Р Е Ш Е Н И Е
Номер 2787 30.10.2019 г. Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд Х
граждански състав
На двадесет и седми септември
Година 2019
В открито заседание в следния състав:
Председател: Димана Кирязова-В.
Секретар: С.
Атанасова
като разгледа докладваното гр.д. № 7784
по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод предявения от А.Г.Г. против Н.Н.Д., М.Н.О., И.М.М., Г. А. Г., Г.С.С. и Д.С.Д. и допълнително уточнен
иск за делба на следните недвижими имоти:
1/ поземлен
имот с идентификатор 47202.501.815 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на *******, с площ от 899 кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, до 10 м, номер по
предходен план 104044, кв. 56, п-л VI, при съседи: на изток- ПИ
47202.501.811, на север – ПИ 47202.501.816, на запад – ПИ 47202.501.1348, на юг
– ПИ 47202.501.811;
2/ поземлен
имот с идентификатор 47202.501.816 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на ****, с площ от 271 кв.м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, до 10
м, номер по предходен план 104035, кв. 56, п-л VII, при съседи: на юг – ПИ
47202.501.815, на изток - ПИ
47202.501.811, на север –
ПИ 47202.501.817, на запад – ПИ 47202.501.1348;
3/ поземлен
имот с идентификатор 47202.501.817 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на *****, с площ от 811 кв.м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, до 10
м, номер по предходен план 104035, кв. 56, п-л VII, при съседи: на юг – ПИ
47202.501.816, на изток - ПИ 47202.501.811, на север –
ПИ 47202.501.818, на запад – ПИ 47202.501.1348;
4/ поземлен
имот с идентификатор 47202.501.818 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на *******, с площ от 438 кв.м., трайно предназначение
на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, до
10 м, номер по предходен план 104034, кв. 56, п-л VIII, при съседи: на юг – ПИ
47202.501.817, на изток - ПИ 47202.501.811, на север –
ПИ 47202.501.819, на запад – ПИ 47202.501.1348;
5/ поземлен
имот с идентификатор 47202.501.819 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на *****, с площ от 686 кв.м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, до 10
м, номер по предходен план 104033, кв. 56, п-л IХ, при съседи: на юг – ПИ
47202.501.818, на изток - ПИ 47202.501.811, на север –
ПИ 47202.501.820, на запад – ПИ 47202.501.1348,
при следните квоти: 3/36 ид.ч. за Н.Н.Д., 3/36 ид.ч. за М.Н.О., 6/36 ид.ч. за И.М.М., 4/36 ид.ч. за Г. А. Г., 9/36
ид.ч. за Г.С.С., 2/36 ид.ч.
за А.Г.Г. и 9/36 ид.ч. за Д.С.Д..
В
исковата молба се твърди, че имотите са придобити от съделителите по наследство
от общите им наследодатели Д.И.А., поч. на 31.12.1957
г., и съпругата му Г. Г. А., поч. на 15.02.1958 г., които са придобили имотите
с нотариален акт № 79, рег. № 135 от 1911 г. и от тогава до настоящия момент
имотите са владяни спокойно и необезпокоявано от наследодателя А., а след това и от
неговите наследници. В допълнителна молба от 01.06.2018 г. ищецът е уточнил, че
през 1911 г. имотите са били закупени от братята Д.И. и А. И., но през 1935 г.
между тях е била извършена делба на имотите и в дял на Д.И. са поставени именно
процесните имоти, а в дял на А. И. са поставени други имоти, като от тогава до
настоящия момент процесните имоти се владеят необезпокоявано от наследниците на
Д.И. и са станали тяхна собственост. С молба на ищеца от 14.06.2018 г. изрично
е заявено възражение за изтекла в полза на наследниците на Д.И. 10-годишна придобивна давност по отношение на процесните имоти. В
съдебно заседание се явява процесуален представител на ищеца, който поддържа
исковата молба, ангажирани са доказателства.
