№ 2001
гр. София, 05.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско
дело № 20231110126531 по описа за 2023 година
Производството е образувано по исковата молба на ЗК “Л..“ АД, ЕИК ..
със седалище гр.С.. чрез юрисконсулт Г.. против Г. И. Г. ЕГН: ********** с
адрес в гр.София, ж.к.”Х..” с назначен по делото особен представител адв. Н.
А..
Излага се, че на датата 13.11.2016г., около 14:40 часа в гр. София, на
кръстовището на ул.“Г/адрес/ при маневра за ляв завой ЛА марка „Мазда”
модел „6” с рег.№ СА .. ХР, управляван от ответника, отнема предимството
на насрещно движещия се ЛА марка „Фиат” модел „Пунто” с рег.№ СВ .. ВС
и реализира ПТП, от което се случили щети за застраховано при трето по
делото лице – ЗАД ”Алианц България”, което въз основа на оглед и оценка на
щетите е заплатило по щета при ЗАД Алианц България с № 180216217502017
по застраховка „Помощ при пътуване-автоасистанс” обезщетение в размер на
100 лв. на дата 04.10.2019г.
Излага се, че за случилото се е бил съставен Протокол за ПТП №
1680987/ 13.11.2016г., в който контролните органи са установили с тест
дрегер, че виновният водач Г. е управлявал с алкохол в кръвта над
допустимото по закон. Съставен му е и АУАН с № Г722872. Сочи се още, че
към датата на случилото се отговорността на виновния за случилото се водач
1
на ЛА „Мазда” е бил застрахована по застраховка “Гражданска отговорност”
със застрахователна полица № 22116002258709, със срок на валидност от
23.08.2016г. до 23.08.2017г.
С тези твърдения и като се сочи, че спрямо ищеца като застраховател по
ГО, застрахователят по ИЗ е встъпил в правата на застрахования спрямо
пострадалото лице до размера на платеното от него и по образуваната
ликвидационна преписка по щета № 0000-5101-19-5-02219 претендираното
застрахователно обезщетение от застрахователя по имуществена застраховка
в размер на 100.00лв е било изплатено от ищеца като застраховател по ГО с
плащане от 30.08.2019г. си на основание чл.500, ал.1, т.1 от КЗ се търси от
деликвента платеното от застрахователя по ГО.
Излага се, че тези суми са били предмет на издадена по чл. 410 от ГПК
заповед в полза на ищеца, връчена по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК , с оглед на
което се търси и решение по реда на чл. 422, ал.1от ГПК.
При горните твърдения се ангажират доказателства, претендират се
решение за осъждане на ответника да заплати сумата от 110.00 лева -
главница, представляваща заплатено застрахователно обезщетение за
имуществени вреди по щета 0000-5101-19-5- 02219 ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК до окончателното изплащане, както и всички направени
съдебно[1]деловодни разноски, включително и юрисконсултско
възнаграждение в заповедното и гражданско производство.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор чрез назначения по делото
особен представител, който не оспорва изложените в исковата молба факти
като оспорва само констатацията на количеството алкохол, отразена в ППТП
и АУАН, което всъщност количество като недоказано води до освобождаване
на ответника от отговорността му пред застрахователя по ГО. Не се оспорват
доказателствата вкл. и съставения ППТП и не се оспорват сочените от ищеца.
Съдът е сезиран с иск с правна квалификация чл.422, ал.1 от ГПК във
вр. с чл.500, ал.1, т.1 от КЗ като страните нямат спор по фактите с изключение
на установеното алкохолно състояние и количество алкохол при проверката
при деликвента.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за установено
2
от фактическа и правна страна следното:
Страните нямат спор и от доказателствата се установява, че към датата
на възникване на исковото ПТП е съществувал договор за застраховка – ГО с
полица № BG/202/ 1160002258709 с период на покритие от 23.08.2016г. до
28.02.2017г., с образувана щета по него с № 0000-5101-19-5-02219.
Ответникът чрез своя особен представител не оспорва представените от
ищеца доказателства –ППТП от 13.11.2016г., фактура от 26.02.2017г. и
платежно нареждане от 14.03.2017г. за това, че на датата 13.11.2016г., около
14:40 часа в гр. София, на кръстовището на ул.“Г/адрес/ при маневра за ляв
завой ЛА марка „Мазда” модел „6” с рег.№ СА .. ХР, управляван от
ответника, отнема предимството на насрещно движещия се ЛА марка „Фиат”
модел „Пунто” с рег.№ СВ .. ВС и реализира ПТП. Не се спори, че от
случилото се възникнали щети за увредения автомобил и това се установява и
от доклад по щета, експертиза, фактура и платежно нареждане по сметка на
застрахователя на пострадалото лице.
