Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 19.01.2024
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, IV-Г с-в, в публичното
заседание на тринадесети декември през 2022 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕЛИ МАРИНОВА
мл.с. ГЮЛСЕВЕР
САЛИ
при секретаря В.Иванова,
като разгледа докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 13091 по описа
за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение № 187309 от 31.08.2020 г. СРС, 79 с-в, по
гр.д.№ 67700/2019 г. е осъдил Главна дирекция „Гранична полиция“ при МВР да
заплати на К.Х.К. на основание
чл.181, ал.3 ЗМВР сумата от 77,61 лв., представляваща паричната равностойност
на неполучени ободряващи напитки по време на полаганите от ищеца нощни
дежурства за периода от 30.08.2016 г. до 01.09.2019 г., като е отхвърлил иска
за разликата над уважения размер от 77,61 лв. до пълния предявен размер от 194
лв. или за размера от 116,40 лв. и за периода от 01.01.2015 г. до 29.08.2016
г., както и исковете с правно основание чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР вр. чл.178, ал.1,т.3 ЗМВР и чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумите, както следва: 1 518,07 лв.,
представляваща възнаграждение за извънреден труд за периода от 01.09.2016 г. до
01.09.2019 г., които часове са разлика между положен от ищеца по служебно
правоотношение на длъжността „младши инспектор/старши полицай“ в Група охрана
на държавната граница 04 Гранично полицейско управление-гр.Малко Търново нощен
труд и преизчисления такъв с коефициент 1,143, отчетен като извънреден, както и
177,90 лв., представляваща лихва за забава върху вземането за възнаграждение за
извънреден труд за периода от 30-то число на съответния месец до 30.08.2019 г.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна
жалба от ищеца К.Х.К. в частта, с която са отхвърлени предявените от
него искове.Въззивникът
твърди, че обжалваното решение е неправилно и необосновано.Твърди, че ответникът
е направил възражение за погасяване по давност не на вземанията за
равностойност на непредоставени по време на нощните смени напитки, а на правото
на иск на ищеца за тези вземания, поради което първоинстанционният съд
неправилно е отхвърлил претенцията като погасена по давност.Неправилно е
приложена и 3-годишната погасителна давност, тъй като предявеният иск не е за
заплащане на цената на напитките, а за заплащане на обезщетение за неизпълнение
на задължението на ответника да му предостави ободряващи напитки в натура по
време на полагането на нощни смени и погасителната давност е 5-годишна.Изразява
становище, че за периода 01.01.2015 г.-29.08.2016 г. искът е недоказан поради
непредставяне на необходимата информация на вещото лице и правилно е отхвърлен,
но не на посоченото от съда основание.Твърди, че за периода 30.08.2016
г.-01.09.2019 г. съдът неправилно е определил размера на дължимото обезщетение
на 77,61 лв. вместо на установения от вещото лице размер от 116,40 лв.По
отношение на иска с правно основание чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР вр. чл.178,
ал.1,т.3 ЗМВР въззивникът излага доводи, че нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица, като работното време на държавните
служители се изчислява в работни дни-подневно, а за работещите на 8, 12 или 24
часови смени-сумирано за 3-месечен период.Съгласно чл.187, ал.3, изр.1 ЗМВР при
работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и
6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период.Сумираното изчисляване на работното време е форма на отчитане
на работното време, при която установената нормална продължителност на
работното време се спазва средно за определен по-продължителен период от
време, който в процесния случай е
3-месечен.Въззивникът твърди, че за различен период от време по силата на
законова делегация по чл.187, ал.9 и чл.188 ЗМВР са действали Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г., Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г.Излага доводи, че в разглеждания случай намира
субсидиарно приложение чл.9, ал.2 НСОРЗ, съгласно която при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, т.е. коефициент 1,143, получен като частно при деление на нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и
нощното /7 часа/ работно време, и че възприемането на обратното становище би
поставило държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците
и служителите, чиито правоотношения се регулират от КТ и НСОРЗ.Моли съда да
отмени решението в обжалваната част и да постанови ново, с което да уважи исковете.Претендира
разноски.