С
Определение от 27.07.2018 г. съдът е конституирал като съделители по делото
наследниците по закон на А. И.А., починал на 28.05.1968 г., а именно А.К.П., П.К.П., П.П.Ч., М.И.Ч., Р.И.П., Д.Х.Х., Р.Х.Р., Д.К.Г., Н.С.Д., Н.М.Д., С.Г.Ч., И.П.Ж., К.М.А.,
И.Т.А., Е.А.А., Н.К.И., С.К.И., Г.Д.Г., И.Н.П., З.Д.П.,
Н.Г.П., Д. Г.П., Р.А.А., М.Х.Г., Х.Р.И., Ж.Р.К., А.А.Д., М.Х.П., Н.Д.И., С.К.И., С.Д.И., Д.Д.И.,
Т.Д.В., П.Д.Д., Т.П.А., С.А.А.,
Р.А.А., Д.А.А., Т.И.А., М.И.А.,
Н.И.А. и Д.С.А..
Така
предявеният иск за делба е с правно основание чл. 34 от ЗС, като същият е
допустим.
В
законоустановения срок по делото са постъпили отговори от ответника Р.А.А. и от назначените от съда особени представители на
ответниците Д.К.Г. и П.К.П..
В
отговора си ответникът Р.А. заявява, че не му е известно да е придобил
собственост върху процесните имоти, а посочените в исковата молба лица не са му
лично познати, нито е имал каквито и да било имуществени отношения с тях, като
знае само, че е далечен роднина с някои от тях. Заявява, че няма каквито и да
било претенции спрямо процесните имоти, както и че не възразява посочените в
исковата молба лица да извършат помежду си делба на имотите. Не е представил
доказателства.
В
отговора на особения представител на ответницата Д.Г. се твърди, че искът за
делба е допустим и основателен, като делбата следва да бъде допусната между всички
конституирани по делото съделители. Не са представени доказателства.
В
отговора на особения представител на ответника П.П. също
е изразено становище за допустимост и основателност на предявения иск за делба
между всички съделители. Не са представени доказателства.
Останалите
ответници не са подали отговори и не са изразили становища по иска за делба.
След преценка на събраните по делото доказателства,
доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Видно от представените по делото удостоверения за
наследници № 45/24.03.2017 г. и № 81/16.07.2018 г., ищецът и първоначално
конституираните ответници са наследници по закон на Д.И.А., починал на
31.12.1957 г., а допълнително конституираните съделители са наследници по закон
на А.И.А., починал на 28.05.1968 г.
По делото е приложено копие на нотариален акт за
покупко-продажба № 72, рег. № 135/1911 г. от 28.06.1911 г., съгласно който Балканската
банка, Бургаски клон, е продала на братята А. и Д. И. 16 недвижими имота, от
които 2 дворни места в с. Карагьозлер, както и ниви, ливади, лозя и гори в
различни местности.
По делото е допусната съдебно-техническа експертиза,
вещото лице по която е установило, че в Община Бургас и в Областна
администрация липсват данни към 1911 г. да е имало изработен план на с.
Карагьозлер (сега с. Маринка) и на неговото землище. Поради това и поради
факта, че в нотариалния акт от 1911 г. като граници на имотите са посочени
съседи с две имена, според вещото лице тези имоти не могат да се идентифицират
по местоположение, площ и граници в първия кадастрален и регулационен план на
с. Маринка, който е бил изработен през 1945 г. В експертизата също така е
посочено, че в плана от 1945 г. е заснет имот с пл. № 154, а в разписния списък
към плана този имот е записан на Д. И.А., с граници по плана: имоти с пл. № 153
и пл. № 155, записани на А. И.А., и имот пл. № 157 – на М. И. Н.. Според вещото
лице УПИ VI-104044, УПИ VII-104035, УПИ VIII-104034 и УПИ ХI-1040033 в кв.
56 по действащия ПУП-ПРЗ на с. Маринка от 2012 г. попадат в границите на б.
