РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 148178
гр. София, 25.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20251110139980 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството e по реда на Глава XIII ГПК
Производството е образувано по искова молба с вх. № 239499/09.07.2025 г., от
Д. Д. Ц., ЕГН: **********, адрес: ********** срещу *********, ЕИК
*********, с адрес: ******, с която са предявени следните обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове с правна
квалификация, както следва:
1. чл.22 ЗПК с който да бъде обявен за нищожен договор за потребителски
кредит №7200312280656 от 10.01.2025 г., поради противоречието му със
закона.
2. чл.22 ЗПК с който да бъде обявен за нищожен договор за потребителски
кредит №7200312280850 от 10.01.2025 г., поради противоречието му със
закона.
В исковата молба са твърди, че на 10.01.2025 г. ищцата получила SMS на
телефона си, за да потвърди два сключени, от нейно име, договори за
потребителски кредити с ответника. Твърди, че договорите са недействителни
по чл.22 ЗПК. Твърди се, че не се знае по какъв начин е начислен ГПР, не
отговаря на условията на чл.19, ал.2 ЗПК, чл.11, ал.1, т.10-11 ЗПК. Твърди
нарушение на чл.10а ЗПК. Счита, че застрахователната премия следва да се
включва в ГПР. Твърди се, че не е дала съгласие за подписване на договорите,
а сумите били платени директно на нейна банкова сметка, която била открита
при ответника.
Моли съда да уважи исковете. Претендира разноски.
Моли и иска да бъдат следните писмени доказателства и
1
доказателствени средства: 1. Адвокатско пълномощно 2. Договор за правна защита
и съдействие 3. Актуално състояние на Ти Би Ай Банк 4. Договор за потребителски
кредит №7200312280656 от 10.01.2025г.
Моли съда да назначи съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ) със
задача, вещото лице, след като се запознае с Договор за потребителски кредит
№7200312280656 от 10.01.2025г. и 7200312280580/10.01.2025 г. и въз основа
на разпоредбите на Закона за потребителския кредит, да даде заключение по
следните въпроси: Да установи какъв е размерът на предоставения кредит; Да
установи дали в банковата сметка на кредитополучателя е дебитирана сума за
застрахователната премия, или същият е получил само 6100лв. по договора. Да се
установи дали Кредитополучателят е изтеглил сумата от банковата сметка или се е
разпореждал с нея по някакъв начин. Да се установи кога и как е открита тази банкова
сметка, по която е преведена сумата по кредита. Да се установи размерът на платените
суми по отпуснатия кредит. Да установи дали застрахователната премия е включена при
изчисляване на ГПР; Да установи дали при определянето на ГПР са включени такса за
отпускане, усвояване и одобрение на кредита; Да установи дали при определяне на ГПР е
включена еднократна такса за оценка на риска; В случай, че в определянето на ГПР е
включена еднократна такса за оценка на риска, да се установи дали тази такса има
характер на възнаградителна лихва; Какъв би бил размерът на ГПР, ако в него бъде
включена застрахователната премия; Какъв би бил размерът на ГПР, ако в него бъде
записана реалната главница от 6100лв. и включени застрахователната премия и
еднократната такса за оценка на риска; В случай, че в ГПР бъдат включени
застрахователната премия и еднократната такса за оценка на риска, ГПР ще надвишава
ли пет пъти размерът на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с Постановление № 426 от 18 декември 2014 г. за определяне размера на
законната лихва по просрочени парични задължения; В случай, че в ГПР бъдат включени
застрахователната премия, еднократната такса за оценка на риска, както и таксата за
отпускане, усвояване и одобрение на кредита, ГПР ще надвишава ли пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
Постановление № 426 от 18 декември 2014 г. за определяне размера на законната лихва по
просрочени парични задължения
Да установи какъв е размерът на предоставения кредит; Да установи дали в
банковата сметка на кредитополучателя е дебитирана сума за застрахователната
премия, или същият е получил само 1800лв. по договора. Да се установи дали
