№ 1215
гр. Пловдив, 11.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Николай К. Стоянов
при участието на секретаря Ангелинка Ил. К.ова
като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно гражданско дело №
20235300501570 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на И. А. К. от с. ***, ул.
***, ЕГН **********, чрез пълномощника му по делото адв. П. Д.,
против Решение №260058 от 05.04.2023г., постановено по гр.д.
№15369/2020г. по описа на Районен съд- Пловдив, 6-ти гр.с., в частта му,
с която е бил осъден да заплати на И. А. В. от гр. Х., ул. ***, ЕГН
**********, сумата от 6803 лв., представляващи дължим остатък от
общата уговорена стойност на направените от ищеца разходи, реално
извършената от него работа и печалбата, която му се следва от
изпълнението на тази работа, по силата на сключен между страните договор
за строително- ремонтни дейности на покрив от 06.11.2020г., ведно със
законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба-
20.11.2020г. до окончателното й заплащане, както и в частта му, с която
са били отхвърлени приетите за съвместно разглеждане в производството
възражения за съдебно прихващане на И. А. К. срещу И. А. В. за сумата
от 4000 лв.- неустойка за забавено изпълнение на възложените
строително- ремонтни работи съгласно чл.12 от договора и за сумата от
1
4000 лв.- неустойка за виновно некачествено изпълнение на възложените
строително- ремонтни работи съгласно чл.13 от договора. В жалбата се
излагат доводи за неправилност на посоченото решение, като се иска
отмяната му и постановяване на ново решение, с което предявеният иск
да бъде отхвърлен.
Ответната страна по жалбата- И. А. В. от гр. Х., ул. ***, ЕГН
**********, чрез пълномощника си по делото адв. В. К., в писмен
отговор на същата иска обжалваното решение да бъде потвърдено.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и
е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с евентуално съединени
искове с правно основание чл.266, ал.1 и чл.268 от ЗЗД, предявени от И.
А. В. против И. А. К. за заплащане на сумата от 9000 лв.- неплатено
възнаграждение за извършени строително- ремонтни работи на покрив на
къща на ответника, находяща се в с. ***, ул. ***, съгласно сключен
между страните договор за строително- ремонтни дейности на покрив от
06.11.2020г., като при условията на евентуалност сумата се претендира
като стойност на направените от ищеца разходи, реално извършената от
него работа и печалбата, която му се следва от изпълнението на тази
работа, съгласно същия договор. С отговора на исковата молба ответникът
е направил възражения за прихващане на претендираната от ищеца сума
със сумите от 4000 лв.- неустойка за забавено изпълнение на
възложените строително- ремонтни работи съгласно чл.12 от договора и
за сумата от 4000 лв.- неустойка за виновно некачествено изпълнение на
възложените строително- ремонтни работи съгласно чл.13 от договора,
които възражения са били приети за съвместно разглеждане в
производството. С обжалваното решение първоинстанционният съд е
отхвърлил главния иск на ищеца с правно основание чл.266, ал.1 от ЗЗД
2
и е уважил частично- до размера от 6803 лв. евентуалния иск по чл.268
от ЗЗД, като е отхвърлил възраженията за прихващане на ответника. В
частта му за отхвърляне на главния иск, както и за частичното
отхвърляне на евентуалния иск, решението не е било обжалвано от
ищеца и е влязло в сила. Независимо че във въззивната жалба на И.
А. К. е посочено, че с нея се обжалва цялото решение, то доколкото
жалбоподателят няма правен интерес да обжалва същото в частите му, с
които предявените срещу него искове са били отхвърлени, както и
предвид липсата на изложени в жалбата доводи срещу решението в
посочените му части, следва да се приеме, че предмет на жалбата е
решението в частите му, с които е бил частично уважен евентуалния иск
и са били отхвърлени възраженията за прихващане.
При извършената служебна проверка на решението в посочените му
части съобразно правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът
намери, че същото е валидно и допустимо и при постановяването му не
е било допуснато нарушение на императивни материалноправни норми.
Предвид горното и съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК
следва да бъде проверена правилността на решението по изложените във
въззивната жалба доводи, като въззивната инстанция се произнесе
правния спор между страните.
По отношение на възприетата от районния съд фактическа обстановка
следва да се посочи, че въззивният съд е обвързан от онези фактически
изводи, за които във въззивната жалба и отговора към нея липсват
оплаквания, т.е. настоящата инстанция не може да приеме за установена
различна фактическа обстановка без нарочни възражения в този смисъл от
страна на жалбоподателя и/или въззиваемата страна.
