Р Е
Ш Е Н И Е
№495 18.12.2019
г.***
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД Първо търговско
отделение
На осемнадесети ноември две хиляди и деветнадесета
година
В публично заседание в
следния състав :
Председател:
Дарина Костова
Секретар : Ани
Ц.
като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 124
по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по повод искова молба, подадена от Е.Ц.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез
пълномощника адв. Ц. Букова, САК, с адрес за призоваване: гр.София, ул. „Банат“
№ 11-13, офис №5, против ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, бул.„Джеймс Баучер“ №87, представлявано от Стоян
Станимиров Проданов и Крум Димитров Крумов, с която се иска да бъде осъдено
ответното дружество да заплати сумата от 35 000 лева (тридесет и пет
хиляди лева), представляващи застрахователно обезщетение за претърпени от
ищцата неимуществени вреди в резултат на претърпяното на 23.03.2018г. пътно-
транспортно произшествие, ведно със законната лихва считано от датата на отказа
за изплащане на застрахователното обезщетение – 13.08.2018г. до окончателното
изплащане на задължението. Претендира се присъждане на направените по делото
разноски.
С Определение № 522 от
10.12.2019 год. , постановено по ч.т.д. №336/2019 год. по описа на Апелативен
съд – Бургас , ищцата е освободена от задължението да внася държавни такси и
разноски в настоящото производство.
Искът е предявен съобразно
правилата за родова и местна подсъдност. Налице са активна и пасивна
легитимация за предявяване на настоящия иск.
Последвала е по делото
редовна размяна на книжа между страните, съобразно разпоредбите на особеното
исково производство по търговски спорове.
До настоящия момент не са
станали служебно известни на съда други факти или обстоятелства, които след
проверка за възникването им, да водят до извода, че са налице процесуални
пречки или не са налице положителни процесуални предпоставки за разглеждане на
иска. При това положение е допустим.
В исковата молба се твърди, че на 23.03.2018 г. около 12.00
часа в гр. Бургас, на ул. „Цар Калоян“, до магазин „Болеро“, А.П.А., при
управление на собствения се лек автомобил „Пежо“, модел „ 307”, с рег. № А 4304
МК, при ясно и сухо време, без неравности по пътното платно, при движение на
заден ход, без да се убеди преди предприемане на маневрата, че пътят зад
превозното средство е свободен и няма да създаде опасност за останалите
участници в движението, не е наблюдавал постоянно пътя зад превозното средство
и не е осигурил лице, което да му сигнализира за опасности, е блъснал
намиращата се зад автомобила пешеходка Е.Ц.Н., с което ѝ е причинил
травматични увреждания.
Посочва се, че за произшествието е съставен
протокол за ПТП № 1591818/23.03.2018 г. и е образувано наказателно производство
ДП № 502/2018 г. по описа на 01 РУ на МВР гр.Бургас и пр.пр. № 1357/18 г. по
описа на Районна прокуратура гр. Бургас, за извършено престъпление по чл. 343,
ал. 1, б. "6”, предл. второ, вр. чл. 342, ал. 1 от НК. До завеждане на
иска наказателното производство не е приключило.
Твърди се, че в резултат на настъпилото ПТП на
ищцата са причинени телесни увреждания, изразяващи се във фрактура на радиуса
на горен ляв крайник на типично място с дислокация на фрагментите, довела до
трайно затруднение на движенията на горен ляв крайник за период по-дълъг от 30
дни. След произшествието пострадалата е прегледана в Спешното отделение към
„МБАЛ Бургас“ АД, като е изпитвала силна болезненост в областта на лявата ръка.
След преглед и рентгенография е установено счупване на долната част на лъчевата
кост. След поставяне на гипсова имобилизация пострадалата е освободена за домашно лечение с медикаментозна
терапия и хигиенно-диетичен режим.
Подчертава се, че след претърпяното произшествие
ищцата е имала необходимост от чужда помощ при обслужване на елементарни битови
и хигиенни нужди. Поради преживения стрес, са настъпили смущения на съня и
емоционалния ѝ баланс, изпитвала е неоснователно безпокойство и страх и
изпадала в депресивни състояния. Налице са били остатъчни последици, изразяващи
се в ограничен обем на движенията в областта на травмата, периодични болки при
промяна на атмосферните условия и невъзможност за физическо натоварване.
