Решение по КНАХД №2579/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на К. И. И., [ЕГН], чрез адв. Й. А. - ВАК, против Решение № 1117/24.09.2025г. по АНД № 2318/2025г. по описа на ВРС, с което е потвърдено НП № 24-0819-002806/02.09.2024г., издадено от Началник Група в Сектор „ПП“ при ОД на МВР - Варна, с който на основание чл.182, ал.5 вр. ал.2, т.4 от ЗДвП, на И., е наложена глоба, в размер на 600 лв., и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

Касаторът излага твърдения за неправилност на оспореното решение, като счита, че същото е постановено при нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения. Сочи, че съдът не е разгледал основните му доводи, изложени в депозираната жалба, относно липсата на системност на извършеното нарушение, а е изложил бланкетни аргументи за безспорна установеност на описаното нарушение и приложената санкционна мярка. Подчертава, че административнонаказващият е обосновал обективният признак „системност“ като е вписал в обстоятелствената част на НП номерата на релевантните фишове, от което не става ясно за какво нарушение са съставени и каква санкция е била наложена. Анализирайки същият, касаторът отрича наличието на квалифициращия признак по отношение на процесното нарушение. Отправя искане за отмяна на решението на ВРС и потвърденото с него НП. Претендира присъждане на сторените разноски за всички инстанции.

Ответната страна, редовно призована не се явява, не се представлява. С писмени бележки, депозирани от юрисконсулт Л.-А., оспорва касационната жалба. Моли, решението на ВРС да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условие на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Участващият по делото прокурор при Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на жалбата. Сочи, че обжалваното решение е правилно и пледира за оставането му в сила.

Производството пред Районен съд – Варна е образувано по жалба на К. И. И. против НП № 24-0819-002806/02.09.2024г., издадено от Началник Група в Сектор „ПП“ при ОД на МВР - Варна, с който на основание чл.182, ал.5 вр. ал.2, т.4 от ЗДвП, на И., е наложена глоба, в размер на 600 лв., и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

От фактическа страна районният съд е установил, че на 05.11.2023г. в 12.36 ч., по път първи клас от гр.Варна посока гр. Бургас, до ресторант Горица жалбоподателят управлявал лек автомобил с рег.№ [рег. номер], със скорост 98 км/час при въведено ограничение с пътен знак В 26 - 60 км/час. Скоростта била измерена и фиксирана с техническо средство АТСС ARH CAMS1 №11743с9. Нарушението било извършено в условията на системност в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ К 3451213 на дата 03.01.2023г., и ЕФ К №4659766 - на дата 18.01.2023г.

За да потвърди обжалваното НП, въззивният съд приел, че при съставяне на електронният фиш не са допуснати съществени процесуални нарушения, поради което и същият следва да породи целените с него правни последици. Вмененото във вина на И. нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща й да разбере в какво е обвинена и срещу какво да се защитава. Съдът намира, че АНО е изпълнил задълженията си по ЗАНН, като в ел. фиш е дал описание на нарушението, посочил е доказателствата, на които се позовава. В ел. фиш е посочен номера на същия, срещу кого се издава и за какво нарушение. Посочените обстоятелства в достатъчна степен индивидуализират нарушението, нарушителя и наказващия орган. ВРС намерил, че нарушението е било установено с годно техническо средство - видно от приложените по преписката писмени доказателства. Техническото средство е вписано в регистъра на одобрените средства за измерване и заснетият клип съдържа всички данни относно документирането и съхраняването на заснетото нарушение. Нарушението е системно, тъй като преди извършването му жалбоподателят е санкциониран с два влезли в сила ел. фиша.

Касационната жалбата е подадена от надлежна страна, в законоустановения преклузивен срок по чл.211, ал.1 от АПК и при наличието на правен интерес от оспорване, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Настоящият състав намира, че въззивното решение е постановено без да са изяснени всички релевантни по делото обстоятелства, и в частност – наличието на основания за квалифициране на процесното нарушение като „системно“. Изложените от въззивния съд мотиви в тази насока са оскъдни, декларативни и необвързани с анализ на конкретни доказателства. Неясно по какъв начин АНО е удостоверил, а съдът – приел за доказани, датите на които са влезли в сила релевантните за квалифициращия признак системност предходни ЕФ. По преписката е налице единствено Справка нарушител/водач, която съдържа само отбелязване „влязъл в сила“. Следва да се подчертае, че въпросната справка сама по себе си не е достатъчно доказателство за безспорното установяване на влизането в сила на санкционните актове, тъй като съдържа вторично отразена информация. По делото липсват доказателства за надлежното връчване на въпросните два фиша, респективно – за надлежното им плащане, които по категоричен начин биха установили, както влизането им в сила, така и датите на които това е станало. Наред с това, липсата на доказателствен анализ и изложени собствени мотиви от състава на първостепенния съд касателно наличието на признака „системност“ е съществено процесуално нарушение, по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК, което съставлява основание за отмяна на решението на осн. чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК вр. чл. 63в от ЗАНН. Проявявайки пасивност при анализа на значими за спора доказателства и при обосноваване на правните си изводи, районният съд е допуснал нарушения на процесуалните правила, които са съществени по своя характер, защото пряко касаят разкриването на обективната истина. Краткият извод за наличие на белега „системност“ на стр.3 от решението не изпълнява изискванията на чл. 305 от НПК за мотивиране на съдебния акт, при все, че възраженията във въззивната жалба са почти изцяло в тази насока. При липса на обосновани мотиви по направените в производството пред ВРС възражения и при липса на самостоятелен анализ на приетите за установени факти и обстоятелства, касационната инстанция е препятствана да извърши проверка за правилността на проверяваното решение.

Предвид изложеното, и на основание чл.222, ал.2, т.1 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН, въззивното решение, следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд, който да даде обоснован и мотивиран отговор на въпроса за наличието или липсата на квалифициращия признак „системност“ по отношение на процесното нарушение, като направи конкретен анализ на всички установени факти и обстоятелства в тази връзка, и при необходимост събере допълнителни доказателства.

Предвид връщането на делото за ново разглеждане от ВРС, по отношение направеното искане за разноски е приложим чл. 226, ал. 3 от АПК, съгласно който при новото разглеждане на делото въззивният съд се произнася и по разноските за водене на делото пред касационната инстанция, съобразно изхода на спора.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. второ от АПК, във вр. с чл.222, ал.2, т.1 и т.2 от АПК, вр. чл.63в от ЗАНН, Трети тричленен състав на Административен съд – Варна,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 1117/24.09.2025г. по АНД № 2318/2025г. по описа на ВРС.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на ВРС.

Решението не подлежи на обжалване.