Ответникът по въззивната жалба- Главна дирекция „Гранична полиция“ при МВР не взема становище по нея.
С молба от 15.08.2023 г.
въззивникът е поискал спиране на настоящото производство по приключване на
производството по дело С-435/2023 г. на СЕС по отправено преюдициално запитване
от ОС-Смолян.
Въззиваемият
не взема отношение по искането за спиране на производството на посоченото
основание.
Съдът, като
прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Районният съд е
бил сезиран с искове с правно основание чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР и чл.178, ал.1,
т.3 ЗМВР и чл.86, ал.1 ЗЗД.Ищецът- К.Х.К. твърди, че заема длъжността
„младши инспектор/старши полицай в Група охрана на държавната граница при 04
Гранично полицейско управление-гр.Малко Търново, което е структурно поделение
към Регионална дирекция „Гранична полиция“-гр.Елхово при Главна дирекция
„Гранична полиция“ към МВР /ГДГП/.Твърди, че работата му е организирана на
смени по 12 часа по график, като при нощните смени е полагал труд от 22,00 до 6,00
ч./, а отчитането на работното време е сумирано.Съгласно чл.187 ЗМВР нормалната
продължителност на работното време е с продължителност 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица.Твърди, че през периода 01.09.2016 г.- 01.09.2019
г. е положил 500,50 часа извънреден труд, получен след приравняване на
положения нощен труд към дневен по коефициент 1,143 и отчетен като извънреден с
50% увеличение на дневната ставка, който ответникът не му е заплатил.Излага
доводи, че поради липсата на специална уредба за служителите в МВР, основание
за преизчисляване на часовете положен нощен труд следва да намери субсидиарно
приложение чл.9, ал.2 НСОРЗ, съгласно която при сумарно изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място.Ищецът твърди, че през
периода от 01.01.2015 г. до датата на подаване на исковата молба по време на
полаганите от него нощни смени на основание чл.181, ал.3 ЗМВР са му се полагали
ободряващи напитки, които не са му предоставяни в натура от органа по
назначаването.Съгласно чл.181, ал.3 ЗМВР по време на полаганите от него нощни
смени му се полагат и ободряващи напитки, които не са му предоставяни през
периода от 01.01.2015 г. до датата на предявяване на иска.Според чл.5, ал.2 от
Наредба № 11/21.12.2005 г. за определяне на условията и реда за осигуряване на
безплатна храна или добавки към нея стойността на тонизиращите и ободряващите
напитки е не повече от един лев на смяна.За положените 400 нощни смени е
следвало да получи ободряващи напитки на стойност 400 лв.Съгласно чл.181, ал.3,
изр. посл. ЗМВР на служителите, полагащи труд през нощта от 22,00 ч. до 6,00
ч., се осигуряват ободряващи напитки, като размерът им се определя от министъра
на вътрешните работи със заповед, а условията и редът за предоставянето им се
определят с наредба /чл.181, ал.5 ЗМВР/.Съгласно действащите през процесния
период Наредба № 8121з-792 от 29.10.2014 г. и Наредба № 8121з-904 от 30.07.2015
г. за определяне на условията и реда за предоставяне на безплатна храна на
служителите от МВР за извършване на дейности, свързани със специфичния характер
на труда на служителите и на ободряващи напитки на служителите, полагащи труд
през нощта от 22,00 ч. до 06,00 ч. на служителите на МВР се осигуряват
ободряващи напитки-чай, кафе, какао, енергийни и съдържащи кофеин напитки и
др.И в двете наредби се съдържа забрана за компенсиране на ободряващите напитки
с пари.Ищецът изразява становище, че тази забрана не освобождава ответника от
отговорност от изпълнение на задължението му по чл.181, ал.3 ЗМВР.Предвид
характера на престацията, която следва да се предостави в точно определен
момент, за ищеца е не е налице интерес да предяви иск за реално изпълнение, а
за обезщетение за неизпълнение, равняващо се на равностойността на неполучените
ободрителни напитки по време на полаганите от него нощни дежурства през
процесния период.Моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата 1 518,07 лв.-възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.09.2016
г.-01.09.2019 г.; 177,90 лв.-мораторна лихва върху стойността на дължимото
допълнително възнаграждение за извънреден труд за периода от 30-то число на съответния
месец до датата на подаване на исковата молба; сумата от 194 лв.,
представляваща обезщетение, равняващо се на равностойността на непредоставените
от органа по назначаване ободрителни напитки по 1 лв. на смяна по време на
полаганите от него 400 нощни дежурства през периода 01.01.2015 г.-01.09.2019 г.