Кредитополучателят е изтеглил сумата от банковата сметка или се е разпореждал с нея
по някакъв начин. Да се установи кога и как е открита тази банкова сметка, по която е
преведена сумата по кредита. Да се установи размерът на платените суми по отпуснатия
кредит Да установи дали застрахователната премия е включена при изчисляване на ГПР;
Да установи дали при определянето на ГПР са включени такса за отпускане, усвояване и
одобрение на кредита; Да установи дали при определяне на ГПР е включена еднократна
такса за оценка на риска; В случай, че в определянето на ГПР е включена еднократна такса
за оценка на риска, да се установи дали тази такса има характер на възнаградителна
лихва; Какъв би бил размерът на ГПР, ако в него бъде включена застрахователната премия;
Какъв би бил размерът на ГПР, ако в него бъде записана реалната главница от 1800лв. и
включени застрахователната премия и еднократната такса за оценка на риска; В случай,
че в ГПР бъдат включени застрахователната премия и еднократната такса за оценка на
риска, ГПР ще надвишава ли пет пъти размерът на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с Постановление № 426 от 18 декември 2014
г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения; В случай,
че в ГПР бъдат включени застрахователната премия, еднократната такса за оценка на
2
риска, както и таксата за отпускане, усвояване и одобрение на кредита, ГПР ще
надвишава ли пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и
във валута, определена с Постановление № 426 от 18 декември 2014 г. за определяне
размера на законната лихва по просрочени парични задължения
Моли съда а допуснете двама свидетели в режим на довеждане, които да
свидетелстват дали ищцата е знаела, че се тегли кредит и дали веднага е отишла в офис
на ответника да иска да се откаже от този кредит.
Моли съда да издаде съдебно удостоверение, от което де снабди с друго
такова от 09 РУ-СДВРАдрес: **********, вх. В от което да е видно, дали Д. Д. Ц.,
ЕГН:**********, е подавала жалби във връзка с теглени кредити на нейно име от
*********, ЕИК *********, както и какъв е резултатът от подадените жалби.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът подава отговор. Оспорва исковете
по основание и размер. Твърди, че процесните договори за кредит са сключени
по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние
(ЗПФУР) чрез мобилното приложение на банката, договорите са съставени
като електронен документ и са подписани с електронен подпис. В тази връзка
сочи, че ищцата е инсталирала приложение на банката, завършила е процеса
по идентификация и създаване на профила на клиента, регистрирала е
телефонен номер и на 10.01.2025 г. ищцата е използвала мобилното
приложение като е влязла през устройството, което е инсталирано и
идентифицирано от банката, и е кандидатствал за процесните кредити.
Ищцата е подписала договорите за кредит и приложимите документи с
натискането на бутон „потвърди“, което действие представлява обикновен
електронен подпис, имащ силата на саморъчен подпис между страните, което
е предварително уговорено между страните с приемането на условията за
ползване на мобилното приложение. Поддържа, че договорите за кредит са
действителни и отговарят на изискванията на закона, като съдържат
необходимите компоненти относно погасителния план, броя на вноските,
техния падеж и размера им, както и били ясни размерите на приложимите към
договорите лихвени проценти и начинът на формирането им. Излага доводи,
че начинът на изчисляване на ГПР и включените разходи при изчисляването
му, е предмет на регулация на чл. 19, ал. 2 и ал. 3 от ЗПК и кредиторът няма
задължение да я предоставя на потребителя, както и намира за неоснователни
твърденията на ищеца, че застрахователните премии следва да бъдат
включени при изчислението на ГПР, като сключването договори за
застраховка не е условие за отпускане на кредитите и същите са доброволно и
изрично заявени от кредитополучателя. Твърди, че потребителят сам е избрал
да включи застрахователна премия. Не оспорва, че в ГПР не е включена
застрахователната премия.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът предявява насрещни обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл.
240, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 9 от ЗПК за сумата от 6091.28 лева,
представляваща незаплатена главница по договор за кредит № 7200312280656
от 10.01.2025 г., както и сумата от 1 800 лева, представляваща незаплатена
главница по договор за кредит № 7200312280850 от 10.01.2025г. Същите са
3
предявени в условията на евентуалност, ако се уважи иска по чл.22 ЗПК.
В насрещния иск се твърди, че по сключения между страните договор за
потребителски кредит №7200312280656 от 10.01.2025 г. предоставил на
ответницата в заем сума в размер от 6100 лв., по който ответницата поела
задължение да върне същия, ведно с уговорения размер на възнаградителна
лихва, както и по сключения договор за потребителски кредит
№7200312280850 от 10.01.2025 г. предоставил на ответницата в заем сума в
размер от 1 800 лева. Излага, че към момента на завеждане на иска платената
от ищцата сума по договор за потребителски кредит с № 7200312280656 от
10.01.2025 г. е в размер на 8.72 лева, а по договор за потребителски кредит с
№ 7200312280850 от 10.01.2025 г. ищцата не е извършвала плащания.
Моли да се извърши прихващане на разноски с дължимите суми за
главница по договорите за кредит в общ размер на размер на 7891.28 лева, ако
в полза на ищцата са присъдени разноски.
Моли съда да отхвърли исковите претенции. Моли съда да уважи
насрещните искове. Претендира разноски – юрисконсултско възнаграждение –
360.00 лева. Моли делото да се гледа в негово отсъствие. Прави възражение по
чл.78, ал.5 ГПК.
Не възразява да бъде назначена исканата от ищеца ССчЕ, с която вещо
лице да отговори на поставените в исковата молба въпроси.
Моли и иска да бъдат приложени следните писмени доказателства и
доказателствени средства: 1. Договор за потребителски кредит с № 7200312280656 от
10.01.2025 г. - електронно досие; 2. Договор за потребителски кредит с № 7200312280850
от 10.01.2025 г. - електронно досие; 3. Логове, доказващи електронното сключване на
Договор за потребителски кредит с № 7200312280656 от 10.01.2025; 4. Логове, доказващи
електронното сключване на Договор за потребителски кредит с № 7200312280850 от
10.01.2025; 5. Пълномощно.
Моли съда да назначи съдебно-техническа експертиза (СТЕ) със задача,
вещото лице, след като се запознае с процеса по кандидатстване и сключване
на договор за потребителски кредит чрез мобилното приложение на Банката
(каквито са и двата процесни договори) и да отговори на следните въпроси: 1.
Има ли възможност кредитоискателят да избира и да отказва избора на допълнителна
услуга - застраховка, в процеса на кандидатстване за потребителски кредит? 2. Има ли
възможност кредитоискателят да избира и да отказва избора на допълнителна услуга -
застраховка, след получено одобрение за предоставяне на потребителски кредит? 3.
Изборът на кредитоискателя да не сключи застраховка има ли за последица отказ за
отпускане на кредита, при предложените условия? 4. Влияе ли изборът на
кредитоискателя да сключи или да не сключи застраховка върху размера на ГПР и ЛИХВА,
при вече получено одобрение за кредит? 5. Вещото лице да представи процеса по
кандидатстване за кредит в мобилното приложение на Банката и извършваните от
потребителите стъпки (до момента на сключване на договор за кредит).
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид материалите по
делото, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По представителната власт
4
Ищецът се представлява адвокат Б. Г. Й., вписан в регистъра на
адвокатите на Софийска Адвокатска Колегия, с личен № **********, със
служебен адрес: *********, тел. ********, електронна поща: *************,
която представителна власт важи за всички инстанции (л.12 от делото).
Ответникът се представлява от юрисконсулти на основание чл.30 вр.
чл.32, т.3 ГПК.
