Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер
68, 17 октомври 2019 г. , град КОТЕЛ
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
КОТЕЛ, граждански състав, на седемнадесети септември през две
хиляди и деветнадесета година, в публично съдебно заседание, в следния състав :
СЪДИЯ : ЙОВКА БЪЧВАРОВА
Секретар
Савка Панова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 600 по
описа за 2018 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Ищец в производството е Д.В.Д., а
ответник е „ПОНССТРОЙИНЖЕНЕРИНГ” АД. Първият предявен иск е с правно основание
чл.128 от КТ, съединен с иск по чл.245, ал.2 от КТ вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че с ответника са били в трудовоправно отношение и за периода от
месец януари до месец март 2016 г. не му било изплатено полагащото му се
трудово възнаграждение в размер общо на 3000.00 лева – по 1000.00 лева на
месец. Претендира и мораторната лихва, считано от изискуемостта на всяко от
плащанията до подаване на исковата молба – 28.11.2018г., в размер на 836.11
лева.
Предявен е и иск по чл.224, ал.1 от ГПК
за сумата 272.41 лева, представляваща обезщетение за шест дни неизползван
платен годишен отпуск за 2016г.
Претендира се присъждане на законната
лихва върху главниците с начален момент подаване на исковата молба –
29.11.2018г., до окончателното изпълнение на задълженията.
Заявява
се искане за присъждане на разноските по делото.
В
срока по чл.131 от ГПК ответникът е подал отговор срещу исковата молба с
твърдения за неоснователност на предявените искове, поради това, че липсвали доказателства
за установяване на твърдение факти. Заявява се искане за присъждане на
разноските.
С протоколно определение от 28.05.2019
г. съдът е допуснал на основание
чл. 214 от ГПК изменение на размера на предявените
искове, както следва :
1/намаляне на цената на иска по чл. 128 от КТ
по месеци, както следва : за месец
януари 2016 г. от 1000 лева на 917.16 лева, за месец февруари 2016 г. от 1000
лева на 758.33 лева и за месец март 2016 г. от 1000 лева на 917.16 лева,
като за разликата до
първоначално предявения размер от 1000 лева на месец съдът е прекратил производството по делото поради оттегляне на иска в
тази част;
2/намаляне на цената на мораторната лихва върху
главницата от 2592.65 лева, съобразно допуснатото по-горе изменение, от 836.11
лева на 721.93 лева, дължима за периода от изискуемостта на всяко от
периодичните плащания, формиращи главницата, до подаване на исковата молба на
28.11.2018 г.
3/ увеличение на цената на иска по чл. 224, ал. 1 от КТ
от 272.41 лева на 319.09 лева, представляващи обезщетение за шест дни
неизползван платен годишен отпуск за 2016 г.
В съдебно заседание ищецът се явява
лично и се представлява от адв. Х. ***. В хода на устните състезания исковете
се поддържа, съобразно допуснатото изменение.
За ответника не се явява представител.
Отговорът се поддържа чрез писмено становище.
Съдът, след като обсъди доводите на
страните и прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност
намира за установено следното от фактическа страна:
Ищецът и ответникът са били в трудово
правоотношение, възникнало по силата на трудов договор № 84 от 21.03.2014 г.
Ищецът е изпълнявал длъжността шофьор на автобус. Уговореното месечно трудово
възнаграждение е 810.00 лева Със заповед от 31.03.2016 г. е констатирано
прекратяването на трудовото правоотношение по взаимно съгласие между страните,
считано от 01.04.2016г. и работодателят е разпоредил изплащане на обезщетение
за шест дни неизползван платен годишен отпуск за 2016г.
За да установи какъв е размера на претендираните
от ищеца вземания, съдът допусна, изслуша и приобщи към делото
съдебносчетоводна експертиза. Вещото лице, запознавайки се със счетоводните
документи в дружеството – ответник, е установило следното :
За месец януари 2016г. ищецът е
отработил 20 дни и му е начислено 1170.00 лева брутно трудово възнаграждение, а
чистата сума за получаване, след приспадане на дължимите удръжки, е 917.16
лева.
За месец февруари 2016г. ищецът е
отработил 21 работни дни и му е начислено 952.51 лева брутно трудово възнаграждение,
а чистата сума за получаване, след приспадане на дължимите удръжки, е 758.33
лева
За месец март 2016г. ищецът е отработил
22 работни дни и му е начислено 1170.00 лева брутно трудово възнаграждение,
както и обезщетението по чл.224 от КТ в размер на 319.09 лева. Вещото лице
поддържа, че чистата сума на дължимото трудово възнаграждение е 917.16 лева, а
на обезщетението по чл.224 от КТ, изчислено по реда на 177 от КТ – 319.09 лева.
Общият размер на мораторната лихва за
периода от изискуемостта на всяко от дължимите трудови възнаграждения,
конкретизирани по размер по-горе, до подаване на исковата молба е 731.93 лева.
Вещото лице сочи, че не са
налични данни за пълно или частично плащане на посочените суми.
Горните факти съдът установи
след анализ на писмените доказателства, които съдът цени с оглед
доказателствената сила, която им придава ГПК. Съдът изцяло възприема изводите в експертното
заключение, след като прецени, че вещото лице е дало
професионален отговор на
поставените въпроси.
