РЕШЕНИЕ
№ 1783
гр. Варна , 17.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на осми
декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
Секретар:Атанаска Н. Иванова
като разгледа докладваното от Светлана К. Цанкова Въззивно гражданско
дело № 20203100502659 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба депозирана отГД „Гранична
полиция” при МВР гр. София срещу решение № 2250/10.06.2020 год постановено по гр.д.
№ 16380 по описа за 2019година на Варненски районен съд
Твърди се във въззивната жалба,че обжалваното решение е
незаконосъобразно, по изложени подробни доводи във въззивната жалба. Претендира се
отмяна на решението и постановяване на друго,с което предявения иск бъде отхвърлен.
Претендират се разноски по делото.
Въззиваемата страна е депозирала писмен отговор,в който изразява становище
за неоснователност на депозираната въззивна жалба.Претендира разноски за въззивната
инстанция.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на
спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на
въззивното производство, очертани с жалбата, намира, че жалбата е подадена в срока
1
по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити, не
страда от пороци, поради което съдът я намира за допустима.
Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка,
намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Обжалваното решение подлежи на проверка за правилност по наведените
в жалбата оплаквания, поради което и за да се произнесе съдът взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от А. И. И., ЕГН **********
срещу ГД „Гранична полиция” при МВР гр. София искове с правно основание чл. 178, ал. 1,
т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, чл. 86 ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати
сумите/след допуснато изменение в размера на претенцията по чл. 214 ГПК/: главница от
общо 1509,51лева, представляваща незаплатено допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд за периода 12.10.2016г.- 30.09.2019г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 11.10.2019г. до
окончателното изплащане на задължението и 180,44лева, представляваща сбор от
обезщетение за забава начислено считано от падежа на всяко задължение /първо число на
месеца, следващ този на дължимото плащане/ до 07.10.2019г.
Твърди се, че ищецът е работил на длъжност ст.полицай в ГПУ- Варна към
РДГП- Аерогари. В периода 12.10.2016г. до 30.09.2019г. е работил на смени, при сумирано
изчисляване на работното време и е отработил общо 1488часа нощен труд посочен по
отделни месеци. Счита, че така положеният труд следва да бъде преизчислен с коефициент
1.143, което води до общо 212,78часа извънреден труд, който не му е заплатен. Доколкото е
налице празнота в специалния ЗМВР, то приложение следва да намерят специалните закони
и в частност КТ и чл. 9 от Наредбата за структурата и организацията на РЗ. Молбата е за
уважаване на исковата претенция, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба
и присъждане на разноски.
Ответникът е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК. Твърди, че
липсва основание за трансформиране на нощния в дневен труд и положеният извънреден и
нощен такъв вече е бил заплатен. Искането е за отхвърляне на претенциите и присъждане на
разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата и доводите на страните, изцяло възприема установената от ВРС
фактическа обстановка, както и правните изводи на съда изложени в мотивите на
обжалваното решение, които изцяло възприема и препраща към тях на основание
чл.272 от ГПК .
В отговор на въззивната жалба и за пълнота на изложението, следва да се
вземе предвид следното:
2
По делото е безспорно установено, че страните са били в служебно правоотношение
12.10.2016г.- 30.09.2019г., в който ищецът е заемал длъжност ст.полицай в ГПУ- Варна към
РДГП- Аерогари и че в същия период . ищецът е работил на 12-часови смени
Спорният по делото въпрос е дали нощният труд следва да се преизчисли в часове дневен труд, така както претендира ищецът, умножавайки го с коефициент 1.143 и следва ли резултата от изчислението да се счита за извънреден труд, респ. да се начисли и изплати такъв.
Нормата на чл. 176 от ЗМВР посочва, че брутното месечно възнаграждение на
държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и
допълнителни възнаграждения.Сред предвидените в същия закон допълнителни
възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд - чл.178,
ал.1, т.3 от ЗМВР.Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни -
подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период
- чл. 187, ал. 3 от ЗМВР. От ал. 5 на същата разпоредба е видно, че работата извън редовното
работно време се компенсира с: 1. допълнителен платен годишен отпуск за работата в
работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни -
за служителите на ненормиран работен ден; 2. възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на отчетен период - за служителите, работещи на смени. Съгласно
разпоредбата на чл.187, ал. 9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и
почивките за държавните служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните
работи. Във връзка с тази разпоредба са действали -Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ,
бр. 69 от 19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014г, отм., бр. 40 от 2.06.2015 г., в сила от 1.04.2015
г).,Наредба 8121з-592/25.05.2015 г., която е била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016
г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г., V-чл., обнародвано в ДВ бр. 59 от 29.07.2016 г, и
Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г).
Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в трите наредби са идентични, като гласят, че при работа на
смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 часа, като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.В нормата на чл. 31,
ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр.69 от 19.08.2014 г., отм. ДВ, бр.40 от
2.06.2015 г., в сила от 1.04.2015 г.). изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния
период се умножава по 0,143. В следващите две Наредби № 8121з-592/25.05.2015 г и №
8121з-776/29.07.2016г, липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в
дневен. Доколкото в последните две Наредби е посочено, че отново се касае за сумарно
отчитане на работното време, но не е посочен алгоритъм за преизчисляване, правилно
първоинстанционният съд е приел, че е налице празнота и следва да се приложи
субсидиарно чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата,
която гласи, че при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, тоест 1,143. Обратното разбиране
3
би поставило в неравностойно положение държавните служители в МВР спрямо
работниците по трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ.Ето
защо исковата претенция за заплащане на извънреден труд за процесния период, получен
след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по
основание.
По изложените съображения съдът приема, че искът за заплащане на
извънреден труд за процесния период, както и за лихва за забава, се явяват доказани по
основание и по размер, видно от приетата ССчЕ,а в обобщение, решението на ВРс,като
правилно и законосъобразно следва да се потвърди.
С оглед изхода на правния спор пред настоящата инстанция въззивникът
следва да заплати на въззиваемия направените по делото пред въззивната инстанция
разноски в размер на 480 . лв,съобразно представените доказателства и списък
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2250/10.06.2020 год постановено по гр.д. №
16380 по описа за 2019година на Варненски районен съд
ОСЪЖДА ГД „Гранична полиция” при МВР гр. София ДА ЗАПЛАТИ на А.
И. И., ЕГН ********** с адрес гр. Велико Търново, ул. Борис Денев № 30 сумата от 480 /
четиристотин и осемдесет / лева, представляваща съдебни разноски направени във
въззивното производство за платено адв. възнаграждение, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване пред ВКС, на основание чл. 280
ал.2 от ГПК
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4