№ 22564
гр. София, 09.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20251110107230 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Образувано е по искова молба вх. № 41648/06.02.2025 г., на И. К. Д., с
ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.София, ПК: 1517, ул.,,КК“ №20, чрез
пълномощника си, Еднолично адвокатско дружество „ДМ“ вписано в регистър
БУЛСТАТ под № .............., фирмено дело № 24/2021 г. по описа на 24 св.
Софийски градски съд, с адрес на упражняване на дейността: бул. "АС № 125-
2, ет.5, оф. 5.3, представлявано от ДММ – Управител, e-mail:
********@*****.*** Съдебен адрес за призоваване: гр. София, бул. "АС №
125-2, ет.5, оф. 5.3, e-mail: ********@*****.*** против „БЕДК“ ООД, с ЕИК:
..........., със седалище и адрес на управление: гр., София, ул. Н № 25, ет.5, чрез
юрк. ЮАБ, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, във вр. чл.
22 от ЗПК във вр. с чл. 10а, ал. 2 ЗПК във вр. с чл. 1, ал. 1, т. 7, т. 10 и т. 20 от
ЗПК за прогласяване за нищожността на клаузите на договор за кредит
№ ..........6/18.04.2023 г. и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
предл. първо ЗЗД за сумата в лиментов Бонкин, да заплати на И. К. Д., с ЕГН:
**********, сумата в размер: 526,43 лв. представляваща платено при липса на
основание по клаузата предвиждаща заплащане на възнаградителна лихва в
полза на ответника по договор за заем № ..........6, ведно със законната лихва
1
върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба до
окончателното й изплащане, ведно със законната лихва от депозиране на
исковата молба до окончателно изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че на 18.04.2023 г. И. К. Д. е сключил
потребителски договор за кредит № .......... с „БЕДК” ООД за сумата от 2000,00
лева (две хиляди лева), като в чл. 5 от договора са посочени съответно
годишен лихвен процент от 39,69% и годишен процент на разходите от
47,27%. Съгласно договора, след изтичане на неговия срок ищецът е следвало
да върне 6260,64 лв., като в тази сума (без да са посочени от ГПР) се включват
и следните такси: 1. такса за бързо разглеждане на искането за отпускане на
кредит в размер на 1332,72лв. 2. такса за динамично плащане по кредита, в
размер на 1998,96 лв.
Ищецът твърди, че установителният иск с правно основание чл. 26, ал. 1,
предл. първо ЗЗД, във вр. чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 10а, ал. 2 ЗПК във вр. с
чл. 1, ал. 1, т. 7, т. 10 и т. 20 от ЗПК е основателен, по следните съображения.
Сочи, че ищецът има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от
ЗПК, доколкото същата при сключването на договора за потребителски кредит
е действала извън рамките на своята професионална и търговска дейност.
Следователно приложимият нормативен акт е ЗПК. Съгласно чл. 22 от ЗПК,
когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и
ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 договорът за потребителски кредит е
недействителен. Съгласно чл. 11, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски
кредит трябва да съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите допускания, използвани при изчисляването на ГПР по
определения в Приложение 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК ГПР по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи лихви, други преки и косвени разходи, комисионни, възнаграждения
от всякакъв вид, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
2
услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително
условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият
разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. Сключеният
между ищцата и ответното дружество договор е изцяло нищожен на
основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 22 от ЗПК, във връзка
с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, поради неправилно посочване на ГПР.
Аргументите на ищцовата страна за това са следните: В договора изрично е
посочено, че ГПР е 47,27%, но в чл. 9 от договора – ал. 1 и ал. 2 са включени
два вида такси – такса за бързо разглеждане на искането и такса за динамично
плащане по кредита. Според ищеца, тези две такси представляват по
естеството си такси за отпускане и усвояване на кредит, а на основание чл.
10а, ал. 2 от ЗПК не е допустимо в договори за потребителски кредит да се
уговарят: „заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита“. Посочените клаузи следва да бъдат
включени в ГПР, което автоматично води до неговото увеличаване, имайки
предвид, че общият размер на двете такси възлиза на 3331,68 лв. (при
отпуснат кредит с главница от 2000 лв.). Счита, че е налице неправилно
посочване на ГПР, поради непосочване в договора на всички компоненти,
които го формират. По този начин за потребителя се създава неяснота кои
точно суми ще се включат в ГПР и съответно колко ще се оскъпи кредитът.