имот с пл. № 154 по плана от 1945 г. Посочено е също така, че УПИ VI-104044, УПИ VII-104035, УПИ VIII-104034 и УПИ ХI-1040033 в кв.
56 съответстват на следните поземлени имоти по кадастралната карта на с.
Маринка: на УПИ VI-104044 съответства ПИ с
идентификатор 47202.501.815, на УПИ VII-104035 съответстват ПИ с идентификатор
47202.501.816 и ПИ с идентификатор 47202.501.817, на УПИ VIII-104034 съответства
ПИ с идентификатор 47202.501.818 и на УПИ ХI-1040033 съответства ПИ с
идентификатор 47202.501.819. При изслушването му в съдебно заседание, вещото
лице е заявило, че не може да се установи с кой от имотите по нотариалния акт
от 1911 г. са идентични процесните имоти, но от записванията на имената в
разписния лист към първия кадастрален план на с. Маринка от 1945 г. може да се
предположи, че имот пл. № 154 по този план е част от някой от имотите по
нотариалния акт от 1911 г. Към заключението е приложена комбинирана скица на
процесните имоти по действащия ПУП-ПРЗ на с. Маринка и по кадастралната карта
на селото, в която със зелени линии е нанесен и бивш имот пл. № 154, като е
видно, че процесните имоти представляват част от този бивш имот.
В съдебно заседание на 03.07.2019 г. по реда на чл.
176 от ГПК е изслушан ответникът Д.С.Д., като същият е заявил, че имотът, който
е ограден със зелени линии в скицата към заключението на вещото лице (бивш имот
пл. № 154 по кадастралния и регулационен план на с. Маринка от 1945 г.), преди
създаването на ТКЗС е бил ползван от неговия дядо Д.И.А. и от баща му и от
майка му общо, като неговите родителите са обработвали този имот до 1974 г.
Ответникът също така посочва, че след 2000 г. той, бащата на ищеца А.Г. и
бащата на ответника И.М. са оградили това място и са започнали да го
обработват, като по това време е имало данни, че някой друг се опитвал да
обработва мястото, но след ограждането му от тях и до настоящия момент никой не
е ходил да ги притеснява и да е имал претенции към имота. Ответникът също така
е заявил, че се смята за собственик на това място, тъй като то е от дядо му и е
бил придобит от него с нотариалния акт от 1911 г., като другите наследници не
са имали претенции за мястото и не са се интересували от него. Според ответника,
дядо му Д. и неговият брат А. са разделили имотите помежду си, като това място
(бивш имот пл. № 154) е останало за Д.И., а за А. И. са останали други имоти.
В същото съдебно заседание по реда на чл. 176 от ГПК е
бил изслушан и ответника Н.Д.И., който е един от допълнително конституираните
по делото съделители - наследници на А.И.А., като същият е заявил, че дядо му А.
и неговият брат Д. са имали имоти, които са разпределили помежду си, но
ответникът не знае кога точно е станало това. Заявил е също така, че всеки от
двамата братя си е взел нивите и е започнал да ги обработва, а след това са ги
обработвали техните наследници.
По делото са разпитани свидетелите Х. Т. Х. и Д. К. Г..
Св. Х. заявява, че през целия си живот е живял в с. Маринка
и познава ищеца и ответниците Д.Д. и Н.И.. Твърди, че
като дете е ходил да се къпе на реката и е виждал бабата и дядото на ищеца да
обработват нива до реката, която нива според свидетеля била тяхна. Заявява, че
не знае дали сред имотите, които скоро са били вкарани в регулацията на селото,
има оградени имоти на ищеца и на ответника Д., като той не е виждал ищеца да
обработва имот.