По държавната такса
Съгласно чл.72, ал.1 ГПК за всеки интерес се събира отделна държавна
такса, а съгласно чл.72, ал.2 ГПК когато се защитават няколко интереса се
събира една минимална такса от всички интереси. Разпоредбата въвежда
правило, че минималната такса в размер на 50.00 лева ще удовлетвори всички
искове. За да бъде таксата 50.00 лева, интересът трябва да е 1250 лева.
Следователно, при защита на няколко интереса, чиято сума е под 1250.00 лева,
се събира само една минимална държавна такса за всички искове (интереси),
която е в размер на 50.00 лева, на основание чл.72, ал.2 вр. чл.1 ТДТССГПК.
Ако общият им размер на всички искове е над 1250 лева, за всеки интерес
(иск) се събира отделна държавна такса в размер на 4 %, но не по-малко от 50
лева. Това е така, тъй като разпоредбата на чл.72, ал.2 ГПК е приложима само
за минимална такса, т.е. общ интерес до 1250 лева. В този смисъл е
Определение № 50047 от 26.06.2023 г. по ч. т. д. № 794/2022 г. на ВКС, I т.о.
Материалният интерес по исковете е над 1250.00 лева, поради котето
чл.72, ал.2 ГПК не е приложим. За всеки иск се събира отделна държавна
такса.
В процесния случай се защитават два интереса – нищожност на договор
и недействителност на потребителски договор. Това е така, защото с иска за
нищожност по чл.26 ЗЗД ще се реши дали съществува облигационно
отношение, а по иска чл.22 ЗПК ищецът иска да запази действието на
договора, но без някои негови елементи. Не се защитава един интерес за
нищожност на договор, на различни основания, а се предявява нов обективно
съединен иск, но при условията на евентуалност.
По иска по чл.22 ЗПК за договор за кредит 7200312280850:
материалният интерес е 6680.35 лева, поради което дължимата държавна такса
е в размер на 267.21 лева.
По иска по чл.22 ЗПК за договор за кредит 7200312280656:
материалният интерес е 18 328.20 лева, поради което дължимата държавна
такса е в размер на 733.13 лева.
Налице е документ по чл.128, т.2 ГПК, представен с молба с вх. №
262249/31.07.2025 г. (л.35 от делото).
Предявени са два осъдителни иска, чиято обща стойност е над 1250.00
лева, поради което чл.72, ал.2 ГПК не се прилага.
Затова държавната такса по насрещния иск за Договор за кредит
7200312280656/10.01.2025 г. за сумата от 6091.28 лева е в размер на 243.65
5
лева.
Затова държавната такса по насрещния иск за Договор за кредит
7200312280850/10.01.2025 г. за сумата от 1800.00 лева е в размер на 72.00 лева.
По редовността на исковата молба и доклада
На този етап, съдът приема, че исковата молба (ИМ) и насрещната
искова молба (НИМ) е редовна. Съдържа всички реквизити по чл.127-128
ГПК.
Съгласно чл. 211, ал. 2, изр. 1 ГПК НИ трябва да отговаря на правилата
на чл. 127-128 ГПК.
Съдът приема, че НИ е нередовна. Липсва документ по чл. 128, т. 2 ГПК.
Отговорът на исковата липсва документ по чл.132, т.2 ГПК.
Освен това не е ясно на какво основание се предявени насрещните
искове – предсрочна изискуемост или настъпила изискуемост. Не е ясно за кой
период се предявяват насрещните искове и за каква сума.
Видно от написаното, същото не личи да е написано от човек с висше
юридическо образование или с придобита юридическа правоспособност, с
оглед на факта, че кредиторът се позовава на чл.23 ЗПК за осъдителен иск,
липсват необходимите реквизити, въпреки указанията по чл.131 ГПК, както и
липсва държавни такси. Ето защо следва да се изиска копие от дипломата и
юридическата правоспособност.
Поискан е достъп до делото чрез ЕПЕП от ответника. Следва да се
осигури.