Иищецът се позовава на константната съдебна практика на всички
съдилища в Република България и в Решение на СЕС (С 714/2022 г.), в които
изрично се приема, че неточното посочване на ГПР в договорите за
потребителски кредити се приравнява на непосочен ГПР и следователно това
влече нищожност на целия договор на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД,
във връзка с чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Твърди, че в
съдебната практика се приема още и (Решение №1638/19.12.2022г. на ОС
Варна по в.гр. д. №2218/22г. (влязло в сила), „че за да отговаря на
изискванията за яснота и разбираемост (чл.10, ал.1 ЗПК), договорът за кредит
следва да включва освен величината на самия ГПР, така също и разходите и
допусканията, представляващи изходни данни за изчисляването”, т.е
договорът задължително трябва да съдържа яснота, кои точно разходи
формират ГПР.
3
Ищецът счита, че Кредиторът е нарушил императивното правило на
чл.11, ал.1, т.10 във вр.чл.19, ал.1 ЗПК да обяви и разпише действителния
размер на ГПР, тъй като незаконосъобразно не е включил таксите – „Бързо
разглеждане” и „Динамично плащане”, чиято обща стойност се равнява
3331,68 лв., много над размерът на отпуснатата главница по кредита. Поради
това, че тези такси не са включени в размера на ГПР следва да се приеме, че
търговецът е заблудил потребителя относно размера на ГПР, което е създало
неравноправност по смисъла на чл.143 ЗЗП на уговорката относно размера на
ГПР. Нищожността на клаузата относно размера на ГПР от спорния договор за
кредит има, съгласно чл.22 ЗПК, за правна последица изначална
недействителност на цялата кредитна сделка, също така представлява и
заблуждаваща търговска практила по смисъла на чл.68д, ал.1 и 2, т.1 от Закона
за защита на потребителите.
По отношение на осъдителния иск, ищецът счита, че от изложеното било
безспорно, че тежките пороци, налични в потребителски договор за кредит
№ ..........6, сключен между страните, водят до неговата нищожност. Това
легитимира и правният интерес на ищеца да иска връщане на сумата
заплатена за възнаградителна лихва по договора за кредит, тъй като при
нищожен договор се връща това, което е получено. В случая платената
възнаградителна лихва се явява платено при липса на основание и подлежи на
връщане. Предвид изложеното, моли съдът да прогласи нищожността на
клаузата, предвиждаща такса експресно разглеждане, както и да бъде осъден
ответника за връщане на заплатените суми, платени при начална липса на
основание. Претендира разноски.
Ответникът в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК депозира отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва
твърденията в исковата молба като излага подробни съображения и цитира
съдебна практика. Счита, че не е налице нищожност на сочените от ищеца
клаузи на допълнителните услуги „Бързо разглеждане“ и „динамично
плащане“, както и че тяхната цена не следва да се включва в ГПР, тъй като
такива се включват разходи за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително
условие за получаване на кредита, или когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Счита, че ищецът сам
4
е пожелал да ползва допълнителните услуги. Признава обстоятелството, че
ищецът е заплатил по процесния договор за кредит за погасяване на
възнаградителната лихва по кредита сумата от 526.43 лв. Моли съда да
отхвърли исковете и да му присъди разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по
правилата на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от фактическа страна
следното:
Съдът е приел за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване в
отношенията между страните, че между страните е бил сключен валиден
договор за кредит № ..........6/18.04.2023 г., като ищецът е погасил сума от
526.43 лв. за лихви по договора, на основание чл. 146 от ГПК.
При преценка на доказателствата по делото, съдът намира, че
процесният договор за кредит е потребителски – страни по него са потребител
по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата
сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по
смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба
на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне
предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и
не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с
професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се
приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са
използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на
потребителите, а представеният по делото договор за заем е по правната си
същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Поради
това процесният договор се подчинява на правилата на Закон за
потребителския кредит и на чл. 143–147б от ЗЗП, в това число и забраната за
неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.
Между страните по делото не е спорно и видно от представения по
делото Договор за кредит № ..........6 с „БЕДК” ООД за сумата от 2000,00 лева
(две хиляди лева) при договорен годишен лихвен процент от 39,69 % и
годишен процент на разходите от 47,27 %. Съгласно договора, след изтичане
5
на неговия срок ищецът е следвало да върне 2928,96 лв. В чл. 9, ал. 1 от
Договора е посочено, че при кандидатстването си за кредит
кредитополучателят е заявил желание за бързо разглеждане на искането му за
кредит при условията на т.7.3. от Раздел Пети от Общите условия, при като
сумата за това възлиза на 1332.72 лв., платима на равни части през периода на
кредита, съразмерно добавени във всяка погасителна вноска на погасителния
план на кредита. В ал. 2 от същия текст на Договора е посочено, че
кредитоискателят изрично е заявил и желание да ползва Динамично плащане
на кредита при условията на т.7.4. от Раздел Пети от Общите условия, като
дължимата сума възлиза на 1998.96 лв., платима отново на равни части през
периода на кредита, съразмерно добавени във всяка погасителна вноска на
погасителния план на кредита. Така размерът на общо дължимото по кредита
е 6260.64 лв., което е над три пъти размера на главницата по кредита.
Договорът съдържа формално посочване на ГПР по кредита (47,27 %),
но не са посочени разходите, които са взети предвид за изчисляването му, като
по този начин е нарушено изискването на правото на ЕС, в който смисъл е
Решение от 20 септември 2018 г. по дело C-448/17, съгласно което на
непосочването на ГПР в договор за кредит трябва да се приравни ситуация
като тази, в която договорът съдържа само математическа формула за
изчисляването на ГПР, без обаче да предоставя необходимите за това
изчисляване данни. В подобна ситуация не може да се счете, че потребителят
е напълно запознат с условията по бъдещото изпълнение на подписания
договор към момента на сключването му и следователно, че разполага с
всички данни, които могат да имат отражение върху обхвата на задължението
му.
Видно от гореизложеното, кредитополучателят дължи да върне сума по
кредита, повече от три пъти от главницата, за установяването на което не са
необходими специални знания, а е достатъчно обичайни познания по
аритметика. Общата сума за услугите по чл. 9, ал. 1 ал. 2 от Договора възлиза
на 3331.68 лв., което е повече от 150 % от главницата, което също се
установява чрез аритметиката, изучавана при основното образование в
страната.
Съдът намира, че така уговорените в договора такса за бързо
разглеждане на искането и такса за динамично плащане по кредита е следвало
6
да се включат в размера на ГПР по кредита, тъй като се обхваща от легално
дадената дефиниция в § 1, т. 1 от ДРЗПК за общ разход, съгласно която „общ
разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително
лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички
други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на
кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. От изложеното следва, че в
уговорения годишен процент на разходи по процесния договор за кредит не са
включени всички действителни разходи, поради което е налице противоречие
с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Без да са необходими
специални знания, само с помощта на аритметиката е видно, че при включване
на таксите за бързо разглеждане на искането и за динамично плащане по
кредита в годишния процент на разходите по кредита, то същият би бил в
размер значително по-висок от законоустановения максимум.
Съобразно императивната правна норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК,
годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във
валута, определена с постановление на Министерски съвет на Република
България, което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да
надхвърлят 50 % от взетата сума.
Макар формално договорът за паричен заем да покрива изискуеми
реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не кореспондират на
изискуемото съдържание по т. 10 - годишния процент на разходите по кредита
и общата сума, дължима от потребителя. Тази част от сделката е особено
съществена за интересите на потребителите, тъй като целта на уредбата на
годишния процент на разходите по кредита е чрез императивни норми да се
уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да служи за
сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на
потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него
задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или
подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят
7
урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на
договарянето - чл. 22 ЗПК. В този смисъл като не е оповестил действителен
ГПР в договора за кредит кредитодателят е нарушил изискванията на закона и
не може да се ползва от уговорената сделка, което обосновава извод за
недействителност на договора за кредит на основание чл. 22 от ЗПК, поради
неспазването на изискванията на чл. 11, т. 10 и 11 от ЗПК (в този смисъл са
Решение № 261440 от 04.03.2021 г. по в.гр.д. № 13336/2019 г. по описа на
СГС, ІІ-А въззивен състав, Решение № 24 от 10.01.2022 г. по в.гр.д.
№ 7108/2021 г. по описа на СГС, III-Б въззивен състав и др.).