Ищцата е предявила претенцията си за изплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди пред ЗД „Бул Инс“ АД, за което
била образувана щета под № **********, но ответното дружество е отказало
изплащане на претендираното обезщетение (писмо изх.№ 5579/13.08.2018г.),
мотивирайки се, че от събраните данни не се доказвала по безспорен начин вината
на водача на лекия автомобил.
Подчертава се, че към момента на настъпване на
ПТП, лекият автомобил с марка „Пежо“, модел „307“, с рег. № А 4304 МК е имал
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с горецитираната
застрахователна компания, полица № ВG/02/117002481456, със срок на валидност от
13.09.2017 г. до 12.09.2018 г.
В предвидения законов срок, с депозирания писмен
отговор, ответникът оспорва предявената искова претенция по основание и размер.
Счита претендирания размер на обезщетение за недължим, за прекомерно завишен и
в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД. Оспорва
изложените в исковата молба твърдения и обстоятелства.
Признава наличието на застрахователно
правоотношение по застраховка гражданска отговорност, сключена между А.П.А. и
ответника. Счита, че не е налице деликт (виновно, противоправно деяние, в
причинно-следствена връзка, с което е настъпила вредата), тъй като ПТП не се
дължало на виновно противоправно деяние на водача на лекия автомобил.
Оспорват се и твърденията, изложени във връзка с
механизма на процесното ПТП. Твърди наличието на съществено противоречие между
твърденията на ищцата в исковата молба и изложеното в представената по делото
АТЕ относно механизма на ПТП. Ищцата твърдяла, че е усетила удар отзад и
отляво, а в АТЕ, че съприкосновението на автомобила и ищцата бил осъществен от
дясно на ищцата.
Изтъква липсата на доказателства за
причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП, травмата и претендиране от
ищцата неимуществени вреди. При прегледа от Бърза помощ непосредствено след
инцидента не била констатирана такава, ищцата не е имала оплаквания, характерни
за фрактура, по това време и е отказала транспортиране до болница, с оглед на
което било възможно травмата на ищцата да е получена в периода след ПТП.
Оспорва изцяло твърденията получените травми и неимуществени вреди, техния
интензитет и проявление, твърденията за периода, през който са търпени, и
размера на исковата претенция. При условията на евентуалност твърди, че
забавянето на оздравителния процес би могло да се дължи и на поведението на
пострадалата.
Прави възражение за прекомерност на претенцията.
Претендираното обезщетение не отговаряло на действителната вреда и не се
подкрепяло от фактическата обстановка и представените по делото доказателства.
В този си размер в разрез с изискването за справедливост, заложено в чл.52 от ЗЗД, излизало от рамките на обезщетителната си функция и приемало наказателна
такава.
При условията на евентуалност е направено
възражение за принос на пострадалата за настъпване на вредоносния резултат в
размер на поне 90%. Счита, че ищцата като пешеходец не е спазила задълженията
си по ЗДвП. Излага твърдения в тази насока, че ищцата се е движила по пътното
платно, без да се съобрази с паркираните и движещите се автомобили. Счита, че
са налице основания за намаляване на обезщетението поради съпричиняване при
условията на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
Излагат се доводи за неоснователност на предявения
иск за лихва от датата на непозволеното увреждане. Сочи, че ищцата не била
предоставила на застрахователя всички необходими документи. Иска се в случай на
уважаване на иска, същото да се присъди от момента на завеждане на исковата
молба. Счита за приложими нормите на чл.493, ал.1, т.5, вр. с чл.429, ал.2, т.2
и ал.3, чл.430, ал.1, т.2 от КЗ.
С депозираната допълнителна искова молба, ищцата
поддържа изложеното в първоначалната искова молба и излага становище във връзка
с наведените от ответната страна доводи.
На първо място посочва, че съставеният по повод
настъпилото ПТП Протокол № 1591818 имал удостоверителен характер и бил
официален свидетелстващ документ относно описаните в него факти, очертаващи
механизма на увреждането и обстоятелствата, при които е настъпило. Позовава се
на чл. 17, ал. 1, т. 2 от Наредба 24/2006 г. Изтъква, че в образуваното
наказателно производство ДП № 431 - 502/2018 г. по описа на Първо РУ на МВР гр.
Бургас, било установено, че причина за настъпилото ПТП са субективните действия
на водача на автомобила. Счита че с действията си водачът А.А. бил изпълнил
фактическия състав на деликта, като били налице всичките му елементи -
противоправност на извършеното деяние, вина, причинна връзка и вреди.