Св. Г. заявява, че от раждането си живее в с. Маринка,
на 200 м. от мястото на страните. При предявяване на изготвената от вещото лице
комбинирана скица свидетелят е посочил, че мястото, обозначено в скицата с
номер IХ-1040033, е
било обработвано от дядото на ищеца А.Г. и след това от неговия баща, а мястото
под него е било обработвано от бащата на ответника И.М.. Според свидетеля,
по-долните места също са били обработвани, но той не знае от кого. Заявява, че
не знае някой да е имал претенции към тези места. Твърди, че е виждал ищеца и
неговите роднини в горните терени.
При така ангажираните по делото доказателства, съдът
намира, че предявеният иск за делба е основателен и доказан, но само по
отношение на първоначалните страни по делото, а именно наследниците на Д.И. А., по следните съображения:
Доказа се по делото, че през 1911 г. братята Д. и А. А.
са закупили 16 недвижими имота в с. Карагьозлер (сега с. Маринка) и в неговото
землище.
Установи се също така от приетата по делото
експертиза, че процесните шест поземлени имота са идентични с пет урегулирани
поземлени имота по ПУП-ПРЗ на с. Маринка от 2012 г., както и че те
представляват части от бивш имот пл. № 154 по първия кадастрален и регулационен
план на с. Маринка, изработен през 1945 г. Видно е също така от експертизата и
от изслушването на вещото лице, че от записванията на имената в разписния лист
към първия план на с. Маринка от 1945 г. може да се предположи, че имот пл. №
154 е част от някой от имотите по нотариалния акт от 1911 г., въпреки, че не
може да се установи категорично с кой от тези имоти са идентични процесните
имоти, поради липсата на изготвен към 1911 г. план на селото и неговото
землище.
По делото не се ангажираха годни доказателства в
подкрепа на твърдението на ищеца, че съсобствеността между двамата братя е била
прекратена през 1935 г. чрез доброволна делба. От ангажираните по делото
свидетелските показания и от дадените от двама от ответниците обяснения по реда
на чл. 176 от ГПК обаче се налага изводът, че двамата братя са разпределили
помежду си ползването на придобитите от тях през 1911 г. в съсобственост
недвижими имоти, както и че между тях, а след това и между наследниците им не е
имало спорове относно ползването на имотите, като процесните
6 имота във времето са били ползвани и обработвани спокойно и необезпокоявано
само от наследници на Д.И., със съзнанието, че са тяхна собственост по
наследство, включително и през периода от 2000 г. до настоящия момент, но не и
от някой от наследниците на А. И..
С оглед на горното и тъй като по делото се установи,
че процесните имоти са били владяни от наследниците на Д.И. през период от над
10 години, без владението им да е било смущавано и без наследниците на А. И. да
са предявявали претенции за тези имоти, като владението е било осъществявано
именно със съзнанието, че имотите са тяхна собственост по наследство от Д.И.,
съдът намира, че процесните имоти са придобити от първоначалните страни по
делото по давност в режим на съсобственост и при квоти, съответстващи на
квотите им от наследството на общия им наследодател, каквото е било тяхното намерение
да своят имотите при осъществяване на владението. Ето защо и тъй като по делото
не се установи владението им да е било добросъвестно, съдът намира, че
съсобствеността между първоначалните съделители е възникнала чрез придобиване
правото на собственост по давност на осн. чл. 79, предл. 1 от ЗС, в резултат на
осъществено от тях непрекъснато владение на имотите в продължение
на повече от 10 години. Поради това
и макар да не се доказа основното твърдяно от ищеца придобивно основание, а
именно договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт от 1911 г., и
наследствено правоприемство, съдът намира, че ищецът и първоначалните ответници
са съсобственици на процесните имоти по давност,
поради което следва да бъде допусната делба на имотите между тях.
Що се отнася до останалите съделители
по делото (наследниците на А. И.И.) съдът намира, че
искът за делба по отношение на тях е неоснователен, тъй като не се доказа те да
притежават право на собственост върху тези имоти. Ето защо в тази част искът за
делба следва да бъде отхвърлен.
