№ 607
гр. Плевен, 08.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Асен Ив. Даскалов
при участието на секретаря Иглика Н. Василева
като разгледа докладваното от Асен Ив. Даскалов Административно
наказателно дело № 20254430202014 по описа за 2025 година
ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН
С Наказателно постановление №25-0256-000263/25.09.2025 г. на НАЧАЛНИК
на РУ при ОДМВР-ПЛЕВЕН, РУ-ДОЛНА МИТРОПОЛИЯ, на Г. Б. Б. ЕГН: ********** е
наложено административно наказание на основание чл.177 ал.3 т.1 от Закона за движението
по пътищата – глоба в размер на 3000 /три хиляди/ лева, за извършено нарушение по чл.139
ал.1 т.2 ЗДвП.
Срещу така издаденото Наказателно постановление (НП), санкционираното
лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН. Счита, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила – по чл. 42 ал.1 т. 4 ЗАНН и чл. 57 ал.1 т. 5 и 6 ЗАНН, тъй като в
АУАН/НП не са надлежно изложени описание на нарушението, фактите и обстоятелствата
на неговото извършване, включително – не е подробно описано по какъв начин са измерени
габаритите на процесното МПС, дали това се е случило в присъствието на водача. Наред с
това, счита НП и за неправилно, тъй като макар действително да е управлявал
селскостопанска техника – комбайн, на посоченото място и по посоченото време, но
същевременно е разполагал с надлежно разрешение за това – Разрешително РИ -
***/20.02.2025 год., издадено от Агенция пътна инфраструктура за движение на
извънгабаритно или тежко превозно средство; отбелязва, че същевременно, съпровождащия
колоната от земеделска техника автомобил е бил аварирал /спукал гума/, което го е
възпрепятствало да продължи своя курс. На тази основа, моли за отмяна на Наказателното
постановление като незаконосъобразно и неправилно.
В съдебното заседание, в което делото е обявено за решаване,
жалбоподателят, редовно призован, се явява лично. Поддържа жалбата по
изложените в нея съображения и пледира за отмяна на НП, като
незаконосъобразно и неправилно.
За ответната страна – НАЧАЛНИК на РУ при ОДМВР-ПЛЕВЕН,
1
РУ-ДОЛНА МИТРОПОЛИЯ – представител не се явява. В съпроводителното
писмо по изпращане на административнонакателната преписка е изразена
бланкетна позиция по неоснователността на жалбата, както и бланкетно
възражение за прекомерност на евентуално претендирани разноски за
адвокатски хонорар.
Съдът намира, че жалбата е подадена от оправомощена страна, в
срока по чл.59 ал.2 ЗАНН и поради това, се явява допустима. След щателно
обсъждане на събраните доказателствени материали поотделно и в тяхната
съвкупност, по нейната основателност, намира следното:
Административнонаказателното производство е започнало със
съставяне на Акт за установяване на административно нарушение бл.№
3367585/09.09.2025г.. от страна на Л. К. Х. – пол. инспектор при РУ-ДОЛНА
МИТРОПОЛИЯ, в присъствието на свидетеля М. Д. Б. и нарушителя – Г. Б. Б..
Съставен е за това, че на 09.09.2025г. около 14:20 часа, на Републикански път
№118, км.21, с посока на движение към гр.ДОЛНА МИТРОПОЛИЯ,
управлява селскостопанска техника - комбайн „***“ с рег. № *** /собственост
на „***“ ЕООД/, при допустима обща ширина - 2,55 метра, с размери съгласно
Разрешително № РИ-***/20.02.2025г. - широчина 4,20 метра, височина 4,10
метра, като съгласно чл.10 ал.2 от Наредба №11/2001г. на МРРБ, не са
съпровождани от автомобил, тъй като е в колона с още две селскостопански
машини със сходни извънгабаритни размери. Така описаното е
квалифицирано като нарушение по чл.139 ал.1 т.2 ЗДвП. При съставяне на
АУАН, нарушителят не е направил възражения; такива не са постъпили и по
реда, и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН.
Административнонаказващият орган изцяло възприел
гореописаната фактическа обстановка и правна квалификация на
нарушението. На тази основа, издал обжалваното Наказателно постановление,
с което на Г. Б. Б. ЕГН: ********** е наложено административно наказание на
основание чл.177 ал.3 т.1 от Закона за движението по пътищата – глоба в
размер на 3000 /три хиляди/ лева, за извършено нарушение по чл.139 ал.1 т.2
ЗДвП.
Съдът намира, че Актът за установяване на административно
нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено,
от компетентни лица /л. 13 – 14, л.24 - 32 от делото/. Не са налице
претендираните от жалбоподателя, нарушения на процесуалните правила. По-
конкретно, както съставеният АУАН, така и издаденото НП съдържат ясно,
разбираемо и достатъчно подробно описание на нарушението,
обстоятелствата на неговото извършване и посочване на относимите
/нарушени/ правни разпоредби. Прочее, обстоятелството, че се касае за
извънгабаритно ППС, със съответни размери, следва пряко от представените
по делото Разрешително РИ -***/20.02.2025 год. и Свидетелство за
регистрация на земеделска и горска техника Част І, т.е. в случая не се касае за
замерване, за да се поставят под съмнение методите и способите на неговото
2
извършване. В този смисъл, не са налице нарушения, а още по-малко –
съществени такива, на разпоредбите на чл. 42 ал.1 т. 4 ЗАНН и чл. 57 ал.1 т. 5
и 6 ЗАНН; напротив – съдържанието на АУН/НП отговаря на законовите
изисквания и гарантира възможността на нарушителя пълноценно да
реализира правото си на защита. Служебната проверка за законосъобразност,
извършвана от въззивната инстанция не установява и други, допуснати в хода
на административнонаказателното производство, нарушения на
процесуалните правила, поради което Съдът приема, че обжалваното
Наказателно постановление, е формално законосъобразно.
По неговата правилност, се събраха гласни доказателствени
средства - показания на свидетелите Л. К. Х. и М. Д. Б., както и писмени
доказателства /л.6 – 7, л.11 – 12, л.22, л.39 – 42 от делото/. Съдът намира, че
показанията на свидетелите Х. и Б. са относително подробни, последователни,
убедителни, взаимно се потвърждават и не оставят каквито и да било
съмнения за проявена тенденциозност или недобросъвестност при тяхното
депозиране, поради което Съдът ги преценява като достоверни - и ги
кредитира. Същите показания са изцяло в подкрепа на отразената в АУАН/НП,
фактическа обстановка; в нейна подкрепа са и приобщените писмени
доказателства и по-конкретно – преписи от Разрешително РИ -***/20.02.2025
год., издадено от Агенция пътна инфраструктура за движениие на
извънгабаритно или тежко превозно средство, Свидетелство за регистрация на
земеделска и горска техника Част І, справка за нарушител от региона на името
на жалбоподателя. Ето защо, Съдът приема изложената в АУАН/НП,
фактическа обстановка за доказана по убедителен начин и няма да я
преповтаря, още повече, че презумпцията по чл.189 ал.2 ЗДвП, не се явява
опровергана.
Следва да бъде напомнено, че съобразно чл.139 ал.1 т.2 ЗДвП,
„Движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат: с
размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите,
установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството,
и с товари, които не представляват опасност за участниците в
движението…“, а съобразно чл.10 ал.2 от Наредба № 11 от 3.07.2001 г. за
движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, „Колесни
трактори, тракторни ремаркета и друга колесна самоходна техника за
земеделското стопанство, регистрирана за работа съгласно Закона за
регистрация и контрол на земеделската и горската техника, с широчина от
3,50 m до 4,50 m могат да се движат при условие, че имат разрешително по
чл. 8, ал. 3 и се съпровождат съгласно изискванията на раздел VI: 1. (изм. –
ДВ, бр. 108 от 2020 г.) от един съпровождащ автомобил при движение на не
повече от два колесни трактора, тракторни ремаркета и друга колесна
самоходна техника за земеделското стопанство, като крайният габарит на
земеделската техника се обозначава по реда на чл. 46 от Наредба № I-45 от
2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение,
временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на
3
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (ДВ, бр.