Счита възражението за съпричиняване на вредата в
размер на 90% за неоснователно, тъй като не било подкрепено с доказателства.
Твърди, че ищцата не се е намирала на пътното платно, а е преминавала движейки
се по очертанията за синя зона. Причината за настъпване на произшествието била
предприетата неподсигурена маневра на заден ход от водача на лекия автомобил.
Развива съображения, че представената медицинската
документация, вкл. събрания в хода на наказателното производство доказателствен
материал, по безспорен начин доказвала, че пострадалата е получила травматични
увреждания (счупване на долната част на лъчевата кост) в резултат процесното
ПТП.
С депозирания допълнителен отговор ответникът
поддържа изложеното в първоначалния отговор и излага становище във връзка с
наведените от ищцовата страна доводи.
Твърди, че записаното в констативен протокол за
ПТП №1591818 от 23.03.2018г. не се основавало на преки и непосредствени впечатления
на длъжностното лице, съставило и подписало протокола, а представлявало
изложение на „споделеното“ от ищцата относно ПТП. В този смисъл протоколът не
бил доказателство за настъпването на ПТП, неговия механизъм и последици за
ищцата.
Изтъква се, че влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд само и единствено относно
това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца. Наличието или липсата на съпричиняване на вредите от пострадалия не се изследвали
в наказателното производство, в крайния съдебен акт (присъда) липсва
произнасяне по този въпрос. Поради това въпросът за съпричиняване следвало да
бъде решен от настоящия съд и отчетен при постановяване на решението по
съществото на спора, доколкото това рефлектирало върху обема на отговорността
на ответника. Твърди се в настоящия случай противоправност и висока степен на
вина на деянието на ищцата.
Изтъква липсата на доказателства за спазването от
ищцата на правилата на ЗДвП, както и за причинно-следствена връзка между ПТП и
травмите, респективно възникването на неимуществени вреди. От доказателствата
не ставало ясно по категоричен начин дали увреждането на ищцата е получено при
ПТП или часове след него на друго място.
С молба от 15.07.2019г. ищцата е заявила, че
поддържа всички твърдения, възражения и доказателствени искания, направени с
исковата молба и с допълнителната искова молба. Представя протокол от съдебно
заседание по НАХД № 1605 / 2019г. по описа БРС, от който е видно, че
наказателното производство срещу водача на лекия автомобил А.А. е прекратено по
искане на пострадалата Е.Н., на основание чл.24, ал.1, т.9 от НПК.
Бургаският окръжен съд като прецени, че са налице
процесуалните предпоставки и липсват процесуални пречки за разглеждане на
делото, приема предявените искове за допустими.
Бургаският окръжен съд, след съвкупна преценка на
доказателства по делото,с оглед изразените становища и съобразно закона, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно и кумулативно съединени
осъдителни искове с правна квалификация - чл. 432, ал. 1 КЗ и чл.86 от ЗЗД от Е.Ц.Н., ЕГН **********, с адрес: ***,
против ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.„Джеймс Баучер“ №87, представлявано от Стоян Станимиров Проданов
и Крум Димитров Крумов, за сумата от
35 000 лева (тридесет и пет хиляди лева), представляващи застрахователно
обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди в резултат на
претърпяното на 23.03.2018г. пътно-транспортно произшествие, ведно със
законната лихва считано от датата на отказа за изплащане на застрахователното
обезщетение – 23.03.2018г. до окончателното изплащане на задължението.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
Съдът приема наличието на застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите
за л. а. „Пежо 307“ с ДК № А 4304 МК за безспорно и ненуждаещо се от доказване,
с оглед твърденията на двете страни в производството в същия смисъл.
Съдът като съобрази представените от страните
писмени доказателства, както и приетите по делото съдебно автотехническа и
съдебно медицинска експертизи, приема да установено следното :
На 23.03.2018 г. около 12.00 часа в гр. Бургас, на
ул. „Цар Калоян“, до магазин „Болеро“, А.П.А. при управление на собствения си лек
автомобил „Пежо“, модел „ 307”, с рег. № А 4304 МК, при ясно и сухо време, без
неравности по пътното платно, при движение на заден ход, без да се убеди преди
предприемане на маневрата, че пътят зад превозното средство е свободен и няма
да създаде опасност за останалите участници в движението е блъснал намиращата
се зад автомобила пешеходка Е.Ц.Н..