Предварителни въпроси
Съдът служебно следва да прикани страните да уредят спора
доброволно по отношение на предявените искове – признаване на иска,
неприсъствено решение, чрез съдебна спогодба, медиация или друг
алтернативен способ за доброволно решаване на спора, като им укаже, че
доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най -
взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора, както и че в открито
съдебно заседание може да се сключи съдебна спогодба с изпълнителна сила и
изчистване на спорните предмети, обстоятелства в претендираните суми. При
приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса
се връща на ищеца, т.е. същата се определя върху 2 % от пазарната цена.
Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както
са ги направили, ако друго не е уговорено.
С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва да
прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие
(ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед
разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните
процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа
по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК,
като удостоверяването на получаване от страните се извършва задължително с
6
потвърждение от страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на
страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда
книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото,
които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не
са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на
брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0,10 лева
за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници – за всяка
следваща по 0.07 лева, на основание чл.23 ТДТССГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ насрещен иск с № 3294750/09.09.2025 г.,
като нередовен, на основание чл. 211, ал. 2, вр. чл.129, ал.2 ГПК и ОТГОВОР
НА ИСКОВА МОЛБА, на основание 101, като УКАЗВА на ********* -
ответник по първоначалния иск, ищец по насрещния иск, че в едноседмичен
срок, считано от получаване на настоящото разпореждане, следва да отстрани
нередовностите по насрещния иск, както и в същия срок да представи
доказателства за това, както следва:
1. на основание чл. 132, т. 2 ГПК - да представи на хартиен носител
препис от отговора на исковата молба за противната страна или да внесе
по сметка на съда сумата от 0.10 лева (десет стотинки) за препис от
отговора на исковата молба и приложенията към него и насрещния иск,
на основание чл.102з, ал.3 ГПК вр. чл.23 ТДТССГПК, КАТО ПРИ
НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията в срок, процесуалното действие ще се
счита за неизвършено, на основание чл.101, ал.3 ГПК. Внасянето на
държавна такса може да бъде осъществено по един от следните начини:
1. банков път по банкова сметка за държавни такси, разноски и глоби –
"Бюджетна сметка" на СРС (IBAN – BG 78 CECB 9790 3143 8974 01, BIC
– CECBBGSF); 2. чрез плащане в брой в касата на съда; 3. чрез ПОС
терминал в касите на съда.. Плащането на каса и чрез ПОС терминал в
съда се осъществява без начисляване на банкови такси.
2. на основание чл. 128, т. 2 ГПК - да представи документ за внесена
държавна такса в размер на 315.65 лева, по сметка на СРС, от
които243.65 лева по иска за сумата от 6091.28 лева и 72.00 лева за иска
за сумата от 1800.00 лева, като случай че внесе по-малка държавна такса,
да посочи за кой иск се отнася. Внасянето на държавна такса може да
бъде осъществено по един от следните начини: 1. банков път по банкова
сметка за държавни такси, разноски и глоби – "Бюджетна сметка" на СРС
(IBAN – BG 78 CECB 9790 3143 8974 01, BIC – CECBBGSF); 2. чрез
плащане в брой в касата на съда; 3. чрез ПОС терминал в касите на съда..
7
Плащането на каса и чрез ПОС терминал в съда се осъществява без
начисляване на банкови такси, КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на
указанията в срок, насрещният иск ще бъде върнат, на основание чл. 211,
ал. 2, изр. 1 вр. чл. 129, ал. 3 ГПК.
3. На основание чл.101 вр. чл. 102, ал.2, т.1 и чл.211, ал.2 вр. чл.128, т.1
ГПК да представи копие от удостоверение за юридическа
правоспособност и диплома за завършено висше юридическо
образование на юр. Крисимир Запрянов, КАТО ПРИ
НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията в срок, насрещният иск ще бъде
върнат, на основание чл. 211, ал. 2, изр. 1 вр. чл. 129, ал. 3 ГПК, а
отговорът на исковата ще се счита за неизвършен, на основание чл.101
ГПК.