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
Искът с правно основание чл.128 от КТ е
основателен и следва да бъде уважен изцяло. По този иск работникът или
служителят следва да установи, че е в трудовоправни отношения с ответната
страна за претендирания период, което беше успешно доказано. Разпоредбата на чл.245, ал.1 от КТ гласи, че при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения
на работника или служителя се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в
размер 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от
минималната работна заплата за страната, като в ал.2 е регламентирано, че разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение
остава изискуема и се изплаща допълнително заедно със законната лихва. Предпоставка
за прилагане на тази гаранционна норма е добросъвестното изпълнение на
трудовите задължения. А добросъвестността се предполага до доказване на
противното. В случая тя не означава
друго, освен че през исковия период ищецът е била изправна страна, т.е. че
точно е изпълнила задължението си да престира работна сила. Обратното в случая
не е доказано, а и липсват оспорвания и възражения в тази насока. Съдът
установи, че чистата сума на неизплатеното на ищеца трудово
възнаграждение за периода, конкретизиран в исковата молба, е в размер на
2592.65 лева (решение № 166 от
25.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 220/2009 г., III г. о., ГК).
Искът по
чл.245, ал.2 от КТ вр. чл.86 от ЗЗД също се основателен, тъй като ответникът е
изпаднал в забава за плащане възнагражденията за периода от 01 до 31.03.2016г.,
поради което дължи лихва и без да е необходима покана. Лихвата следва да се
присъди в претендирания размер 721.93 лева, установен от експертното
заключение.
Искът по чл.224, ал.1 от КТ също се
явява основателен, тъй като при прекратяване на трудовото правоотношение
работникът има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск
пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. Според експертното
заключение, размерът на това обещетение възлиза на претендирания от 319.09
лева.
Основателно е искането за присъждане на
законната лихва върху главниците (трудовото възнаграждение и обезщетението по
чл.224 от КТ) от подаване на исковата молба на 29.11.2018г.
По разноските :
Предвид основателността на всички
предявени искове, на ищеца се дължи плащане на всички направени от него
разноски, възлизащи на 300.00 лева адвокатско възнаграждение, за което е
отбелязано, че е платено.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК
съдът следва да осъди ответното дружество да заплати в полза на бюджета
съдебната власт сумата 338.11 лева, от които 203.71 лева държавна такса върху
уважения размер на трите обективно съединени иска, както и 134.40 лева платени
за възнаграждение на вещото лице.
На основание чл.242, ал.1 от ГПК
съдът следва да допусне предварително
изпълнение на решението, с изключение на частта му за разноските.
Ръководен от гореизложените
съоблажения, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл.128 от КТ
„ПОНССТРОЙИНЖЕНЕРИНГ“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление град
София 1421, район Лозенец, ж.к. Лозенец, бул. Арсеналски 105, ДА ЗАПЛАТИ на Д.В.Д.,
ЕГН **********,*** 2, сумата 2592.65 (две
хиляди петстотин деветдесет и два лева и шестдесет и пет стотинки),
представляваща чистата сума на неплатено трудово възнаграждение за месеците
януари, февруари и март 2016 г., заедно със законната лихва върху сумата,
считано от 29.11.2018 г. до окончателното ù изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.245, ал.2 от КТ
вр. чл.86 от ЗЗД „ПОНССТРОЙИНЖЕНЕРИНГ“ АД, с посочени данни, ДА ЗАПЛАТИ на Д.В.Д.,
с посочени данни, сумата 721.93 (седемстотин
двадесет и един лева и деветдесет и три стот), представляващи обезщетение за
забавено плащане на дължимото трудово възнаграждение за месеците от януари до
март 2016г., дължимо от изискуемостта на всяко от плащанията до 28.11.2018г.
ОСЪЖДА на основание чл.224, ал.1 от КТ
от КТ „ПОНССТРОЙИНЖЕНЕРИНГ“ АД, с посочени данни, ДА ЗАПЛАТИ на Д.В.Д., с
посочени данни, сумата 319.09 (триста и деветнадесет лева и девет стот),
представляващи обезщетение за шест дни неизползван платен годишен отпуск за
2016г., заедно със законната лихва върху сумата, считано от 29.11.2018 г. до
окончателното ù изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.224, ал.1 от КТ
от КТ „ПОНССТРОЙИНЖЕНЕРИНГ“ АД, с посочени данни, ДА ЗАПЛАТИ на Д.В.Д., с
посочени данни, сумата 300.00 (триста) лева, представляващи направени разноски
за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК
„ПОНССТРОЙИНЖЕНЕРИНГ“ АД, с посочени данни, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на РС Котел сумата 338.11 (триста тридесет и осем
лева и единадесет стотинки), представляващи държавна такса върху уважения
размер на исковете и разноски за възнаграждение на вещото лице.
ДОПУСКА на основание чл.242, ал.1 от ГПК предварително изпълнение на решението в частта му по исковете по чл.128 от КТ, по чл. чл.245, ал.2 от КТ вр. чл.86 от ЗЗД и по чл.224, ал.1 от КТ.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с
въззивна жалба пред ОС Сливен в двуседмичен срок от съобщаването му.
С
Ъ Д И Я :