Към момента на удара, пострадалата не се е движела
по съществуващия на място и предначначен за движение на пешеходци тротоар,
който обхваща местата за паркиране, част от територията на „синя зона“, а се е
движела на границата между пътното платно и очертаната със син контур зона за
паркиране в обхвата на „синя зона“, от задната страна на паркираните превозни
средства и между тях и пътното платно. Горното се установява както от
твърденията на ищцата и св. А. – прекия причинител на вредата, така и от
приетите по делото протокол за оглед на местопроизшествие и протокол №
1591818/23.02.2018 год. /л.7-14 от делото/. Поради горните констатации, които
противоречат на извода на в.л. инж. Гяуров, че ищцата се е движила по тротоара,
съдът не възприема заключението по отношение на този конкретен извод. Съдът
възприема заключението на вещото лице Гяуров, по отношение в цялост , като
приема , за доказано, че пътно-транспортното произшествие е резултата от действията
на А.П.А., който при управление на собствения си лек автомобил
„Пежо“, модел „ 307”, с рег. № А 4304 МК, при ясно и сухо време, без неравности
по пътното платно, при движение на заден ход, без да се убеди преди
предприемане на маневрата, че пътят зад превозното средство е свободен и няма
да създаде опасност за останалите участници в движението е блъснал намиращата
се зад автомобила пешеходка Е.Ц.Н.. Не се спори, че делинквента незабавно е
уведомил пътна полиция и „Бърза помощ“,
както и че е оказал незабавно помощ на пострадалата. Не се оспорва, че ищцата е
отказала да бъде транспортирана да здравно заведение, където да и бъдат
направени допълнителни изследвания, с цел установяване наличието или липса на
фрактура на ръката, но тя е отказала. Не се спори, че ищцата е потърсила
здравна помощ след повече от дванадесет часа след произшествието. Последните
обстоятелства се установяват и от представените лист за преглед на пациент и
съставените документи за удостоверяване на извършените изследвания – същите са
от 24.02.2018 год. 03,14часа.
За произшествието е съставен протокол за ПТП №
1591818/23.03.2018 г. и било образувано наказателно производство ДП № 502/2018
г. по описа на 01 РУ на МВР гр.Бургас и пр.пр. № 1357/18 г. по описа на Районна
прокуратура гр. Бургас, за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б.
"6”, предл. второ, вр. чл. 342, ал. 1 от НК. До завеждане на иска
наказателното производство не било приключило. Производството е прекратено по
молба на ищцата в настоящото производство, на основание чл.343, ал.2 от НК, с
протоколно определение от открито съдебно заседание на 10.05.2019 год. по НАХД
№ 1605/2019 год. по описа на Районен съд
– Бургас. С оглед на последното , съдът
приема , че вината на делинквента за причинената вреда както и механизмът на
ПТП следва да се установяват в настоящото производство , съобразно изложеното
по-горе.
От горното следва извода, че произшествието е
настъпило поради извършено от водача на
лек автомобил „Пежо“, модел „ 307”, с рег. № А 4304 МК, при ясно и сухо време,
без неравности по пътното платно, при движение на заден ход, без да се убеди
преди предприемане на маневрата, че пътят зад превозното средство е свободен и
няма да създаде опасност за останалите участници в движението е блъснал
намиращата се зад автомобила пешеходка Е.Ц.Н..
В настоящото производство се събраха доказателства
за извършено нарушение на правилата за движение по пътищата и от ищцата,
състоящо се в нарушение на чл.160, ал.1
от ППЗДвП, задължаващ пешеходците да се движат по тротоара или банкета
на пътното платно, ако няма тротоар. В настоящия случай е налице тротоар, но
ищцата се е движела на границата на пътното платно и зоната за паркиране “синя
зона“. Това поведение на ищцата е допринесло за настъпване на вредата,
независимо от извършеното нарушение на водача на чл.94 от ППЗДвП,
задължаващ го преди потегляне назад, да се убеди, че тази маневра няма да
създаде затруднения за останалите участници в движението и ще бъде безопасна и
да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен, а по време на
движението непрекъснато да го наблюдава.