със законната лихва върху главниците от датата на предявяване на иска до
окончателното плащане /съгласно допуснато изменение на иска в съдебно заседание
на 16.07.2020 г./.
Ответникът оспорва
исковете.Твърди, че разпоредбата на чл.9, ал.2 НСОР не намира приложение при
заплащане на нощния труд на държавните служители в МВР.Изразява становище, че
ободряващите напитки не могат да се компенсират с пари.Прави възражение за
изтекла погасителна давност на исковете за периода преди 30.08.2016 г.
Първоинстанционният съд е обявил за безспорни между
страните и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата относно наличието на
служебно правоотношение между тях, по силата на което за периода от 01.01.2015
г. до 01.09.2019 г. ищецът е заемал длъжността „младши инспектор/старши
полицай“ в Група охрана на държавната граница 04 Гранично полицейско
управление-гр.Малко Търново при ответника, както и че през процесния период е
полагал труд на смени по график, включително и през нощта при сумирано
изчисляване на работното време.
От заключението на приетата
съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице Д.Живков е
установено, че през процесния период ищецът е положил нощен
труд от 1 552 часа, като след преобразуване с коефициент 1,143 разликата е
220 часа на стойност 1 518,07 лв.Мораторната лихва от падежа на всяко
плащане до завеждане на исковата молба възлиза на 177,90 лв.За периода
01.08.2015 г.-01.09.2019 г. на вещото лице не са предоставени данни, че на
ищеца са предоставяни ободряващи напитки при полагане на нощните
смени.Стойността на полагащите се ободряващи напитки за положени нощни смени е
116,40 лв. /194 нощни смени х 0,60 лв./.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съдът
намира, че искането на въззивника за отмяна на хода по същество и за спиране на
настоящото производство на основание чл.229, ал.1, т.4 или
т.7 ГПК вр. чл.631, ал.1, изр.1 ГПК следва да се остави без уважение, тъй като
по въпросите за тълкуване на правото на ЕС, относими към предмета на настоящото
производство, е налице произнасяне по дело С-262/2020 г. на СЕС, постановено е
и ТР № 1/15.03.2023 г. по т.д.№ 1/2020 г. на ОСГК на ВКС.
По иска с правно основание чл.181, ал.3 ЗМВР настоящият
съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.С отговора на исковата молба ответникът своевременно е
направил възражение за изтекла
погасителна давност на предявените искове за периода преди 30.08.2016 г.По
възражението за изтекла погасителна давност съдът се произнася по съществото, а не допустимостта на спора,
поради което доводът на въззивника, че ответникът е направил възражение само за
допустимостта на иска, е несъстоятелен.
Съгласно разпоредбата на чл.111, б. „а“ ЗЗД с изтичане на тригодишна давност
се погасяват вземанията за възнаграждение за труд, за които не е предвидена
друга давност, като законът не предвижда разлика с оглед вида на
правоотношението-трудово или служебно.Възражението на въззивника, че в случая
не се касае за иск за заплащане на цената на напитките, а за обезщетение за
неизпълнение на задължението на ответника за предоставяне на такива напитки в
натура, е неоснователно.Дори и да се приеме, че искът не е за възнаграждение за
труд, а за обезщетение за неизпълнение, съгласно разпоредбата на чл.111, б. „б“ ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се
погасяват вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор, което не
променя крайния извод за погасяване на вземанията по давност.