Представляващият ответната страна не оспорва протокола за ПТП,
съставен от мл.автоконтрольор, пристигнал на място и констатирал наличие
на алкохол в кръвта за водача Г.. Не се спори, че за платеното обезщетение по
повод възникналото ПТП, виновният водач е бил поканен да възстанови тази
сума на застрахователя ведно с ликвидационните разноски по делото.
Не се спори, че такова плащане не е осъществено.
На основание чл.500, ал.1, т.1, предл. последно от КЗ в право на
застрахователя е да търси от деликвента освен платеното от него на
увреденото лице обезщетение и стойността на сторените при определяне на
обезщетението разноски, които е ноторно, че са в размер от 15 до 25 лева.
Или при така установената фактическа обстановка и от правна страна и
като съобрази разпоредбата на чл.500, ал.1, т.1 предл. последно от КЗ,
съгласно която застрахователят, освен в случаите по чл.433, т.1 от КЗ, има
право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение
заедно с платените лихви и разноски, когато е настъпило ПТП поради
допуснато от водача нарушение по ЗДвП в резултат на управляване на
моторното превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация на
алкохола в кръвта над допустимата по закон, което мотивира съда да приеме,
че в конкретния случай за ищеца като застраховател по застраховка ГО се е
3
реализирало правото на регрес спрямо виновния водач на основание чл.500,
ал.1, т.1, предл. последно от КЗ, поради което искът като доказан и
основателен следва да бъде уважен.
Основателна е претенцията за законна лихва от датата на сезиране на
съда – 08.03.2023. до окончателното изплащане на вземането, както и
претенцията за ликвидационни разноски в минимален размер от 10 лева.
Съдът е надлежно сезиран от ищеца за присъждане на направените
съдебно-деловодни разноски. Съгласно текста на чл.78, ал.1 от ГПК
заплатените от ищеца разноски при уважаване на иска се поемат от ответната
страна съобразно уважената част или в конкретния случай в общ размер на
500 лева, което е сбор от платено възнаграждение на особен представител в
размер на 400 лева, 50 лева за държавна такса – по 25 лева по гр.дело с №
26531/ 2023г. и по ч.гр.дело с № 12387/ 2023г., както и 50 лева за
възнаграждение на юрисконсулт по гр.дело с № 26531/ 2023г.
При гореизложеното и на основание чл.235 от ГПК Софийски районен
съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК във
вр. с чл.500, ал.1, т.1, предл. последно от КЗ, че в полза на ЗК “Л..“ АД, ЕИК
.. със седалище гр.С.. чрез юрисконсулт Г.. съществува вземане спрямо Г. И.
Г. ЕГН: ********** с адрес в гр.София, ж.к.”Х..” с назначен по делото
особен представител адв. Н. А. за сумата от 110.00 лева – сбор от главница в
размер на 100 лева, представляваща заплатено застрахователно обезщетение
за имуществени вреди по щета 0000-5101-19-5-02219 за случило се на
13.11.2016г., около 14:40 часа в гр. София, на кръстовището на ул.“Г/адрес/
при маневра за ляв завой ПТП между ЛА марка „Мазда” модел „6” с рег.№
СА .. ХР, управляван от Г. И. Г. и насрещно движещия се ЛА марка „Фиат”
модел „Пунто” с рег.№ СВ .. ВС и 10 лева за ликвидационни разноски ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 08.03.2023г, до окончателното изплащане, за
които е издадена заповед по чл. 410 от ГПК с № 8577/ 22.03.2023г. по
ч.гр.дело с № 12387/ 2023г. и
4
ОСЪЖДА Г. И. Г. ЕГН: ********** с адрес в гр.София, ж.к.”Х..” с
назначен по делото особен представител адв. Н. А. да заплати на ЗК “Л..“
АД, ЕИК .. със седалище гр.С.. чрез юрисконсулт Г.. на основание чл.78, ал. 1
от ГПК и ТР 4/2013г. на ОСГКТ т.12 сумата от 500 лева – съдебно-деловодни
разноски по гр.дело с № 26531/ 2023г. и ч.гр.дело с № 12387/ 2023г. по описа
на СРС.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщението до страните за неговото постановяване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5