От фактическа страна няма спор между страните, а и се установява
от представения договор с нотариална заверка на подписите, че на
06.11.2020г. между ответника И. А. К., като възложител, и ищеца И. А.
В., като изпълнител, е бил сключен договор за строително- ремонтни
дейности на покрив, съгласно който възложителят е възложил, а
изпълнителят се е задължил да извърши срещу уговорено възнаграждение
в обект на ответника, находящ се в с. ***, ул. ***, следните строително-
ремонтни дейности: демонтиране на стари олуци и обшивки, подмяна на
3
стари изгнили летви с полагане на дишаща мембрана и нови летви,
подмяна на челни дъски с нови такива, поставяне на нови безшевни
олуци, полагане на олучна пола, поставяне на нови казанчета и фъргачи,
направа на калкан с нови вътрешни и външни обшивки, претърсване на
покрив, измазване на капаци, почистване на обекта от материали и
отпадъци във връзка с ремонтната дейност. Съгласно договора така
описаните строително- ремонтни работи /СРР/ следва да се изпълнят със
средства, материали и работна ръка на изпълнителя, като за същите
страните са уговорили възнаграждение в размер на 13000 лв., от които
4000 лв. са дължими авансово в деня на подписване на договора, а
остатъкът от 9000 лв.- след приключване на работата и приемането на
обекта от възложителя в срок до 10.11.2020г., но не по-късно от
13.11.2020г. Съгласно чл.15 от договора възложителят може по всяко
време до завършване и предаване на обекта да се откаже от договора и
да прекрати действието му, като в този случай той е длъжен да заплати
на изпълнителя стойността на извършените до момента на отказа
работи. Не се спори, че ответникът И. А. К. е заплатил на ищеца
уговореното авансово плащане в размер на 4000 лв., както и че ищецът
е започнал изпълнение на описаните в договора СРР и е извършил част
от тях, като на 09.11.2020г. ответникът не го е допуснал в имота за
продължаване на изпълнението. Така извършените от ответника действия
следва да се приемат за упражняване от негова страна на правото му по
чл.15 от договора да се откаже от същия и да преустанови действието
му. При това положение същият следва да заплати на ищеца стойността
на извършената от него работа до момента на прекратяването на
договора, като по отношение на обема на реално извършените от
ищеца СРР и стойността им е налице спор между страните. За
установяването им всяка от страните е ангажирала свидетелски показания.
Според показанията на свидетелите К. В. и Д.Г., които са участвали
заедно с ищеца в изпълнението на договора, всички уговорени в него
СРР са били изпълнени, като за довършване на работата останало само
да наредят няколко реда керемиди, да замажат капаците на билото на
къщата и да почистят обекта. Според показанията на свидетеля М.П.-
съсед на ответника била свършена 20% от работата, тъй като бил
ремонтиран 20% от покрива- били сменени олуци, ламарини, челни дъски
4
и част от керемидите. В същия смисъл са и показанията на св. К. В.- съсед
на ответника. По делото са изготвени две заключения на СТЕ. В първото
такова, изготвено от вещото лице инж. И. Ш., са дадени два варианта на
количеството изпълнени СРР и тяхната стойност. Според първия вариант,
който се основава на твърденията на ищеца и доведените от него
свидетели, е изпълнена 85-90% от уговорената по договора работа, като
изпълнените СРР и печалбата на изпълнителя по средни пазарни цени са
на стойност 6666,50 лв. Според втория вариант, който се основава на
твърденията на ответника и доведените от него свидетели, извършената
от ищеца работа е на стойност 3118,06 лв. Според повторното
заключение на СТЕ, изготвено от вещото лице инж. Р.С., са били
изпълнени 83,1% от уговорените в договора СРР, които съобразно
уговорената в договора обща стойност от 13000 лв. възлизат на 10803
лв., а по средни пазарни цени- на 3039,05 лв. Според настоящия състав на
съда по отношение на количеството изпълнени от ищеца СРР следва да
се кредитира повторното заключение на СТЕ, изготвено от вещото лице
Р.С., тъй като същото е изготвено след извършен оглед на самия покрив
и съответни измервания и съпоставяне на свидетелските показания с
резултатите от измерванията, поради което заключението е обосновано и
аргументирано, а не хипотетично, каквото е това на вещото лице И. Ш..
Повторното заключение кореспондира с показанията на свидетелите К.
В. и Д.Г., които са участвали лично в изпълнението на СРР и имат
преки и непосредствени впечатления за обстоятелствата, за които
свидетелстват, за разлика от показанията на свидетелите М.П. и К. В.,
които са наблюдавали спорадично и от разстояние извършвания ремонт.