Не се спори, че непосредствено след претърпяното
произшествие ищцата е отказала да бъде транспортирана до УМБАЛ “Бургас“, където
и да и извършат образно изследване и да се установи има или не фрактура на лявата ръка, върху която е
паднала при произшествието. Съдът приема, че е налице причинно-следствена
връзка между констатираната петнадесет часа по-късно фрактура на лъчевата кост
на лявата ръка на ищцата фрактура и произшествието защото видно от механизма на
произшествието, твърденията на страните и протокола за ПТП, ищцата се е движела
зад потеглящия ляв автомобил, като дясната и страна е била ориентирана към
автомобила, поради което при удара е паднала на лявата си ръка върху пътното
платно. При прегледа на лекаря от „Бърза помощ“ е имало съмнение за увреждане
на лявата ръка, поради което на ищцата е предложено да бъде транспортирана до
УМБАЛ “Бургас“, за да и бъде направено образно изследване, което ищцата
категорично е отказала, с което е допринесла за влошаване на последиците от
претърпяната травма. Въпреки наличието на период от петнадесет часа от момента
на деликта до констатирането на фрактурата , съдът , с оглед на заключението на
в.л. д.р Параскови предвид останалите , изброени по-горе индиции за наличието
на причинно-следствена връзка, приема , че такава е налице и ищцата е получила
фрактура на лявата си ръка / счупване на лявата лъчева кост на типично място с
дислокация“/ при процесното ПТП.
В заключението си,
в.л. Д-р Парасковконстатира, че ищцата е получила при произшествието
описаната по-горе травма, която се възстановява за един и половина до два
месеца, както и че нараняването се съпровожда с болки към момента на получаването му и към момента
функцията на ръката е възстановено напълно.
Ищцата е предявила претенцията си за изплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди пред ЗД „Бул Инс“ АД, за което
била образувана щета под № **********, но ответното дружество отказало изплащане
на претендираното обезщетение (писмо изх.№ 5579/13.08.2018г.), мотивирайки се,
че от събраните данни не се доказвала по безспорен начин вината на водача на
лекия автомобил.
Подчертава се, че към момента на настъпване на
ПТП, лекият автомобил с марка „Пежо“, модел „307“, с рег. № А 4304 МК имал
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с горецитираната
застрахователна компания, полица № ВG/02/117002481456, със срок на валидност от
13.09.2017 г. до 12.09.2018г.
Спори се по наличието на съпричиняване от страна
на пострадалата. Съдът намира, че такова е налице със следните аргументи: Независимо,
че отговорността на водача, който е допуснал процесното ПТП припотегляне и
движение на заден ход , като не е съобразил, че при наличие на повече от едно
място за паркиране няма достатъчно добра видимост и не е в състояние лично да
извърши това, но не е осигурил лице, което да му сигнализира за опасности,
съдът намира , че вина за настъпване на ПТП има и ищцата , която при наличие на
тротоар е предпочела да се движи на границата между пътното платно и зоната за
паркиране. Втората причина за да се приеме наличие на съпричиняване е
обстоятелството, че ищцата е отказала осигурената и по инициатива на
делинквента незабавна медицинска помощ и е потърсила такава след повече от половин
денонощие, през който период ръката не е била имобилизирана и което несъмнено е
влошило състоянието й.
С оглед на горното, съдът намира за неоснователно
възражението за съпричиняване, което приема за доказано в обем от 20%..
При така установената фактическа обстановка, се
налагат следните правни изводи:
Страните не спорят по наличието на застраховка
гражданска отговорност на автомобила.
Съгласно чл.94, ал.1 и 2 от ППЗДвП „Преди
потегляне назад водачът е длъжен да се убеди, че тази маневра няма да създаде
затруднения за останалите участници в движението и ще бъде безопасна. При движение назад водачът е длъжен да се
убеди, че пътят зад превозното средство е свободен, а по време на движението
непрекъснато да го наблюдава. Ако водачът не е в състояние лично да извърши
това, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности. С
оглед възприетото от съда описание на механизма на ПТП , вина за настъпването
му има водача на застрахованото МПС.
За да намали обема на отговорността си
застрахователят е въвел в процеса възражение за съпричиняване, което съдът , с
мотиви изложени по-горе приема за основателно.
Размерът на дължимото обезщетение в конкретния
случая следва да се определи при съблюдаване на следните установени обстоятелства
– ищцата е получила фрактура на лява ръка, но доказателствата за връзка между
тази контузия и последващото влошаване на здравословното състояние на ищцата ,
твърдяно в исковата молба и от сина на ищцата , разпитан като свидетел, са
неубедителни. Съдът приема, с оглед заключението на вещото лице по
съдебномедицинската експертиза, че последиците от получената травма са напълно преодолени от предприетото
лечение, но предвид възрастта на ищцата нейното здравословно състояние е
възможно да се е влошило след датата на произшествието без да е налице
причинно-следствена връзка с последното.
