта и наказателното постановление съвпадат по признаци.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на
разпитаните в съдебното заседание свидетели – полицейските служители Д. и И.. Относими
факти и обстоятелства съдът установява и въз основа на събраните по делото множество
2
писмени доказателства, вкл. служебно исканите от съда и представени от ГФ и от АНО
справки за прекратяване и статуса на регистрация на процесния лек автомобил, приобщени
по реда на чл. 283 НПК. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните двама
свидетели, полицейските служители, тъй като изложеното от тях се подкрепя изцяло от
приложените по делото писмени документи. Показанията им не съдържат противоречия и са
логични, и ясни. Не са налице данни за някакви предходни влошени междуличностни
отношения между свидетелите полицейски служители и жалбоподателя или каквато и да е
друга причина за евентуална тяхна предубеденост спрямо него. И двамата свидетели
добросъвестно описват процеса по установяване на нарушението и съставените, връчени и
подписани във връзка с него документи, като добросъвестно заявяват известните им факти,
вкл. относно изненадата на жалбоподателя относно прекратената регистрация на
автомобила.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна
следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за
обжалване по чл. 59, ал.2 ЗАНН и е насочена срещу част от обжалваем административно-
наказателен акт, поради което се явява процесуално допустима. В необжалваната му част по
т. 2,3 и 4 НП е влязло в сила.
Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображения:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е
инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и наказателното
постановление са издадени от компетентни органи - АУАН е съставен от младши
автоконтрольор в съответствие с чл. 189, ал.1 ЗДВП и приложената заповед № 8121з-
515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи, а атакуваното НП е издадено от
орган, надлежно упълномощен на основание чл. 189, ал.12 ЗДвП с т. 2.12 от същата заповед.
Съставеният АУАН и издаденото НП са съставени в предвидената от закона писмена
форма, при спазване на установения ред и в сроковете по чл. 34, ал.1 и ал.3 ЗАНН. Спазена е
и законово регламентираната процедура по съставянето и връчването им, като те съдържат
всички изискуеми съобразно разпоредбите на чл. 42 ЗАНН и чл.57 ЗАНН реквизити. В
обжалваната част НП не съдържа необходимото описание на нарушението, доколкото
единствено е споменато, че процесният лек автомобил е със служебно прекратена
регистрация, на основание чл. 143, ал.10 от ЗДвП, без да е конкретизирано кога, от кого и с
какъв акт е постановено прекратяването на регистрацията. Липсата на тази конкретна и
задължителна информация ограничава съществено правото на защита на санкционираното
лице да оспори тези обстоятелства и съставлява допуснато съществено нарушение на
административно производствените правила във фазата на административнонаказателното
3
производство, което няма как да бъде санирано.
По нарушението на чл. 140, ал.1 от ЗДвП от материалноправна страна следва да
се отбележи следното:
Извън гореизложеното на самостоятелно основание съдът намира пункт 1-ви от
наказателното постановление, предмет на настоящия съдебен контрол за материалноправно
незаконосъобразно.
Съгласно текста на чл. 140. (1) (Доп. - ДВ, бр. 11 от 2017 г., в сила от 31.01.2017 г.,
изм., бр. 105 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) " По пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това
места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само
пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на
размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата."
По преписката не е приложен документ или друго доказателство за редовно връчено
уведомление от АНО или от ГФ на водача, затова че към датата на установяване на
нарушението е управлявал процесното МПС без застраховка "Гражданска отговорност",
поради което същото е било със служебно прекратена по-рано регистрация. Съгласно чл.
143, ал.10 от ЗДвП "служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства,
за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал.10 от Кодекса за
застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство." Тази
процедура не е изпълнена от АНО спрямо жалбоподателят, който е и собственик на
процесното МПС. Налице са предвидени в закона две кумулативни предпоставки, от които в
настоящия случай е налична само първата – получено уведомление изпратено до АНО от
ГФ, но липсва втората – уведомяване на собственика на ППС.
Съдът намира, че наказващият орган не е събрал доказателства и не е посочил такива
вкл. и в производството пред съда за това кога и по какъв начин е уведомил, на основание
чл. 143, ал.10 от ЗДвП, собственика на това МПС, че служебно е прекратена регистрацията
му, поради получено от него служебно уведомление от Гаранционен фонд по чл. 574, ал. 10
от КЗ. Нито в хода на административнонаказателното производство, нито в хода на
съдебното следствие пред въззивната инстанция са събрани каквито и да било
доказателства, жалбоподателят да е управлявал превозното средство със знанието, че
управлява МПС, което е спряно от движение и в този смисъл не се установява субективната
страна на нарушението. Изцяло в този смисъл относно задължителността на уведомяването
от държавния орган е и отразеното в практиката на касационния съд - Решение № 193 от
23.09.2020 г. по к. адм. н. д. № 126 / 2020 г. на Административен съд – Кюстендил и
Решение № 114 от 18.06.2020 г. по к. адм. н. д. № 103 / 2020 г. на Административен съд –
Кюстендил, която се споделя и от настоящия съдебен състав. Налице е и противоречива
съдебна практика на същия касационен съд, която настоящият съдебен състав изобщо не
споделя, като противоречаща на актуалният текст, а и смисъла на закона – чл. 143, ал. 10 от
ЗДвП и на основните начала и принципи на наказателния и административнонаказателен
4
процес, отразена в Решение № 263 от 08.11.2021 г. по к. адм. н. д. № 267 / 2021 г. на
Административен съд – Кюстендил, в което са цитирани още и други - Решение
№39/06.02.2019г. по к.а.н.д.№10/2019г., Решение №252/14.10.2019г. по к.а.н.д.№184/2019г.,
Решение №78/13.04.2020г. по к.а.н.д.№21/2020г. Разбирането на закона в този смисъл едва
ли не задължава всеки водач/собственик, който някога е пропуснал да заплати вноска по
застраховката си гражданска отговорност сам да проверява всеки път преди да управлява
автомобилът си, дали същият не е служебно дерегистриран от някого, тайно от него, в
системата на КАТ, което е абсурдно само по себе си.