Несъстоятелно е и
оплакването на въззивника, че съдът неправилно е определил размера на
обезщетението.При установена от приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза стойност на полагащите се на ищеца ободряващи напитки за периода от
01.08.2015 г. до 01.09.2019 г. в размер на 116,40 лв. за периода 30.08.2016
г.-01.09.2019 г. стойността на същите, определена по реда на чл.162 ГПК,
възлиза на 73,52 лв., а не на 77,61 лв., както е приел първоинстанционният
съд.С оглед спазване на принципа да не се влошава положението на жалбоподателя
в частта над 73,52 лв. до 77,61 лв. решението не следва да се отменя.
По
иска с правно основание чл.187,
ал.5, т.2 ЗМВР вр. чл.178, ал.1,т.3 ЗМВР:
Първоинстанционният
съд е приел, че не е налице твърдяната празнота в ЗМВР и издадените въз основа
на него наредби за реда за организацията и разпределянето на работното време,
за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители
извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и
почивките за държавните служители, която да налага прилагането по аналогия на
чл.9, ал.2 НСОРЗ.По иска по чл.181, ал.3 ЗМВР съдът е изложил мотиви, че
съгласно цитираната разпоредба на ищеца се полагат ободряващи напитки за
полаганите нощни смени.През процесния период са действали Наредба № Iз-1681/21.08.2012 г., Наредба №
8121з-792/29.10.2014 г. и Наредба № 8121з-904/30.07.2015 г. за условията и реда
за предоставяне на безплатна храна на служителите на МВР и за извършване на
дейности, свързани със специфичния характер на труда на служителите, и на
ободряващи напитки на служителите, полагащи труд през нощта от 22,00 ч. до
06,00 ч., в които се съдържа забрана за компенсиране на задължението на
работодателя за предоставянето на ободряващите напитки чрез заплащане на
тяхната левова равностойност, тъй като те имат целево предназначение.Забраната
обаче не означава, че когато работодателят не е изпълнил своевременно
задължението си да осигури ободряващи напитки, служителят не може да получи
обезщетение вместо изпълнение, равняващо се на паричната равностойност на
непредоставените напитки.Съдът е приел, че съгласно заключението на вещото лице
по приетата съдебно-счетоводна експертиза паричната равностойност на полагащите
се на ищеца ободряващи напитки за исковия период възлиза на 116,40 лв.С оглед
периодичния характер на престацията за парична равностойност за периода
01.01.2015 г.-29.08.2016 г. съдът е приел, че вземанията са погасени по давност
и искът е основателен за сумата от 77,61 лв. за периода 30.08.2016
г.-01.09.2019 г.
Предмет
на спор в настоящото производство е дали при отчитане и заплащане на
извънредния труд от ищеца като служител на МВР се прилагат разпоредбите на КТ и
чл.9, ал.2 от НСОРЗ.
По
този въпрос е постановено ТР № 1/15.03.2023 г. по т.д.№ 1/2020 г. на ОСГК на
ВКС, което е задължително за съдилищата на основание чл.130, ал.2 ЗСВ, съгласно
което при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд
от служители на Министерство на вътрешните работи не са приложими разпоредбите
на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата /в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба/ и следва да
се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните
работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове.
Съгласно
разясненията, дадени с посоченото ТР не са налице предпоставките на чл.46,
ал.2, изр.1 ЗНА за прилагане на правна уредба по аналогия, тъй като ЗМВР не съдържа празнота относно продължителността на работното време на
служителите в МВР, изразено в брой на часовете. Прието е, че императивната
норма на чл. 187, ал. 1 ЗМВР предвижда, че нормалната продължителност на
работното време е 8 часа дневно, което означава 8 астрономически часа, независимо от
частта на денонощието, в която работният ден се разполага- през деня, в
неговата „светла“ част и през нощта-в неговата „тъмна“ част, в последната хипотеза
от 22 часа до 6.00 12 часа.Установената с разпоредбите на ЗМВР по-голяма
продължителност на работното време на нощния труд за служителите от МВР се
аргументира с основните функции на МВР, регламентирани в чл. 2, ал. 1 ЗМВР.
Разпоредбите на чл. 179 и чл. 187, ал. 9 ЗМВР са делегиращи законови норми,
които предвиждат условията и редът за полагане на нощен труд, включително
отчитането му и заплащането да се извършват със съответните актове-наредба и
заповед.С последната, представляваща индивидуален административен акт се
предвижда министърът на вътрешните работи да определя размера на
възнаграждението за положен нощен труд. Действително в издадените наредби
липсва правило като това на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, но липсата е обяснима с волята
на законодателя да не се създава норма за преобразуване на нощни часове в
дневни.Посочено е, че случаите по ЗМВР и по КТ не са сходни, а различни
правоотношения, тъй като трудовото правоотношение е насочено към изпълнение на
частен интерес, а служебното правоотношение се реализира за осъществяване на
държавна власт, и че прилагането на НСОРЗ към въпросните служебни
правоотношения не би обезпечило постигането на законова цел доколкото методите
на регулиране на отношенията и заложената в чл. 187, ал. 1 ЗМВР воля на
законодателя е да се прилага еднаква продължителност на работното време през деня и нощта - „8 часа
дневно“, независимо от частта на денонощието, в която работният ден се
разполага- през деня или през нощта, като неблагоприятните последици от
полагането на нощен труд от служители на МВР се компенсира със съответните
компенсаторни механизми- допълнително възнаграждение за прослужено време /чл.
178, ал.1, т. 1 ЗМВР/, по- голяма основен платен годишен отпуск /чл. 189, ал. 1 ЗМВР/, обезщетение при прекратяване на служебно правоотношение /чл.234, ал. 1 ЗМВР/, по – благоприятен режим за заплащане на извънреден труд /чл. 187, ал. 5,
6 и 7 ЗМВР/, липса на задължение за заплащане на осигурителни вноски и по-
благоприятни условия за придобиване право на пенсия /чл. 69, ал. 2 КСО/,
пенсиониране при условията на І категория труд /чл. 69 КСО/ и др.В мотивите на
ТР е посочено, че това разрешение съответства и на правото на ЕС.С решението на
Съда на Европейския съюз /СЕС/ по дело № С-262/20 по направено запитване от
български съд е прието, че Директива 2003/88/ЕО не съдържа указание за дадена
разлика или съотношение между нормалната продължителност на нощния труд и
нормалната продължителност на труда през деня, като следва да се следи за това,
за полагащите труд през нощта да има други мерки за защита под формата на
продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни
придобивки, които позволяват да се компенсира особената тежест на този вид
труд.Член 8 и чл.12, б.“а“ от Директивата следва да се тълкуват в смисъл, че не
се налага да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че
нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор
като полицаите и пожарникарите, е по-кратка от предвидената за тях нормална
продължителност на труда през деня. В решението СЕС е приел, че чл.20 и чл.31
от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в
смисъл, че допускат определената в законодателството на държава членка нормална
продължителност на нощния труд от седем часа за работниците в частния сектор да
не се прилага за работниците в публичния сектор, вкл. за полицаите и
пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и
разумен критерий, т.е. е свързана с допустима от закона цел на посоченото
законодателство и е съразмерно на тази цел /т.80/.
Поради изложените съображения в случая не са налице
предпоставките за приложението на чл.9, ал.2 НСОРЗ и положеният от ищеца труд
не следва да се преизчислява с коефициент 1,143 и искът за главница се явява
неоснователен.
С оглед изхода на спора по главния иск неоснователен е и
предявения акцесорен иск за мораторна лихва.
Други мотивирани оплаквания не са изложени във въззивната
жалба, а съгласно чл.269, изр.второ ГПК въззивният съд е обвързан от изложеното
в нея.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции
обжалваното решение следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 и 8 ГПК вр. чл.23, ал.1,
т.1 НЗПП въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззивника сумата от 100
лв.-разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на К.Х.К. за спиране на производството на основание чл.229,
ал.1, т.4 или т.7 ГПК вр. чл.631, ал.1, изр.1 ГПК, като неоснователно.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 187309 от 31.08.2020 г. на СРС, 79
с-в, по гр.д.№ 67700/2019 г. в обжалваната част.
ОСЪЖДА К.Х.К. с ЕГН ********** и с адрес: *** да заплати
на Главна дирекция „Гранична полиция“ при МВР с адрес: гр.София, ул. „************сумата
от 100 лв. на основание чл. 78, ал.3 и 8 ГПК.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността почва да тече от
деня, в който вземането е станало изискуемо. По начало изискуемостта настъпва от
възникване на задължението. Относно възнаграждението за труд давността е
тригодишна, съгласно чл. 111 б."а" пр.1 ЗЗД, като с оглед вида на
правоотношението-трудово или служебно, законът не предвижда различие.РЕШЕНИЕ № 470 ОТ 28.02.2014 Г. ПО
ГР. Д. № 3253/2013 Г., Г.
К., ІV Г. О. НА ВКС
СЪГЛАСНО ЧЛ. 111,
Б. "А" ЗЗД, ВЗЕМАНИЯТА ЗА ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ ЗА ТРУД СЕ ПОГАСЯВАТ С
ИЗТИЧАНЕ НА ТРИГОДИШНА ДАВНОСТ. ТОЗИ ДАВНОСТЕН СРОК Е ПРИЛОЖИМ КАКТО ЗА
ВЗЕМАНИЯ ПО ТРУДОВО ПРАВООТНОШЕНИЕ, ТАКА И ЗА ВЗЕМАНИЯТА ЗА ТРУД ПО СЛУЖЕБНО
ПРАВООТНОШЕНИЕ, ДОКОЛКОТО В ЗАКОНА НЕ Е ПРЕДВИДЕНА ДРУГА ДАВНОСТ. ВЗЕМАНЕТО НА
ВОЕННОСЛУЖЕЩ ЗА ИЗВЪНРЕДЕН ТРУД ПО ЧЛ. 194, АЛ. 3ЗОВСРБ (ЧЛ. 203, АЛ. 3 ЗОВСРБ
ОТМ.) ВЪЗНИКВА СЛЕД ПОЛАГАНЕТО МУ ЗА СЪОТВЕТНИЯ МЕСЕЦ НА КАДРОВА ВОЕННА СЛУЖБА
И СЕ ПОГАСЯВА С ИЗТИЧАНЕ НА ДАВНОСТНИЯ СРОК ПО ЧЛ. 111, Б. "А" ЗЗД.
В трайната практика на ВКС, намерила израз и в
постановено пи реда на чл. 290 ГПК решения от
28.02.2014 г., по гр. д. № 3253/2013, ІV г.о. на ВКС и от 03.11.2011 г. по гр.
д. № 503/2010 г. на ІV г.о. ВКС, се приема, че вземанията за възнаграждения за
труд се погасяват с изтичане на тригодишна давност. Приема се, че вземането на
военнослужещ за извънреден труд по чл. 194, ал. 3ЗОВСРБ (чл. 203, ал. 3 ЗОВСРБ отм.) възниква
след полагането му за съответния месец на кадрова военна служба и се погасява с
изтичане на давностния срок по чл. 111, б. "а" ЗЗД, като
потестативното право на работника да извърши компенсация с почивка възниква с
изтичането на крайния срок, в който работодателят е длъжен да я извърши.
Посочва се, че това потестативно право на работника се погасява с тригодишна
давност. В съответствие с тази практика съдът е приел, че преди да бъде
прекратено служебното правоотношение за ищеца е съществувала възможността да
упражни правото си да иска компенсация за положения в повече труд чрез
допълнителна почивка предвид забраната за компенсирането с пари, но това му
право се е погасило, поради което след прекратяване на трудовото правоотношение
то не е съществувало и не може да се трансформира в парично такова.