Разпитаният като свидетел син на ищцата, установява, че ищцата е
изпитвала силни болки преди и по време на лечението, така и по-късно,
включително към настоящия момент. Горните свидетелски показания не кореспондират
със заключението на вещото лице – д.р Парасков, който посочва , че функцията на
ръката е напълно възстановено.
Съдът кредитира събраните свидетелските показания,
защото ги намира за житейски достоверни,
последователни и логични и приема , че те
установяват болките и страданията на ищцата, неблагоприятното и
емоционално състояние и негативния ефект на травмата. За конкретния размер съдът съобрази принципа
на справедливост по чл. 52 ЗЗД, относимата съдебната практика, отчете момента
на настъпване на деликта, икономическите условия и лимитите на застрахователя.
Въз основа на изложените доводи на ищеца следва да се присъди като обезщетение
сумата от 7 000 лв., при отчитана на съпричиняване в обем на 20%. За разликата от
7000 лв. до пълния размер от 35 000 лв. искът следва да бъде отхвърлен.
Посочената по-горе сума следва да бъдат заплатена
от ответника-застраховател, по изложените по-горе съображения.
Върху определената стойност от 7 000 лв. за
обезщетение на нематериални вреди следва да се присъди лихва за забава от
датата на подаване на исковата молба 12.03.2019 год. Съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД, при задължение от
непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. Искът е
предявен с правно основание чл. 432 КЗ, като се цели ангажиране на
отговорността на застрахователя на извършителя на ПТП, но отговорността се
търси по силата на закона, а не по силата на застрахователно правоотношение,
тъй като такова между ищцата и ответника няма. Независимо от това, ответникът
носи отговорност за действията на причинителя на непозволеното увреждане в
същия обем, в който отговорността се носи и от самия извършител, от което
следва, че забавата съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД би се дължала от датата на
настъпване на застрахователното събитие. В настоящия случай обаче ищцата е
посочила банкова сметка едва в приложенията към исковата молба /л.37 от делото/ като от удостоверение е
видно, че е издадено на 07.03.2019 год. По делото не е представено
доказателство за уведомяване на ответника за банковата сметка на ищцата в
по-ранен момент. Следователно и на основание чл. 380, ал. 3 от КЗ непредставянето на данни за банковата сметка
от страна на лицето следва да има
последиците на забава на кредитора по отношение на плащането, като
застрахователят не дължи лихва по чл. 409 от КЗ, поради което лихва за забава
следва да бъде присъдена , считано от 12.03.2019 год. до датата на окончателното
изплащане на главницата.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищцата има право да
получи направените разноски, съобразно уважената част от иска в размер на 150 лв.
от общо направени в размер на 750 лв.,
от които адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредба №1 в общ размер от 210 лв. и
разноски от 540 лв., а ответникът има право да му бъдат заплатени разноски
съобразно отхвърлената част от иска в размер на 80% от направените, а именно – 1656,80
лв. от общо направени 2071 лв. В тежест на ответника е и заплащането на
дължимата държавна такса върху уважената част от иска – 280 лв. по сметка на
Окръжен съд – Бургас.
Мотивиран
от горното Бургаският окръжен съд,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.„Джеймс Баучер“ №87,
представлявано от Стоян Станимиров Проданов и Крум Димитров Крумов да заплати
на Е.Ц.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 7000 лева (седем хиляди
лева), представляващи застрахователно обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени
вреди в резултат на претърпяното на 23.03.2018г. пътно-транспортно
произшествие, ведно със законната лихва считано от датата подаване на исковата
молба 12.03.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, както и
разноски в размер на 150 лв., като отхвърля претенциите над уважения размер,
като неоснователни.
ОСЪЖДА
Е.Ц.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.София, бул.„Джеймс Баучер“ №87, представлявано от
Стоян Станимиров Проданов и Крум Димитров Крумов разноски по делото в размер на 1656,80 лв.
ОСЪЖДА ЗД
„БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.„Джеймс Баучер“ №87, представлявано от Стоян Станимиров Проданов и Крум
Димитров Крумов да заплати на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Бургас
държавна такса в размер на 280 лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред в двуседмичен срок от съобщаването
му пред Апелативен съд Бургас.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: