Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Радомир, 28.07.2021 г.
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
Радомирският
районен съд, гражданска колегия, четвърти състав, в публично заседание на двадесет
и шести юли през две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря М.М., като разгледа
докладваното от районния съдия гр. д. № 120 по описа за 2021 г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по предявен
иск за изменение на съдебно определена издръжка с правно основание чл. 150 СК,
вр. с чл. 143 СК.
В исковата молба се твърди, че по силата на решение № ../12.05.2016 г. по
гр. д. № …/2016 г. по описа на РС – Радомир ответникът В.Р.С. бил осъден да заплаща
на малолетното си дете В.В.С. чрез неговата майка и законен представител С.К.С.,
месечна издръжка в размер на 110,00 лева, считано от датата на завеждане на
исковата молба до настъпване на обстоятелства, водещи до нейното изменение или
прекратяване.
Сочи, че от датата на постановяване на решението изминали повече от пет
години, през което време нуждите на детето от средства за издръжка нараснали.
Определената издръжка в размер на 110,00 лева била недостатъчна, с оглед
увеличените нужди на детето В., който вече бил на единадесет години и е ученик
в пети клас.
Поради изложеното, моли съда да постанови решение, с което да бъде увеличен
размерът на получаваната от детето месечна издръжка, като бъде осъден
ответникът В.Р.С. да заплаща месечна издръжка на малолетното дете си В.В.С.
чрез неговата майка и законен представител С.К.С., в размер на 162,50 лева,
считано от датата на предявяване на иска – 02.02.2021 г. до настъпване на
обстоятелства, водещи до нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска до издължаването ù.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника
чрез назначения му особен представител, с който е изразено становище за
допустимост на предявения иск.
В с. з. ищцата,
редовно призована, се явява лично и с пълномощник по чл. 32, т. 1 ГПК, който
поддържа предявения иск.
Ответникът,
редовно призован, чрез назначения му особен представител, моли съда да
постанови решение, с което да определи минимален размер на месечната издръжка,
която бащата да заплаща на малолетното си дете.
От събраните по
делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Детето В.В.С. е родено на *** г., с родители – С.К.С. и
В.Р.С., което се установява от приложеното по делото удостоверение за раждане,
издадено от община Перник въз основа на акт за раждане № …../20.08.2009 г.
С решение № …/12.05.2016 г. по
гр. д. № …/2016 г. по описа на РС – Радомир, влязло в сила на 12.05.2016 г.,
ответникът е осъден да заплаща на малолетното дете В.С. чрез неговата майка и
законен представител С.С. месечна издръжка в размер на 110,00 лева, считано от
12.05.2016 г. до настъпване на обстоятелства, водещи до нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва за забава върху всяка закъсняла вноска.
Детето В.В.С. през учебната 2020/2021
г. е ученик в пети клас в СУ „Св.
Св. Кирил и Методий“, гр. Радомир, което се установява от приложената по делото
служебна бележка с изх. № 124/21.01.2021 г., издадена от СУ „Св. Св. Кирил и Методий“, гр.
Радомир.
По делото е представено и удостоверение
от 20.01.2021 г., издадено от „Б. О. 1“ ЕООД, от което се установява, че за
периода от м. юли 2020 г. до м. декември 2020 г. ищцата е получила брутно
трудово възнаграждение в общ размер на 7580,50 лева.
От становището на социалния
работник Боряна Цветкова, изслушана в съдебно заседание, се установява, че е в
интерес на малолетното дете да бъде увеличен размерът на месечната издръжка,
която заплаща бащата, с оглед задоволяване потребностите на детето в пълна
степен.
По делото са събрани и гласни
доказателствени средства чрез разпит на свидетелката В.Д., която е баба на
майката С.С. и от чиито показания се установява, че бащата почти не търси
детето и много рядко предоставя парични средства за задоволяване нуждите на
детето, въпреки нарасналите му потребности.
Съдът кредитира показанията на
разпитаната свидетелка, преценявайки ги по реда на чл. 172 ГПК, като ги намира
за последователни, логични и съответстващи на останалия събран по делото
доказателствен материал.
Приетото за установено от
фактическа страна обуславя следните правни изводи:
Предявеният иск за
изменение на присъдена на ненавършило пълнолетие дете издръжка с правно
основание чл. 150 СК, вр. чл. 143 СК е допустим, а разгледан по същество е основателен.
Съгласно нормата на чл. 150 СК при изменение на обстоятелствата
присъдената издръжка може да бъде изменена. Искът се предпоставя от наличието
на трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена
промяна във възможностите на задълженото лице, като за изменение на присъдената
издръжка е достатъчно наличието на една от алтернативно посочените предпоставки
(т. 19 ППВС № 5/16.11.1970 г.).
По делата за
издръжка съдът следва да изясни първо действителните нужди на търсещия издръжка
и материалните възможности на дължащите такава и тогава да определи издръжката, която ответникът дължи.
Размерът на издръжката не е абсолютна величина
и подлежи на преценка във всеки конкретен случай.
До навършване на пълнолетие
правото на децата на издръжка от своите родители е безусловно. Пълният размер
на издръжката, нужна за детето, се разпределя между двамата родители, съобразно
техните възможности. Съобразяват се също грижите и издръжката в натура,
предоставяни непосредствено от родителя, упражняващ родителските права. На
преценка подлежат и потребностите на детето, като се съобразят обикновените
условия на живот на деца от същата възраст.