По отношение на квотите при които следва да бъде
допусната делбата между първоначалните съделители,
съдът намира следното:
Видно
е, че след смъртта си общия наследодател Д.А.И. е оставил за наследници
съпругата си Г. А. (починала на 15.02.1958 г.) и двама сина – Г.Д.И. и С.Д.И.,
които след смъртта на своята майка са придобили по ½ ид. от наследството
на Д.И..
След
смъртта си през 1996 г. Г.Д.И. (син на общия наследодател Д.А.И.) е оставил трима
наследници (неговите дъщери), наследяващи при равни квоти (синът му С.Г.Д. е
починал преди него - през 1984 г. и не е оставил низходящи), т.е. всеки от тях е
получил по 1/6 ид.ч. от наследството на общия наследодател Д.А.И.. Понастоящем
и трите дъщери на Г.Д.И. са починали, като техните квоти от наследството на Д.И.
са разпределени между наследниците им по следния начин: 1/12 ид.ч. за Н.Н.Д., 1/12 ид.ч. за М.Н.О.,
1/6 ид.ч. за И.М.М., 1/12 ид.ч. за Г. А. Г. и 1/12 ид.ч. за
А.Г.Г..
След
смъртта на С.Д.И. (син на общия наследодател Д.А.И.) през 1996 г. и след
смъртта на съпругата му през 1998 г. негови наследници по закон са двете му
деца Г.С.С. и Д.С.Д., като всеки от тях е получил по
¼ ид.ч. от наследството на общия наследодател Д.А.И..
Предвид
горното и след привеждане на горепосочените наследствени квоти под общ
знаменател, съдът намира, че делбата на процесните
имоти следва да бъде допусната при следните квоти:
-
1/12 ид.ч. -
за Н.Н.Д.,
-
1/12 ид.ч. -
за М.Н.О.,
-
2/12 ид.ч. -
за И.М.М.,
-
1/12 ид.ч. -
за Г. Атанасов Г.,
-
1/12 ид.ч. -
за А.Г.Г.,
-
3/12 ид.ч.
- за Г.С.С., и
-
3/12 ид.ч.
- за Д.С.Д..
По искането на ищеца за присъждане на разноски по
делото, съдът намира същото за неоснователно, тъй като присъждането на разноски в
делбеното производство се извършва с решението по втора
фаза на делбата.
Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл. 344, ал. 1
от ГПК, съдът
Р
Е Ш И :
ДОПУСКА извършването на съдебна делба
между А.Г.Г., ЕГН **********,***,
Н.Н.Д., ЕГН
**********,***, М.Н.О., ЕГН **********,***,
И.М.М., ЕГН
**********,***, Г. А. Г., ЕГН **********,***,
Г.С.С., ЕГН
**********,***, и Д.С.Д., ЕГН **********,***, по отношение на съсобствените им
недвижими имоти, а именно:
1/ поземлен
имот с идентификатор 47202.501.815 (четири, седем, две, нула, две,
точка, пет, нула, едно, точка, осем, едно, пет) по
кадастралната
карта и кадастралните регистри на ****, с площ от 899 кв.м. (осемстотин деветдесет и
девет кв.м.), трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване (до 10 м), номер по предходен план: 104044, кв. 56,
п-л VI, при съседи:
ПИ 47202.501.811, ПИ 47202.501.816, ПИ 47202.501.1348, ПИ 47202.501.811;
2/ поземлен
имот с идентификатор 47202.501.816 (четири, седем, две, нула, две,
точка, пет, нула, едно, точка, осем, едно, шест) по кадастралната карта и кадастралните регистри на *****,
с площ от 271 кв.м. (двеста седемдесет и един кв.м.), трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м),
номер по предходен план: 104035, кв. 56, п-л VII, при съседи: ПИ 47202.501.815, ПИ
47202.501.811, ПИ