Предвид изложеното, в случай, че таксите за бързо разглеждане на
искането и за динамично плащане по кредита биха включени като „общ разход
по договора за кредит“, то и ГПР по договора за кредит надвишава 50 %,
следователно, на основание чл.19,ал.5 ЗПК, е налице нарушение на
императивна разпоредба Както се посочи по–горе, посоченият в договора ГПР
е по–нисък от действително предвидения по договора, което се получава чрез
заобикаляне на закона – предвижда се, чрез въвеждане на предоставяне на
допълнителни услуги – позволено от закона правно средство, да се постигне
забранен от закона резултат – нарушаване на разпоредбата на чл.19,ал. ЗПК,
който забранява ГПР над 5 пъти законната лихва. Ето защо, налице е
заобикаляне на закона. По същество, доколкото разпоредбата на договора,
предвиждаща ГПР, не може да се замести по право с разпоредба на закона,
нито волята на страните да може да се замести от съда с тълкуване на
останалите разпоредби на договора, то и нищожната разпоредба на договора,
посочваща ГПР, влече нищожност на целия договор, защото същият не би бил
сключен от ответното дружество както без разпоредбата, предвиждаща
неустойката по договора, така и без ГПР и искът е основателен на главното
основание – чл.22 във връзка с чл.11,ал.1,т.10 ЗПК.
Налице е и накърняване на добрите нрави, тъй като договореният общ
размер, който следва кредитополучателят да върне по договора за кредит
надвишава повече от три пъти главницата, предмет на договора.
Предвид изложеното, съдът намира, предявеният като главен, иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 22 и
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, за прогласяване на нищожността на договор за кредит
№ ..........6/18.04.2023 г., поради липса на посочване на начина на изчисляване
8
на ГПР, както и яснота как е формиран същият, респ. общо дължимата сума
по него за основателен – заобикаляне на закона, противоречие със закона и
накърняване на добрите нрави.
Предвид установяването нищожността на процесния договор, и
признанието на ответника, че ищецът е заплатил възнаградителна лихва по
договора за кредит от 526.43 лв. Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя
не отпада изцяло, тъй като съгласно цитираната разпоредба той дължи
връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи връщане на лихви
и другите разходи. Ето защо, с прогласяване на нищожност на договора за
кредит, получените от ответника суми за възнаградителна лихва се явяват
недължимо платени и подлежат на връщане, поради което и искът по чл. 55 от
ЗЗД се явява основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
Ищецът претендира и доказва разноски за: сумата 101 лева платена
държавна такса и сумата 1200 лева адвокатско възнаграждение, платено от
ищеца, ведно с ДДС. Ответникът не е направил възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение, поради което следва то да се присъди в
цялост.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по предявения от И. К. Д., с ЕГН:
**********, с постоянен адрес: гр.София, ПК: 1517, ул.,,КК“ №20, чрез
пълномощника си, Еднолично адвокатско дружество „ДМ“ вписано в регистър
БУЛСТАТ под № .............., фирмено дело № 24/2021 г. по описа на 24 св.
Софийски градски съд, с адрес на упражняване на дейността: бул. "АС № 125-
2, ет.5, оф. 5.3, представлявано от ДММ – Управител, e-mail:
********@*****.*** Съдебен адрес за призоваване: гр. София, бул. "АС №
125-2, ет.5, оф. 5.3, e-mail: ********@*****.*** против „БЕДК“ ООД, с ЕИК:
..........., със седалище и адрес на управление: гр., София, ул. Н № 25, ет.5, чрез
юрк. ЮАБ, че клаузите на Договор за кредит № ..........6/18.04.2023 г. са
недействителни, на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, във вр. чл. 22 от
9
ЗПК във вр. с чл. 10а, ал. 2 ЗПК във вр. с чл. 1, ал. 1, т. 7, т. 10 и т. 20 от ЗПК.
ОСЪЖДА „БЕДК“ ООД, с ЕИК: ..........., със седалище и адрес на
управление: гр., София, ул. Н № 25, ет.5, да заплати на И. К. Д., с ЕГН:
**********, с постоянен адрес: гр.София, ПК: 1517, ул.,,КК“ №20, на
основание чл. 55, ал. 1, предл.1-во от ЗЗД сумата от 526,43 лв. (петстотин
двадесет и шест лева и четиридесет и три стотинки), представляваща платено
при липса на основание по прогласения за недействителен Договор за кредит
№ ..........6/18.04.2023 г. възнаградителна лихва в полза на ответника, ведно със
законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата
искова молба – 03.02.2025 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „БЕДК“ ООД, с ЕИК: ..........., със седалище и адрес на
управление: гр., София, ул. Н № 25, ет.5, да заплати на И. К. Д., с ЕГН:
**********, с постоянен адрес: гр.София, ПК: 1517, ул.,,КК“ №20 сторените
по делото разноски в размер на 1301 (хиляда триста и един) лева, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10