31 от 2000 г.); 2. (изм. – ДВ, бр. 108 от 2020 г.) от два съпровождащи
автомобила при движение на повече от два колесни трактора, тракторни
ремаркета и друга колесна самоходна техника за земеделското стопанство,
като крайният габарит на земеделската техника се обозначава по реда на
чл. 46 от Наредба № I-45 от 2000 г. за регистриране, отчет, спиране от
движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства.“. Видно е, че Законодателят е
предвидил редица задължения във връзка с движението на извънгабаритните
превозни средства, към които спада и процесният зърнокомбайн. Едно от тези
задължения е свързано с това, че съответната земеделска техника, следва да
бъде съпровождана, като наред с това е видно, че са предвидени конкретни
изисквания към броя на единиците съпровождана земеделска техника. Така,
при процесния случай, управляваният от страна на жалбоподателя комбайн, е
бил част от колона от три извънгабаритни превозни средства, които е следвало
да бъдат съпровождани от два автомобила, за гарантиране безопасността на
движението. Видно е, че при описаните условия на време, място и обстановка,
Г. Б. не е изпълнил задълженията, произтичащи от цитираните правни
разпоредби и в този смисъл - налице е доказано по несъмнен начин нарушение
по чл.139 ал.1 т.2 ЗДвП вр. чл.10 ал.2 от Наредба № 11 от 3.07.2001 г. за
движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства; именно
такава е по-прецизната правна квалификация в случая, при отчитане на
бланкетния характер на чл.139 ал.1 т.2 ЗДвП. Тук следва да бъде подчертано,
че изобщо не се спори относно наличието на съответно издадено
разрешително за движението на извънгабаритно ППС по отношение на
процесния зърнокомбайн. По делото са представени преписи от Разрешително
РИ -***/20.02.2025 год., издадено от Агенция пътна инфраструктура за
движение на извънгабаритно или тежко превозно средство и е видно, че само`
по себе си, разрешитено е налице, но не и съпровождащи автомобили по
начина, указан в чл.10 ал.1 т.2 от Наредба № 11 от 3.07.2001 г.; всъщност, в
хода на полицейската проверка е изяснено, че колоната от земеделска техника
не се съпровожда дори от един автомобил. В жалбата се сочи, че в
действителност, е имало определен съпровождащ автомобил, но същият е
аварирал – спукал гума. Следва да бъде отбелязано, че доказателства в тази
насока, не бяха представени, но дори и тяхното евентуално представяне, би
било принципно ирелевантно. Това е така, защото при положение, че не е
налице съответен съпровождащ автомобил/автомобили, в съответствие с
изискванията на чл.10 ал.2 от Наредба № 11 от 3.07.2001 г. – и независимо от
причините за това - движението на извънгабаритно/тежко ППС, е забранено,
дори в случаите, когато Разрешително от органите на АПИ, е налице. В този
смисъл, при положение, че не е осигурено съответно съпровождане на
4
земеделската техника, водачът Г. Б. не е следвало да пристъпва към
управлението на процесния зърнокомбайн по пътната мрежа – задължение, с
което очевидно, не се е съобразил.
Следователно, административнонаказващият орган правилно е
пристъпил към налагане на административно наказание на основание чл.177
ал.3 т.1 от Закона за движението по пътищата, съобразно която, „Наказва се с
глоба 3000 лв. водач, който, без да спазва установения за това ред:
управлява пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос,
които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното
развитие и благоустройството…“. Видно е, че се касае за абсолютно
определена санкция, чийто размер е правилно съобразен от страна на
административнонаказващия орган и поради това – повече не следва да бъде
обсъждан. Случаят не може да се разглежда като „маловажен“ по смисъла на
§1 т.4 от ДР на ЗАНН, от една страна, тъй като не са представени
доказателства, сочещи, че обществената му опасност е по-ниска от тази на
обичайния случай на нарушение по чл.139 ал.1 т.2 ЗДвП, а от друга – касае се
за нарушение, свързано с безопасността на движението по пътищата, което
само` по себе си представлява висока степен на опасност за живота, здравето и
имуществата на другите участници в движението.
В съответствие с изложените дотук съображения Съдът намира, че
обжалваното Наказателно постановление е както законосъобразно, така и
правилно, поради което - следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.9 вр.ал.2 т.5 вр.ал.1
ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №25-0256-
000263/25.09.2025 г. на НАЧАЛНИК на РУ при ОДМВР-ПЛЕВЕН, РУ-
ДОЛНА МИТРОПОЛИЯ, с което на Г. Б. Б. ЕГН: ********** е наложено
административно наказание на основание чл.177 ал.3 т.1 от Закона за
движението по пътищата – глоба в размер на 3000 /три хиляди/ лева, за
извършено нарушение по чл.139 ал.1 т.2 ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок
от уведомяването, пред АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5