Предвид горното следва да се приеме, че до датата на прекратяване на
договора ищецът е изпълнил 83,1% от уговорените в него СМР, чиято
стойност ответникът следва да му заплати съгласно чл.15 от договора.
Според настоящия състав на съда стойността на подлежащите на
заплащане СРР следва да се определи съобразно уговорената в договора
цена на същите, доколкото в чл.15 не е предвидено друго. В този смисъл
е и разпоредбата на чл.268 от ЗЗД, предвиждаща че при отказ от
договора поръчващият следва да заплати на изпълнителя направените
разходи, извършената работа и печалбата, която би получил от изпълнението
на работата, както и формираната по приложението й съдебна практика
5
/Решение №157 от 04.06.2013г. на ВКС по гр.д.№1013/2012г., 4-то г.о.;
Определение №642 от 11.07.2016г. на ВКС по т.д.№3592/2015г., първо
т.о./. Без значение в случая са посочените в заключенията на
експертизите средни пазарни цени на изпълнените СРР, доколкото нито
договорът, нито законът предвиждат отговорността на възложителя да се
определя в зависимост от тях. По така изложените съображения следва
да се приеме, че ответникът дължи на ищеца за изпълнените по
договора от 06.11.2020г. СРР сумата от 10803 лв., от които е заплатил
авансово 4000 лв., поради което следва да бъде осъден да му заплати още
6803 лв. По делото не се установяват възраженията на ответника за
некачествено изпълнение на СРР от ответника. Конкретните такива, които
според ответника са изпълнени некачествено, не са посочени нито в
подадения отговор на исковата молба, с който е направено възражение за
прихващане със сумата от 4000 лв.- неустойка съгласно чл.13 от договора,
нито в по- късен момент. Показанията на ангажираните от него свидетели
Парасков и В. по този въпрос са доста общи и лишени от конкретика,
доколкото те не са наблюдавали отблизо ремонта. Данни за некачествено
изпълнени СРР не се съдържат в заключението на вещото лице Р.С.,
изготвило повторната експертиза след извършен оглед и замервания на
самия покрив. Предвид горното възражението за прихващане на
ответника за сумата от 4000 лв.- неустойка за некачествено изпълнение
по чл.13 от договора е неоснователно. Неоснователно е и възражението
на ответника за прихващане със сумата от 4000 лв.- неустойка за
забавено изпълнение на възложените строително- ремонтни работи
съгласно чл.12 от договора. В чл.3 от договора страните са уговорили
срок за изпълнение на работата до 10.11.2020г., но не по- късно от
13.11.2020г. По делото няма спор, че на 09.11.2020г., т.е. преди да е
изтекъл крайният срок, ответникът не е допуснал ищеца и ангажираните от
него лица до обекта и е прекратил действието на договора. При това
положение не е налице забава на ищеца и той не дължи предвидената в
чл.12 от договора неустойка.
По така изложените съображения в обжалваната му част решението е
правилно и следва да бъде потвърдено, като на основание чл.272 от
ГПК се препрати и към мотивите на първоинстанционния съд.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК с оглед неоснователността на
6
въззивната жалба жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемата страна направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260058 от 05.04.2023г., постановено по
гр.д. №15369/2020г. по описа на Районен съд- Пловдив, 6-ти гр.с., в частта
му, с която И. А. К. от с. ***, ул. ***, ЕГН **********, е бил осъден
да заплати на И. А. В. от гр. Х., ул. ***, ЕГН **********, сумата от
6803 лв., представляващи дължим остатък от общата уговорена стойност
на направените от ищеца разходи, реално извършената от него работа и
печалбата, която му се следва от изпълнението на тази работа, по силата на
сключен между страните договор за строително- ремонтни дейности на
покрив от 06.11.2020г., ведно със законната лихва върху сумата от датата
на подаване на исковата молба- 20.11.2020г. до окончателното й
заплащане, както и в частта му, с която са били отхвърлени приетите за
съвместно разглеждане в производството възражения за съдебно
прихващане на И. А. К. срещу И. А. В. за сумата от 4000 лв.-
неустойка за забавено изпълнение на възложените строително- ремонтни
работи съгласно чл.12 от договора и за сумата от 4000 лв.- неустойка за
виновно некачествено изпълнение на възложените строително- ремонтни
работи съгласно чл.13 от договора.
В необжалваната му част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА И. А. К. от с. ***, ул. ***, ЕГН **********,, да
заплати на И. А. В. от гр. Х., ул. ***, ЕГН **********, сумата от 500
лв.- разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
7
2._______________________
8