4. На основание чл.211, ал.2 вр. чл.127, ал.1, т.4 ГПК да изложи факти и
обстоятелства и да формулира точен, ясен, прецизен петитум, който да
отговаря на диспозитива на решението, за това какви суми се
претендират по насрещните искове, за кой период, частичен ли е иска,
пълен ли е иска, на какво основание – предсрочна изискуемост или
настъпила изискуемост, КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията в
срок, насрещният иск ще бъде върнат, на основание чл. 211, ал. 2, изр. 1
вр. чл. 129, ал. 3 ГПК.
ДА СЕ ПРЕДОСТАВИ достъп до делото чрез ЕПЕП на ответника.
ПРИКАНВА, на основание чл.145, ал.3 ГПК страните да уредят спора
доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ
за доброволно решаване на спора, като им УКАЗВА, че доброволното и
извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимноизгодният за тях начин
за разрешаване на спора. При приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. Разноските по
производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги
направили, ако друго не е уговорено.
УКАЗВА на страните, че ако желаят да използват медиация, те могат да
се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на
медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес:
http://www.justice.government.bg. Медиацията е платена услуга. Към Софийски
районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се
възползват. Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите
всеки работен ден от 9:00 до 17:00 часа от Мариана Николова на тел.
02/8955423 или на ел. адрес: ********@***.*******, както и в Центъра за
спогодби и медиация на адрес: гр. София, бул. „Цар Борис III ” № 54, ст. 204.
УКАЗВА на страните, че:
съгл. чл. 40 от ГПК (1) Страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България.
Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
8
страната.
(2) Когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици те трябва да бъдат
предупредени от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41. (1) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Страната, която
отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който
веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Такова
задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване. Същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) При неизпълнение на
задължението по ал. 1, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване,
но го е променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес,
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици
страната трябва да бъде предупредена от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41а. (Нов – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) (1) Когато
връчването се извършва по чл. 38, ал. 2, съобщението, съдържащо информация за
изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в деня на
изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в 7-дневен срок
от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането на срока за
изтегляне.
(2) Когато връчването се извършва по чл. 38, ал. 3 и 6, съобщението, съдържащо
информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в
деня, в който адресатът е потвърдил получаването му. В случай че получаването не е
потвърдено в 7-дневен срок от неговото изпращане, съобщението се връчва по общия ред.
Чл. 50. (1) Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е
вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес.
(2) Ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес,
всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
(3) Връчването на търговци и на юридически лица става в канцелариите им и
може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. При
удостоверяване на връчването връчителят посочва имената и длъжността на получателя.
(4) Когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери някой,
който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл. 47, ал. 1 . Второ
уведомление не се залепва.
(5) (Нова – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Връчването на
кредитни и финансови институции, включително тези, извършващи събиране на вземания
срещу потребители, на застрахователни и презастрахователни дружества и на търговци,
които извършват доставка на енергия, газ или предоставяне на пощенски, електронни
съобщителни или водоснабдителни и канализационни услуги, на нотариуси и частни
съдебни изпълнители се извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 на посочен от тях
електронен адрес.
ПРИКАНВА страните и техните процесуални представители, че с оглед
принципа за процесуална икономия, да поискат достъп до настоящото дело в
Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП), както да представят
изрично волеизявление за искане за призоваване и размяна на книжа по
електронен път чрез ЕПЕП и електронна поща (e-mail, книжата и самото
писмо следва да бъдат подписани с КЕП).
9
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че при
избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат
разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на
получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от
страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че ако
изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите
участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни
изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят
предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3
ГПК, а именно 0,10 лева за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50
страници – за всяка следваща по 0.07 лева, на основание чл.102з, ал.3 ГПК
вр. чл.23 ТДТССГПК, КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията, съдът
ще приеме, че липсва годно извършено процесуално действие.
ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на ответника.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на книжа
и след изтичане на срок.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10