Съгласно чл. 6 ал. 1 от ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или
бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е
виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред. Обстоятелството, че управляваният от жалбоподателя автомобил
фигурира в масивите на контролните органи като служебно спрян от движение, не
представлява факт, обосноваващ сам по себе си извод, че деянието съдържа всички
обективни и субективни признаци на административно нарушение по смисъла на чл. 6 от
ЗАНН и осъществява както от обективна, така и от субективна страна състав на
административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Това е така, доколкото по аргумент
от чл. 7, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН административното нарушение е деяние, което следва да е
извършено виновно, т.е когато е умишлено или непредпазливо. Санкционираното с
обжалваното НП в точка 1-ва нарушение е формално такова, поради което е възможно
същото да бъде извършено единствено при форма на вината – умисъл, но не и по
непредпазливост. В конкретния случай не е доказано по никакъв, а още по-малко по
безспорен начин, че жалбоподателят е допускал или че е знаел, че автомобилът, който е
управлявал на процесната дата е със служебно прекратена по-рано регистрация. Още по-
малко е могъл да знае от коя дата, на какво основание и от кой точно административен
орган е сторено това. Все информация, за която жалбоподателят като собственик е
следвало да бъде надлежно и предварително уведомен, съгласно чл. 143, ал.10 от ЗДвП.
Напротив! Същият е заявил пред контролните органи – свидетелите, че няма представа за
тези обстоятелства. Ето защо в конкретния случай съдът счита, че липсва проявена вина под
формата на умисъл, от страна на жалбоподателя П., т.е. деянието не е съставомерно от
субективна страна. Няма обективно как той да е знаел, без да е уведомен, от коя точно дата
контролният орган е бил сезиран и е предприел действия служебно да отбележи в
автоматизираната си информационна система прекратяване на регистрацията на този
автомобил. Напротив, както сочи и актосъставителят Д. и свидетелят И. в с.з., водачът,
макар и собственик на автомобила не е знаел, че е налице служебно прекратяване на
регистрацията, а е мислил, че осъществява друго нарушение по КЗ.
При оценка на събрания доказателствен материал съдът приема, че не е установено по
безспорен начин жалбоподателят да е извършил от субективна страна нарушение по чл. 140,
ал.1 от ЗДвП. Вярно е, че съгласно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, редовно
съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, но
5
от друга страна, по силата на разпоредбата на чл. 14, ал.2 от НПК /"доказателствата и
средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила"/,
приложима съгласно препращащата норма на чл. 84 от ЗАНН, в съдебното производство
тези констатации нямат обвързваща съда доказателствена сила и следва да се преценяват в
контекста на целия събран по делото доказателствен материал. Тази позиция категорично е
застъпена и в Постановление № 10/1973 г. на Пленума на ВС.
Поради това съдът приема, че административнонаказателното обвинение срещу П. не е
доказано по несъмнен начин, най-вече от субективна страна, тъй като събраните
доказателства не са достатъчни, за да се приеме, че е извършил умишлено описаното в
наказателното постановление административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и че
законосъобразно е привлечен към административнонаказателна отговорност за него.
Поради изложеното обжалваното НП в неговата точка 1-ва следва да бъде отменено
като неправилно и незаконосъобразно.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, вр. с ал. 2, т. 1, ал. 3, т. 1 и т. 2 и ал. 5 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) с № 21-0245-000256 от 27.08.2021 г.,
издадено от Началник група към ОДМВР-Кюстендил, РУ-Бобов дол, в обжалваната му
част - по т. 1 от НП, с която на основание чл. 53 от ЗАНН, на ПЛ. К. П., с адрес: с. Б., общ.
Бобов дол, с ЕГН ********** са наложени административни наказания:
1. На основание чл. 175, ал.3 , пр. 1 ЗДвП - “глоба” в размер на 200,00 лева, както и
„лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 /шест/ месеца, за
административно нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като НЕПРАВИЛНО и
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред АС-Кюстендил, на основанията
предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
6