Настоящият съдебен състав намира,
че една от алтернативните предпоставки за уважаване на предявената претенция е
налице, тъй като от влизане в сила на съдебното решение, с което е определена издръжка
на детето в размер на 110,00 лева е изминал период от повече от пет години,
през който детето В. е пораснало още повече, респ. са се променили неговите
потребности във всякакъв аспект. Това обстоятелство обуславя и изменение на
неговите ежедневни битови потребности, в посока на тяхното повишаване,
следователно необходими са повече финансови средства не само за храна, но са
нараснали и нуждите му от облекло, обувки, медицински продукти и пр. Освен това
детето е в период на интензивно физическо и психическо израстване, при което
непрекъснатото увеличаване на нуждите му, респ. увеличаването на разходите за
отглеждането и възпитанието му се презумира. Освен това В. предстои да бъде ученик
в шести клас, необходимостта от усвояване на повече и разнородни знания и
умения е нараснала, а оттам е повишена и нуждата от закупуване на допълнителни
учебни пособия.
Допълнителен фактор е и
изменението на икономическата обстановка в страната, доказателство за което е и
увеличението на размера на минималната работна заплата, която към датата на
определяне на издръжката на малолетното дете е била в размер на 420,00 лева (ПМС
№ 375/28.12.2015 г.), а към датата на приключване на устните състезания по
делото е в размер на 650,00 лева (ПМС № 331/26.11.2020 г.). Минималният размер
на издръжката на едно дете е равен на една четвърт от размера на минималната
работна заплата – чл. 142, ал. 2 СК, т. е. към момента на приключване на
съдебното дирене по настоящото дело, размерът на минималната издръжка възлиза
на 162,50 лева. При новата нормативна уредба съдът не е обвързан от определени
максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за
издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства
на доходите на родителя.
Следователно, налице е една от
алтернативно предвидените предпоставки за уважаване на предявения иск, тъй като
е налице трайно изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 150 СК.
Двамата родители дължат издръжка
на своите ненавършили пълнолетие деца, съобразно с възможностите на всеки от
тях поотделно, като се отчетат съответно грижите на родителя, при когото се
отглежда детето. Между страните не е спорно, че родителските права са
предоставени и се упражняват от майката С.К.С..
В конкретния случай възможностите
на родителите не са големи, поради което размерът на дължимата издръжка следва
да бъде определен съобразно техните възможности. При определяне на размера на
издръжката съдът взе предвид нарасналите нужди на детето В. и намира, че е
задължен да приведе размера на издръжката му в съответствие с възможностите на
родителите да дават такава. Не се установи в процеса ответникът да има
алиментни задължения към други малолетни или непълнолетни лица. Доходите му не са доказани в
процеса, поради което съдът намира, че те са в порядъка на установения размер
на минималната работна заплата за страната към момента – 650,00 лева, доколкото
приема, че той е в работоспособна възраст. Освен това, ищцата е тази, която
полага непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на малолетното
дете и в тази връзка тя поема ежедневните разходи за консумативи (ел. енергия,
отопление, комуникации, ВиК услуги и др.).
Съобразявайки трайно нарасналите
потребности на детето В. през изминалите повече от пет години, както и разбира
се възможностите на двамата родители да дават такава издръжка, съдът намира, че
е необходима сума в размер на 280,00 лева месечно. Преценявайки конкретните
потребности на детето, статистическите данни за страната и възможностите на
неговите родители, съдът намира, че бащата - ответник следва да поеме по-голямата
част, а именно сума в размер на 162,50 лева, а майката - останалата част в
размер на 117,50 лева.
Предвид изложеното исковата претенция следва да се уважи, така както е
предявена и за сумата от 162,50 лева, считано от датата на подаване на исковата
молба – 02.02.2021 г. до настъпване на законна причина за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до
окончателното ù изплащане.
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК следва да се допусне предварително
изпълнение на решението относно издръжката.
По разноските:
Съобразно
правилата на процеса на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден заплати деловодните разноски, сторени от ищцата, които възлизат на
сумата от 200,00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
Съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на съдебната власт съответната държавна такса върху присъденото изменение
на издръжката, която възлиза на сумата от 75,60 лева.
Ръководен от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ размера на издръжката, определена с решение № ../12.05.2016 г. по гр. д. № …/2016 г. по
описа на РС – Радомир, която В.Р.С., с
ЕГН: **********, с адрес: ***, е осъден да заплаща на малолетното си дете В.В.С., с ЕГН: **********, роден на *** г., чрез
неговата майка и законен представител С.К.С., с
ЕГН: **********, с адрес: ***,
като я увеличава от 110,00 лева (сто и
десет лева) на 162,50 лева (сто шестдесет и два лева и петдесет стотинки)
месечно, считано от датата на подаване на исковата молба – 02.02.2021 г., ведно
със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпването на
правопроменящи или правопрекратяващи обстоятелства.
ОСЪЖДА В.Р.С., с ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на В.В.С.,
с ЕГН: **********, роден на *** г., чрез неговата майка и законен представител С.К.С.,
с ЕГН: **********, с адрес: *** сума в размер на 200,00 лева (двеста лева),
представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по
делото.
ОСЪЖДА В.Р.С., с ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на Районен съд - Радомир в полза на бюджета на съдебната власт сума в
размер на 75,60 лева (седемдесет и пет лева и шестдесет стотинки),
представляваща държавна такса върху изменения размер на издръжката.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта относно издръжката.
Решението може да
бъде обжалвано от страните пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок,
считано от 28.07.2021 г.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала,
Секретар:/И.С./