47202.501.817, ПИ
47202.501.1348;
3/ поземлен
имот с идентификатор 47202.501.817 (четири, седем, две, нула, две, точка, пет, нула, едно,
точка, осем, едно, седем) по кадастралната карта и кадастралните регистри на *******,
с площ от 811 кв.м. (осемстотин и единадесет кв.м.), трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м),
номер по предходен план: 104035, кв. 56, п-л VII, при съседи: ПИ 47202.501.816, ПИ
47202.501.811, ПИ
47202.501.818, ПИ 47202.501.1348;
4/ поземлен
имот с идентификатор 47202.501.818 (четири, седем, две, нула, две,
точка, пет, нула, едно, точка, осем, едно, осем) по кадастралната карта и кадастралните регистри на ******,
с площ от 438 кв.м. (четиристотин тридесет и осем кв.м.), трайно предназначение
на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до
10 м), номер по предходен план: 104034, кв. 56, п-л VIII, при съседи: ПИ 47202.501.817, ПИ
47202.501.811, ПИ
47202.501.819, ПИ 47202.501.1348;
5/ поземлен
имот с идентификатор 47202.501.819 (четири, седем, две, нула, две,
точка, пет, нула, едно, точка, осем, едно, девет) по кадастралната карта и
кадастралните регистри на *****, с площ от 686 кв.м. (шестстотин осемдесет и
шест кв.м.), трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване (до 10 м), номер по предходен план: 104033, кв. 56,
п-л IХ, при
съседи: ПИ 47202.501.818, ПИ 47202.501.811, ПИ 47202.501.820, ПИ
47202.501.1348,
при следните
квоти:
-
1/12 ид.ч. -
за Н.Н.Д.,
-
1/12 ид.ч. -
за М.Н.О.,
-
2/12 ид.ч. -
за И.М.М.,
-
1/12 ид.ч. -
за Г. . Г.,
-
1/12 ид.ч. -
за А.Г.Г.,
-
3/12 ид.ч.
- за Г.С.С., и
-
3/12 ид.ч.
- за Д.С.Д..
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за делба на
горепосочените недвижими имоти по отношение на следните лица: А.К.П., ЕГН **********,***, П.К.П., ЕГН **********,***, П.П.Ч., ЕГН **********,***, М.И.Ч., ЕГН **********,***, Р.И.П.,
ЕГН **********,***, Д.Х.Х., ЕГН **********,***, Р.Х.Р.,
ЕГН **********,***, Д.К.Г., ЕГН **********,***, Н.С.Д., ЕГН **********,***, Н.М.Д.,
ЕГН **********,***, С.Г.Ч., ЕГН **********,***, И.П.Ж., ЕГН **********,***, К.М.А.,
ЕГН **********,***, И.Т.А., ЕГН **********,***, Е.А.А.,
ЕГН **********,***, Н.К.И., ЕГН **********,***, С.К.И., ЕГН **********,***, Г.Д.Г.,
ЕГН **********,***, И.Н.П., ЕГН **********,***, З.Д.П., ЕГН **********,***, Н.Г.П.,
ЕГН **********,***, Д. Г.П., ЕГН **********,***, Р.А.А.,
ЕГН **********,***, М.Х.Г., ЕГН **********,***, Х.Р.И., ЕГН **********,***, Ж.Р.К.,
ЕГН **********,***, А.А.Д., ЕГН **********,***, М.Х.П.,
ЕГН **********,***, Н.Д.И., ЕГН **********,***, С.К.И., ЕГН **********,***, С.Д.И.,
ЕГН **********,***, Д.Д.И., ЕГН **********,***, Т.Д.В.,
ЕГН **********,***, П.Д.Д., ЕГН **********,***, Т.П.А.,
ЕГН **********,***, С.А.А., ЕГН **********,***, Р.А.А., ЕГН **********,***, Д.А.А.,
ЕГН **********,***, Т.И.А., ЕГН **********,***,
М.И.А., ЕГН **********,***, Н.И.А., ЕГН **********,***, и Д.С.А., ЕГН **********,***.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС-Бургас в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
СА